Punta de Choros

27 декември 2009

На 2009г й оставаха 120ч съществуване. От календара падна поредния лист с дата 27 декември и към 10.30ч сутринта ме събуди звън от телефона.

Инсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu 16.04

14 януари 2017

нсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu се поражда от идеята браузърите в различните системи, да показват еднакво текстовото съдържанието на интернет страниците.

Ubuntu 16.04 инсталация на USB disk on Key

19 ноември 2016

Арсеналът ми от мобилни компютри съдържа Fujitsu Lifebook AH530. Това е бюджетна машина от 2011г на Intel Core i5-480M процесор и 4GB DDR3 RAM памет.

gparted

Paragon ExtFS for Windows

30 юли 2016

ExtFS for Windows е утилита на Paragon Software разработена през 2013г. Тя представлява решение, предоставящо пълен достъп на четене и на запис до раздели ...

msvcr100.dll is missing Windows 10

04 октомври 2016

Майк Патерсън от Plixer, компания по компютърната сигурност, публикува доклад , че Windows 10 изпраща данни в криптиран вид от вашата машина на всеки пет минути. Той е направил максимума, за да спре изтичането, но системата продължавала да изпраща информация.


Защо един помияр от улицата е по-умен от чистокръвно куче? Защото е от две породи. Май си казвате: "тоя си задава въпроси и сам си отговаря". Сам си отговарям, за да съм сигурен, че ще получа качествен отговор. Сега се боря да си върна външният вид от периода 1997 -2001 г. Изсечено лице, талия 69см. Грозната физиономия обезсмисля абсолютно всички останали качества. Външният вид винаги е на първо място, следователно колкото и да си умен, не забравяй, че си грозен!
Profruit's self-control quotation
Погледнете го само - турбо-манекен. Това е Louis XIV - le Roi Soleil. Това е моят човек, това е моят модел за подражание. Тхе онли оне, а не някакъв си Киану Рийвс. Калеврите да му имам и ролекса на ръката и скивай как ще м и се лепят разни парцалеси. Тотален менш, няма тинтири - минтири!
Публикувано изображение
Ни Ив Сен Лоран, но Пиер Карден, ни D&G, даже Евгени Минчев не могат да развият такъв размах на: финес, стил, маниер, въобръжение, мода. Те бледнеят като напикана оризова хартия. Разбира се има виновен за жалката родна картина. За главен обвиняем е призован "Зайо Байо - Лук"!
"Зайо Байо - Лук" е един от символите на проваления преход и изцяло провалените български жени. Бричове, малки увиснали цици, дебели целулитести трътки. В списъка влизат: Карелия слимс, сокче Капи, плитките талии и пуканките! Дори да приличате на кльощава разпоретина, не ви дава право да мислете, че не се отнася до вас. Моля,моля, все пак имате акне! Мислите ми твърдо споделя БОК (българска организация на курнелиите).
Признавам, че тези които следят моето творчество съзират ремикс в думите ми до тук. Истинската целулитка преживя по няколко пакетчета Зайо Байо - Лук ежедневно, защото е само 20ст. Така пести, не за някой друг, а за грим и парцалки. Това й дава повод като се върне вкъщи изтормозена от работа да заяви: "Цял ден нищо не съм яла (и след това да допълни какво всъщност е "нищо"). От закуска съм само на "Зайо Байо - Лук" - основен канцерогенен и угояващ субфактор на българската анорексичка. Не мога да не извися глас на възмущение при това положение и се запитвам - какво би станало, ако тези Изаури попаднат под евентуален киселинен дъжд без чадъри? Ами озоновата дупка, въглеводорите изхвърляни от милионите ауспуси! Нацията е под заплаха! Събудете се и кажете - не, на "Зайо Байо - Лук"! Докъде я докарахме? Силикон до силикон, джуки до джуки, псевдоеманципатки с нагласа да спорят за всичко, паласки и прочие неуважаващи собствената визия явления!
Стойностната жена е изчезващ вид. При възможност ще купя такова съкровище, за да опровергая гнусната лъжа, че любовта не се купува. Противоположното е живот от зестрата на еманципирано животно, което го мързи да глади, готви и възпитава поколение. А това че мъже се купуват е чудесно, но какво ме грее? Няма да си взема, дори безплатни! Неизпилени нокти и напукани пети. А "мохера", ами като малки се увличали по амфетамин. То с мечка-гризли май ще е по-вълнуващо. Един стойностен мъж ще предпочете магията на онанизма пред версията, да го пъха в кухина, преяла с Зайо Байо - Лук! Лайпцикският хироу - Георг Димитроф, след като възседнал трона на властта в България, с узаконяване на болшевишката власт, вмъквал в пламенните си речи си доста руски думи. Той дори псувал и грубял на руски. Неусетно и аз го правех.
Пред старата градска поликлиника в родния ми град стои огромна бронзова статуя на глиган. Този кабанчик е застинал в устрем с поглед в бъдещето. Един истински предводител язди нещо повече от бял кон. Аз реших, да се снимам като Оман Шариф, възседнал кабанчика. Моите очи са светли и на светкавица излизам с червени очи. Когато проявихме снимките, властелините на пръстени ряпа да ядат, пред моята композиция. Георги реши да ми направи фото-сесия и снимаше под различен ъгъл. Аз се вживявах в ролята на хайдутин, красногвардеец, каубой. Георги също се отпусна и реши да се снима с "девойката". Статуя на жена пред Младежкия дом в централната градина. Той й застана отзад и я хвана за гърдите. Идеята внушаваше изнасилвач. После аз взех да ровя като клошар в кошовете.Това прие името "Супермаркетите на бъдещето". Обикаляхме статуите и стигнахме лъва на гърба на хотел "Тракия". Този лъв или са го правили на пет гроздови или модел е бил чернобилски тигър. Вероятно при изливане на бронза, кофражът е подал и затова лъвът наподобяваше на Т-рекс. Георги реши, че това е неговия кон. Рамул и Рем как бозаят бе начало на сесията, но цици отдолу нямаше. Хвана се за опашката му и едвам го възседна. Решихме да си ходим като хванем автобус от автогарата.Там се загледахме в огромно табло със снимки и надпис "Внимание, опасни джебчии!". О! Супер идея. Аз разперих ръце под таблото с поглед - сам съм, други няма и Жоро щракна поредните кадъра. При подобни фотоси, знаех, че Насо щеше да се просере. Кабанчикът стана "Конан варварина", а джебчиите - "Героите от Трети Украйнски фронт". В джобовете ни имаше кибрит и докато сменяхме една снимачна площадка с друга - палехме кошовете и контейнерите за боклуци. След нас се разгаряха буйни огньове, сипещи дим и пушек. Нощен Рим гореше и тези огньове приветсваха завръщането на цезарят от Москва.
Бай Цико Пилето и кака Цура не са митични герои, ни плод на моето въображение. Бай Цико Пилето бе овчар. Той бе малък мъж, докато жена му - леля Гена бе самия Чубака. Те нямаха деца и си осиновиха момченце. Странно, но сина им не надхвърли бай Цико Пилето. Копие, по-скоро клонинг- категория муха. Бай Цико и леля Гена бяха супер-текезасери. С разпада на ТКЗС те изпаднаха в немилост и мизерията ги последва. Бай Цико стана наемен овчар и водеше стадото си по моята улица. Винаги се закачаше с мен и редовно ми пееше народни песни на ухо. Това в продължение на дълги години, бях му симпатичен. С годините и двамата се превърнаха в пропаднали алкохолици и се топяха пред очите ми.
Кака Цура е голямата сестра на Дида. Кака Цура е мой набор. Висше, софиянка и последвалите от това претенци за рожба на доктори. За кака Цура се залепи Петърчо. Красив мъж, две години по-малък от нея, шофьор, от дълбоката провинция. Той си я заплю и близо пет години и сваля звезди. В един момент кака Цура преосмисли и пристана, но едва ли от любов, а да не стане застаряваща ергенка. В един момент тя снесе две прекрасни деца на Петърчо и се превърна от морска нимфа в Джаба Хатянина. Последният спомен за нея разби снимка, на която след 6 години кака Цура се бе изтегнала на морския бийч като малката русалка. Получих епикриза и си премерих захарта в кръвта, като я съзрях. Убеден съм,че само Photoshop CS4, с всичките плюгини и филтри, може да върне онова момиче, което помних.
Вчера на сянка бе +26'С. Лятото сигурно ще пием вода от Средиземно море.
Казват, че ако много боли, можеш да не усещаш болката, ако я замениш с друга. Ако те боли зъб и си настъпиш силно пръст на крака, ще усещаш само новата болка. Но какво да настъпиш, ако те боли душата. Аз също сънувам. Аз също помня как останах изумен, когато дойде при мен по джапанки и къси гащи, а навън бе -17'С. Помня, как ходихме за видео-магнетофон и цветомузики. Това се нарича живот. Пощракване с пръсти дели онова време от днес, затова пък все повече ми върви. Аз съм човек с голямо Ч.
Сутрин винаги забелязвам един скромен пенсионер. Той върви по улиците с забит в земята поглед. Забелязах, че обира фасове и угарки, а после ги допушва.

Публикувано изображение

Реших да последвам примера му и започнах да ходя с поглед в земята.Пред фасадата на банките сложиха дебели защитни бетонни стени. В случай на въздушна тревога, да пазят клиентите от реактивни снаряди. При едно захождане до банката аз намерих моята първа находка. Цукариат макел (близалка).

Публикувано изображение

Огледах се и като орел я сграбчих. После се отделих и я облизах до клечка. Беше с захарин. Езикът ми стана оцветен и грапав. Първият трофей ми се услади и реших твърдо да намирам по-често и повече. Така днес си намерих кожен диван. (Телевизорът с спукания кинескоп няма да ви го показвам. От него взех говорителите и ги монтирах в два кашона от банани. Сега има яки тонколони и много им се кефя. Аре не ми разправяйте за нация техническа, разбирам ги тези работи.

Публикувано изображение

Вкъщи имам два по наследство и два харизани. Смятам сега да бракувам единия и да пренеся кожения, та като дойдеш на гости да спиш на меко. Обещавам, че няма да слагам отдолу грахово зърно. Сърченето продължава.
Изпържил съм си свински пържоли и сега ще седна, да се натъпкам с холестерол. Байне папире юде!

0 Response to "Човек с голям Ч"

Публикуване на коментар

Този блог е реинкарнация на първите ми опити за споделяне в нета. На времето започнах с къси разкази на преживяното. После се обезсмисли и превърнах блога си в системно радио. Пиша единствено неща, които карат душата ми да живее: Ubuntu, WEB, Photoshop, Фотография, Споделено и т.н. Това е моето системно радио, разбирате ли? Моята вълна и вие сте на нея сега.

Архив на блога