DT832 e популярен ампер-волт-ом-метър, накратко АВО. От първия пуснат на пазара до днешен ден този модел претърпя безброй модификации. Днес може да се купи в насипно състояние и остава сами да го запоите.
В далечната 2002г купих моя първи DT832. Съблазни ме ниската цена и тръпката, че минавам от аналогов руски АВО на цифров. Апаратът се захранва от 9V батерия известна като 6F22. Тя е негов главен недостатък. Батерията е скъп консуматив. В DT832 има вграден стабилизатор на 5V, a най-лесен начин за постигане на това напрежение е наличие на по-високо.
В далечната 2002г купих моя първи DT832. Съблазни ме ниската цена и тръпката, че минавам от аналогов руски АВО на цифров. Апаратът се захранва от 9V батерия известна като 6F22. Тя е негов главен недостатък. Батерията е скъп консуматив. В DT832 има вграден стабилизатор на 5V, a най-лесен начин за постигане на това напрежение е наличие на по-високо.
В добавка старанието за минимални размери прави батерията главен претендент. Проблемът е, че с изтощаване на 6F22 - DT832 започва грубо да греши и подвежда незнаещия. Подобно поведение в онези години не ме радваше. Честа смяна на батерия не бе решение и спретнах токоизправител на линеен положителен стабилизатор 7809. Това затри автономността на апарата, но държеше в показанията.
Минаха шест години и купих втори DT832, а след поредни пет още един. Да има. И според казаното горе неохотно сменях с нови 9V-батерии. Идеята да вържа апарата към токоизправител погребах, защото настъпи ерата на Li-Ion акумулаторите и народен контролер TP4506.
DT832 вляво е захранен от 6F22 с текущо значение 8.6V. DT832 в средата е преведен на Li-Ion акумулатор. Краен десен апарат поема роля на еталонен, защото има вграден програмируем контролер на опорно напрежение. Трите апарата измерват напрежение на градската мрежа в разклонител. Ясно се виждат разликите в показанията на двата DT832.
Огромна разлика в компановката на схемата. Разлика в самите капаци, че дори в накрайниците на измервателните проводници. Проверете си проводниците. Тези два модела бяха комплектувани с железни, вместо медни. Тест с магнит издава китайската хитрост. Учудваше ме високото съпротивление на късо преди тест на резистор. Разбира се, изхвърлих тези "проводници".
Краен резултат и блокова схема.
Инвестицията на подобен преход е:
Под клемите на акумулатора е монтирана малка платка. Тя изпълнява двойна роля. Защитава изхода от късо съединение и не позволява дълбок саморазряд на акумулатора. Това изпълнение определя правилния избор на контролер за заряда TP4506.
Първи вариант. По-скъпият.
Заради добавената защита срещу дълбок саморазряд и късо съединение на акумулатора цената расте на 5¢. Този модул е уместен, ако се ползва гол Li-Ion-акумулатор, но наличието на защита в BL-5C сами разбирате е нонсенс и това подсказва насоката на избор.
Втори вариант.
Без защита.
Важен момент е да се зададе правилно силата на зарядния ток. Правилото гласи, че той е равен на половината от заряда на акумулатора. При 1000mAh следва тока да се ограничи до 500mA. Това задава резистор R3 с текущо значение 1.2кOhm за 1.2А ток. 500mA може да се ограничи с резистор 2.2кOhm.
Модулът съдържа два информативни светодиода. Единият за подадено напрежение, а другия за постигнат заряд. Моето изпълнение ги крие и ориентир за настъпил финал на заряда ще дава белият доктор.
Първи е MT3608.
Модулът се харчи по 40¢. Потенциометър с червячен редуктор за по-точно позициониране. Тези два момента го правят много лаком.
Втори е 2149f.
При спрян светодиод модулът консумира на празен ход 0.17mA (170 микро Ампера), докато MT3608 1.3mA.
Втори недостатък на MT3608, че има по-високи нива на пулсации на изхода спрямо 2149f. Китайските икономии са оставили модула само на керамични кондензатори. По тази причина добавих 22uF танталов на изхода за изглаждане на пулсациите.
2149f се предлага без потенциометър и това е неговия минус. Прави впечатление, че се ползват резистори с точност 1%. Изходно напрежение се получава от съотношението на делител R1 и R2.
R1 е постоянно с своите 33.2kOhm. За 9V R2 трябва да е 210kOhm (2103 или 214). Не разполагам с такова и запоих 220kOhm. Това зададе изходно напрежение 9.72V за DT832. Некрасиво от моя страна, но апарата го прие толерантно.
Минаха шест години и купих втори DT832, а след поредни пет още един. Да има. И според казаното горе неохотно сменях с нови 9V-батерии. Идеята да вържа апарата към токоизправител погребах, защото настъпи ерата на Li-Ion акумулаторите и народен контролер TP4506.
Сравнение
DT832 вляво е захранен от 6F22 с текущо значение 8.6V. DT832 в средата е преведен на Li-Ion акумулатор. Краен десен апарат поема роля на еталонен, защото има вграден програмируем контролер на опорно напрежение. Трите апарата измерват напрежение на градската мрежа в разклонител. Ясно се виждат разликите в показанията на двата DT832.
Поглед отвътре
Огромна разлика в компановката на схемата. Разлика в самите капаци, че дори в накрайниците на измервателните проводници. Проверете си проводниците. Тези два модела бяха комплектувани с железни, вместо медни. Тест с магнит издава китайската хитрост. Учудваше ме високото съпротивление на късо преди тест на резистор. Разбира се, изхвърлих тези "проводници".
Преход към Li-Ion акумулатор
Краен резултат и блокова схема.
Инвестицията на подобен преход е:
- няколко часа с поялника;
- 26¢ за контролер на заряда TP4506;
- 56¢ за DC-DC 12V конвертор.
Презареждане на Li-Ion акумулатора
BL-5C акумулаторът се оказа в добро състояние. Неиздут като бъчва. При първоначални заводски 1000mAh, зарежда достойните 800mAh според показанието на "белия доктор" (USB-тестер, показващ едновременно входно напрежение, ток и заряд).
Под клемите на акумулатора е монтирана малка платка. Тя изпълнява двойна роля. Защитава изхода от късо съединение и не позволява дълбок саморазряд на акумулатора. Това изпълнение определя правилния избор на контролер за заряда TP4506.
Първи вариант. По-скъпият.
Заради добавената защита срещу дълбок саморазряд и късо съединение на акумулатора цената расте на 5¢. Този модул е уместен, ако се ползва гол Li-Ion-акумулатор, но наличието на защита в BL-5C сами разбирате е нонсенс и това подсказва насоката на избор.
Втори вариант.
Без защита.
Важен момент е да се зададе правилно силата на зарядния ток. Правилото гласи, че той е равен на половината от заряда на акумулатора. При 1000mAh следва тока да се ограничи до 500mA. Това задава резистор R3 с текущо значение 1.2кOhm за 1.2А ток. 500mA може да се ограничи с резистор 2.2кOhm.
Модулът съдържа два информативни светодиода. Единият за подадено напрежение, а другия за постигнат заряд. Моето изпълнение ги крие и ориентир за настъпил финал на заряда ще дава белият доктор.
Избор на DC-DC преобразовател
На известен китайски сайт изборът е приличен, но внимание привличат два модула.Първи е MT3608.
Модулът се харчи по 40¢. Потенциометър с червячен редуктор за по-точно позициониране. Тези два момента го правят много лаком.
Втори е 2149f.
При спрян светодиод модулът консумира на празен ход 0.17mA (170 микро Ампера), докато MT3608 1.3mA.
Втори недостатък на MT3608, че има по-високи нива на пулсации на изхода спрямо 2149f. Китайските икономии са оставили модула само на керамични кондензатори. По тази причина добавих 22uF танталов на изхода за изглаждане на пулсациите.
2149f се предлага без потенциометър и това е неговия минус. Прави впечатление, че се ползват резистори с точност 1%. Изходно напрежение се получава от съотношението на делител R1 и R2.
R1 е постоянно с своите 33.2kOhm. За 9V R2 трябва да е 210kOhm (2103 или 214). Не разполагам с такова и запоих 220kOhm. Това зададе изходно напрежение 9.72V за DT832. Некрасиво от моя страна, но апарата го прие толерантно.
Финал
Това изпълнение постигнах преди три месеца. Редовно ползвах DT832 през почивните дни и за изминалия период акумулатора от 4.20V бе разреден до 4.07V. При този развой казвам сбогом на 6F22 батерия.
до нови срещи ^.^ 28.10.2018 profruit
0 Response to "Li-Ion вместо 6F22 батерия за DT832"
Публикуване на коментар