Това са backups файлове и носят името на оригинала с добавена тилда в края. При завършек на работа с редактора тези файлове не изчезват. Те не изчезват, дори ако затриете оригинала. При това положение ги считам за мъртъв товар на диска ми. По своята същност те са скрити файлове и могат, да бъдат прегледани с клавишна комбинация Ctrl + H в съответния каталог. При мен това е /home/$USER/Desktop.
При интерес да разберем колко и къде има налични подобни файлове ползваме следната команда.
find /home/$USER -type f -name '*~'
Премахването им с един замах така.
find /home/$USER -type f -name '*~' -exec rm -f '{}' \;
Ръчно по избор, като преминете в съответния каталог чрез Nautilus и ги осветите с спомената горе клавишна комбинация или през терминала така (обратния слеш играе роля на екран).
$ rm -rf *\~
Ключът от бараката
Вие решаватe съдбата на файловете като редактирате опциите на редактора.
до нови срещи ^.^
05.07.2014 profruit
Не е, лоша практика да ги има тези опции активирани в самият редактор. Незнам за gEdit, но в Emacs може да си избираш, и къде точно да отиват backups файловете. Въпрос на вкус!
Мисля, че може да ползваш, и терминала, за спирането на опцията.
gsettings set org.gnome.gedit.preferences.editor auto-save "false"
gsettings set org.gnome.gedit.preferences.editor create-backup-copy "false"
Поздрави!! - Иво -
Идеята е с минимум телодвижения да се отървем от този сюрприз на gEdit, а това ме накара да премълча показаните от вас команди, благодаря за което.
И в този дух друга практична команда в случай, че отворите windows txt документ, а той се рендира некоректно, например, така:
Àêî ëþáîïèòñòâîòî âè íå èçäúðæà, êàêâî óìåå òîé ùå çàáåëåæèòå, ÷å èíòåðôåéñà íå ãî îò÷èòà
е да укажем на gEdit архаичната кодировка CP-1251/Windows 1251
gsettings set org.gnome.gedit.preferences.encodings auto-detected "['UTF-8', 'WINDOWS-1251', 'CURRENT', 'ISO-8859-15', 'UTF-16']"
поздрави