Пари на вятъра

06 септември 2013

Дяволът никога не спи! И аз не издържах на изкушението. Купих си нов оригинален Samsung Galaxy S4 ...

Punta de Choros

27 декември 2009

На 2009г й оставаха 120ч съществуване. От календара падна поредния лист с дата 27 декември и към 10.30ч сутринта ме събуди звън от телефона.

Хеширане на пароли с сол в PHP 5.5

13 октомври 2013

PHP 5.5 предлага нов начин за хеширане на пароли с сол.

MySQL монитор. Създаване на база данни

21 октомври 2013

Потребител root притежава супер права и неговата дискредитация може да доведе до фатални последствия. Узнавайки паролата му, злоумишленик може да напакости.

Инсталация на deb пакет в Ubuntu

28 юни 2014

Реших за свои нужди да добавя в колекцията от приложения Google-Chrome браузър. Един от начините за инсталация е файл под формата на deb-пакет...



Синята птица на щастието пак кацна на рамото ми.Аз седнах в коша на гърба й.Разпери величествени сини криле, затича се с тежки стъпки и заредува плавни замахвания.Като кукурузник отлепи от земята.Направи кръг на честта и пое към морето, пое към родината ми, за да ме пренесе обратно в моите сънища.
Ще се намери личност, за която си струва да разкажа.Личност, с която съм похарчил част от живота си заедно.Не се наемам да спазвам хронологията на събитията, но обещавам завършек на разказа-пъзел.
Коце Нинов е жива легенда.Той е заченат година по-късно от моето.Дружбата ни бе на приливи и отливи, и това не зависеше от луната.През 1982г аз бях доказан ди-джей.Организирах квартални и училищни дискотеки без корист.Намирах призвание в тях и не се виждах танцьор.Зад микрофона усещах силата да правя младите щастливи.Бях свидетел на импровизация достойна за състезатели по спортни танци.Георги Кубаков виждах като балетмайстор, защото пластиката в движенията му бяха недостъпни дори за Майкъл Джексън.Истината бе, че аудиоватовете никога не достигаха.Липсата на пусти пари не развързваше ръцете ми да купя истински "свирки".Трябваше да кооперирам с наличната техника на Коце Нинов.Нуждаех се от допълнителен касетен дек, тонколони, тонколони, тонколони и усилватели за тях.Коце Нинов не изпускаше възможността да подчертае, че ударил ми рамо.Той страдаше от комплекс за превъзходство и всячески се стремеше да изпъкне като звездата на Вергина с финансовата си мощ, консервирана буквало в компоти с долари и заровени в микродворчето ми.Семката му бе преселници от Славовица, построила семейно огнище в дворче в покрайнините на Мокрище.Баща му караше бус ниса.Tой зареждаше кооперативните магазини с месо.Комунизмът усъвършенстваше дефицита, вместо светлото бъдеще и баща му правеше далавера с месото.Спечелените пари по буржуазен начин се влагаха за градеж на дом като при лястовиците.Безчет пристройки, гаражи, сайванти, работилнички правеха бащиния дом на Коце Нинов да бъде лабиринта на Минотавъра.Проникнал веднъж в този обител, аз изпитвах нужда от факел, за да мога да се ориентирам в замъка му бункер.Коце Нинов и Радката Читака се замонашваха в най-затънтената стая и гледаха порнофилми на скъп видеомагнетофон шарп.Тук с златни букви отбелязвам, че видеото струваше 400$, четири глави, стереозвук и безценната екстра "стоп-кадър" даваща възможност за детайлно разглеждане на полови органи с зуум ефект.Да си призная, аз не разполагах с подобна техника и разчитах на огледалото в къщи, разглеждайки моя торс преди да вляза в банята и още на списанията на Милка Шекерката, запълващи познанията ми за женската система.Порнофилмите подхранваха спонтанния им кръжок по онанизъм, защото за един девственик това бе пътя да стане зрял мъж.
Спечелих кандидат студентски изпит през 1985 в СМГИ и получих финансова инжекция от баща ми, която ми даваше възможност да осребря евентуална почивка на море, защото тутакси попадах в лапите на НШЗО Плевен, прераждайки се в родинозащитник-танкист.Сам, без компания аз не поех риска да замина на море и подадох оферта на Коце Нинов.Да тръгнем на сляпо към големия гьол.Той току-що се бе прибрал от там заедно с придобития созополски тен.Прие авантюрата, но трябваше да преметнем пресметливия му баща.Излъгахме го, че средношколска бигада ни праща да берем дини и пъпеши в Ахтопол, в полза на селското стопанство.Тази лъжа оряза неговия бюджет и той тръгна с 90лв бели пари за черни дни тодорживковски номинал.Тежестта на приключението падна на моите 300лв приз, но верни другари делят в добро и зло.Гара "Пазарджик" е 20 минути пеша по ж.п. линията и това бе отправна точка към бълграския синеви парадайс.Коце Нинов взе само табсо дрехи и аз го последвах, като не повлачих куфарите на Мадона.Изпълваше ни романтизъм, че ще срещнем на плажа руси чехкини, с които да повторим кадрите от порнофилмите.Koце Нинов тръгна единствено по кожено сабо и по този начин каза твърдо не на бремето на тежестта, да мъкне резервни сандалетки.Сабото бе доста нашумяло и модно, защото се продаваше само в кореком срещу твърда валута.Например френски франкове.Родно влакче-друсалка ни телепортира в Бургас и веднага попаднахме в капана на баба експроприаторка-укривател на данъци.Омая ни с оферта достойна за Бахамските острови и дважди по-евтини цени от конкуренцията.Квартирата се оказа будка и наше разочарование.Отваряш врата, правиш крачка и лягаш на легло.Крачката можеш да спестиш, ако имаш отскок на кенгуру.Представа за легло имате, но за стаята ще получите щом разберете, че леглото заемаше 99% от нейната площ.Същата нощ вместо да спя с жена, аз споделих ложе с Коце Нинов.Тоалетна нямаше, дори химическа, но за екстра минаваше килийно прозорче, пропускащо светлина достатъчна Захари Стоянов да допише романите си.Напорът на разреденото бургаско пиво и пресолени пържени картофки събуждаха Коце Нинов.Той не изминаваше пътя до външната тоалетна по ходя на коня, ами като топ показваше директно оръдието си и през амбразурата на будката изпускаше със стонове на облекчение натрупаната урина.Този водопад се приземяваше в легенче с накиснати килоти на двора.Догадила, че й разреждаме белината, бабата ни би 11м наказателен удар и ни обяви за уринатори-еретици.Комсомолският ни дух не бе смазан от демоничното решение на бабата-терминатор и заклатени от дилижанса, нашите тела се преселиха на юг с финална точка Мичурин, днешен Царевец.Вуйчо ми бе национален треньор по плуване за юноши и лятно време провеждаше тренировъчни лагери в Мичурин.Вуйчо ми бе наша спасителна сламка, защото балите слама в курортните центрове за настаняване бяха раздадени.Той ни посрещна като месии на проблемите и озаптил изненандата си, се върна обратно в ролята на парламентьор.Щастието в моя живот не ме отбягва, но никога не е пълно.След поети гаранции и дадени препоръки, вуйчо успя да ни настани в нещо като кибуц.Дворът и къщата бяха прецизно разделени в всевъзможна обител с числото пи.Хазяйнът бе локален кинг и повярвайте ми, държеше здраво юздите.Той посрещаше и изпращаше кyp-ортистите, жадни за заслон с неговото незаконно бебе на ръце.При пиянски подмазвачески наздравици след плаж по икиндия, той прокламираше пъклен план.Щом млякото на биологичната майка узнае сушата на Сахара и бебето направи прощапулник, той ще й вдигне опашката и ще духне, за да даде дирекция към главния гейт на феодалното имение.Псуваше я по вулгарно от бай Наки, когато ореше с Киро.Блъскаше с юмрук по масата, ако салатката закъсняваше и стресираше бебето при поднесена топла бира.Ще минат години, за да разбера, че подобна участ имат жените на талибаните.Нуждаел се от наследник, а не от две гладни гърла.Успешните преговори с българския Ной ни даде възможност да бъдем настанени срещу 10лв на нощ в ноевия му ковчег, служещ през зимата за коридор.Паралелипипедът бе преграден с перде от 9 IX. 1944.Имаше прозoрче с view към кошара направена от царевичак.В кошарата обаче не спяха вакли агънца, а семейство от Ихтиман с 16 годишната си дъщеря, благополучно пристигнали на собствен ход с ЗАЗ 969 (това е руско копие на порше).Нашата стая разполагаше с легло персон и половина, направено от открити при археологически разкопки дъски на местна мумия.Стените бяха облепени с стиропор.Стаята-термос бе по-тесна от на бургаската баба и трябваше да внимавам при маньовър.Аз носех огромен нож, направен от инструментална стомана за ел.механична ножовка.Нямам спомен за какво съм помъкнал това мачете, но след поредния запой в барче-мечешка хралупа, Коце Нинов виждаше в стиропора враг и го дупчеше с мисъл, че парите за наем не са напразно.Биологичните малки нужди бяха същите като в Бургас.Те не ни забравяха и Коце Нинов отваряше прозорчето към света.Грандоманията не го подминаваше, дори на тема мъжко достйнство и той подчертаваше, че неговата кобра е по-дълга поне с 5мм.Да си кажа право приемах философски такава обида, защото нито веднъж не се изправих да кръстосаме саби и разберем чии е по-близо до слънцето.Заел поза на гмуркач, Коце Нинов насочваше шланга към ихтиманските колибари-търсачи на селски туризъм.След седмица ритуално облекчение, ние станахме главните заподозряни за новопоявилата се есенция, наподобяваща "Тройной" одеколон.Стената на обвиненито бе издигната от доводи, че те нямали навика да маркират вигвама от царевичак, още повече, че жена му и дъщеря му все още клякали, а не правили патешко ходене, докато отделят амоняк.Хазяйнът не пожали съня на бебето си и с него на ръце се появи, за да ни отправи обвинения, каквито Гьоринг не е подал срещу българския лайпцигски герой-Жорката Димитров.В сталинският ултиматум имаше само две думи-немедлена депортация.Преживяните дни на остров Моро се съпътстваха от тежки нощи.На легло и половина ние не спяхме като Азис и Китаеца, а като тибетски йоги.За общият капитал отговарях персонално.Разклатката включваше порцион на печено пиле в къмпинг "Нестинарка", а по обяд сладолед на клечка.Набедихме едно място, където сменяхме родната валута за огнена вода.То бе барчето на акумулаторния завод.Типична душегубка, където застаряващи курнелии, лочещи джин с тоник можеха да лансират прелестите си на кандидат-пенсионери с ампулка витамин С в джоба.Надлъгването им означваше предстоящ коитус в близкия капинак.В тези импровизирани барове нямаше бленува плът и Коце Нинов давеше нагона си в поредна бутилка "Слънчев бряг" придружена с прегорени първомайски фъстъчки.Настъпи зов за завръщане при поредната суха нощ, но Коце Нинов се дрогира.Порното бе втората му страст, лидирано от карате.Коце Нинов има лице на монголец, присвити очи, черна права коса.Нон-стоп гледаше филмите на Брус Ли.Пускаше стоп-кадъра и заучаваше движения.Самоукият каратист след прожекция ходеше в градините на Мокрище и се отдаваше на тренировки.Очевидци разказват, че ритниците му по круши и дюли е лишило родното стопанство от хиляди компоти, които е трябвало да заминат в Германия, a виковете му били като на ранен рис.
Умолявах го да си тръгваме, защото от бутилка коняк, аз поемах 50гр, а той на гладно останалото.Сторило му се, че някаква пърпъндела го приканва към генетален контакт и той налетя.Посрещна го "треньора на Брус Ли" и ние вдигнахме бялото знаме.Пътят до вкъщи пеша отнема 15 минути време, но не и този път.Напуснахме в 23.00 и часовникът трябваше да покаже 04.00, за да стъпим на обетованата земя.Пътят бе трънлив.Носят ме мамо-влачат ме, бе прелюдия на един ранен партизанин.Коце Нинов не бе дошъл бос и неизмените му холандски налъми всякаш станаха от олово."Коза ностра" бълбукаше като задействал се вулкан в корема му и ние сядахме за кратка почивка.Писна ми по едно време и го зарязах на един крайпътен камък заел поза на мислителя.Организмът му отдели сънотворни вещества и Коце Нинов се пльосна на асфалта като паднал от самолет.От време на време чувах жални стонове за помощ с адрес моето име.Среднощната доба раздра оглушителен рев на москвич с пробито гърне и един фар на дълги светлини.Бог не забравя пияните и вля сили на Коце Нинов да отлепи от асфалта, предусетил връхлитащия роден Шумахер.Този момент подозирам, че ме надари с кичур бяла коса представяйки си как се връщам с тленните му останки в родното Мокрище.Moсквич 407 се управлява с джойстик на волана и оглушителният му рев бива импулс за Коце Нинов, да плунжира в узрялия гъст бъзеник.Ефектът бе инфарктен и неповратен.Дино Дзов не е спасявал така дузпи, както каратиста Нинов се метна.Търкалът му овърша храста и лиши едната нога от сабо.Първоначалният ми контакт с Коце Нинов след каскадата ме заля с психотропна енергия и вестибулярният ми апарат загуби равновесие от уплаха.Узрелият бъзеник, салтоморталето и цукахарата бяха превърнали Коце Нинов червен, като след битка с негри в тъмна нощ.Помислих, че се е нарязал смъртоносно на стъкла.Авоарите ни се топяха от нуждата на биомаса и не позволяваха закупуването на простосмъртни джапанки.Сабото трябваше да намерим, иначе варианта куцото пиле щеше да буди съмнение в некорумпираните пазители на реда, наричани тогава милиционери.Приел визията на "Завръщането на блудния син", Коце Нинов затършува храста с псувни.Неговите обиски удряха на камък.Заставаше на един крак като щъркел, за да продължа с тършуването аз.Решихме след ялов резултат, да продължим на светло на следващото утро и се прибрахме в дома на Авраам.По пътя Коце Нинов демонстрира репертуара си от псувни, насочени към съветското возило, попречило му да преспи на гръдта на майката земя.Проникнали в заплатеното пространство за преспиване, Коце Нинов побърза да насочи негативната си енергия към ихтиманското семейство.С насочен ствол ги заля с преработени флуиди.Последвах примера му, защото чак сега се сетих, че също притежавам пикучен мехур.Още повече неелектрифицираната тоалетна на двора можеше да ме изненада с подхлъзване към концетратора на токсчини отпадъци , а това би съпоставимо само с преживяване в стая на ужасите.Придошлите води на Тигър и Ефрат не пожалиха рогозките на пестеливите ихтиманци и постави начало на междуособна война.Началото на опълчението оглави лично доктор Моро с наследник на ръце и последвала го дойка.Той посочи с ръка запад и скъса дипломатически отношения с двамата шейхове.Искрата на честта накара Коце Нинов да измъкне сабята на Филип Тотю от стиропора и да я вдигне над главата си с очи на опълченец от Шипка.Възмездието изискваше да ни бъдат върнати парите на бъдещите нощи, евентуално непрекарани в минус тризвездния хотел.Отстъпихме за заклания стиропор, който навяваше съмнения за проведени ритални убийства и жертвоприношения.Звездите на плажа същата нощ бяха наши и те ни завиха с своята светлина.Краткият ни сън бе прекъснат от морската влага и зараждащата се глъч на прииждащи кашкавал-туристи, жадни за пигментация срещу радикулит.По същото време, среща на майките ни прояснила ситуацията на коцениновите настойници.Ние бяхме изпратили картички и подробно описание как убираме урожая, предавайки несметни количества карпузи и кауни (дини и пъпеши).
-Какви дини!? Какви бустани!? Те са на море.
Краят на това приключение даде 15 годишна пауза до настъпване на следващото с леки пробляци.Аз станах неочаквано танкист, а Коцев Нинов милиционер в пазарджишкото сержантско училище.Един от проблясъците се случи по време на първата ми лятна ваканция от "Московския минен институт на името на червеното знаме на труда".Потърсих приятелката си Ваня, за която мечтаех да се оженя.Тя ме посрещна с бебе на ръце и гузен поглед.Бях като ограбено дете, отнели му близалката с шамар.За капак Коце Нинов ми разказваше нарочно сексуалните й подвизи с местните трапери.Не можах да я прежаля и ми трябваше много-много години, времето да заравни като булдозер зейналата рана в сърцето ми.Той бе извоювал шофьорска книжка и с бащината лада се изживяваше като пичеловец.Една нощ се оказа съдбоносна за него.Имаше отскорошна приятелка с име Ваня.Тя бе от с.Добровница.Излизал вече втора седмица с нея.Покани ме да я заберем и отскочим до "Кошарите".Облякла най-новите си дрехи, Ваня придаваше на 19-те си години селски чар на кандидат-младоженка.Разговорът на масата вървеше тегаво, защото те се държаха за ръце, а аз бях излишен.Ваня отиде до тоалетната и даде възможност на Коце Нинов да ме попита.
-Харесва ли ти?
Не исках да му чупя камьончето и подкрепих акциите му, като му дадох отговор, който той очакваше.
-Много.
Ваня имаше онова лице, че дори да погледнете през прозорчето на Гагарин, да кажете-селско.Тя се върна обратно на масата и без да получи рицарско падане на колене, или пръстен с изумруди от ориенталски ювелир, чу лаконичен въпрос.
-Ваня, искам да се омъжиш за мен?
Аз се изненадах, а Ваня не, защото отговора й бе моментален.
-Съгласна.
Същата вечер аз, Коце Нинов и невестата му Ваня с бясна скорост се върнахме в бащиния му лабиринт и позвънихме на входната врата.Коце каза.
-Водя ви снаха.
На другата сутрин не чух пушка, нито отидох да гледам чаршаф, но бях сигурен, че Коце Нинов бе закачил завинаги на простора своята девственост.На епосите му къде, колко и как изклатил, отговарях да плюе повече на дясната ръка.Сутрин, обед, вечер онанизъм-здрав и бодър организъм.Ваня не се обади на родителите си и това след време стана за мен отговор, защо Коце Нинов наричаше тъста си "дрът педераз".Тъстът му не бе бисексуален, а разбрал скъперничеството на зет си, го лиши от привилегии и богата зестра.Мина година и Коце Нинов започна да се размножава.Щъркелът му донесе дъщеря Латинка, а после наследник Любчо.Дъртият педераз не чу името си и децата носеха имената на коцениновите създатели.Бащиният му дом се пренасели и той реши да строй пристройка.Докато гърчех мозъка си в Москва, Коце Нинов изливаше бетон и буташе стени.Новополученият дворец затвърди убеждението ми за къща-ребус и евентуална снимачна площадка за бъдещ "SAW IV".Koце Нинов парадираше с величествените размери и ме развеждаше като гид.След като се съвзе от вложените средства за домашно огнище, той намери ново поприще за изява на състояние.Показността му изби в коли и той миряса, когато си купи баварски "ЗиЛ".След поредица от "италиянски чекии" ланчии, алфи, "кораба "Радецки""-форд скорпио, препродадено с постер на Лепа Брена, задни емблеми на 2.8i мотор, ABS, борд компютър, окачен компакт диск на огледалото за задно виждане плюс борче освежител, турски тасове, радикасетофон с над 20 навързани говорителя, включително от китайски уокман, спортен волан и сдвоени задни мигачи, руско производство подарени от мене.Към колата имаше безплатен въздушен багажник от москвич алеко и теглич правен от Сашо Пътъра, розетката на когото, аз трябваше да електрифицирам.Изборените хиляди екстри бледнеят пред гордостта на Коце Нинов да триумфира през 1997г в Мокрище с седемгодишно BMW 520i с не знам си колко кончета .БМВ-то трябваше да хвърли в смут всякакви международни шофьори и агрономи работили по Либия и Ирак.На следващата година застанах скромно с дизелов VW и получих презрителното наречие "лагерна количка с тракторче-мотор".
Минаха 3 години, за да настъпи прелом в компютърните технологии и те да се обогатят с нови термини.Коце Нинов стана осноположник на изрази, които напуснаха България, пренесени от кутията ми за мозък и без негови авторски права се използват с страшна сила днес.
През 2000г за 1850$ aз си купих комп натъпкан за времето си с последните хардуерни писъци.Зимата ме прибра на топло и аз се отдадох на виртуалния свят вкъщи.Коце Нинов парадираше с плейстешън 1 и не подозираше, че от обитателите на джунглите го отличаваше само тази конзола.Усетил монашеското ми отлъчване, той побърза да разбере каква сила ме е скрила от лицето на живите.Последвалата негова визита бе кратка и жлъчна, защото усещаше, че кантара на благоденствието сочи мен.Не се стърпя и след месец купи от Румен комп по-актуален от моя.Коце Нинов не знае чужди езици и надписите на англоезичното копие той четеше по свое усмотрение.Думата "cancel" бе чанджел, а "next" нехт, "Windows Messenger" бе емсиена, надписа за прибавяне четеше "емпли".Свикнах с този новопоявил се сленг, защото Коце Нинов не позволяваше да бъде поправян.Негов принос стана обаче термина "тъпкам вълната".Всяка преинсталация на windows, форматиране на диск или поредна инсталация на програма носеше кодово име "тъпкам вълната".Възпитанието на подрастващото поколение включваше да сложи за тапет на монитора голи мадами и с курсора на мишката да ги обарва по гърдите. Ако windows забиеше, той правеше моментален студен рестарт от бутон "Reset" с думите.
-Абееее, какво го чакаш? Я го бодни в гъзягата с средняка!
Всичките бели нощи по компютърна грамостност провеждани от мене се съпътствуваха с шише двойно преварена сливовица от Славовица.Това шише получи кръщение "уинампа".Подобен уинамп имаше под леглото ми и представляваше гръцко шише от узо с механична капачка.Моето шише се пълнеше от бидона с крушова ракия предназначена за Жан Клод ван Дам.Всяка нова програма ние усвоявахме като пионери и радост се четеше по очите открили начина да пиратираме с ключ-генератори или пачове.Коце Нинов се превърна в хакер номер1 на Мокрище и баща му разправяше слухове, че аз съм започнал да ходя при него на обучение.По адрес на разните архиватори, Коце Нинов твърдеше, че те серат лайна.Книгата на познанието бе много дебела и ние започнахме да обикаляме комп магазинчетата из Пазарджик с намерение да отворим свое.Настъпи момент, когато от редовен клиент на Малин (местен търговец), Коце Нинов се превърна в капацитет и започна да разлива мозък в отговор, а онези да го гледат с провиснали челюсти.Koце придоби слава и стана инсталатор.Викаше ме за преводач по английски и ме закотваше на порция ловджийска наденица от 2,80лв/кг и върлата ракия, която разреждахме с велинградска вода от чучура.Любим момент ми бе, когато не намираше драйверите и с крясък призоваваше Ваня да му ги намери.Тя сядаше чинно и започваше да прехвърля стотиците шпиндели дискове.Основното му препитание бе да купува на едро сирийски сутиени по 60ст/парчето и да ги препродава по 2.20лв из битаците на Велинград, Панагюрище и Пазарджик.Интернетът бе кът и аз от София си купувах дивекс филми срещу 3лв за филм.Коце Нинов не даваше кинти за глупости и ме муфтеше, докато се къпех в банята.Той вече знаеше какво е скрита папка и тършуваше като бесен машината ми, а после ги запиваше на голи дискове.Това ме дразнеше.Един ден аз седнах и нарочно на филм по филм редактирах преводите.Диалозите изпъстрих с псувни, който даже бай Наки не използва, докато оре с Киро, но несъмнено Гумени глави и Мишо Шамара са прочели.Коце Нинов бе станал филморазпространител и подбиваше цените из планиските региони.Един ден той ми върна псувните в натура, защото гневни клиенти му направили рекламация с обяснението, че съм се престарал.
През 2002 година той решава да опита земеделие и с дядо му дъртия педераз садят на нивите в Добровница пипер.Млатил като Калин Орела с виетнамска мотика буци по-големи от моята глава.Садил разни "испански педеразки пипери" и накрая спечелил на Киро, коня на бай Наки-черния бастун.Започнал да бере и като виждал, че количеството е малко вадел седалките на бмв-то.Наливал пипер в него, защото така спестявал 7лв от разлика в гориво спрямо буса му-форд транзит.С форца кацал в Велинград и с турско кантарче продавал пипера на опашка.БМВ-то караше с газова уредба и дума не даваше да се издума, че е по-лакомо от моята лагерна количка.Продажбата му донесла 2000лв и той си купи скутер хонда.След този опит за забогатяване, Коце Нинов анатемоса мотиката.Скутерът го свали от педалите на колело.Коце Нинов се сля със скутера, защото то бе основно средство за предвижване из голямото Мокрище.Всеки мой рожден или имен ден бе ад.Коце Нинов се самопоканваше и стоеше до 05.00 сутринта пресушил количества алкохол достатъчни да отровят слон.В подобни надпиваници, Коце Нинов надминаваше себе си.После палеше хондата и с мръсна газ се изнасяше към Ваня.Бог винаги го пазеше, защото дори в проливни дъждове, Коце Нинов бръмчеше като доставчик на пици.Един ден баща ми не издържа на поредното тъпкане на вълна и сране на лайна у нас.Влезе и изгони Коце.Ние бяхме изпили ракията на Жан Клон ван Дам.Исторически стана моментът, когато Коце Нинов заобикаляше дома ми и подсвиркваше със скутера на ход.Даваше ми иширети, да отида у тях, защото държи в ръце заветен софтуер.Бе купил чисто ново дъно за 100$ от Малин и искаше аз да сглобя компа.Коце носеше лещи.Сглобихме компа и започнахме инсталация с краставички и ракийка в спалнята му.Ваня заспа, но тя не ни пречеше да стоим с гръб и да нищим дебрите на (х)акерството.Започнахме в 19.00 и до 02.00 три пъти преинсталирахме на чисто, защото нещо се опъваше.Накрая реши да обнови биоса с флаш от друго дъно.Изпитата ракия му даваше увереност.Той не прие моето предупреждение и след флашването машината издъхна.Изтрезня и веднага отидохме у дома с скутера, да търсим оригинален флаш и дискети.Събудихме баща ми и си спечелих поредното недоволство.На другия ден Коце продаде на загуба дъното и си купи ново за 120$.Веднага бях привикан на техническа сбирка.Всичко оживя, но този път боравехме като гинеколози.Пресушихме един негов уинамп и изядохме на баща му краставичките, и наденицата.
Преди да замина за Израел ме заричаше, че аз съм последния му приятел и да не се правя на щур, ами да му намеря валяк, за да асфалтира улиците в еврейската държава.Заричаше ме още да си купя по-голяма немска каска и с нея да ходя по улиците.
Коце Нинов ме забрави, както направиха шепата приятели от България, но лафа му тъпкам вълната е жив.Аз имам земляк, а той има две дъщери.Едната е на 14 днес и когато търся баща й, тя ми отговаря.
-Тати се къпе.
-А ти какво правиш?
-Ами тъпкам вълната.Изтеглих си новия симс и го гледам как сере лайна.
Те са от Стара Загора, но са овладяли тайните на Коце Нинов и по месенджери напътсват роднини как да тъпкат вълната.
Видете ли сребристо БМВ 520 правете път.Този човек кара с лещи и на магистрала "Тракия" редовно ми показваше как се пълни километраж.
23.05.2007 10:51

За 100 дуката ексцентричен гений от Ренесанса се наема да нарисува Месията и неговите ученици.Тази стенопис остава известна като "L'Ultima Cena" и награждава с вечност извънбрачно дете от село Винчи. Разгърната композиция показва маса, около която са насядали хора.Всякаш някой е натиснал копчето на времето и фигурите са застинали в последните си жестове, чули страшната вест.Настъпва време човечеството да навлезе в ерата на развитото социалистическо общество.Това време роди своите деца.Аз, братовчеда Заприн, Аганан, близнаците, Насо Дългия. Изтекла е толкова вода, че в паметта ми са се появили бели петна и имената на някой от тях не помня.Появата на филма "Беглецът" разказващ за д-р. Ричърд Кимбъл ме повлиява дотолкова, че заимствам идеята и прописвам.Не е толкова до плагиатсване, колкото префасониране на действащите герои.При внимателен прочит се разбира, че това са моите съученици.Те се изправят лице в лице срещу майор Урсузов, генерал Туйхуйзен и ван дер Пендергъс.Мощен катализатор се явиха появилите се по-късно филми.В списъка влизат "Робокоп", "Хишникът", "Денят на живите мъртви", "Кобра", "Рамбо".Изживявах прожекцията на подобни филми всякаш бях в обятията на шведки близначки.Пишех приумиците си и ги пращах от името на комсомолската организация или военно окръжие до братовчед ми.Понякога се връзваше и ако отвореше писмото навреме разбираше за "тенекията".Плодът на поредното писмо се явяваше сбирка на просветени към героя и писател Philip Malinovski.Тайната вечеря се състоеше в това, че братовчед ми канеше феновете за поредната сказка.Аз седях малко отдалечен и наблюдавах реакциите.Кикотенето и припадането от смях ми даваше духовна храна, за да търся нови извори, които да подхранват тази идея жива. Оказва се, че писмата са живи.Те се пазели като зеницата на окото и свещена реликва.Животът ни раздели, но писмата си намерили библиотекар, който използвал всяка възможност да ги прочете. на глас на нови и нови слушатели.Насо ги превърна в религия.Появяват се ксекорсите и писмата биват размножени.По-късно скенерите и интернет, защото ние сме пръснати по света.Оригиналите обаче са у Насо Дългия.Миналата година той печели зелена карта и се приселва да живее със семейството си в Сиатъл.По-близо до братовчед ми, неизменен негов другар.Еуфорията нито за миг не дава покой на Насо и той се явява проводник на моето творчество.Дори дръзнал и в свой превод на английски чел писмата пред агенти, работодатели и прочие в Сиатъл, превръщайки го в литературни представления.Някои от тях той чел наизуст, защото две десетилетия му били предостатъчни и показвал гордо реликвите, прокъсани от прегъване.Ако някога поканите този човек на подобен литературен форум, обезателно си купете заглушител и абонирайте за стъклар.Смехът му е демоничен.
Някои неща са непреходни.Някои неща са по-скъпи от солта.С пожелание за скорошно прибитие от дългите американски пътища и лесна асоциация в Новия свят, посвещавам следващите редове на хевиметалурга, закърмен с нотите на Sabath, Rainbow, Purple -Насо Дългия.Бъди обичан и реките на любовта никога да не пресъхват под твоята лодка.Разбий ги Насо.Ние сме българи.

Aз съм нещо като първокласник научил се да чете.Чета наред.Мислите ми сега са като пчели от разбунен кошер и няма да бъда последователен, но ще гоня цел това да се превърне в приказка.Приказка за моята неродена дъщеря.
Думата компютър е с френски произхoд, но по стечение на обстоятелства тя бива американизирана и франсета я заместват с друга.Ординатьор.Френски и руски бяха чуждите езици, които изучавах в основното училище.Мадам Делова и товарищ учитель Гаджев по прякор "Черний гологан".В моите начални ученически години компютри нямаше и мадам Делова не ме научи на тази дума.Целувам ръце на тази жена, защото сега осъзнавам, с каква любов и преданост ни учеше да овладеем езика на любовта.То като се замисли човек, не е толкова труден-баран жирьот траву и жопа с ушами.Ниво плядут сан сан жмо, вулеву куше авек моа.От сантименталност, аз изтеглих всичките филми на испанеца Луй дю Финес.Направих си филмов маратон и ги изгледах за ентен път на екс.Във филма му "Полицаят от Сен Тропе", отчетливо чух думата "ординатьор" по адрес на компютър.Говорим за 1967 година.Франция, френските коли и френските жени от '70 си остава една приказка за мен или на френски носталжи.Там още видях пътепоказателна табелка "Лион 30км".Щом французите си имат специфична дума за компютър, така и мястото, което населявам му е придала своя.Макхшев.Дори клавиатура е макледет, а мишка ахбар.Не си мислете, че е принтер.Мадпесет е.Кошмарните думи продължават загубили логика, че трябва да са интернационални предвид оринджа им.Та монитор е закодиран като масах, хард диск таклитон кашиах.И не е раутер, а е алхути.Къде е този парадайс? Досетихте се.В Ориента.Оттук насетне започват пясъците на нефтените герои.Заучаването на подобни думи има и своята положителна страна.Я тя е, че зимата свърши, защото такава нямаше.Днес температурите на водата гонят 19'С.На въздуха 23'С , на бирата 14'С и пo-смелите (моржове) се плацикат във вълните.Моят сезон идва на 1 март, защото ако можех, бих се преселил в Екваториална Гвинея при колегата ми Доминго Мба Ел Соно Ндзанг.Другата безплатна екстра е, че мога да се преименувам за пет минути.Има сума ти Адолфци за мое учудване.Андерсен е писал приказки за деца.Моята е точно за вас, защото ви обичам.И ако Митко Бакърджиев използва тази екстра, да стане Митко Куперман, аз ще посветя промяната си на една упорита дъщеря, която вечер вместо да си пие млякото и мие зъбите за лека, използва своя ординатьор, за да търси него, като виси до припадък.
Светът нямаше да е същия без Джеспър Кид.За да получи своето вдъхновение, той водел филхармоничния оркестър на Будапещa в Париж и вечер под светлините на прожекторите записвал поредната своя композиция интерпретирайки класиците.Това коствало понякога време за издaването на поредната компютърна игра и често я забавяло.Моите писма нямаше да са същите, защото аз слушам тази музика.Затваряш очи, отпускаш въобръжение и даваш свобода на пръстите да пишат, докато вълшебните тонове издигат психологичен щит срещу проблемите на ежедневието.
Хипи движението е замислено от американски еврейн.Син на богати родители, той решава да заживее в свят по свои идеали.Те се доближавали до комунистическите възгледи и бащата на хипитата лежи в затвор.После бяга в Мексико и се завръща в САЩ с фалшива самоличност, за да следва мечтата си.Това са годините на Луй дю Финес.Златни години и аз ги помня.Дълги коси, чарлстони, ризи с висока яка, обувки с високи токове.Това време наложи своите идоли и един от тях за мен стана австриеца Курт Хауенщайн.Ще ви припомня една негова култова песен - "Никак не е лесно".Курт и до ден днешен е в цветущо здраве и не изменил на стила си.Всякаш застинал в рамките на онова златно време.Той мрази интернета, но шапка за думите му "Какво е живота без любов?
"It Ain't easy" бe покорила всякакви класации и ние седмокласниците се събирахме в училищния двор да я слушаме на стерокасетофон "Hitachi" купен от "Кореком" с твърда валута за 800лв.Сума, равна на шестмесечния труд на баща ми.
Галаганът мразеше да влизаме в класа му по руски език с гумeнки и платнеки.Той държеше да бъдем с обувки, защото му миришело.Беше строг и ходеше с показалка.Откачаше, ако видише надраскан чин.Често показалката се чупеше от бой в главата на поредния чин-графитоман.Руският език се падаше след часа по физическо възпитание и физкултура, и тъпите кецове трябваше да се носят наред с учебниците, и тетрадките.
-Гьеоргьие, защо си пак с гумньетки!?-дотолкова се бе побъркал от този мягкий знак, че дори когато говореше на български си издокарваше руски акцент.Наказанието на Георги бе да се си събуе гуменките пред вратата на класната стая и да присъства по чорапи в клас.Така, всеки дръзнал, се събуваше и в класа по руски ухаеше на катерици.Зимата се смрачаваше рано.Аз, Георги, Ангел Чушката, Заприн братовчеда, Иван Медарски, Лазар Маринов и Радката Читака бяхме неразделни.С Иван Медарски не можехме да разделим Катето, която подхвърляше бележки ту на мен, ту на Лазар, ту на Ванката, че иска да се срещаме.Понеже ни сменяваше по прищявка лесно, някак й се лепна име, че е курва.Даже неразделните приятели по тази причина си уреждаха юмручни дуели.Но истината бе, че всички бяхме влюбени в малката Спаска, която бе спечелена от Ангел Чушката, като най-отворен.Той стана закоравял пушач още в трети клас, та и мен научи.Аз бях най-умния.Аз бях отличника на класа.Аз бях отряден председател, но заради Спаска, лидерството ми бе винаги оспорвано в нейна полза, защото се избираше чрез гласуване.Естествено Спаска печелеше, защото всеки искаше да се натиска с нея в кино-читалището, докато гледахме прожекциите на дю Финес и Ален Делон срещу 20ст билетче.Аз плащах на Катето билетчето.В киното се държахме за ръце.Бях схванат и всъщност тя ме целуна първа, докато 5 реда по-напред седеше Радо Читака.Вместо да гледам "Кожата на един полицай" и как Делон оправя поредната французойка, аз поглеждах Катето и си говорихме едни седмокласнически.Радо бе малко простоват и момичетата от долния клас го отбягваха.Той носеше нож.Веднъж разряза седалката на киното и извади ватата.После си я слажи на главата по време на прожекцията.Страшно стана и това често се повторяше, защото той си въртеше главата, за да привлече внимание върху себе си.Ако кинолентата се скъсаше от прекомерна прожекция, залата изригваше в писъци и викове на недоволство.Всякаш попадахте в центъра на римския Колизеум и слушате как публиката скандира гладиатори.Човек не може да очаква сдържаност и търпение от деца на работници и селяни.Няма да забравя , че "Кукла на верига" гледах над 10 пъти и всеки път ми бе интересно.Тук аз разказвах на Катето, какво става, а тя се криеше, за да не гледа убийствата.Разказвах на глас и на Боян Германеца това не му допадаше.По-късно Боян Германеца, ще стане чичо Бонбон.Години по-късно, Гого Чеха често канеше чичо Бонбон да се къпят на Варварски минерални бани.Имайте търпение за този персонаж.
Мадам Делова заболя.Тя бе високо образована жена.Две висши.Френска и българска филология.Преподаваше ми по бългaрски език и литература още.Часовете по български, литература и френски бяха нулеви, и ние си отидохме в къщи....но Ангел Чушката ни събра у тях с намерение да си направим бомбички от миниум и бронз.Образците станаха успешни и всеки се въоръжи, като ботев четник, готов да вдига въстание.По това време се продаваха индийски прожектори за 2.2лв парчето.Бяха много сполучливи и светеха подобно фар на дълги светлини.Решихме да преградим пътя с камъни и да видим какво ще стане.Уговорихме се, че когато колата наближи всички скрити зад домашна ограда на осиротяла къщя ще заслепим шофьора с прожекторите си.Не чакахме дълго и се появи трабантче, което бързаше.Шофьорът забеляза огромните камъни и реши да ги заобиколи, но струите светлина го заслепиха и той на скорост налетя на най-голямия камък.Чу се оглушителен трясък и пръдливият Ханс изгасна.Драйверът излезе и се завайка за трабантчето си.Запсува ни.Радо Читака не остана в ресто и му метна като "На всеки километър" една от неговите велапееви бомби.Бе даден ход на Мокрищиянското въстание и наедно възникновение на пионери-атентатори.
Само за 4ст билетче можехте да се возите до автогарата "Пазарджик".Градски автобус номер 4 току що тръгваше в посока Пазарджик и влачеше ремарке.Едва ли бяхме чули за Мел Гибсън и неговото "Смело сърце", но смело замятахме по една от нашите бомби по ремаркето.Бомбите от миниум и бронз имат свойство да оцветяват в розово-лилави петна и ремаркето отпраши все едно е преживяло карнавала в Рио де Жанейро.Радката Читака не се стърпя и каза, че трябва да отиде до вкъщи.Той живееше наблизо.Върна се с нещо, което бе приличаше на прототип от съветски военен завод.В ръце държеше дръжката на бабината му мотиката.За тази дръжка с тиксо бе привързал пакет с размер на танков снаряд.Това представляваше бомба от три отделни части и тежеше близо 10кг.Реши, че ще я детонира в металната спирка.Развъртя се като тежкоатлет-чукохвърляч и я запокити в будката на спирката.В следващия момент можех да се закълна, че Хирошима и Нагасаки се е преместил в Мокрище.На метри от детонацията се намираше селския хоремаг "Тракия" и всички пиянки вероятно са се спогледали изтрезнели от ударната вълна.Тя беше тройна с милисекунди закъснение.Това ни бе малко, защото класа на Катето имаше последен час по руски и до настъпването на 18.30 имаше още време.По пътя ни се изпречи сладкарницата на леля Тотка с големите цици.Всеки един от нас си я представяше как ще ни направи мъже, защото бяхме видяли леля Тотка возейки се в чужди полски фиати и москвичи в "Писковец".Там се пускаха едни перденца и москвичът 408 с два фара тип BMW започваше да се люля, като от земетресение.Колко бе расла на цици, толкова и на гъз.Знайно бе, че леля Тотка си е отявлена паткотрошачка.Гого Кубаков-Балетмайстора и Милен бяха по-смели от мен, защото се залепиха веднъж на задните стъкла да гледат порно на живо с леля Тотка и непознат чичко.Чичкото явно не успя с ерекцията, защото ни подгони гол из курията на "Писковец", но ние се върнахме с камъни и му потрошихме предното стъкло.Мъжът на леля Тотка си бе класическа пиянка и той умря млад, та разбирам сега тръпнежите на жената.Искала си е по приридному мъж, да я мъжува понякога.Когато тръгнахме на война всеки разполагаше с три гранати.Ремаркето или трабантчето поеха първия салют.Втората атака се разви срещи читалището.Третата бе кабинета по руски.Застанали отвън, ние с викове предизвикахме другаря Гаджев, за да демонстрираме пред гаджетата си колко сме велики и безсмъртни.Три четири бомби се взривиха до прозорците и галаганът приел терористичния акт, като изгаси светлините и изведе класа в коридора.Виковете-Галаган, предай се!- не са му вдъхнали кураж да узнае кой го предизвиква.Наскорошен директор на училището бе станал Примо Георгиев от Първомай,.Бивш директор на ТВУ, преместен в Мокрище за побойща над ученици.Той бе българския Макаренко в пряк смисъл и когато не докарвах шестица при него по история или физическо възпитание, той предпочиташе да ми тресне шамари, вместо да ми понижи бележката.Много просто, беше приятел на баща ми.Детонацията в центъра на квартала от радкината бомба, а и в последствие го накара да разбере що за комити са се появили, особено след като е атакувано повереното му училище.Като Командо, той ни издеби и с прийоми от бойни спортове успя да задържи мен, Гого Коза и Иван Медарски-Джандара.
-Кой зареди бомбата!?-попита пръв отрядния председател на класа-мен.
-Не знам другарю директор.
-Иване, кой зареди бомбата!?-последва същия отговор от Иван и същия въпрос към Гого Коза.Започна втори път да пита, но въпроса се придружи с як шамар.
Настъпи рунд трети и другарят директор заканително ми каза, че с мен ще проведе специален разговор включително баща ми.Последва нещо като Жан Клод ван-Дал.Аз устисках и този път, и като бит партизанин не промълвих.Георги Коза обаче се прекърши и издаде, че Иван Медарски взривил бомбата в стъклата на кабинета по химия.В тъмното бомбите се взривяха с оглушителен трясък и заслепяваха от светлина.На всичко отгоре пищяха камъчета и бобчета от лагери необходими за детонацията.Получил задовoлителен отговор, Примо Георгиев изпадна в изстъпление.Дежа ву на Роки едно до пет имах в следващата минута.Носехме шапки от заешка кожа и понеже Иван не заплака, директорът му свали шапката и започна да скача от яд върху нея.
Същата година три месеца по-късно.
Наближаваше априлската пролетна ваканция и ние децата се събирахме около канала, за да трепем жаби с ръчно изработени арбалети.Вечер играехме на пътни знаци, но бяхме пораснали и те не бяха интересни.Когато някой се споминеше, Радо Читака заставаше в началото на колоната и носеше кръст с името на умрелия към последния му земен път.Това бе вълнуващо за нас и аз също приемах тази роля, пристъпвайки зад попа и слушайки жалейките на роднини.Кварталното гробище се намираше в "Салкъмите" на 20 метра от международната ж.п. линия Истанбул-Берлин.Шегувахме се, че преминаването на влака клати умрелите под земята и те не намират покой от вибрациите .Една вечер Радо Читака даде предложение да отидем в гробищата и да измъкнем кръста на гробаря Иван Биков, умрял преди ден от пиене.Така щеше да стане ясно кой е страхливец и кой е готов да влезе в неговата партия.Примо Георгиев ни учеше, че религията е опиум за народа, но аз не влязох в гробището да вандалствам.Радката измъкна дървения кръст и ни поведе обратно към центъра на квартала.Там щяхме да държим клетва към неговата партия.Той се качи върху онази спирка, която детонира със снаряда-кол.Вдигна гордо кръста и замълви клетва съчинена на момента.Ние повтаряхме след него, а той като свещеник помахваше напред назад кръста.Част от клетвата включваше да ни нахапе по бузата и така щял да ни познава, а също да откраднем стъклено бурканче за мляко от щайгите на леля Тотка сладкарката.Стъкленото бурканче трябваше да хвърлим на пътя и пръснеше ли се, значи всичко е ток.На моя голям приятел Данчо Зъц не се чупи например и той не попадна под знамената на Радката.След подобни клетвени ритуали, кръчмарката се чудеше сутрин, какви са тези насолени със стъкло осколки пред вратата на кръчмата й.Радката беше доказан пироман.Той постояно търсеше начин за намиране на по-мощно бойно вещество, с което искаше да докаже нобеловския си дух.Така той стана преоткривател на тъпкача на Румцайс и Манка.За ствол служеше крак от столовете на кварталния хоремаг, защото бяха изработени от безшевни дебелостенни тръби.Парче дъска и малко импровизация бяха достатъчни да се сдобиете с огнестрелно оръжие.С братовчед ми Благо откраднахме стол и си поделихме краката.След ден оръжейно творчество, ние имахме тъпкач в ръце.Барутът от настъргани 20 кибритени клечки бяха заряда на всеки изстрел.Настъпи поредната вечер и нововъоръженото сформирование дало клетва на Радката си даде среща в училищния двор, където обичайно се срещахме с гаджетата си.Кино се прожектираше само три дни в седмицата и на нас не ни оставаше нищо друго освен да прекараме вечерта там.Аз, малкия ми братовчед, Иван Медарски, Диди, Гого Коза, Ангел Чушката, Заприн братовчеда, Георги Фиданката се появихме въоръжени и решени на всичко.Радо каза:
-Който се е клел, да зарежда!
Застанахме като наказателен взвод и се прицелихме в портретите висящи в кабинета по химия.Те бяха на Маркс, Енгелс, Ленин, Димитров и Менделеев.Портретите станаха на парцали.Ликовете на световните вождове на пролетарията бяха разстреляни брутално от пръкналите се командоси.Радо имаше едно предимство.Той бе вербувал третокласници за негови орденоносци и оръжейници.Те му бяха тъпкачи без право да стрелят, а само да се докосват до неговите шедьоври и презареждат.Естествено бяха нахапани под лявото око.Конструкторските му умения бяха сътворили пистолет-тъпкач с шест цеви наредени в кръг.При стрелба, Радката обикаляше с кибрит всичките едновремено и се получаваше ефект на картечница.Прицелели се през прозорците на кабинета, ние разстреляхме портретите на вождовете и надупчихме стените зад тях.Кефихме се, че на живо пресъздаваме екшън филм.След като разстреляхме кабинета по химия насочихме удара си по кабинета на черния галаган.Аз не стрелях с бобчета, а с бургии.Баща ми бе началник на ремонтна работилница и у нас те не бяха кът.Бургията доближава ефекта на истински боен куршум и това подразни съзаклятниците ми.Те подсилиха броя клечки.Диди отиде по-далече.Баща му бе ловджия и бе домъкнал ловни патрони.С техния заряд се стреля с кеф.Имате по-голяма пробивна мощ.Надупчихме стъклата и всичко зад тях в кабинета по руски, в знак на отмъщение, че трябваше да стоим без противогази и да учим тъпите руски падежи.Училището бе с тоалетна построена в дъното на двора.Мъжка, дамска и в средата малка обща учителска.Влизането в нея ставаше с ключ.Вратата бе дъсчена.Тази врата се оkаза трети рубеж.Отново заредихме оръжията си с решение да разберем на кого пушката е най-мощна.Условието бе да пробием вратата.Моите бургии я дупчеха като турска халва, докато джеймсбондовския пистолет на Радката я чешеха с отхвърлени трески.И изведнъж Иван Медарски извади истински боен пистолет "ТТ".Баща му бе надзирател в пазардшикия затвор и затова Ванката го наричахме "Джандара".Иван Медарски бе успял да вземе тайно от баща си пистолета, за да може да се изфука пред Катето, която наблюдаваше стрелбите.В тъмното не стана ясно, че той го извади, зареди и изпразни пълнител по вратата на учителската тоалетна.Изстрелите проехтяха, като на сватба.Един от куршумите улучи катинара и от рекушета се чу пищене покрай главите ни.Директорът живееше на 50 метра от училището.Същият Примо Георгиев.На другия ден пристигнаха представители на "Детска педагогическа стая". Свика се извънредна родителска среща.Родителите ни бяха принудени да отремонтират обстреляното училище.Аз бях разжалван от отряден председател и Спаска завоюва нов връх.Часовете по физкултура и история са превърнаха в кошмар за мен, защото трябваше да се превъзпита бунтовническия ми дух и да бъда подготвен за достоен комсомолец.
Иноваторският дух в търсене на нови бойни системи у Радката роди карбамитовата пушка.В едновремешни метални кутии за боя ние слагахме парче карбамид получено от заварчих.Плючехме го и затваряхме в кутията.Броихме на ум до десет и през малка дупка в основата поднасяхме огън, за да детонираме получените газове.От диаметъра на кутията се получаваше силен акустичен гръм и капачката отлиташе на метри.Един ден се появиха цигани-катунари.Мършави коне обикаляха квартала и предлагаха да калайдисат посуда.Играехме на герена футбол, но в трънаците бяхме скрили пушкалата.Геренът се намираше до гробищата и същевремено до ж.п. линията.Каруците на катунарите се съпътсвуваха от кучета тип пума.Една от пумите залая по наш другар и това бе достатъчно за терминаторите на Радката да се изплюят по наличния карбамид и да заемат позиции за отбрана.Като настървени солдати на Жана д'Арк се затичахме срещу колоната от катунарски каруци и започнахме безсмилостно да стреляме по тях.Капачките на кутиите бяха нашето оръжие, но по-страшен бе гърмежът.Поредицата залпове подплашиха крантите и те хукнаха, като дилижанси гонени от индиянци право през гробищата.Трябва да отбележа попълнението ни от Любо Бозайника.Тотално прост човек и неговите още по-прости братовчеди Коста Моргата и Осето.Те едвам изкласваха.Осето имаше наглостта един ден да си напише бележка в бележника по руски език "силен" 6, за което Иван Гаджев изпробва на якост нова палка в главата му.Бащата ба Бозайника работеше в пътно строителство и тях се намираше бидони с феролит.
Радо Читака имаше по-голям брат-Кольо Читака.Един ден Кольо Читака решил да си подреди дюшека и когато го надигнал, той изкъклил очи, защото лежял на истински боен арсенал от разнокалибрени патрони.Истината бе, че наблизо се намира пазарджишката казарма и войниците често идваха пеша в квартала по ж.п. линия да пият по бира.Ние ги присрещахме и ги молехме за патрон или значка.Те откачаха от шапките си и ни подаряваха петолъчки, но ни подпитваха имаме ли каки.Така Радката натрупал цял арсенал и всеки път обещавал, че ще им прекара братовчедка си Пенка, която бе десетокласничка.
Зад гробището има канал и там в усамотеното място палехме огън.Пускахме в огъня патрони и чакахме те да гръмнат, като залягахме зад дигата.Един пореден път на полигона домъкнахме 25литров бидон с феролит.Отдолу му запалихме огън и зачакахме.Не след дълго се чу оглушител трясък и бидонът излетя като реактивна ракета издигащ стълб адски огън.Ликувахме като на заря от получения кеф.Нашите изстъпления се пренесеха към влаковете.Един летен ден забелязахме кантонер, който сложи три специални бомби на релсите и така спря влака даващ му сигнал, че пътя е повреден.Решихме да пробваме с нашите бомбички.Закрепихме по същия начин на релсите саморъчно направени бомбички, но на братовчед ми това се стори недостатъчно и той закрепи стоманено бобче от разбит лагер,Мотрисите бяха ту парни, ту дизелови и рядко електрически.Кеф бе когато минаваше парен локомотив.Опушваше всичко от дим и пара.Случи се поредния турски влак за Германия и мотрисата бе западна, тежка и мощна.Тя настъпи бобчето и той излетя огнено червено с рикушетен писък, като мотрисата подскочи.Диди се возеше в гумена лодка в канала и бобчето улучи .Това я проби.Лодката потъна и Диди ни напусна с псувни.Извади късмет.Мотрисата подмина моста и настъпи трите бомбички като след двеста метра спря.Ние се уплашихме.Настъпи суматоха и кантонерът позвъня в милицията.Не разбраха извършителя, но аз месец живеех в страх и угризения.На втория ден пристигна ремонтна бригада.Релсата за нищо не ставаше и бе подменена с нова.Признавам си още, че понякога замярахме по прозорците на вагоните и влаковете пристигаха на гара Пазарджик с помляни стъкла.Наложи се машинистите да гасят осветлението, когато преминаваха през този бермудски триъгълник.Стигна се до там, че издигнаха ограда с колове и мрежа около релсите.Признавам си още, че част от домашното ми възпитание включваше силови методи.
Дали наличието на компютри и интернет щеше да ни направи по-добри не знам, но знам със сигурност, че Радката и Кольо Читака са докери в Испания от 2001.По-късно изтеглиха семействата си при тях.Диди е шпакловчик в Англия.Той ми намигаше, че сполучил с много млада жена.Бозайникът прави алуминиева дограма в Италия.Гого Коза не се ожени, пропи се и умря.Георги Фиданов е голям шеф на кабелна телевизия сега.Ангел Чушката лежа за изнасилване с Фото Боската в пазарджишкия затвор.Говори се, че лежи в италиянски замесени в наркотоци.Отличник в училище, братовчед ми Заприн е отличник в живота и сега е в Сиатъл .Живее на 15км от дома на Бил Гейтс.Катето се омъжи за Иван Медарски и му роди две деца.Двамата продават турски цветя на сергия на централния пазар в Пазарджик.Спаска се омъжи за 15години по-голям от нея мъж и замина да живее в Англия.Мъжът й е доставчик на интернет в Пазарджик.
Тук ще направя голям скок в времето и ще ви пренеся в година, след като режима на Живков търпи крах.Прелитах от Москва за ваканциите и разбирах, че моите съученици са се пръснали.Някои оженили, други заминали модерно за времето в Германия.Остана ми най-големия приятел Михо Фидето.Красивата му братовчедка Ваня не ме дочака, да завърша.Тя бе забременяла от Боян Македонеца.Всъщност само той не бил сложил презерватив и аз докато й пишeх писма от Москва, я заварих с бебе на ръце.Ваня и Боян от 10 години живеят в Италия.Моят приятел трябваше да преживява и се бе хванал нощен пазач на консервен комбинат "Марица" Пазарджик.Той не искаше заплата, той искаше само да е пазач там.Михо караше бащината лада петица и я наричахме "червения лебед".Разкарвахме крадени консерви кетчуп, компоти, нектари.Предлагахме ги на частници-магазинери и с придобитите пари стягахме апартамента на Михо.Първо купихме телевизор.После хладилник, сателитна антена.Консервен комбинат бе още и кошер за жени.Море от млади момичета, които работеха на конвейерите.Михо сменяше момичета с лекота, защото е здрав и едър мъж.Често застъпваше смяна с Владо.Владо от "припечелените" пари си купи вартбург на старо, за да има с какво да развозва девойките.Тъпо е да си на 22 и да нямаш пари за кафе и кола, с която да докараш момичето вкъщи.Нямах си работа и понякога ходех с него на смяна.Не бе проблем това.Като пазачи, те имаха тежки връзки ключове осугуряващ им достъп до всички халета и складове.Бяха надушили две палета с техническа мед.Една поредна вечер Владо отключи непознат склад и вътре имаше варели.Там се съхраняваше компресорно и хидравлично масло.Отвъртя капачката на един и с пръсти бръкна вътре.Извади мазни пръсти и се вгледа в маслото:
-Става!-заключи лаконично той.Домъкна туби и започна да преточва в тях масло.Това масло щеше да замести двутактовото масло за вартбурга му.Двутактовото масло е скъпо и се смесва с бензин, за да се получи горивото.Когато Владо си отиваше и идваше на работа, минувачите се оглеждаха за противогази, а прелитащите комари и мухи тупваха на земята.Същата година бях станал щастлив притежател на изключително скъп фотоапарат "Зенит" оборудван с всичко необходимо за нуждите на фотолюбител.Осребрявяйки придобитите по нечестен път компоти, ние се черпехме в новопоявилите се частни барчета разказвайки си истории.Той за поредната консервозатварачка, а аз за московските си несгоди.Нещо ме глождеше.Моите писма до братовчед ми бяха сиви, докато всеки филм е предшестван от киноафиш.Решихме да създадем няколко подобни и наедно да изпробваме руското снимачно чудо, за което бях броил над 500 съветски рубли.В центъра на Пазарджик има градинка и там са поставени редица бронзови склуптори на пазарджишки художници.
Героят от Лайпциг Георги Димитров, след като възседнал трона на власта в България, веднага с узаконяване на болшевишката власт, вмъквал в речите си доста руски думи Той дори псувал и грубял на руски.Неусетно и аз го правех.Пред старата градска поликлиника стои огромна статуя на кабанчик.Този кабанчик е застинал в устрем с поглед в бъдещето.Един истински предводител язди нещо повече от бял кон.Аз реших да се снимам като Оман Шариф възседнал този кабанчик.Моите очи са светли и на светкавица излизам с червени очи.Когато проявихме снимките, властелините на пръстени ряпа да ядат, пред моята композиция.Георги реши да ми направи фотосесия и снимаше под различен ъгъл.Аз се вживявах в ролята на хайдутин, белогвардеец, каубой.Георги също се отпусна и реши да се снима с девойката.Статуя на жена пред Младежкия дом.Там той й застана отзад и я хвана за гърдите.Евентуално изнасилвач или Жоро Павето, все за нещо щяло да ми послужи бъдещата снимка.После аз взех да ровя като клошар из кошовете.Това послужи за "Супермаркетите на бъдещето".Обикаляхме статуите и стигнахме лъва на гърба на хотел "Тракия".Този лъв или са го правили на пет гроздови или е чернобилско изчадие родено от сибирски тигър.Може пък когато са изливали бронза, кофражът да е подал и затова нашият лъв прилича на Т-рекс.Георги реши, че това е неговия кон.Първо реши да се снима като Рамул и Рем как бозае, но цици отдолу нямаше и сещайте се какво трябваше да лапа.На лъва брозновия боздуган.Хвана се за опашката му и едвам го възседна.Получи се поредната снимка.Решихме да си ходим като хванем автобус от автогарата.Там се загледахме в огромно табло със снимки и надпис "Внимание, опасни джебчии!".О! Супер идея.Аз разперих ръце под таблото с поглед-невинен съм или сам съм, други няма, и Жоро удари няколко кадъра.При подобни фотоси, знаех, че Насо щеше да се просере.Кабанчикът стана "Конан", а джебчиите "Героите от Трети Украйнски фронт".
Измина още година и аз се завърнах окончателно в България без ясна представа накъде и как.Иван Костов затвори уранодобивно предприятие "Бухово" и аз бях непотребен.Останах на улицата, но не за дълго.Последва безвремието при Будев.След година и половина се махнах, защото се захванах с строеж на свой дом.Наредих последната керемида на покрива, като в същото време купих много скъпа сателитна система, което ме изхарчи до нула.Буквално нямах пари, но гледах западна телевизия.На следващата година спечелих зелена карта.Тук много се двоумях и не заминах за САЩ.От една страна новопостроената къща, която искаше довършителни работи, от друга родителите ми.На следващата година майка ми замина в Гърция и до днес е там.Реших да опитам в "Енергоснабдяване" и държах конкурсен изпит за диспечер на високолволтови подстанции.Директор бе Стефан Апостолов, завършил висше в Ленинград.Той не криеше симпатии към съветски инженери, защото бе само с четири години по-голям от мен.Вместо диспечер, с машинации ме назначиха ел.монтьор на високоволтови трансформатори и последвало обещание да постискам зъби, докато изпадне по-инженерна служба.Трансформаторната работилница бе нелегална в рамките на държавно предприятие.Апостолов спестяваше от ремонти на трансформатори към Пловдив и си обособи помещение за свои нужди в подстанция "Тракия".Попаднах в ремонта работилница от двама изпълнители-единият аз и началник.Нямах спец облекло и още първия ден надянах някава куртка и доизнасях стар мой панталон.
Преди десет години аз отидох с остри кожени бежови обувки на абитюренски бал.Тези обувки бяха строго официални, висок ток.Бяха скъпи.Носени само една нощ.Бях ги складирал и се сетих, че с тях мога да започна новата си работа.На фона на работните ми дрехи, тези обувки сигурно са контрастирали като обувките от крокодилска кожа на Евгени Минчев и по спомени мога да кажа, че да се катерите по трансформатори с гладки подметки от гьон никак не е удобно.Високият рус мъж с кожените обувки.Страно бе, че аз бях единствения силнотоков ел.техник в новото ми обкръжение.Мой колега бе Заро Гъза, а мой началник-русенеца Милко Кертиков.Милко Кертиков гонеше 40 и ми изглеждаше състарен.Неговата теория, бе че Русе е обгзен и не е обител, където двете му деца ще израснат здрави.Затова завел семейството си в малкото градче Кирково.Това е в Родопите кърджалийско.Там той станал учител по стругаро-шлосерство, но жена му не издържала провинциалната идилия и те харесали Пазарджик.Заселили се в центъра на града.
Защо Заро Гъза? Понякога се изразявам жаргонно, но Заро е апостол, кумир, просто талант.Той бе непукист.Седнем ли да ядем, Заро шумно пърдеше или уригаше с извинителни думи-"дреме ти гъза!" и разцепваше уста в широка усмивка."Дреме ти гъза" бе отговора му по инерция, за какото и да го попиташ.Не се съобръзяваше изобщо.Един ден ме просветли в неговата теория с начални думи:
-Слушай моето момче! С честен труд, само минети на магистралата можеш да правиш.Първата работа е за дома, за семейството, за жената, за децата.Ако остане време, тогава държавната работа, тя не е заек, няма да избяга.Бащата направи Стефчо директор, няма да се плашиш.Щом съм с теб, барай си (оная работа) през джобчето! Разбра ли ме добре?
Заро имаше дефект в говора и звук ръ, му бе проблем.Всяка сутрин ми пееше простичка песен,на която сам бе съчинил музика и текст."Не ми се (р)лаботи, ееей, не ми се (р)лаботи.Баси как не ми се (р)лаботи".
Полагаше ни се румънски джип Аро, който бе антиджип по всички показатели.С него ходихме на "Марс".За Заро стругаря, трансформаторите и изолаторите му изглеждаха като футуристично бъдеще.Той наистина нищо не разбираше от тоци.Плашеше се и винаги караше аз да пръв да пипам.Понеже бяхма само тримата сами, то асоциацията навяваше за самотни космонафти и марсиански пейзаж.Сутрин се събирахме в кабинета на зам.директора и там Милко обясняваше как ще правим меко кацане на луната през деня.Това продължаваше часове понякога, защото ние бяхме едва ли не филиал на Дубна.Заро не издържаше и ме дърпаше да пием по кафе навън.Пиехме по едно, че по две, по три и чакахме Кертиков да се появи.Заро заключваше просто:
-Голямо лизане на гъзове, голямо чудо.Какво прави то'о идиот, изражда ли го, подмива ли го, свирка ли му духа?
Милко Кертиков си бе запазил русенския диалект.Досмешаваше ме говора му-"Думатито узря ли, думатито?" или пък "Ей, боли мъ ръкътъ, шъ вали якътъ".Около 9 сутринта ние потегляхме към "Марс" най-после, но задължително се отбивахме в сладкарница да си купим кифли и боза.Така пристигахме в 9.20 и реално преди 10 сутринта не започвахме работа, защото на Зарето му бе студено и ако не стане Африка, той няма да "ребри" с чука.Халето бе огромно, но вътре имаше 250 киловатова сушилня, която побираше лека кола и вдигаше 120 градуса за минути.Заро отваряше вратите и включваше на макс.Сушилнята напичаше дотолкова, че без терморелета пукаше от зор по шевовете и късаше заварки на кожуха от топло.Имало е случай да паднат вратите.Заро работеше само по потник, а навън валеше сняг.
-Какво се чудиш бре? Студено ми е на мъдурите.То енергото като няма ток, аре си ходим.Барай си през джобчето.Има ли нещо за дома, за семейството? После ще поправяме "кочините".
Заро го направиха мотокарист.Мотокарът бе с бензинов мотор.С него пренасяхме от камьона до склада големите трансформатори.Понякога Милко Кертиков пътуваше в командировка с джипа и ние трябваше да се добираме на работа, както можем.Заро имаше балканче и с него пътувахме, но в студеното време бе неприятно.Лаурел и Харди на балканче.Аз идвах до гаражите с чисто новата cи лада.Като разбра за нея, Заро предложи гориво, а от мен колата.Сутрин да съм го забирал от тях, като частен шофьор.Мотокарът работеше на моточасове и му се полагаха по 40л бензи А86 на седмица.Допълнително ни изписваха по 50 л кореселин, за почистване на маслени петна.Уверявам ви, че смесени, ладата палеше гуми и тръгваше като BMW.Милко Кертиков с почуда разбираше, че Заро пак иска да изпише бензин и питаше всичко наред ли е с мотокара.
-Дааа, бачка.Щом свърши бензина не бачка.
Милко Кертиков стана подозрителен.Задаваше ни работа и отиваше в гаража да провери мотокара.Този момент аз бях именувал "Милко влиза в бокса".На мига настъпваше ера на технически преобразувания.Сваляше капаци и се заемаше да модернизира с електронно запалване двигателя от волга еленче.Електронно запалване бе повторено от руско радиосписаное .То бе негова изработка.В продължение на часове Милко висеше над карбуратора на мотора и разхлабил стопорни болтове го въртеше, за да провери центровката Форсираше до дупка.Докато търсеше на слух и усет горна и долна мъртвеа точка на мотора, се чуваха топовни изстрели ту от ауспуха, ту от карбуратора.Тези центровки продължаваха с месеци и заемаха работно време на инж.Кертиков.Изрезваше разни ламарини и ги надяваше на карбуратора с надежда, че той ще възвърна предишната си икономичност.Естесвено от експериментите хвърлихме акумулатор и се изписа нов.Когато опитите не сполучваха, Кертиков зарязваше всичко разкулачено и насочваше сили към стария домашен вартбург.Тук следваше нова технология.Форсировка до изчистване и веднага преглед на електронното запалване с варианти на монтаж карбуратори от допотопни шкоди и полски фиати,Заро казваше, че моторите са като каца за вино и трябва да се закиснят.Редовен негов номер бе да прекъсне свещите и да върти докато падне акумулатора, а после да се обади на Кертиков в склада, че от бъзикните му не иска да пали.Онзи идваше с канчето за обяд и още по риза започваше цепене на колянови вал.Ние с Заро се отдалечавахме и слушахме пукотевици.
Милко Кертиков ми призна, че се увлича по екстрасенси и полтъргайсти.Разказваше ми за подземeн град в съветския съюз.Една неделя се изкъпал.Замислил се и когато се огледал бил увиснал на полилея в хола си, без да разбере.Бил изпаднал в телепатична връзка с висш разум.
-То'о свършил! Ти виждал ли си жена му? Ми аз да имах такава жена щях да съм Чумак. В Дунава ли намери то'о крокодил? Погледни го само.Има стойка на пикаеща крава.Скоро време ще му пратя гости.К'ъв учител е бил то'о по стругарлък? Точи ножовете като на кучето ...(онази работа).
Излезеше ли Милко в отпуск, то аз автоматически ставах началник на Заро, като на практика нищо не се променяше.В подобен случай Заро ми казваше по-рано от 8 сутринта да не го забирам.Отключвахме работилницата и за Пунта Мара набързо разгкобявахме най-голямия трансформатор.Закачахме го на телфер да се изцежда от маслото и се започваше XX век.Заро правеш нелегално гатер-банциг.За целта разглобявахме паралелите на струга и закачахме огромни извънгабаритни чугунени колела.Процедурата изискваше поне два часа време.
-Барай си к...(онази работа) през скъсаното джобче!-ме успокояваше Заро.-Бащата е направил Стефчо шефче.Освен бензина и корселина, при нас в преразход взеха да стават и електродите за електрожен.Той беше неспасяем на тема риболов.Освен за риби и стругарски ножове с него друга приказка не се връзваше.Аз го изслушвах по принцип.Ходеше след работа да бракониерства по язовирите и на другата сутрин идваше с огнени очи.Гледаше да се скрие в някой склад и да поспи.Един ден той ми излезе с предложение за далавера.Да продаваме трансформаторно масло.Литър подобно масло струва над 2 долара.При нас на юнашко доверие се съхраняваше 5 цистерни по 10 000л.Трансформаторно масло е вредно.То съдържа калиева основа и киселина.Буквално след месец абитуриенските ми обувки се разложиха от маслото.От тази работа започнах да мириша на рибна консерва.Постепено работилницата се доказа.Към нас започнаха да идват трансформатори от целия окръг.За мое учудване имаше модели на AEG, Siemens с дата на производство 1920 година.Те просто бяха станали маломощни, но безупречни като немско производство.Складираха ги на двора без всякакъв отчет.След време Заро ми предложи да продадем и да си поделим парите.Дори на старо, подобен трансформатор надхвърляше дест хиляди долара.Имаше цигани купувачи.Те търсеха малки трансформатори, за да могат да крадат с тях енергия от двадесет киловолтовите мрежи преминаващи през гората.Към тях подключваха електрически резачки и режеха нелегално дърва.Един ден помолих Заро да ми даде мотокара и да врътна кръгче.
-Запали го.Удари пет форци и разкърши айванчето из двора да загрее.-ми подсказа Заро.Кертиков пак беше правил някави рационализации и мотокарът палеше с детонации и леко отпуснат педал на газта с малко смукач.Така и направих, като го фосирах с намерение да разбера дали върти предни гуми.Прeз цялото време пукаше, хвърляше назад сажди и сяцаше на пресекулки.Едва не получих бъбречна криза от лашкане.Имаше центарлна алея и там леко се вживях в ролята на Шумахер.Когато Заро боравеше с мотокара, на свършване той казваше:
-Луда работа, това не е за бели хора.Мотокарът пак се разгонил!
След пистенето, той ме помоли да си избера трансформатор, за да имитираме дейност.Аз избрах един голям екземпляр.Преди да го вкарам в халето той се схлъзна от вилиците и се пльосна на земята.Ваната му се пръсна и на земята се изляха 600л масло.Ужас.Маслото се събра на гьол под узряла череша в имповизираната градинка.Изнамерихме гениално решение да запалим маслото и така да заличим следите.600 л масло си е мазно петно както и да го мислите.
-Е сега да ни видята германците, ще ни скъсат шушоните!-тази мисъл бе по адрес на екоглобите в Германия, за които бяхме слушали.Намерихме парцали и ги запалихме.Маслото обаче си траеше, то не бързаше да изгори.И докато мътехме, какво още може да направим маслото каза-ха сега.Лумна мощно от всякъде.Вдигнаха се палмъци над два метра.Помъкнахме съндък с пясък и лопати да го зариваме, но той се разгаряше още по-жестоко.Като пожар в Австралия, черешата се подапли и лумна като факла.Имах най-грандиозния огън в моя живот.
-Ако се напикваш нощем скачай през огъня, барай си ....дреме ти гъза.Ша насадим нова череша.На Тошо черешата изгоря.Пфу.
Тошо бе пред пенсия и складажия към нас.Преди 20 години той бил садил тези дръвчета и се грижеше за тях всяка година.


Октомври 2006

Всяка история има начало.Тази също не е лишена от своето и представлява микс от случки станали по различно време, и различно място.Всичко започна от желанието да се самопочерпя за поредния свой успех.Реших да се наградя с бутилка червено вино.Аристократичността изискваше бутилката да бъде затворена с коркова тапа.Моята психоложка би пляскала с ръце, ако можеше да ме види отсрани, с какво старание зачитах етикетите на отделните бутилки вино.Не бъдете скръндзи пресмятайки колко спестявате, ако си купите бутилка с пласмасова капачка.Най-малкото ще избегнете неудобството от внезапно застанал в гръб до вас клиент помислил ви за алкохолик."Лице .ич. продава" е казал мъдрецът. В отговор подкрепа производителя, изборът предопредели нещо родно, а не някакви чилийски еликсири.Корковата тапа бе обвита с алуминиево фолио инкрустирано с щемпел на винаря и придаваше шикозен вид.Спомних си, че нямах тирбушон и едва вдигнал поглед съгледах няколко закачени от предвидлив аранжьор между отделните стелажи.Най-скъпият бе хромиран и по сложност наподобяваше автомат "Калашников".Неговата цена изпари желанието ми да разменя заработените финикийски знаци за еднин такъв красавец и по цървулски тертип откачих най-евтиния китайски путхан (отварачка).Несгодите започнаха веднага щом се прибрах.Щанцата бе оставила метални мустаци по дръжката и това ми лепна мехури по дланта в опит да завия спиралата на тирбушона.Дадох напън навън и тирбушона се прекърши, а бутилката остана неразпечатена.В отговор на глас станах на мига баща на някой китайски Брус Ли инженер сътворил този хуйняк от "китайски кашкавал".Нямах избор и реших да натъпкам тапата навътре.С японската си отверка в ръка се опитах като касоразбивач да отключа тази бутилка чоплейки по корка.Той се ронеше, но не отстъпваше.С чук и майката най-после тапата цопна в бутилката.Законът на Архимед не закъсня и покривката се оплиска с вино, а после пода.Някой скоро не е преливан си помислих.Дядо Пешо Бог да го прости.Спомени изплуха как ме забираше от детската градина.Возеше ме на рамката на мъжкото си колело и по пътя отбивахме в ресторант "Република".Шестгодишен надигах с мъжете чаша вино разредена с лимонада и боцках кебапчета на скара.Най-обичаният внук.Той пиеше и скърцаше със зъби.Виното не бе допуснало да има развален зъб и замина в гроба без пломба.Още не осмислях значението на алкохолик, защото баща ми често го пропъждаше с тази дума, след подобно прибиране у дома.Помня също резана лимон и капките от него в винения ритуал в ресторанта.Лимон имах, но ме притесняваше наронения корк.Погълнат, коркът причинява газове.Не ми допадаше особено на сутринта ролята на анонимния артилерист, заради лепкавия Майк.Имах план готов, ако се изпуснех.Всеки трябва да има такъв план.План "B".Комшийте до нашата фабрика са паркинг за хладилни камиони.Оставиха на паркинг два, откойто се разнасяше смрад на камилско месо залежало сигурно от миналогодишния йом кипур.Това месо примесено с картон, хлорна вар и малко червен пипер ще роди чудни накникиот (kремвирши) в някой арабски колбасарски цех.
Страховете ми от корка бяха доказани още като школник.Майка ми изпращаше писмо.Вътре загърнати 10 лева.Обичам кифли с мармалад.Не понасях помията на родната казарма.Старите школници получаваха пощата на ротата и внимателно под силна светлина преглеждаха плик по плик.Изведнъж транзакциите от майка ми пресъхнаха като пустинята Гоби.Телефонен разговор с мама подкладе съмнения.Гадостта се подсили, когато дочух разговор между старите школници подиграващи се с чувствата на млад, написал любовно писмо до осмокласничка.Съчиних пъклен план на възмездие.Планът "Барбароса".Нагрях коркова тапа на шиш и прилежно остъргах пепелта.Бях дневален и сервирах кухнята в столовата.Масата на старите е отделна.С гръб към другите изсипах прахчето и старателно разбърках.Имаше един от Лом.В неговата супа сложих толкова, че слонски запек на лава да изригне.С кеф му се изхрачих за подправка.Седнах също да обядвам и поглеждах как ядат слушайки ги кой с коя плевенска к***а среща си уредил.Среща подплатена с присвоени пари от двудневен труд на майка ми.Обща стена делеше моята стая с тази на старшите.Настъпи утро за разплата.Утрото на Везувий.Ударната звукова вълна представяше разпраните им гъзове като майски рози последвани от стонове на облекчение.От този ден аз запонах да си крия парите в електрическото табло.Електическият ток се доказа надежден бодигард.Насладата от понички с крем се завърна триумфално при мен.
Лятото отмина.Времето захладня.По летен навик тръгнах като на сватба неподготвен.Втресе ме от студ.Бях готов да облека всяка дреха, за да се стопля.Булчинска рокла също бе добре дошла.Услужиха ми с тъмнозелена куртка с надпис на гърба "Аз вярвам в качеството".На Гари се падна дълга тъмносиня манта, която му стоеше като шотландска пола.Тялото му изпълваше мантата по шевовете и той приличаше на прелюбодеец едва сколасал да избяга от рогоносец .Противоречието се подклаждаше продължавайки поглед към косматите му голи крака наденали полуразложени обувки газели месеци наред химикали.Човек можеше да се закълне, че пред него стой загубил се от сиропиталище бавноразвиващ.Гвоздей в шоуспектакъла бе, че двамата правехме отбор достоен за sci-fi филмите или поне изглеждахме като северно корейски атомни инженери.Успокоението, че телесната ми топлина грееше моето тяло, а не космоса ме караше да понеса подигравателните забелжки на колегите.В отговор им показвах ясно изпънат среден пръст и присвити останали в юмрук.Всъщност това нямаше значение и по-важното е, че всичко се повтаря в цикъл, когато работите за някого.Ровейки в паметта си, началото бе, когато аз изучих всевъзможните науки поместени в дебелите книги и нямаше накъде повече да уча.Закономерно моментът настъпи след моето дипломиране.Обстановката и времето бяха в преход.Само няколко думи по време на събесседването бяха необходими на Иван Будев, за да ме назначи на длъжност с гръмко име "технически директор по производствени въпроси" на фирма "Еверест".Фирма "Еверест" се бе разгърнала на третия етаж заемайки няколко стаи непривично за времето си наречени офиси.Тя се занимаваше с производство и търговия на свои продукти.Произвеждахме мраморна паста "Ручей", маджун за метални и дървени дограми "Еверест" и гордостта на фирмата-ленен безир "Еверест".Лансирахме версия, че безира е от холандско ленено масло.Кока кола ревностно пази своята рецепта.Същото важеше и за Еверест.Малцина бяха посветени в неините секрети заложени от главният химик бай Деян.Бай Деян бе 70-годишен запазен старец.Класически коцкар.Обществена тайна гласеше къщата му за бардак.За мое учудване спеше с ученички.Не спестяваше подробности как го прави и впредвид възрастта му френската любов го крепеше жив, даже повече, тя бе начин на живот.Държеше на чистоплътността и често се къпеше групово с млади момичета.Какво е било там, оставам на вашето мислене.Бащата на бай Деян бил известен бояджия в царска България.Наследил този занаят, бай Деян бе попаднал в мрежите на грандомана Будев.Срещу залъгалки Иван Будев бе дал размах на производствения процес, като успял да превърна двора в производствена площадка изкоренявайки скромните насаждения от домати, тиквички, круша, слива и праскова.Терминирал също кокошарник и съседна кочина, с обещание да компенсира със свежо месо от магазина на сина.Редовият пролетарият бе от ромски произход и бай Деян понякога негодуваше, че му изчезвало по нещо от двора.Избата и етажите на къщата станаха бастион или форт на нечетно число чували с бутилки и капачки необходими за разфасовката на никому неизвестния безир "Еверст" конкуриращ се с държавни гиганти.Откраднахме огромен контейнер за смет и го превърнахме в централна вана за разбъркване на разтвори.Тръба подвеждаща към водна помпа за поливане трябваше да бъде достатъчна да се наредят няколко канелки.Жени приседнали около тези кранове ръчно ще наливат бутилките с безир.Сънят на Иван Будев се сбъдна, когато докара на пазарджишката гара влакова композиция от цистерни пълни с отпадъците на завода за олио в Бургас "Камбана".Усет, комбинативност, нюх- на това учат в престижни западни университети.Иван Будев бе гений, защото нямаше диплома от Йел.Той ми разказваше някаква история, че бил сираче, от което аз виждах знак на фортуната за неговия нескончаем успех.Пазарджишкият комбинатор хвърли ръкавица на Остап Бендер, изкупвайки за старо желязо току що изровените цистерни на бензиностания.Бензиностанцията правеше капитален ремонт и подменяше с нови цистерни.Сещате се вече, къде щеше да се складира "холандското ленено масло".Иван Будев се нуждаеше от производсветна площ и след като двора на бай Деян бе експроприиран за общото благо на фирмата, той даде зелена светлина за завоюване на нови територии под слънцето.Във вените му сигурно течеше потомствена кръв от Америко Веспучи, защото конкискадорът Будев нае приземен етаж под високия блок "Eлбрус".Името имаше патриотично значение за него.Будев често обещаваше, че "ако излезем на върха, ще ни води на ресторант.Който падне пиян от стола, такси ще го отвежда в къщи".И ако Елбрус бе Америка, то Австралия стана паянтава къща с малко дворче, колкото да помести трите цистерни по 20 000л всяка.Операцията по разполагането на химическите съоръжения не мина без егсцесии.Всъщност кварталът бе предимно от кирпичени къщи, дадени под наем.Спорната се оказа по мои предположения нелегален публичен дом.Държаха я двама студенти.Тяхната поява бе замествана всеки път от различни коли за по няколко часа.Най-голямата цистерна буквално я подпряхме на стената на порнохауса.Тя нямаше улуци и дъждът от керемидите падаше по цистерната, а от там по стената.Разрасна се скандал, че сме внесли химикали с неизвестно съдържание, но Будев на четири очи с инспектиращия решаваше мигновено спора в своя изгода.По-неблагоприятна бе ситуацията с Америка.Едното помещение стана цех за мраморна паста "Ручей", а другото склад за готова продукция.Над нас живееше инвалид, който бе прикован на легло.Формулата на пастата съдържаше 70% фино смляно мраморно брашно, което бе жълти стотинки.Останалата част съдържаше постна боя от запасите на бай Деян в няколко разцветки, вода и класическото българско веро.Иван Будев купи тестомесачка със спукан корпус от фалиралия държавен завод за хляб.Докара един магьосник-заварчик, който цял ден заварва.Магьосникът бе с маска.За инвалида само мога да предплогам дали не е дишал с аспиратор, защото заварка на чугун е тънка работа, а заваръчните газове се издигаха нагоре.Поне бях спокоен, че не е бил на командно дишане този ден.Потекоха поръчки, след като Будев бе разпространил лъжата, че това е дар от майката природа и с него може да къпеш бебето си, килима, колата, фаянса и само екосъставки са вътре."Фараоните" пълнеха ваната на тестомесачката с три колички брашно.Изливахме постна боя, вода докато брашното омекне и добавяхме бутилка веро за миещ препарат.Тестомесачката не бе закрепена на фундамент и целият 12 етажен блок знаеше, че Еверест бълва еко биопродукция.Бетонните колони разнасяха добре тътена на греблото и бяха причина да нарушат традиционния график за сън на инвалида.Ефектът на парен чук бе най-съпоставим, за усещане на атмосферата.Следваше малка пауза, за да дадем старт на паста в червено и така останалите цветове.Ако преизпълнихме плана, то минавахме на маджун.Маджун се състоеше от 70% мраморно брашно, 20% винервайс и 10% безир "Еверест".Естествено не закъсня протеста на инвалида и ние стигнахме до съглашение.От 14.00 до 16.00 стоп машини.Производите ни имаха един недостатък. Ако до десет дни не се купеха, се превръщаха в павета.Аз не съм химик и на сглядите на "инженерния състав" го отнасяше бай Деян с люта критика да разрови бащините формули по-обстойно.Ученичките може и да почакат.Твърдя, че близо 100 000 литра отпадъчен продукт от завод "Камбана" стана на безир.Не знам колко народ е изревал, докато си безиросвал новата дограма, но миризмата на риба бе индикатор, че това е наш еко биопродукт.Горките холандци едва ли са предполагали, че Нидерландия може да роди толкова лен.Катерех се по стълбата на кариерата и Иван Будев ме прати на панаира в Пловдив с неговите "чукачки".Аз също станах машинист-комбинатор и подпомаган от дъщеря му, ние двамата на щанда разправяхме врели-некипели, като го превърнахме на битак за еко биопродукция "Еверест".Продавахме на парче.Доста чужденци-гости на панаира се хванаха, като някои пристигнаха в Пазарджик, но след като видеха конвейера на Чарли Чаплин подхвърляха празни надежди на едноличния търговец Будев."Life is hard" са думи на неизвестно дете на Арбат.Същия този цирк аз преживявам отново и не знам, доколко още мога да понеса.Моята съдба-лодка продължава да плува без весла в посока дадена единствено от благоволението на живота-океан.
В света на мъртвите има душа още не намерила покой.Тя търси живо женско тяло, за да пребъде отново.Само преди 3000 години е била на път да царува над цяла Африка.Сплав от красота, ум, сила и власт сътворява кралица Шива.Стиснали меч в ръка, воините й чакат сигнал заровени нейде в безбрежните пясъци.Целунели ви Шива, ще споделите нейното кралство и ще поведете ордите към непокорни земи.Чуплива дълга руса коса, бяла кожа.Леопардови препаски на кръста и гърдите й.Кралица Шива не пуши и не пие по пет кафета дневно, затова ще ви дарява с усмивка от реклама за зъбна паста.Не бойте се от нея.Пристъпвайки боса към вас, златният й меч ще бъде прибран.Застанала о края на леглото ви, тя се привежда, за да разкъса сто годишната паяжина и с дъх да отблъсне наслоения прах от лицето ви.Миг преди да прилепи устни до вашите, алармата извънява.Сепвате се.Протривате очи.Добре дошли отново в реалния свят мусю Андерсен.(Не бъркайте с Нео Андерсън.И без това грижите му да подскача като кенгуро из отделните нива на матрицата преливат капаците.).Мисля че момента е подходящ да ви дам безплатен съвет преди да продължа-направете си вазектомия, ако желаете да не сънувате подобни сънища.
Тръбата зове и аз отново съм на път към ЦУБ (Център за управление на бъдещето).Възход и падение се редуваха това лято попълвайки празните страници на историята.Не бих могъл да спазя хронологията на събитията, защото всички случки бяха съдбоносни.Ние стъпихме на онези лелеяни рубежи, за които са се домогвали посвещавайки живота си хора като да Винчи, Миклуко Маклай, Нилс Борн, Курчатов, починалия от цироза Иван Будев.
Във всяка фирма се намира по един човек-локомотив.Той безропотно работи, за да вървят нещата.Често оставах сам и то на три машини.Поради войната, много фирми като нашата затвориха заради страх от обстрел.За "Рим" това бе голямата баница и често ме превикваха дали ще устискам, като оставането до 20.30ч стана привичка.Ни в клин-ни в ръкав в моя отдел се появи жена.Нейното обяснение бе, че в Казахстан работила на тошиба струг.По същото време се появи Джора.Джора, ако не се лъжа е обидна дума на иврит и значи помийна яма.Това бе миловиден пенсионер от Молдова, който с 200$ пенсия можеше да разчита само на фотосинтеза.Той се издокара приднестровски етнически българин, в случая още и еврейн.Не бе уместно да се обръщаме към него с Джора (вероятно румънско име), откоето Джора бързо бе възприето като Джордж.Няма начин, светата Троица го награди с прякора Джордж Клуни.Джордж Клуни не бе напълно изветрял пенсионер и пасна отлично в склада за разфасоване на листовете с хомер (материал).По цял ден натиска педала на гилотината.На мен това ми дойде разтоварващо, защото в случая Джордж Клуни стана мой лакей.Помагаше ми в хамалогията и понякога се чувствам неловко пред него.Джордж Клуни обаче носи очила, произведени по съветско време.Те са толкова големи, че приличат на 42' плазмен телезизор.Започват от косата, покриват челото, очите и стигат върха на носа.Когато цъфна с тях пред мен, аз помислих, че Джордж е бил делегат на първото стерео японско кино и на излизане е забравил да ги върне.От любопитсво един ден ги наденох и щях да припадна.Едва не си изпепелих роговицата на окото.Светлината през тях се заби като лъча от "Звездата на смърта" на лорд Вейдър.
Мистър Питкин получи нов обществен никнейм.Той вече е Пинокио, заради носа, който растял след всяка лъжа.Помните града на Пинокио-Петах Тиква и че оттам е един друг негов съгражданин дал принос в заварките на НАСА.Той покрай Пинокио, заслужи прозвището Буратино.Забравете за човека-загадка, конструктора Ильюхин, самият той Давид Гуревич забравете.Няма Феникс, казва се Буратино.Пинокио водеше тих саботаж и си тръгваше рано-рано нарочно.Жена му ражда в продължение на 10 дни, после имаше среща на белоруските евреи, после годишнина от сватбата, купуване на бебешка количка, брит миля (обрезване) на бебето.Но върха бе, когато заяви, че дядо му празнува 100 години.На майтап братото казваше добре, че котката му не е родила.Появата на жена в екип: Пинокио началник, аз подчинен се прие с безраличие.Казваше се Снежана и ни бе представена като българка от ръководството.Но в действителност тя си бе класическа руска жена.Коса метла-кожа сирене-акъл море-глава паве.Питкин, пардон Пинокио категорично ми каза, че с нея няма да се занимава да я обучава и това бе обяснимо като част от тихия му саботаж.Тя била изцяло под моя опека и аз съм нейн учител.Нямах никакво съмнение, че в дурдома (рус. - болница за душевно болни), в който си вадех хляба ще се появи нормален човек.Снежана не разби моето съмнение.Още от първия ден се лепна за мен с надежда, че така по-бързо ще навлезе в работата и ще се задържи в ЦУБ.Имах само едно описание за нея-волна кукувичка.Изпитваше огромни симпатии към България и голямата й мечта бе да емигрира в България, но нямаше никаква реална представа, какво всъщност представлява сега родината на дядо й, заминал да живее навремето в Казахстан.Тя имаше семейство и бе майка на три деца, а това значеше нужда от пари.Машините са стари и често правят проблеми, довеждащи ме да изругая.За Снежана бе по-важно да научи българска дума, отколко да програмира.Не намирах общи теми с нея, но я предпочитах вместо да съм сам.Плашеше се от войната и искаше да замине от Израел, но не обратно в Казахстан.Тя не знаеше български и нищо не разбираше, когато говорех на български.Един ден ме попита дали в България се говори немски, защото иврита и бе куц, казашки едва ли би вършил работа.Мечтаела да се засели в някое българско село и да дои крави, да сади картошки.Не ми се мислеше за останалите шест милиярда по земята, но още една загубена душа чакаше да захапи моя пръст като биберона стоейки пред мен.Написах и първите истини, които трябва да научи човек на дадения език.
-Това е твоето а-бе на български.Чети на глас.
-Да ти го начукам! Да го духаш! - четеше на глас с руски акцент на срички, а аз едва удържах сериозния си вид.-Какво значи това?
-Това е руското "елки-палки".Дай пак, но слагай ударенията, както съм ти ги отбелязал.
-Д-а ти г-о на-чу-кам! Да г-о ду-хаш!- повтаряше тя с доза артистичност и старание в очакване на добра оценка.
Реших, че нейната закалка за живота в България задължително трябва да мине през текстовете на Мишо Шамара.Написах уводните думи на песента "От Свиленград до Варна".Там има една тирада от преплетени български вулгарни псувни.Нямахме за момент работа и вместо да усвоява програмите на Lenz, Снежана се отдаде на час по български език и литература.Безплатно разбира се.Тя декламираше с такъв патос и старание, че аз отново трябваше да прехапвам устни, за да не се задавя от смях.Отнякъде се появи Джордж Клуни.За разлика от Снежана, Джорд Клуни владееше в тънкости българската попръжня.На сцената се появи и Буратино.Неговия път към тоалетната преминаваше през нашата махлака (цех).Той също удари едно ухо и апострофира:
-Аааа, майката!? Всички пички на камиона! Так держать! Молодець!
Като чу как професионално псува Снежана, Джордж Клуни надигна очилата-витрина и се изпляска по челото.
Снежана не бе схватлива и като всяка рускиня мързелива.Лафче да има.Един ден тя ме попита има ли жена около мен.
-Имам една приятелка.Тридетгодишна, разведена с дете.Искаш ли да те запозная?
-Тя може да прави борш?
-Да.
-А таратор?-попитах аз.
-Това какво е?
-Това е "бяло море, зелени рибки".-тук се замислих и изтърсих придавайки си възможно най-сериoзния вид.-Има ли лъскави кожени ботуши, кожено елече, кожен каскет и къси кожени гащи?
Снежана не зацепи oт раз, що за въпрос бе това и после ме сръга:
-Абе ти...ти си...
-Какъв? Няма да стане.Аз съм педофил.- тук тя се ококори, докато схване.
-Ти..не си такъв.Ти си невероятно добър.Алекс не е добър.Той не ми говори.
-Не му обръщай внимание.Изневерил е на жена си и май е лепнал трипер .Не се ръкувай с него.
Беше ми много лесно да я баламосвам и това ме забавляваше.Гари от първия поглед я хареса и много й бе навит.Кавказкият му вид я отблъскваше.Един ден, обаче получих предложение, което не разбрах.
-Ти какво правиш в шабат?
-Ям кебапчета, пия бира и гледам анимационни филмчета.- й отговорих.-Има една серия по "Аруц haейлядим" (Детски ТВ канал).Започне ли си слагам пелерина на гърба и маска на Спайдермен на лицето.
-Искаш ли да дойдеш у нас на гости?
-И ако дойда, какво ще правим?-попитах аз.
-Ще се изкъпем.
Аз наистина не разбрах това предложение.Така ли му викат тук, не знам.Аз съм чистоплътен.Къпя се всеки ден.
В края на третата седмица Цезар ме изивка по радиоуредбата.
-Альо, Снежана тъпа ли е?
Този въпрос бе съдбовен и това аз разбрах на мига.Знаех, че от отговора ми зависеше оставането на Снежана.Пинокио я бе оплюл качествено вече като непригодна.
-Ами, не е умна.
-Шальом.Тода раба.-каза Цезар и съответно на другия ден Снежана не изгря.След месец тя дойде да си получи отработеното и отново ме покани да се изкъпем.
-Шальом хабиби, ани льо цанхан ве енли мацнеах (аз не съм парашутист и нямам парашут.Тези нови думи наистина ми костваха голямо усилие, докато ги запомня). Льо hевант оти (не ме разбра)?
При три деца и предполагаем мъж-бурсук, не се виждах като парашутист през терасата, но подхвърлих, че Гари иска теляк.Когато си взела последната заплата, моята ученичка по български език казала за сбогом на Цезар.
-Да ти го начукам!
Отново бях сам и дните станаха сиви, но никак бавни.Ритъмът даже се ускори.За кратко тук преминаха над 10 млади жени.Някой от тях се оглеждаха в търсене на работа, но след едноминутен оглед се засилваха към изхода.По-тактичните казваха, че имат алергия от химикали.Удоволствие бе да ги гледа човек.Изтупани, с нови дрехи като за годеж.Тежки гримове, силно изрусени коси, изкуствени нокти, лачени ботушки, пъстроцветни копринени панталонки.Тук е момента да кажа, че разговорите ми с Гари някак си неусетно се превключиха на иврит, доколкото позволяваше запаси ни от думи.Колегите се чудеха, защо си говорим на иврит при доминиращи рускоезичници и гледаха на нас като на клоуни от цирка.
-Мазе? Атем йеудим? (Какво става? Вие евреи ли сте?)-това беше досадния въпрос всеки път, докато свикнаха на начина на общуване между мен и Гари.
-Бетаах? (разбира се)-казваше провлачено заради кавказкия си акцент Гари.
-Анахну "йеудим йякарим ве шабат нихнас бе шаа 16.20" ( ние сме "скъпи евреи и шабат влиза в 16.20" - това в кавичките е традиционно обръщение на религиозните обикалящи улиците на Израел и известяващи часа на шабат.Аз реших, че този израз е точно на място).
Гари удари 32 лета.Той търсеше неродената мома.Девствена, Да може да готви, да пере, да печели пари на работа.Да се връща преди него вкъщи.Приготвила шашлиците и салатката за вечеря, да се е подмила и да го чака в леглото с всичките там френски тертипи.
-Беемед? Веаз, ейфо hазуз hаляван шель насих? (нима? и къде е белият кон на принца?) - му се чудех на кавказкия акъл.- haравим ганву ото кедей льаасот накникиот? (арабите го откраднаха да правят кремвирши).
Гари бе класически Дон Жоан.Никаква басма, всички на конвейера.Кьорава, куца, черна, бяла, дебела, богата, евреика, ейховистка-юруш на маслините.Захвана се с някаква млада учителка от Ришон и същевремено с филипинка от Тел Авив.Учителката от Ришон била току що започнала работа и получила жилище.А с филипинката се запознал в автобуса на техана мерказит (централна автогара).Поканила го учителката у дома на романтична вечеря преди шабат.Нашият се изкъпал.Пристигнал без цветя и само след пет минути по джигитски разхвърлял бикините и сутиена.После вечеряли и пак на конете.В антракта учителката казала, че бил много груб и очаквала звезди, море, да и рецитира стихотворения.Обаче моят hавер нали се е нагълтал с амоняци и нямал време за поезия.Той много се двоумеше дали да приеме нейната оферта да се оженят.Разказа ми, че разликата в годините им е 8.Точна жена, но тежала 90кг с цици като любеници.
Аз вдигнах рамене.Това са много лични неща и ролята на везир в такъв момент не приемам.Гари е нисък на ръст.Явно учителката ще е квадратна.Близо месец той караше "меден месец".Веднъж ме придърпа и започна да ме разпитва за болестта трипер.Симптоми и какво лечение да предприеме.Аз не съм доктор по венерически болести.На такъв ще го показваш и него ще питаш.Реши да скъса с учителката, но тя не късаше.Започна да и изпраща MMS-и с порнографско съдържание, като мислеше че ще я обиди, но геверет го тълкуваше по друг начин и го канеше в поливинчасови телефонни разговори да намине.Гари обичаше да отпуска в "институтите на здравето".Любимият му номер бил девойка въртяща се на кол с развят сутиен като знаме.Това той го имитираше усърдно.Заставаше на един крак.Присвиваше очи и прехапваше устни, започваше да стене имитирайки оргазъм и завършваше с пирует на един крак.Въображаемия сутиен той развяваше над главата си и съм сигурен,че учителката е била "лошо момиче", докато той е изтягал на леглото орангутановите си крака и е гледал нейния танц на любовта.Питах го къде е копчето, отпред или отзад? Предпочитал да е отпред.Често еротичният му танц приличаше като пошляшпване с камшик.Чуеше ли френски шансон, той усилваше радиото до дупка и започваше да се върти на въображаем кол, като завършваше с сутиена-перка над главата си.Всякаш се готвеше да го хвърли на въображаема екзалтирана публика и задължително стенеше.При всеки такъв спонтанен танц му се молех да ми покаже как е танцувал като ученик в родния му Ростов.Той предимно е участвал в битки, вместо да танцува.Съветски времена.
Един ден пристигна мечтата на всеки чикибоец.Гари пръв разбра и влезе грейнал като слънцето, за да извести на "за'лупените" новината.
-Альо! Хадашот (ало, новина).-тук той вдигна заканително ръка, за да привлече внимание, вживяввайки се в ролята на диктор.-Йеш льану бахура яфа меод ми Шведия, Хи рак бишвили (имаме млада шведка, много красива.Тя е само за мен).
"Шведката" бе поредната ашдодка "цъфнала" в Израел от Мурманск да речем.Аз по-руса коса не бях виждал.Всъщност момичетата работят под жълта светлина, заради светлочувствителните филми при проектиране на пистите.Момичето бе жива атракция и тя го забеляза, защото събра всичко мъжко да я оглежда.Убеден бях, че китайските фармацефтични заводи са работели една седмица само за нейния перхидрол.Имаше нокти по-дълги от косите и за подобни нокти на мен ще ми се наложи да работя поне два дни (не случайно на Амнон жена му е в Тайланд).На устните си бе сложила ружо червило тип "ела кумчо, изяж ме".Близо килограм златни накити и скъп телефон говореха, че девойката си има платежноспособен спонсор.Не ще и съмнение, че идва право от манастир при нас.Спонсорът се появи и той се навърташе около входната врата.Класическа българска мутра с руска "рожа".Разстоянието между тях от 10 метра, той превземаше с мобилния телефон.Гари не го видя и буквално се лепна към новодошлата.
-Девушка, здравствуйте.Очень приятно...Гари.Как вас зовуть?
Цезар влезе да види що за звезда се появила в неговия мифаль (фабрика) и само след 20 минути отпрати момичето при приятеля й.Той нямал нужда от подобна "Чичолина", защото се спъва производствения процес и вместо да химичи, Гари щял да стане "фотоснимач".Цезар също е в течение на младоженския проблем на Гари и нескрито му предложи, че може да му намери жена.Израел проблеми за жени няма.Подобен проблем стоя и пред "кавказката пленица" Гаяне.Появи се арменка на вакантното място.Гаяне и Гари бяха превиквани поотделно.Изпушиха по една лула на мира в "Овалния кабинет" и дадоха устно обещание, че тук е фабрика за платки, а не младоженско бюро за запознанства.През този период Гари ми забрани да псувам на арменски-море кунем цехцева (за любознателни-Мишо Шамара или българо-арменски речник).Братото трябваше да я обучава и естесвено Гаяне бе кодирана като "Трета вежда-косматия гъз".Истина е, че всички кавказки жени са яко космати по тупана.Гаяне носеше плитки панталони и ние ценителите на женски форми виждахме натрапено пухкави къдели, докато Гаяне се надвесваше над хай-тековските амбатии (вани).Панайот Хитов или Чернобил е разковничето на третата вежда.Гаяне направи рекорд от 20 дни, след което напусна сама.Отново недостиг за ръчички и на сцената се появи истинска парижанка.Тя дойде след две седмици от интервюто и никой не знаеше, защо не ае явява на работа.Тъжното в нейната история бе, че освен френски друг език не знаеше.Иврит тя влачеше.
-Альо, хадашот! Йеш ляну бахура тцарфатит ми Париссс (ало, новина.Имаме си французойка от Париж).-извести Гари и тръгна на окачествяване.Парижанката беше обула "зимни гуми", защото заваляше към 35.Тя идвала навремето в Израел, не издържала и се върнала обратно във Франция.Обясни, че я било страх от арабите в Париж и затова се върнала обратно в Израел.По моя преценка баба й едва ли е била прима балерина в "Мулен Руж", по-скоро дядо й е доил камили в Мароко.
-Исраель льо тов! (Израел не е добре)-казваше тя.Определено живота никак не й допадаше в Израел.След два часа мъки я освободиха.Тя носеше лещи и само се измъчваше да намести филма.Ето защо не е добре за нея живота й тук.Никой не му пука.Още повече без език, без умения.Самият аз запонах да губя спомени, колко хора се изредиха.Колоритно бе и присъствието на един "иранец".Той бе глухоням, но уреден.Имаше зад гърба си магазин за риба, апартамент даден под наем и просто да не си стой в къщи прие да работи като помощник на Гари.Четеше по устни, чуваше c апаратче, което на мен ми изглеждаше тарикатско като blu-tooth.Не си даваше изобщо зор и когато го пресилваха, той казваше, доколкото може да говори.
-Бе джайн!
Тонколоните и уредбите на певеца Емил Димитров ги пренасяли едни здравеняци от село Мрамор.Естетвено имало и намигвания.Един от тях се казвал Янко.Янко бил с "инструмент" за двама мъже и оттам тръгнала мълвата (перефразирам я малко) "оная ми работа Янко".Кой таковата при Янко, не повтарял.
Има още една подобна фраза-дреме ми на дедовия.Аз в минути на философски размисъл съм се чудел как дедовият дреме c шушляк, но да продължим с нашите герои."Бе джайн!" правилно се произнася бе зайн и преведено на български означава работата на Янко,За да уточни какво иска да каже, Симон се разкрачваше.Изхвърляше рязко таза напред, така че да напери мъжкото си достойнство през панталона.Отпускаше отвисоко двете си ръце в саблен удар, като завършваше с тях в Янко.С две думи всичко отива там и майната му.Toзи жест се възприе мигновено и ако миcтър Зeд поискаше нещо ново, всеки казваше "бе джайн".
В един момент Пинокио получи накуп пари от майчинството.Той се чудеше нов компютър ли да купи или да ги похарчи по ексурзия.Мислеше посока Турция, но се разколеба с мотива, че заради войната с Ливан не е желателно гражданин с еврейска звезда на паспорта си да пие кафе на Истанбулската чаршия.България отпада, защото има сключен граждански брак.В Гърция е бил, западна Европа скъпа.Реши да води жена си в Тайланд.Речено-сторено.Билетът до Тайланд струва 1300$, но за 1500$ ви се предлага 17 дневна незабравима ексурзия.13 часа е полета в една посока, така че с връщането един ден от живота ви ще бъде в самолет.Остават 16 дни или 15 нощи.Осигурен хотел плюс закуска и обяд.Той показа билетите на римския император и го постави в патова ситуация.На мига се взе решение дa се свика асамблея на народите, с участие на всички сенатори, конгресмени, менаел-и (ръковоител-и), ахраи (ръководител), мусмахим, мумхе-та (майстори, специалисти).17 дни са колапс, катастрофа.Фирма създадена през 1967 година е със заложена карта alles kaput.Абсолютно всички бяха свикани, без мен.Това бе таен ход на Пинокио и един вид отмъщение, че Линдa бе провъзгласена за менаhелет (ръководител на всички).Той органически не можеше да я понася и я наричаше "девушка на прибегучке" (келнерка, която с бира поднася и дупе).Линдa стана "Мисис Вселены" или "Mrs. World" за появилите се по-късно англоговорящи в екипа.Папа Римский отвори събранието.Той постави една точка в средата и накара всички да се концентрират върху нея.Приличаха ми на сектанти.През точката всеки трябваше да види бъдещето на фирмата, щото положението е сериозно.Уникалният Пинокио ще си прави кефа в страната на травестите и слоновете, а ние тук хляб трябва да носим в къщи.Застанал в коридора, aз имах възможност да ги гледам и срещах погледа на Гари.Радвах се, че не бях там, защото утопизми и прозрения за близкото бъдеще не ми се слушаха.По едно време ме наду смях, защото си спомних Иван Будев как обещаваше да ни качи на Еверест и оттам да гледаме света.Бях научил еротическия танц на Гари със сваления сутиен (моят се откопчваше отперд) и в коридора започнах да го танцувам нарочно за него.Той се сепна от транса, в които ги бе потопил бащата на народите.Прикри с длан ръце, защото отвътре го напуши смях.Развявайки ръка над главата си аз му казвах нагоре, нагоре, до победата и завърших шоуто с "бе джайн".Той едва се устискваше от смях.Поглеждаше през пръстите на дланта си.Фундаменталните видения не му бяха за първи път и знаеше, че лулата на мира в близкия час няма да бъде изпушена.

Този блог е реинкарнация на първите ми опити за споделяне в нета. На времето започнах с къси разкази на преживяното. После се обезсмисли и превърнах блога си в системно радио. Пиша единствено неща, които карат душата ми да живее: Ubuntu, WEB, Photoshop, Фотография, Споделено и т.н. Това е моето системно радио, разбирате ли? Моята вълна и вие сте на нея сега.

Архив на блога