Punta de Choros

27 декември 2009

На 2009г й оставаха 120ч съществуване. От календара падна поредния лист с дата 27 декември и към 10.30ч сутринта ме събуди звън от телефона.

Инсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu 16.04

14 януари 2017

нсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu се поражда от идеята браузърите в различните системи, да показват еднакво текстовото съдържанието на интернет страниците.

Ubuntu 16.04 инсталация на USB disk on Key

19 ноември 2016

Арсеналът ми от мобилни компютри съдържа Fujitsu Lifebook AH530. Това е бюджетна машина от 2011г на Intel Core i5-480M процесор и 4GB DDR3 RAM памет.

gparted

Paragon ExtFS for Windows

30 юли 2016

ExtFS for Windows е утилита на Paragon Software разработена през 2013г. Тя представлява решение, предоставящо пълен достъп на четене и на запис до раздели ...

msvcr100.dll is missing Windows 10

04 октомври 2016

Майк Патерсън от Plixer, компания по компютърната сигурност, публикува доклад , че Windows 10 изпраща данни в криптиран вид от вашата машина на всеки пет минути. Той е направил максимума, за да спре изтичането, но системата продължавала да изпраща информация.


























   Отвори очите мои, за да узнаеш, в света на какви желания живея.

Проследявайки историята неволно изплува анализ, че тя повтаря един кръговрат на човешки съдби. Две личности са извор на този цикъл и опознавайки първия съзираме огледалния му образ във втория. Показната им омраза към евреите аз подозирам в пъпна връв между двама деспоти. Мъже под общ знаменател: отличен военен стратег, генералисимус издигнал се от нула, комбинативен ум, лош съпруг, двуличник, вглъбяване в своята аура на световен повелител, гениална способност да манипулира публиката и неотбягващо от поглед-и двамата не са се родили в империите, които ще създадат. Наполеон е корсиканец, Адолф е австриец.
Всяко момченце в детските си години на възпитание се нуждае от зрял мъж за подражание. Такъв бил Наполеон за фюрера на Третия райх. Почитта към своя кумир Адолф показвал с думите, да умре в един ден с него-5 май.
Настъпва 1795г. Наполеон Бонапарт приема участие в неудачна експедиция против родната Корсика. Години по късно, на 20 април в Париж, Бонапарт ще участва с реч, чиято есенция е, че евреите са чужд на Франция народ. Тяхната родина е Палестина. Той ги приканил да овладеят това, което им приндлежи и да насочат съзидателната си сила в своя еврейска държава с исконни корени в Палестина. Обещал им помощ в превземане на Ерусалим, възстановяване на Иудея и реставрация на Трети храм в пълен блясък. Красивите думи в тази реч не осребрявали истинските му намерения и с право евреите се разделили на два лагера. Повярвали и тези, дето помнели наполеоновите погроми в Полша. Преселвайки ги в Палестина, Наполеон се надявал да избави Франция и Европа от тях, а наедно с реализиране на своите експанзионистични планове, да ги превърне в агенти на Франция. Истината е, че Наполеон впрегнал еврейските надежди за своя държава в своя източен план, отбелязан в мемоарите му като “Египетски поход”. Разказвайки за похода към Сирия, Наполеон уверено вмъква крайната си цел Индия. Тази промисъл не идвала от нуждата да бъде втори Александър Велики, а случващите се събития в лицето на англо-френските отношения. Наполеонова Франция в Европа била великан, но в задморските си територии Франция била пигмей. Империята на бритите, вечния враг на Франция, я изтласкал сигурно и уверено от довчерашните й владения в Индустан. За самите индуси победените французи се оказали по-интересни от победители. По време на “Седемгодишната война” Франция търпи поражения и губи почти всички свои владения. Френските владения в западна Индия били загубени. Перлата Индия се превърнала в мираж. Същевременно чернокожите се сдобили с права. Възникват нови държави в Америка, отхвърлящи колониалното управление на Франция. В тези условия Франция се нуждаела от нова голяма колония, способна да замени американските. Подобно положение раждало реваншистки настроения и герои на този театър станали Людовик XVI, полковник Бюси, съответно от Париж и Пондишери (център на френските владения в Индия) и Типу сахип. Типу сахип бил нещо като малайски тигър, водещ война срещу англичаните и търсещ гръб в лицето на Франция. Следват години, наситени с много динамика и проливане на кръв и единствен отговор-заради Индия.
През 1778г Франция е съюзница на САЩ в борбата им за независимост.
През 1782г флотът на адмирал Сюфрен нанася удар след удар по англичаните близо до Кудалура. Участие на знамения Бюси след година. Последва нова война за Индия предвождана от виконт Барас, бъдещ революционер и глава на френското правителство през 1794г - 1799г. Именно Барас отправил генерал Наполеон в Египет, помнейки Индия, защото англичаните смятали Египет за плацдарм на френските войски при евентуален бъдещ десант на индийските брегове. Към този момент англичаните не са имали никакво влияние в “Червено море”, защото под въздействие на фундаменталисти-вахабити турският султан, господстващ над Мека, издал заповед портовете да не обслужват неислямски съдове. Английските търговци в Египет прибягвали до мимкрия използвайки арабски лодки, но основния път Британия-Индия минавал заобикаляйки Африка.
При благоприятни условия Наполеон се надавял да събере внушителна флотилия от Косейра, Суец и последвалите портове на Арабския полуостров, като изглади отношенията си с шерифа на Мека и вахабския покровител на Арабия. Тази идея изисквала наличие на арабски кораби, дори търговски. Наполеон искал лично да узнае за броженията в Индия и чуе френските агенти. На 25 януари 1799г той пише писмо до Типу сахип, известявайки го с намеренията си за помощ и освобождаване на Индия от англичаните. Куриер на писмото станал султана на Йемен. Писмото било несвоевремено и закъсняло. Лондон надушил и отправил генерал Уилсон с мисия в Йемен. Арабите отказали да приютат английски сили. От Кейптаун се насочил комодор Пакет. Той проникнал в Червено море и нанесъл удар по незначителното количество малки арабски съдове, с което обезпечил спокойствието на короната в тази част на света и убил първоначалния план на Наполеон. Оставало сушата и урока на Александър Македонски.
Наполеоновите намерения за продължение на похода чертаели път през Сирия, Ирак и по-нататък по море през Персийския залив. Наполеон вярвал, че лесно може да се договори с персите или с Фетх Али шах, оглавил арабите в Ирак и Сирия срещу турския султан, за коридор към Индия. На свой ред англичаните смятали възможна повява на френски легиони в Индия през Иран и не отделяли внимание на Персийския залив. Английският генерал-губернатор на Индия Уесли получил указания да възстанови дружески отношения с династията на Талпурите в Афганистан и по този начин да издигнат евентуална преграда на френската пътечка към Индия. Англия дори отишла по-далеч. Тя излязла с предложение да отстъпи Афганистан на Русия, защото виждала в руските войски реален противник на Наполеон, отколкото туземските.
Не става ясен планът на Наполеон в момента на отплаване от Тулон, дали е включвал прерастване на египетския поход в индийски. Той е предпочитал морския вариант и е бил лишен от сухоземни карти на пътищата на Ирак. Към момента Наполеон не знаел, че се води кървава англо-масурска война и Типу сахип загива. Евентуално пренаписване на сценария, той виждал в създаване на френска база в Сирия или Палестина за по-нататъшно прехвърляне в Индия, където го очаквала внушителна британска армия от 125 000 войници, в това число 30 000 европейци. Домогвания да привлече християни маронити и гърци под знамената си, а още жадуващи за плячка араби. Съзирал нападението си над Сирия успешно, предполагайки удар по редовната турска армия, а не срещу армиите на провинциалните паши, като по този начин подчини Портата към примирение и последвало участие в индийската му авантюра, а от друга страна турците не биха били против да ометат от земите си ордите на френските якобисти, които мислят иначе за Корана.
Исторически първоначалния удар на Наполеон отнася Египет, който ставал за предмостие към Индия. Египет се намира на 600 левги (~2900km) от Тулон и на 1500 левги (~7250km) от Малабара. Стъпила здраво в Египет, Франция се виждала бъдещ хазяин на Индия. Обширната търговия с изтока ще се върне към древния си път през Червено и Средиземно море и така ще компенсира загубата на Антилските острови и Сан Доминго.
Александър прониква в Индия през горното течение на река Инд, но осъществил завръщането си през Вавилон. Загубите на армията му се обясняват с отсъствие на налични средства за прехода. Имайки съдове може да преплува океана, а да пресече пустинята можело само с камили. С подобни изводи се съобразявал и Наполеон. От Египет до Басра на камили се достига за 30~45 дни. Още 40 дни до границата на Мекрана. Пътят ще мине през Шираз и там ще бъдат попълнени запасите за прехода през пустинята до Инд. От Тулон отплували 30 000 бонапартисти. Армията представлявала 480 пехотни роти, 60 роти кавалеристи, 40 роти артилеристи. Наполеон се надявал по пътя да набере до 60 000 войници, като 15 000 чернокожи роби от Сенар и Дарфур, и 15 000 гърци, копти, сирийци, мамлюци, магрибинци, маври, бедуини, издържливи към пустини и високи температури. Египет осигурявал 10 000 коне, 1500 мулета, 5000 камили, храна. Планът вклювал за 15 месеца да съкруши Египет и към есента на 1979г - зимата на 1980г да стъпи в Индия с 40 000 армия на камили, в това число 6000 кавалеристи и 120 полеви оръдия. Предварително френското правителство направило ескадра от три кораба, всеки с 74 топа на борд, четири фрегати и пет транспортни кораба по 3000 матроса всеки, за нуждите на Ил де Франс в индийските морета. В последствие към тях ще се присъединят 15 линейни кораба, шест фрегати и петнадесет транспортни кораба с продоволствие, и боеприпаси. Щурмът на Александрия се оказал успешен. Последвали битки в Шубрахит и около пирамидите. Внезапният удар се оказал съкрушителен и парирал религиозния фанатизъм. В отговор предводителите на египетските мамлюци Мурад и Ибрахим бей нанесли контраудар и унищожили флотата, наложили блокада на египетския бряг и отразяли пътя на втори ешелон от 6000 френски войника, оборудване, амуниции. Това объркало плановете и императорът обявил война, която спечелил. Битката при Седиман и последвало въстание в Каиро среща воюващите на масата за преговори. Мамлюците склонили да застанат под френско знаме, но тайно получили известие, че Портата ще им помогне с две армии по 50 000 солдата. Първата разгърната на Родос, а втората в Сирия. Дата на едновременен удар се сочел юни 1799г. Първата била длъжна да извърши десант в Дамиет или Абукир, а втората преминавайки пустинята от Газа до Салихия в направление Каиро. В деня на удара се разчитало на вътрешно брожение и партизанщина. Първите дни на януари 1799г от Константинопол в Яфо били прехвърлени 40 топа и 200 съндъка с гюллета, обслужвани от 1500 артилеристи, обучени от френски офицери. Яфо, Рамла и Газа започнали да се запасяват с барут, сухари и манерки с вода. Шеф на подготовката станал Дамаския паша ал Джаззар, който се движил с авангард от 4000 верни последователи. Отбраната на Газа ал Джаззар поверил на доверения си генерал Абдаллах с 8000 души аскер. На помощ на Абдаллах крачели 10 000 войници от Дамаск, 8000 от Ерусалим, 10 000 от Алеппо и още толкова на път от Ирак. В това време на Родос се съсредоточили 8000 човека. Чакали пристигането на 10 000 албанци, 9000 яничари от Константинопол, 15 000 яничари от Мала Азия, 8000 яничари от Гърция плюс турска ескадра от Константинопол. Френското разузнаване узнало за тази надигаща се лавина. Страхът се подсилвал от евентуална коварна английска помощ на страна на Турция и подтикнал Наполеон към смъртен риск. Той решил да не изпуска инициативата от свои ръце, като сам пресече пустинята и громи сирийската армия на части, овладявайки складовете и крепостите й в Ал Ариш, Газа, Яфо, Хайфа и Акко, а също въоръжи сирийските и ливанските християни, помогне на друзите и маронитите на Голан. Финалът той виждал в горите на Тавър, където под знамената му ще бъдат готови 26 000 французи, 6000 мамлюци последователи на дома на Дахер, 18 000 друзи, 10 000 завербувани чернокожи, плюс свежата армия на генерале Дезе от 20 000 солдата. Само така ще може да респектира Портата и да я принуди на мир и съгласие на поход към Индия. Ако съдбата застане на негова страна, той ще бъде на Инд през март 1800г. От агентите му в Персия знаел, че шаха няма да попречи на похода през Басра, Шираз и Мекран.
Предприетият план започнал част по част да се изпълнява с цената на пролята кръв. Сирийският поход разбил мита за непобедимата османска армия и спасил Египет от кървав сблъсък. Наполеон превзел Ал Ариш и Газа, а по море го следвала оцелялата флота в Египет. Тежките оръдия забавяли похода заради пясъците и те били на корабите. От Газа до Яфо Наполеон лично вървял пеша пред армията си за личен пример и повдигане духа на войската. Този марш отнел 61 дни и се изразява в разстояние от 100км по брега. Палестина била блата и пясъци, морена от малария и чума. Забавянето се дължало на зиг-заг-образното движение на армията. Наполеон се изживял като турист и не пропускал разглеждането на антични градове от времето на кръстоносците и римляните. Той посетил монасите в Латрун. Малко по късно ударил Рамла и устроил там своя щаб. За Рамла се знае, че има подземен резервоар построен от халиф Гарун ар Рашид през IX век и упоменат в “1001 нощ”. Щабът бил поместен в дома на Св. Никодим. Днес на това място се намира църквата “Св. Йосиф”, построена през 1902г. Рамла се намира на 29км от Ерусалим и вярващите предявили желание да отскочат до Гроба Господен. Наполеон не разрешил, намирайки се едва на 15 км от Голгота, а поел устремно към Яфо. Яфо бил ценен коз в картите на Наполеон. Яфо е опасан с крепостни стени и има порт, който може да приеме корабите с амониции и провизии, следващи армията. Да се отбие в Ерусалим, не превзел Яфо, значело да наруши правилата на предпазливост. По това време на март валял непрестанен дъжд и много камили не издържали. Камилите не понасят кал под копитата си и влажност. Разстоянието от Рамла до Яфо е 24км. Армията разпънала палатки под стените на Яфо. Около 8000 жители на Яфо се оказали в капан на Наполеон. 3000 хиляди били турска армия, а няколко стотин гърци. В Яфо има няколко манастира. Най-важен е “Манастира на Отците на Светата земя”, защото от него извирала питейна вода. Побегналият от Газа Абдаллах се укрил в Яфо и той за втори път се изправил срещу машината на Наполеон. На 4 март Абдаллах приключил с подготовката и се заел да посрещне с топовен отпор французите. На 5 и 6 март той заповядал огнен вал по французите и на няколко пъти пускал под артилерийско прикритие корпуса си извън крепостните стени. Корпусът излизал на ура, изпразвал оръжието си и с бяг се връщал. Тези тактика се оказала зрелище за Наполеон и събуждала насмешка у генералите му. Корпусът бил сбирщайн на националности, облечени по свой маниер-това били магрибинци, албанци, кюрди, анадолци, караманийци, дамаскци, негри. Наполеон решил да спре този цирк и заповядал на генерал Бертие да изпразни по веднъж батареите си по Яфо откъм морето, след което изпратил на коменданта на Яфо парламентьори. Думите, които те предали звучали така.
“Бог е милостив и милосърден. Главнокомандващият Бонапарт ми възложи да ви предам, че Джаззар паша започна военни действия против Египет, превземайки Ал Ариш. Бог стои на стража на справедливостта и така даде победа на френската армия, която отвоюва обратно този форт и именно в резултат на тази операция главнокомандващият стъпи в земите на Палестина с желание да изгони войските на Джаззар паша. Яфо е обсадена с батареи, предназначени да водят огнен вал и бомби за пробиване на стени. В течение на два часа ще сринем стените и всички отбранителни съоръжения. Главнокомандващият Бонапарт жалее за тези беди, които ще сполетят града в цялост, ако решението е щурм. Затова предлага свободен изход на гарнизона и покровителство над града. Главнокомандващият Бонапарт ще чака до 19.00 вечерта вашия отговор”.
След четвърт час армията на Наполеон видяла главите на парламентьорите набити на пики, закрепени на показ в двете най-големи кули, а телата им изхвърлени през стените тупнали близо да батареите. Артилеристът Наполеон кипнал и заповядал прицелен огън в една точка. Сапьори и батареята за тежък огън пробили стената и подготвили отверстие за щурм. Последвали лъже-атаки от дивизията на Бон. Яростта на французите била безгранична и те помели всичко по пътя. Градът бил подложен на мародерстване и плячкосване. Близо 2500 турски войници били линчувани. Отрязали им главите за отмъщение, а телата изхвърлили в морето. Абдаллах и този път оцелял, предрешен в монах, той се промъкнал в палатката на Наполеон и паднал на колене, след което получил милост и право да замине в Египет. На следващия ден Наполеон предал властта в ръцете на армията си, с цел да ги разтовари. Същевременно запълнил амунициите и провизиите си от пленените турски складове. Офицерите и солдатите са накичили с турски златни саби и ханджари, символи на благоденствие. Цената на победата била 700 тежко ранени. Манастирът на монасите от Ордена на Святата земя бил преобразен в хоспитал, а главен хирург бил Ларей. Той не успявал и изразил тревога от симптоми на холера. Монастите се разбунтували, а санитарите дезертирали. Бонапарт изгнал свещениците в Ерусалим и Назарет, след което посетил болните, за да повдигне духа им и заповядал операции, на които присъствал. С най-слабите от тях духом той се ръкостискал, за да покаже на армията си, че чума няма. Всъщност Наполеон виждал в болните си забавяне и заповядал да бъдат разстреляни. Заповедта не била изпълнена и Наполеон прибягнал до групова евтаназия. Той налял отрова в храната на болните и така се избавил от тях.
В града акостирал конвой с храни и боеприпаси от шестнадесет кораба. Контраадмирал Гантом сменил екипажа и преобразил корабите в военни, след което поел курс към Хайфа.





следва ...

Този блог е реинкарнация на първите ми опити за споделяне в нета. На времето започнах с къси разкази на преживяното. После се обезсмисли и превърнах блога си в системно радио. Пиша единствено неща, които карат душата ми да живее: Ubuntu, WEB, Photoshop, Фотография, Споделено и т.н. Това е моето системно радио, разбирате ли? Моята вълна и вие сте на нея сега.

Архив на блога