Profruit banner

Умен звънец в openHAB

16 декември 2023

Телефонът е винаги с мен и сега, където и да се намирам получавам известие от openHAB, че някой е позвънил и чака пред вратата. А ако ме няма вкъщи става ясно часа и датата на последното позвъняване.

Tasmota Multipress

30 септември 2023

Идеята е Sonoff Touch T1 US 2 в салона, да управлява освен своето осветление и това в кухнята, а още вентилатора.

DIY 12V 1A WiFi Router UPS

22 април 2023

При поредно прекъсване на захранването вкъщи, батерията на нoтбука и двата UPS автоматично превключват на аварийно захранване и едновременно полита съобщение за конфуза

Zigbee2MQTT клониране

21 януари 2023

... как да клонираме съществуваща настройка на Zigbee2MQTT без да се налага последвало интервю на zigbee-устройствата.

LD2410 - бюджетен датчик присъствие в openHAB

11 февруари 2023

Цената на HLK-LD2410 зададе име на поредната тема в моя блог. С негова помощ се постига "народен" датчик присъствие в домашната автоматизация. . ...



Бънджи скокове, скок с парашут или сърфинг. Това са начините да разберете има ли място за адреналина в кръвта ви. Сърцето на сърфинга е Тихия океан, в случай, че изберете последния вариант. Сблъсъкът на фронтовете на водните маси от Австралия с тези от полярната шапка е причина тонове водна маса да се завиват като юфка. Остава само да направите решителната крачка и да побегнете с дъската в ръце срещу морското предизвикателство, за да разберете в натура що е то на гребена на вълната.
Двоумях се каква марка автомобил да си купя. Предубеден бях, че ще е дизел.Бензиновият мотор за мен е пародия. "Мерседес 300D" e с предкамерно запалванe, 3000 кубика, 110 конски сили, петцилиндров, петскоростен и тегло 2200кг. Зимно време, "пържех" ли го, харчеше 12литра на 100. Една зима прояви каприз и паленето на мотора се оказа трудно.След диагностика се установи, че има спукан сегмент на първи цилиндър. Не можех без кола и ремонтът се отлагаше непрекъснато, но започнах да доливам сериозно масло за картера.Настъпех ли газта, мерседесът се превръщаше в булдозер на баир.
Баба ми живее в кв."Красно село".Тя е възрастна и е самотна, и държеше на това.Не можеше да прежали дядо ми и общия им дом, и живееше за деня, когато ще я погребат в общ гроб с него. Разболееше ли се зимата, аз я навестявах. Паркирах мерседеса с муцуната забит в един огромен розов храст. Мислех, че от бодлите на розите апашите ще се откажат да "пълзят" по него.В поредния зимен ден заваля обилен сняг и мерседесът не можа да "изгребе" на задна. Преспите сняг го заклещиха.Отказах се и реших да преспя у баба ми, а на сутринта да се заема с въпроса.На сутринта след закуска се заех с задачата. Почистих и потеглих., но първия патрул на КАТ ме спря с дебилския въпрос.
-Приятел, ти Тодор Живков ли си, че караш без номера!?
Докато е бил забит в розовия храст, апашите са демонтирали бронята заедно с регистрационния номер. Не помогна факта, че мерседеса бе регистриран на името на баба ми, за да мога да му закача софийска регистрация.Моторът на този модел се гаси само с въздух. Явно те не са могли да го възпламенят и за да не са капо ме върнаха с 1100лв назад, крадейки броня и сюрпризирайки ме за с нова пререгистрация в КАТ.Тази невинна случка постави началото на взимане-даване от моя страна с "Стиви Уондър".
Леля Мария е работила дълги години медицинска сестра.Омъжва се едва 40-годишна и през 1980 година ражда Петърчо-единствената й рожба. Тя бе вдовица, с развалени зъби и вехти дрехи.Говореше като картечница, а после осмисляше казаното.Често я бъзикаха, че е трошила "иглите" на докторите, докато е била млада.Живееше на една пенсия и подаяния от алчния й зет, който се изживяваше като вносител на издухани коли от Италия. Лятно време Мария ходеше със слънчеви очила произведени 1973.Очилата в комбинация с бръщолевенето и лепнаха прозвището Стиви Уондър.Не ме карайте да ви пея песента "Обаждам ти се , за да ти кажа, че те обичам". Стиви Уондър, всъщност леля Мария, когато седне да ти обяснява нещо.Петърчо израснал без баща.Той бе глава на семейстото и затова не помириса казарма.Първите сериозни трепети на Петърчо се оказа едно младо момиче от богато семейство.На 16-я й рожден ден тя получи RAV4 подарък от баща си.Това жестоко комплексираше Пепи и той разбра, че света е неравен.Изпитваше желание да се похвали и държеше да ме запознае с нея.Един ден се случи.Пред себе си виждах джезве кокали покрити с кожа, а съблечена по бански едва ли щях да я различа от водна кокошка.Tурски мераци, въпрос на вкус или както там му се вика, но мен ме привличат релефните жени.Пепи си позволяваше най-много да я държи за ръката, а изгаряше от желание да я обладае. Днес, това момиче е на 24.Голям минус на Пепи бе, че се увличаше по хевиметъла.Той бе всичко за него и леля Мария знаеше наизуст доста парчета с успокоението, че по-добре хеви, отколкото да ходи и да се дрогира някъде.Подобно на идола си Рони Джейсм Дио, Пепи ходеше с много дълга коса и отдалече приличаше на кръстоска между пудел и мечка гризли.Хормоните издуваха яйцата на Пепи и той съчиняваше комбинации пред Стиви Уондър, за да го заведа на Цалапица.Там всеки срещу скромана сума от 7лв получаваш порция римски разврат, наречен "вълшебната флейта". Удариш ли сефтето, минаваш с три, а на "примоция" и един лев стига.Стиви Уондър отделяше 5лв "командировъчни" на Пепи, а останалата част той набавяше от мен, като безвъзмезден транш. Леля Мария ми се доверяваше и в мен виждаше необходимия за Пепи мъж за подражание.
Държах да имам хубаво стерео в колата, защото прекарвах голяма част от време на път.При този воайяж аз пуснах "Бодигард" На Уитни Хюстън и последвали песни на Селин Дион.Действаше ми релаксиращо зад волана и знаех, че Пепи издивява от музика тип "умиращите лебеди".Не издържа и ме попита с поглед "ти резбата ли си разхлабил"!? Очите му заискряха, когато заби култовата Айрън Мейдън.Беше дъждовен ден и колата не след дълго се полепи с мръсотия до неузнаваемост.Трябваше да стигна навреме в пловдивската "Асус турс" до хотел "Тримонциум".Наближихме Пазарджик и решихме да закусим банички с боза. Дъждът не спираше и на моменти се изливаше.Улиците в Пазарджик се превърнаха в венециански канали.Шахтите бяха забити с мръсотия и не усвояваха водата.
Вероятно о.Окинава е прекрасен оазис на живота. Той често е застиган от цунами (японска дума) и трудолюбивите японци са го защитили с вълноломи, и диги. Пред пазарджишките спирки вълноломи нямаше. Имаше новопоявили се езера.Трудовите хора чакаха сутришните автобуси, за да бъдат извозени, но преди да се появят те, се появихме аз и Пепи включили фарове на дълги светлини.Попитах Пепи.
-Цунами или Белгия?
В Белгия за първи път е използвано химическо оръжие.Пепи се кефеше на "Седмия син на седмия син" и ми отговори.
-Давай и двете!
После пусна някаква музика в стил траш метъл. Аз не я разбирам особено, защото имам чувството, че вокала, наскоро излекувал ангина е получил запек и с крясъци на живоодрана котка иска да се освободи от аналната си тапа. Мерседесът наскоро бях обул с чисто нови гуми 215 широки. С тях той загребваше водата като водно колело. Ако превключите от четвърта на трета (става малко трудно) и ударите газта о пода, дизеловото гориво не ще изгори в цилиндрите, а в ауспуховата тръба.Прииска ли ви се да си сложите противогаз? А да чакате автобус в дъжда?
Пепи спусна стъклото и показа самбернарска си глава навън. Какафонията излизаща от уредбата изви главите на минувачите към нас. Аз навих волана на дясно в стремеж да мина плътно до спирката. Вече не карах кола, а Титаник, защото зад мен се вдигаше вълните на Окинава.Първо избуча мерседеса, после Пепи с крясък:
-Селянииии, къде са ви сърфовете уее!?
Последва димна завеса с мирис на масло и дизел. Огромна вълна за капак се пльосна върху чакащите и не пожали никой. После непонятно защо, в огледалото за задно виждане гледах изкривени физиономии и средни пръсти. Явно ме богославяха добрите хора и ми пожелаваха на добър път.
Meчтая за този момент, да бъда върху дъската във фунията вода и ти да си до мен.

11.05.2007
profruit

маргаритки

Този блог е реинкарнация на първите ми опити за споделяне в нета. На времето започнах с къси разкази на преживяното. После се обезсмисли и превърнах блога си в системно радио. Пиша единствено неща, които карат душата ми да живее: openHAB, Ubuntu, Споделено и т.н. Това е моето системно радио, разбирате ли? Моята вълна и вие сте на нея сега.

Архив на блога