Punta de Choros

27 декември 2009

На 2009г й оставаха 120ч съществуване. От календара падна поредния лист с дата 27 декември и към 10.30ч сутринта ме събуди звън от телефона.

Инсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu 16.04

14 януари 2017

нсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu се поражда от идеята браузърите в различните системи, да показват еднакво текстовото съдържанието на интернет страниците.

Ubuntu 16.04 инсталация на USB disk on Key

19 ноември 2016

Арсеналът ми от мобилни компютри съдържа Fujitsu Lifebook AH530. Това е бюджетна машина от 2011г на Intel Core i5-480M процесор и 4GB DDR3 RAM памет.

gparted

Paragon ExtFS for Windows

30 юли 2016

ExtFS for Windows е утилита на Paragon Software разработена през 2013г. Тя представлява решение, предоставящо пълен достъп на четене и на запис до раздели ...

msvcr100.dll is missing Windows 10

04 октомври 2016

Майк Патерсън от Plixer, компания по компютърната сигурност, публикува доклад , че Windows 10 изпраща данни в криптиран вид от вашата машина на всеки пет минути. Той е направил максимума, за да спре изтичането, но системата продължавала да изпраща информация.

xmas 2009

В поредицата години на сиво ежедневие пред мен изплува клоун. Не го изпуснах и го цъкнах веднага. (Цъкнах?!  Знам, че думата звучала гадно, направиха ми забележка). Наследство. Пра-пра-пра дядо му се е боядисвал така, за да плаши белите. Аз съм бял, но не се уплаших. Да ви кажа право завидях му. Поисках да си сменим ролите. А катедралата отзад? Gothem city в натура. Аха, затова се усмихваш ехидно сеньор клоун. Got U kopele! Цял ден се правиш на клоун! Бегай да си продаваш балоните на друг. Много такива ги правиш бре, момински блян?

24.12.2009 - Santiago


Денят преминаваше различно. Пазарувах и готвех през деня. Той не бе плануван. Аз живеех в безтегловност и в следващия момент ме заковаваха с нов сюрприз. Оставаха два дни до сватбата. Вечеряхме към 21.30ч. Прибрах се в стаята и включих огромния телевизор. Близо 100 канала на испански предлагаха разнообразие от стари филми. Почука се на вратата и ми казаха, че тръгваме. Отиваме да се запознаем с брата и сестрите на младоженеца. Те ти булка Спасов ден! Ново 20. Не бях обръснат, изморен. Юруш в банята. Някакви одежди по случая и мяткане в джипа. Пътуваме в нощно Сантяго. Близо половин час. Осветени улици. Сгради в различен стил. Пристигаме. При брат му. Той живее до медицински университет. Влизаме в входа. Посреща ни портиер. Изкачваме стълбите. Пеша до 20-я етаж. Стълбището ми приличаше на казармено. Всяка входна врата облепена празнично за Коледа. Звъним. Влизаме. Брат му ни посреща. Целувки за запознанство. Балтазар се казва. Реши първо да ни покаже апартамента си. Под наем живее срещу 600$/мес. Нищо особено. Влизаш в хол с вътрешен коридор, който отвежда към две спални и малка кухня. Балтазар живееше с Алехандро. Замислих се как ли се живее с Алехандро. В другата спалня пък някаква двойка на семейни начала. Наемът делят. Братът очаквал гости и те се изнесли. Чилийски кибуц си казах с ориентация някаква. Сядаме на масата. Палят се цигари, слагат се бутилки пепси и една хавана клуб. Нямах спомен кога за последно съм пил клуб. Още буци лед и на здраве. Звъни се. Влизат някакви другарки. "Надянах рентгена" и казах - стават. Ухилени такива. Пак целувки. Тези пък кои са? Опа, влиза момъка. Аха, това е Алехандро. Нещата влязоха на фокус и пикчъра все да прояснява. И с Алехандро се целувам. Дърпам се. Бил съм много интелигентен. Нали затова ти подавам ръка. Охо! Нов дис звъни на дядовата ръкавичка. Порази ме. Веднага го заплюх, че е заченат в Мексико. Давид се казвал. Тук стана авра’амов дом с тези библейски имена, че мераци имал Балтазар да дойде в Израел и да се засели в кибуц. Чакаме ли още някой? Не. Давид е мъж на Кера. Тя е малката сестра на младоженеца. Давид знаеше думата наздраве на български и крещеше яко при всеки пост. Цепеше мрака. Първата бутилка падна. Алехандро извади втора. Часът е 00:00. Стана 00.30. Тръгваме. Викам си към вкъщи. Не, към бара. Той работел до 01.00ч. Намятаха се в опел корсата и напред. Ний по тях. Пристигаме в квартала. Колите - гъзарски, шофьорите - млади. Ясно, кацнахме на Марс. Чука се на стъклото. Карабинери. Документос, по нататък не разбрах. Изтрезнях. С дъвки се натъпках. Давид дойде, шушна нещо на единия карабинер и се размина. Влизаме в бара. Почти празен. Повече мъже. И балони има. Викам си за празника. Някакъв ме спира. Не беше с кожени гащи, с кърпа на главата беше, Маурисио по име. Говорихме боза от испано-английски. Тези двата езика: испански и италиански нали са от романската група. Там манджаре, баста парларе, сеньор, грациас. Употребих ги тези думи. Четки някакви за чилийското вино му направих. Ин вино веритас. По едно време ми дотегна и му казах - омре, аста ла виста, а той ми отговори - чао, терминатор.
Седнах при хаверите и пих бира по чилийски. Голяма чаша. Изстискваш лимон до дупка, солиш като луд и заливаш с бира. Получава се някаква консистенция, която да ти спука бойлера. Това не е всичко и се дозираше с ром и текила. Тази церемония продължи до 4 сутринта. Балтазар бе в вихъра с микрофона пред караоки монитора. Едвам се прибрах. Не мога да пия, нито да повръщам и бях като отровен. Логично при всеки салют се крещеше на здраве. Барът не затвори, докато не си тръгнахме.
Не правете така вкъщи!


25.12.2009 - Vina del Mar


Денят е нов. Вече 25-я на декември. Наближи обяд. Поредица от две кафета. Няма да закусваме. Отиваме в Valparaiso. О, супер. Време беше да отидем някъде. Тръгваме - след две преки спираме. Звъним. Кого търсим? Давид Хорхе. Ясно, тук май е Израел. Излиза Давид и говори на български. Я пък този! Изциклям плана. Давид има автомобил и той ни го отстъпва за деня.
- Значи така. Климатика не работи. Включиш ли го - гърми инсталацията.
- Не, няма да го ползвам.
- Стъклото на твоята врата на работи. Автоматиката изгоря.
- Мога и без стъкло.
- Километражът не работи и вдигнеш ли 3000 оборота значи, че се движиш с 150км/час.
- Ясно, ще гледам да не ги вдигам.
- Компакт-дискът заяжда, но пък вътре има диск с българска музика.
- Не ми трябва музика.
- Крик няма, но пък има резервен акумулатор в багажника.
- Чудесно.
- Виж колко е бензина и гледай така да ми я върнеш.
- Добре. Чао, чичо Давид.
По пътя разбрах, че предните амортисьори бяха изпуснали и хюндайът ме люлееше, като Титаник преди да потъне. Поехме към Valparaiso. В този град чилийските сенатори заседават. Градът е слят с град Vina del Mar. Пристигаме и почти от планините се спуснахме към брега. Още малко и ще видя заветния океан. Най-големият на света, най-тихият. Градът е курортен, следващ извивката на планината покрай брега. Ивицата земя е тясна и това е разселило града в продължение на десетки километри. Усещането е, че попадате в курортите на България от комунистическите времена. Плажове почти няма. Те са обособени и малки. Бетонно стълбище от плажа ви изкачва на пътя. Пресичайки го, вие влизате в почивната станция, която е висок хотел или терасовидно разположен такъв. Тротоарите са символични паркинги, поделени на зони, за които се плаща. Свободно място е повече от проблем да се намери. Водата в океана достига в най-топлото време едва +20'С. Препоръчително е да си купите неопренов костюм или акваланг, за да се насладите на плуване в океана. Пясъкът е фин, но черен. Изобилие от морски птици. Има спасители на плажа. Има амбулантни търговци на минерална вода, сладолед, варена царевица. Ние пристигнахме тук за да обядваме препоръчаните рапани и печени миди. Ресторантът бе с сламен покрив над морските скали. Навън бе 30'С, денят бе Коледа. Коледа на брега на Тихия океан. По пътя се чу силна глъч. В импровизирана шейна мина дядо Коледа и Нептун. Те пръскаха монети и бонбони срещу минувачите. Хапнахме, пийнахме и времето мина. Обратно към Quilicura. Заредих с бензин и към 23.00ч върнах колата на Давид. Чакаше ме сватба.


Огън, следвай ме...

0 Response to "Коледа 2009"

Публикуване на коментар

Този блог е реинкарнация на първите ми опити за споделяне в нета. На времето започнах с къси разкази на преживяното. После се обезсмисли и превърнах блога си в системно радио. Пиша единствено неща, които карат душата ми да живее: Ubuntu, WEB, Photoshop, Фотография, Споделено и т.н. Това е моето системно радио, разбирате ли? Моята вълна и вие сте на нея сега.

Архив на блога