Обектно-ориентираният модел на PHP предлага комплект от функции, които се явяват специални методи. Тези методи позволяват на програмиста, да задава неявни свойства на поведение на обекта и по презумция се изпълняват автоматически. Всеки специален метод се познава по предварителни два символа долно подчертаване, стоящи пред името му.

Функция __autoload() в PHP е част от семейството на тези специални методи, наричани още магически. Тази функция не се явява метод на класа. Тя автоматически включва клас в кода, при опит за създаване на обект и това е нейната същност.

С поредица от примери нека видим как се ползва тази функция. За целта създаваме прост файл. Той ще връща "Hello world" при обръщение към него.

Реализация обаче налага името на класа да бъде същото с името на php-файла. Това е важно - class test = test.class.php.

Създаваме обект new test, когото присвояваме на инстанция $obj.

Зареждаме метод showMessage() и смотрим в браузъра какво става.

Получаваме това, което очаквахме.

Хората с очи на сокол сигурно са забелязали пътя в адресното поле на браузъра. За прегледност и качество на работата всички класове ще държим в каталог classes.

Нека създадем втори клас. Този път по-напудрен и да го наречем employee.class.php.

Този клас ще умничи пълното име на юзера и ако е извън зададена възрастова граница ще му съобщава лаконично "Сори батка! Утре пак!". Пробно ще тестваме известния кино-актьор от турските сапунки, партизанина от Москва - Ерхан Соломонович Солак.

Всичко е ток и жици. Ерхан Солак минава теста, даже е подмладен. Браво на PHP!

Нека допуснем, че нашия проект става все по-умен, все по-сложен. Това на свой ред налага създаване на пореден клас, на пореден обект и така по стълбата на замисъла. На практика класа се оформя в отделен файл, който се добавя в нужното място с конструкции include()/require() или техните производни -once().

В един момент се пръква код, който се нуждае от включване на камара от класове. Цяла планина се изписва в началото на кода от include-и, а това създава дискомфорт, особено ако в бъдеще се измени пътя към класовете поради някаква причина.

И тук на помощ идва функция __autoload(). Тя позволява да се зададе път към директорията с класове и автоматически да зарежда нужния клас при обръщение към неговия обект. Функцията приема само един параметър - името на класа.

Какво правим? Смотрим! И ето на, красота!

Внимателен анализ на тялото на функцията дава отговор, защо класовете е желателно да се държат в една директория и името на класа да съответствува на името на файла. Името на заредения клас се интерполира в конкатенирания път до него. Името на параметъра може да бъде произволно.

Ако се придържаме към кодекса за обявяване имена на класове с главна буква, тогава функция strtolower($classname) на помощ. Тази функция превежда всички символи в долен регистър.