Punta de Choros

27 декември 2009

На 2009г й оставаха 120ч съществуване. От календара падна поредния лист с дата 27 декември и към 10.30ч сутринта ме събуди звън от телефона.

Инсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu 16.04

14 януари 2017

нсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu се поражда от идеята браузърите в различните системи, да показват еднакво текстовото съдържанието на интернет страниците.

Ubuntu 16.04 инсталация на USB disk on Key

19 ноември 2016

Арсеналът ми от мобилни компютри съдържа Fujitsu Lifebook AH530. Това е бюджетна машина от 2011г на Intel Core i5-480M процесор и 4GB DDR3 RAM памет.

gparted

Paragon ExtFS for Windows

30 юли 2016

ExtFS for Windows е утилита на Paragon Software разработена през 2013г. Тя представлява решение, предоставящо пълен достъп на четене и на запис до раздели ...

msvcr100.dll is missing Windows 10

04 октомври 2016

Майк Патерсън от Plixer, компания по компютърната сигурност, публикува доклад , че Windows 10 изпраща данни в криптиран вид от вашата машина на всеки пет минути. Той е направил максимума, за да спре изтичането, но системата продължавала да изпраща информация.


Ако сте акостирали тук водени от интернет търсачка в разрешение на проблема:

error: no such partition.
Entering rescue mode...
grub rescue> _


то вие сте на прав път. Темата разказва за личните преживявания на автора, като поднася полезна информация на сблъскали се с дискутирания проблем.
И така, по конете ...

Под бюрото ми стои десктоп на преклонна възраст, която занижава
конкурентноспособността му всред арсенала ми от машини. Повече от месец не бе включван и при пореден старт се натрупа огромно обновление от близо 340MB обем. На борда стоеше Ubuntu 14.04.4-i386 с Gnome Classic Desktop и видеокарта nVidia Quadro FX 550. Обновлението засягаше и видеокартата. Проприетарен драйвер (чуждиците ме дразнят, но разбрахте какво е проприетарен) на видеокартата пренаписа нещо и зададе въпрос, когото не осмислих. Бе късно, а аз уморен. Отговорих и попаднах в долината на класическата ебанистическа хуйня. След препоръчителен рестарт бях допуснат в прозореца за логин в сесията. И тук започна едно циклене. Категорично отказваше да приеме свещената ми парола съчинена в далечната 2004г. На тази етап всички девелоперски майки забременяха в моя ум. Превключих на терминал чрез клавишна комбинация Ctrl + Alt + F1. Пореден опит за логин и всичко ОК. Върнах се в долината с позната комбинация Ctrl + Alt + F7 и цикленето продължи. Това състояние ме въведе в пост трансцендентален размисъл коя мадафака от обновата нахендри ситуацията и стигнах до окончателен вердик - всичко в киреча.

Край на Пролога

Експозиция

Ubuntu е любимата ми система, но никога не преминавам към по-нова версия веднага. Изчаквам акумулация на обновления. И по стечение на обстоятелствата Ubuntu 16.04 LTS достигна 16.04.1, което бе повод за надежда, че новото ще e къде по-гуд (good). Изтеглих ISO-образ на жив диск (LiveCD), когото записах на флашка (USB disk on key), чрез програма Multisystem. Тук критиците вадят бележник и записват - главният герой наточи сабята до ослепителен блясък.

Машината с охендрия Ubuntu 14.04.4-i386 е Dual Boot и паралелна система е Windows XP Professional SP3. Съответно заредих прозорците и вдигнах управителя на дискове или както там трябва да звучи правилно.
Превод на Partition или Logical Drive за собствена употреба използвам раздел. Ubuntu 14.04.4-i386 заемаше положени 150GB дял/раздел от твърдия диск.

изтриване на Ubuntu 14.04.4-i386

Главният герой извади сабята от ножницата и я вдигна гордо над главата си, а после мъжки намушка двата разделя на Ubuntu 14.04.4-i386, за да ги отправи в вечните ловни полета.

Гитлер капут и Ubuntu 14.04.4-i386 kaput!

Завръзка чрез ретроспекция

Подобен садистичен метод за изчегъртване на Ubuntu при паралелен Dual Boot задължително води до следното съобщение на екрана след рестарт.

error: no such partition

При това положение е невъзможно да се избере система или да се зареди Windows. Следва да поясна, че реч иде за класически B.I.O.S. и MBR конвертиране на твърдия диск.

Пояснение.
Grub e bootloader. Малка програма, която зарежда операционната система при включване на компютъра. Grub се добавя от инсталацията на Ubuntu и пише всичката му нужна информация на най-първия раздел на твърдия диск - MBR (master boot record). Неговите файлове съответно се поместват на раздела (sdaX) с системата на Ubuntu.

Така че, след удара в гърба на Ubuntu, компютърът, респективно B.I.O.S. търси MBR, за да му предаде управлението нататък. На свой ред MBR търси каталога на Grub, но след като не го намира и реве на умряло бля-бля-grub rescue.

Развитие на действието

Пояснение.
Ако не сте премахвали Ubuntu, но получите подобна грешка "error: no such partition..." може да възстановите MBR:
  1. с помощта на Ubuntu LiveCD, което не е цел на темата и не се разглежда;
  2. с помощта на инсталационния диск на Windows. В този случай ще продължите само с наличната инсталация на прозорците, което също не е цел на темата и не се разглежда;
  3. с помощта на ms-sys, която умее да възстанови MBR на WinXP под Ubuntu. Случай подобен на предходния, което също не е цел на темата и не се разглежда.
Развитие.
Рестартирах компютъра, за преинсталация на Ubuntu 16.04.1 и попаднах в дупката на Алиса. Графическият редактор за управление на дисковете под Ubuntu показваше твърдия диск под общ размер с лаконично sda. Нямаше и помен от:
sda1 -> windowsxp;
sda2 -> local disk;
sda3 -> свободно пространство.

Много тъпо. В Disk C:\ държа специфични windows-програми, а Disk D:\ ползвам за файло-помярник: програми, кракове, пиратки, снимките от първата ми младост и прочие, което трупам от 1999г. Трябваше да преглътна загубата и да прежаля камара време за преинсталация на всичката микрософт-щина.

Флашката с multisystem съдържаше още няколко Ubuntu деривата. Поредни проби, които показваха същото. Това ме разстрои окончателно и легнах да спя, като отдадох проблема си на Вселената в очакване на чудо.

Опус

На следната вечер отговорът изплува на повърхността сам. Моето подсъзнание правилно ме е приспало, за да дочака отговора на Вселената. Спомних си, че има и друг Bootloader наречен LILO.

Надявах се LILO да пренапише MBR и да превърне дяловете на Windows в феникс. В случай на успех да възстановя пропадналото. Исках си снимките. Разбира се, че съм ги дублирал на други две машини, но държах на загубените воден от любовта ми към тях.

Планът LILO.
Зареждане на Ubuntu LiveCD и получаване на root-права в "живия диск".

Как да бъдем root в Ubuntu Live CD

Команди:
sudo passwd root
su
ви дават пълни привилегии в системата, за да инсталирате LILO.

инсталация на LILO в Ubuntu LiveCD

Инсталация на LILO:
apt-get install lilo
lilo -M /dev/sda mbr
Пояснение.
В Ubuntu 16.04 има нововъведение. apt-get може да се пише лаконично apt.
apt-get install lilo е равносилно на apt install lilo

В края на инсталация изключване на машината.
poweroff
Нужно действие, за да извадим флашката от порта. Стартираме отново и о чудеса! WindowsXP изгря! И снимките ми се върнаха от царството на мъртвите! За пореден път благодарих на Вселената е легнах да спя като дете.

Развръзка

Поредният опит за инсталиране на Ubuntu 16.04.1 удари пак на камък. Очаквах да видя строя от:
sda1 -> windowsxp;
sda2 -> local disk;
sda3 -> свободно пространство.

но отново всичко в едно. И отговорът не закъсня. Щом си треснал раздела с теслата на Windows върни се пак там и го погали.

форматиране на свободния раздел

Форматирах го в NTFS без да му присвоявам буква. Това бе ключа от бараката, за да получа човешки инсталатор под Ubuntu. Този път инсталатора видя желаните раздели и инсталира Ubuntu 16.04.1 в свободния 150GB дял от твърдия диск. Отново имам стара машина с ново читаво Ubuntu.

Епилог

Ако не искате да изживявате подобни клизми, не дърпайте лъва за опашката, а прочетете как умно може да се грохне Ubuntu в туш. Остава успокоението, че винаги може да се върнете тук и да си припомните кое как се бъзика.

Ах, да, за малко да забравя. LILO довлачи артефакти от Grub в C:\. Това е папка boot. Спокойно може да й биете шута.

Видяно от Ubuntu.

title=

Видяно от Windows.

title=






до нови срещи   ^.^
10.12.2016 profruit 

8 Response to "error: no such partition. Entering rescue mode..."

  1. Poli Said,

    Този коментар бе премахнат от автора.

     

  2. Poli Said,

    Този коментар бе премахнат от автора.

     

  3. Poli Said,

    Весёлые праздники, Profruit!

     

  4. Profruit Said,

    2009г. Световната криза е в разгара си. Утеха от пореден финансов удар бизнесмен намерил в риболов.
    Седи сам по средата на огромно езеро и изведнъж плувката забива. Какво да види. Уловил самата златна рибка.
    - А така!Сбогом глад! - си рекъл и според приказката заговорил златната рибка, да му изпълни три желания.
    - Ти луд ли си? Криза е! Какви три желания!? Какви пет лева!? Едно само, че трябва да се връщам на работа! - му отговорила златната рибка.
    Съгласил се нашия и се почесъл по главата.
    - Искам магистрала от Якоруда до Лас Вегас! Много туткане около самолетите, а така се мятам в колата и право там в казината!
    - Ти нормален ли си? Криза е. Колко бетон, чакъл, асфалт, работници.! Няма такъв филм. Дай нещо по-скромно, че бързам.
    Замислил се нашият герой и възкликнал.
    - Искам да се науча, да разбирам женската психика. Да, това ми е желанието.
    Златната рибка се намусила. Погледнала го изкосо и отвърнала.
    - Готин, дай да обсъдим магистралата.

    За много години. Има една книга на Луис Хей и това е добро начало. "Излекувай тялото си". Аз съм я прочел. Опитай ...

     

  5. Poli Said,

    За много години. Благодаря Ви за съвета.


    Рибарят хванал златната рибка и тя му проговорила с човешки глас:
    - Моля те, пусни ме...
    - Ммм, дааа... Значи все пак не ни казват цялата истина за Фукушима...

     

  6. Poli Said,

    Този коментар бе премахнат от автора.

     

  7. Profruit Said,

    LTS версиите на Ubuntu за мен са приоритет. Дълго време бях на 10.04 и изчаквах 12.04 да натрупа ревизии. Когато окончателно спря поддръжката на 10.04 аз форматирах и инсталирах на чисто 12.04. Но главната машина по това време ползваше видеокарта на nVidia.
    Куцият кон на подобен развой се оказваха драйверите на самата nVidia. Te бяха по-зле от непредсказуема жена. Работеха с характер и не винаги бяха на кеф. Един ден нещо човърках и компът "ослепя", но поддържаше връзка към интернет. Реших и обнових дистрото на сляпо. Изтегли пакети, инсталира, рестартира и
    пред мен изгря Ubuntu 14.04, но с старото ядро. Хайде формат и отначало. Друг път търсех по-лека дистрибуция, като реших да пътувам за Берлин през Инстанбул. Инсталирах Ubuntu, а после добавих десктоп обкръжение на Xubuntu. Изтрих Unity и стана мазало.
    Остатъци от Ubuntu gnome и nautilus не даваха възможност за коректна работа на Xubuntu. Нов формат и пак инсталация от нулата. И пореден път. Между 14.04 и 16.04 има съществени различия. Много неща не са на обичайните си места, за което поредната манджа може да се избегне само чрез чиста инсталация.Има още примери в тази насока. Фолклора около запазване на каталог home
    e по-скоро вреден. Запазвало се настройките и дрън-дрън. Хайде няма нужда от мързел. Един скрип за инсталация на фаворитните програми върши повече работата от наследената боза. Та така, аз търкам и всичко от нулата. Педантичността ми приляга.

    По-важното е как да напиша писмо до д-р Ихалеакала Хю Лен. Той дава ново име, което те прави прероден.

     

  8. Poli Said,

    Този коментар бе премахнат от автора.

     

Публикуване на коментар

Този блог е реинкарнация на първите ми опити за споделяне в нета. На времето започнах с къси разкази на преживяното. После се обезсмисли и превърнах блога си в системно радио. Пиша единствено неща, които карат душата ми да живее: Ubuntu, WEB, Photoshop, Фотография, Споделено и т.н. Това е моето системно радио, разбирате ли? Моята вълна и вие сте на нея сега.

Архив на блога