Punta de Choros

27 декември 2009

На 2009г й оставаха 120ч съществуване. От календара падна поредния лист с дата 27 декември и към 10.30ч сутринта ме събуди звън от телефона.

Инсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu 16.04

14 януари 2017

нсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu се поражда от идеята браузърите в различните системи, да показват еднакво текстовото съдържанието на интернет страниците.

Ubuntu 16.04 инсталация на USB disk on Key

19 ноември 2016

Арсеналът ми от мобилни компютри съдържа Fujitsu Lifebook AH530. Това е бюджетна машина от 2011г на Intel Core i5-480M процесор и 4GB DDR3 RAM памет.

gparted

Paragon ExtFS for Windows

30 юли 2016

ExtFS for Windows е утилита на Paragon Software разработена през 2013г. Тя представлява решение, предоставящо пълен достъп на четене и на запис до раздели ...

msvcr100.dll is missing Windows 10

04 октомври 2016

Майк Патерсън от Plixer, компания по компютърната сигурност, публикува доклад , че Windows 10 изпраща данни в криптиран вид от вашата машина на всеки пет минути. Той е направил максимума, за да спре изтичането, но системата продължавала да изпраща информация.



Бънджи скокове, скок с парашут или сърфинг. Това са начините да разберете има ли място за адреналина в кръвта ви. Сърцето на сърфинга е Тихия океан, в случай, че изберете последния вариант. Сблъсъкът на фронтовете на водните маси от Австралия с тези от полярната шапка е причина тонове водна маса да се завиват като юфка. Остава само да направите решителната крачка и да побегнете с дъската в ръце срещу морското предизвикателство, за да разберете в натура що е то на гребена на вълната.
Двоумях се каква марка автомобил да си купя. Предубеден бях, че ще е дизел.Бензиновият мотор за мен е пародия. "Мерседес 300D" e с предкамерно запалванe, 3000 кубика, 110 конски сили, петцилиндров, петскоростен и тегло 2200кг. Зимно време, "пържех" ли го, харчеше 12литра на 100. Една зима прояви каприз и паленето на мотора се оказа трудно.След диагностика се установи, че има спукан сегмент на първи цилиндър. Не можех без кола и ремонтът се отлагаше непрекъснато, но започнах да доливам сериозно масло за картера.Настъпех ли газта, мерседесът се превръщаше в булдозер на баир.
Баба ми живее в кв."Красно село".Тя е възрастна и е самотна, и държеше на това.Не можеше да прежали дядо ми и общия им дом, и живееше за деня, когато ще я погребат в общ гроб с него. Разболееше ли се зимата, аз я навестявах. Паркирах мерседеса с муцуната забит в един огромен розов храст. Мислех, че от бодлите на розите апашите ще се откажат да "пълзят" по него.В поредния зимен ден заваля обилен сняг и мерседесът не можа да "изгребе" на задна. Преспите сняг го заклещиха.Отказах се и реших да преспя у баба ми, а на сутринта да се заема с въпроса.На сутринта след закуска се заех с задачата. Почистих и потеглих., но първия патрул на КАТ ме спря с дебилския въпрос.
-Приятел, ти Тодор Живков ли си, че караш без номера!?
Докато е бил забит в розовия храст, апашите са демонтирали бронята заедно с регистрационния номер. Не помогна факта, че мерседеса бе регистриран на името на баба ми, за да мога да му закача софийска регистрация.Моторът на този модел се гаси само с въздух. Явно те не са могли да го възпламенят и за да не са капо ме върнаха с 1100лв назад, крадейки броня и сюрпризирайки ме за с нова пререгистрация в КАТ.Тази невинна случка постави началото на взимане-даване от моя страна с "Стиви Уондър".
Леля Мария е работила дълги години медицинска сестра.Омъжва се едва 40-годишна и през 1980 година ражда Петърчо-единствената й рожба. Тя бе вдовица, с развалени зъби и вехти дрехи.Говореше като картечница, а после осмисляше казаното.Често я бъзикаха, че е трошила "иглите" на докторите, докато е била млада.Живееше на една пенсия и подаяния от алчния й зет, който се изживяваше като вносител на издухани коли от Италия. Лятно време Мария ходеше със слънчеви очила произведени 1973.Очилата в комбинация с бръщолевенето и лепнаха прозвището Стиви Уондър.Не ме карайте да ви пея песента "Обаждам ти се , за да ти кажа, че те обичам". Стиви Уондър, всъщност леля Мария, когато седне да ти обяснява нещо.Петърчо израснал без баща.Той бе глава на семейстото и затова не помириса казарма.Първите сериозни трепети на Петърчо се оказа едно младо момиче от богато семейство.На 16-я й рожден ден тя получи RAV4 подарък от баща си.Това жестоко комплексираше Пепи и той разбра, че света е неравен.Изпитваше желание да се похвали и държеше да ме запознае с нея.Един ден се случи.Пред себе си виждах джезве кокали покрити с кожа, а съблечена по бански едва ли щях да я различа от водна кокошка.Tурски мераци, въпрос на вкус или както там му се вика, но мен ме привличат релефните жени.Пепи си позволяваше най-много да я държи за ръката, а изгаряше от желание да я обладае. Днес, това момиче е на 24.Голям минус на Пепи бе, че се увличаше по хевиметъла.Той бе всичко за него и леля Мария знаеше наизуст доста парчета с успокоението, че по-добре хеви, отколкото да ходи и да се дрогира някъде.Подобно на идола си Рони Джейсм Дио, Пепи ходеше с много дълга коса и отдалече приличаше на кръстоска между пудел и мечка гризли.Хормоните издуваха яйцата на Пепи и той съчиняваше комбинации пред Стиви Уондър, за да го заведа на Цалапица.Там всеки срещу скромана сума от 7лв получаваш порция римски разврат, наречен "вълшебната флейта". Удариш ли сефтето, минаваш с три, а на "примоция" и един лев стига.Стиви Уондър отделяше 5лв "командировъчни" на Пепи, а останалата част той набавяше от мен, като безвъзмезден транш. Леля Мария ми се доверяваше и в мен виждаше необходимия за Пепи мъж за подражание.
Държах да имам хубаво стерео в колата, защото прекарвах голяма част от време на път.При този воайяж аз пуснах "Бодигард" На Уитни Хюстън и последвали песни на Селин Дион.Действаше ми релаксиращо зад волана и знаех, че Пепи издивява от музика тип "умиращите лебеди".Не издържа и ме попита с поглед "ти резбата ли си разхлабил"!? Очите му заискряха, когато заби култовата Айрън Мейдън.Беше дъждовен ден и колата не след дълго се полепи с мръсотия до неузнаваемост.Трябваше да стигна навреме в пловдивската "Асус турс" до хотел "Тримонциум".Наближихме Пазарджик и решихме да закусим банички с боза. Дъждът не спираше и на моменти се изливаше.Улиците в Пазарджик се превърнаха в венециански канали.Шахтите бяха забити с мръсотия и не усвояваха водата.
Вероятно о.Окинава е прекрасен оазис на живота. Той често е застиган от цунами (японска дума) и трудолюбивите японци са го защитили с вълноломи, и диги. Пред пазарджишките спирки вълноломи нямаше. Имаше новопоявили се езера.Трудовите хора чакаха сутришните автобуси, за да бъдат извозени, но преди да се появят те, се появихме аз и Пепи включили фарове на дълги светлини.Попитах Пепи.
-Цунами или Белгия?
В Белгия за първи път е използвано химическо оръжие.Пепи се кефеше на "Седмия син на седмия син" и ми отговори.
-Давай и двете!
После пусна някаква музика в стил траш метъл. Аз не я разбирам особено, защото имам чувството, че вокала, наскоро излекувал ангина е получил запек и с крясъци на живоодрана котка иска да се освободи от аналната си тапа. Мерседесът наскоро бях обул с чисто нови гуми 215 широки. С тях той загребваше водата като водно колело. Ако превключите от четвърта на трета (става малко трудно) и ударите газта о пода, дизеловото гориво не ще изгори в цилиндрите, а в ауспуховата тръба.Прииска ли ви се да си сложите противогаз? А да чакате автобус в дъжда?
Пепи спусна стъклото и показа самбернарска си глава навън. Какафонията излизаща от уредбата изви главите на минувачите към нас. Аз навих волана на дясно в стремеж да мина плътно до спирката. Вече не карах кола, а Титаник, защото зад мен се вдигаше вълните на Окинава.Първо избуча мерседеса, после Пепи с крясък:
-Селянииии, къде са ви сърфовете уее!?
Последва димна завеса с мирис на масло и дизел. Огромна вълна за капак се пльосна върху чакащите и не пожали никой. После непонятно защо, в огледалото за задно виждане гледах изкривени физиономии и средни пръсти. Явно ме богославяха добрите хора и ми пожелаваха на добър път.
Meчтая за този момент, да бъда върху дъската във фунията вода и ти да си до мен.

11.05.2007
profruit

маргаритки

Този блог е реинкарнация на първите ми опити за споделяне в нета. На времето започнах с къси разкази на преживяното. После се обезсмисли и превърнах блога си в системно радио. Пиша единствено неща, които карат душата ми да живее: Ubuntu, WEB, Photoshop, Фотография, Споделено и т.н. Това е моето системно радио, разбирате ли? Моята вълна и вие сте на нея сега.

Архив на блога