Punta de Choros

27 декември 2009

На 2009г й оставаха 120ч съществуване. От календара падна поредния лист с дата 27 декември и към 10.30ч сутринта ме събуди звън от телефона.

Инсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu 16.04

14 януари 2017

нсталация на Microsoft шрифтове в Ubuntu се поражда от идеята браузърите в различните системи, да показват еднакво текстовото съдържанието на интернет страниците.

Ubuntu 16.04 инсталация на USB disk on Key

19 ноември 2016

Арсеналът ми от мобилни компютри съдържа Fujitsu Lifebook AH530. Това е бюджетна машина от 2011г на Intel Core i5-480M процесор и 4GB DDR3 RAM памет.

gparted

Paragon ExtFS for Windows

30 юли 2016

ExtFS for Windows е утилита на Paragon Software разработена през 2013г. Тя представлява решение, предоставящо пълен достъп на четене и на запис до раздели ...

msvcr100.dll is missing Windows 10

04 октомври 2016

Майк Патерсън от Plixer, компания по компютърната сигурност, публикува доклад , че Windows 10 изпраща данни в криптиран вид от вашата машина на всеки пет минути. Той е направил максимума, за да спре изтичането, но системата продължавала да изпраща информация.


sagem rc-820
Пролетта на 1999г.
Кольо полицаят ми даде своя стар мобифон, да го "усетя". В случай, че клъвна трябваше да му броя скромните 250лв. Говорим за мобифон втора употреба. След близо две седмици проби, аз му го върнах с думите, че не ме вдъхновява. Така започна моята ера на мобилна телефония. Пролетта на 2000г аз бях натрупал нужния капитал с единствена цел, да го прежаля в името гъзарията. Да бъда един от първите в Якоруда с GSM-апарат. Това ме отведе в клона на първия български оператор и срещу скромните 520лв аз се сдобих с заветния апарат на Sagem, модел RC 820. Препълнен от емоции и вдъхновение заради новата ми придобивка, следваше да изживея и неутешните разочарования. Апаратът в режим на изчакване издържаше не повече от ден и половина, а няколко минутни разговори го изтощаваха напълно. По-тъпото, че този лукс за онези времена ми отсъждаха месечна такса от 35лв месечно заради имането, отделно плащах по 1.20лв за минута. Но тези обиди се преглъщаха лесно. Достатъчно бе да влезеш в кварталното барче и да го сложиш демонстративно на масата, за да изживееш триумфа на благосъстоянието и се огледаш в погледи от селска завист.

sagem mc939
В онези години имах контакти с атрактивна личност под ник чичо Бонбон. Той бе комбинативна личност с отличен търговски нюх. Повлиян от моя технически напредък и осъзнал предимствата на мобилността цъфна пред мен с Sagem MC 939. Хронологията на събитията ме кара да мисля, че това стана есента на 2000г. В този модел виждах нов писък на модната тенденция и обогатения софтуер. В един очакван ден чичо Бонбон ми предложи размяна, на която не устоях. Това бе грешен ход от моя страна. Получих телефон с скапана батерия и нестабилно поведение. Това влоши отношенията ни, за което пих една студена вода и от този ден останах с убеждението, че тази френска марка е връх на шитнята.

Еricsson 1018s
Злополучният бартер ме отведе на битака в родния град. Нуждаех се от мобилен телефон от една страна, а от друга бях под непрекъсната критика на сакрален хакер с инициали К.Н. И по законите на Мърфи, когато допуснеш една грешка се готви да допуснеш втора. Купих на старо Еricsson 1018s за скромните 40лв. Това не бе телефон, а тухла с убита батерия, далеч от възможностите на бъгливите сажеми или както там го произнасят френските пиндоси. Този телефон бе тумбест, тежък, примитивен и далеч от желаното - мобилен. В крайна сметка го закачих за зарядното и го превърнах в стационарен, като му купих сим-карта еднодневка. Жив и работоспособен е до днес.

Трябва да призная, че спонсор на покупката на първия ми мобилен бе родната ми майка. Тя бе спонсор и на тази покупка. След като разбра моите тегоби, вместо сухо ми изпрати модел на Panasonic, за когото не мога да си спомня модел, тъй като го притежавах не повече от 5 месеца. Дори не помня как се затри. Трябва да пия повече чай от розмарин, май.

Siemens C-25
Проклел во веки веков две фирми, съдбата предопредели не след дълго, да бъда обладател на пореден модел, дело на немски мозъци. На въоръжение поех модел C 25 на Siemens. Придобивката бе резултат на пореден бартер. В онези години, аз бях в квартала нещо като локален ефирен ТВ-предавател. Триетажният ми дом бе окичен с три сателитни антени, но една от тях преживя гръмотевичен удар и изведе от строя апаратурата. Обмених антената срещу този апарат и отново бях в джаза. Телефонът печелеше симпатии с завидните си външни размери, но губеше с слабия си пискун. Почти не го чувах при повик, ако бе във вътрешен джоб и това породи поредно разочарование. Издъхването на батерията ме надъха да спестявам от закуски и най-сетне да си купя модел от доказана марка. Това сложи и точка на епохата на "въдиците", или казано от Емо Банана - антена, с която да си чешеш ушите или да си бъркаш в носа.

Nokia 3210
Пролетта на 2002г сложи началото на кръводаряването към Nokia. Към този момент селяните изплуваха с мобилни телефони и единствения начин да си едни гърди пред тях бе стойността на апарата. Най-стойностни в числово изражение бяха апаратите на Nokia и осъзнал това аз се метнах на култовия към момента 3210. Парадирането ми с този модел бе все едно притежавах Vertu. Усещаше се в тъжните им очи.

Право да си кажа, усещането ми за този дизайн се асоциираше с обувалка с клавиатура.

Nokia 3310
Пролетта на 2003г или ако ще е гарга, рошава да е. Nokia пусна легендарния телефон 3310. Поисках го. Това ме постави в поза задна прашка пред същия оператор, за чието удоволствие заплатих 320лв прикрепен към някакъв езуитски договор. Натискаш копче, чуваш изписукване, изговаряш име и следва набиране. Моделът предлагаше гласово набиране и възможност да си лепнеш за тапет някакъв монохромен трабълшит. Коженото калъфче за колана - Ооо, Джизес, цели 25 родни лъва. Живеех с този телефон, така живеех, че превантивно му купих батерии за бъдещите поколения ... ааа и резервна клавиатура. Жив е до днес и стои в скрина, готов да изживее Ренесанс след някое десетилетие. Вярвам в този Феникс.

Siemens C-55
В края на лятото на 2003г ме направи собственик на втори мобилен телефон. Надпредварата да си по-по-най го изискваше. Не издържах на изкушението от 220лв за модел с цветен екран и няколко килобайта памет, където можеш да инсталираш игрички. Полифоничен звук още, бял и миниатюрен. Дойде импулсивно, защото бях направил едни бързи пари. Все пак друго си е по единия си телефон да се набираш, а от другия да си отговаряш.

Към този момент бях в партньорски отношения с Ю. А. Препродавахме крупни количества селскостопанска биопродукция срещу клона на мобилния оператор. Един ден представителите на клона влязоха в пререкание с нас. Пречела им планината от зеле, която бяхме издигнали право на тротоара. Подронвала им имиджа и не им давало възможност да си паркират лимузините. От Емо Банана прихванахме патент, да "помпим" гумите на врага, като уринираме върху винтила. Това не даде очаквания резултат и предложих китайско отмъщение. Притежавах шлосерски шабер, с когото надупчихме гумите на решето. Продавахме си зеле и наблюдавахме победоносно коконите, как се опитват да подкарат куците си коли. Зелето не успяхме да продадем и изоставихме зелевата джомолугма, да се разлага под действие на микроорганизмите. Симпатизанти пенсионери ни информираха, че нашия агромелиоративен сфинкс се разпаднал в края на март, след тежка форма на вледеняване.


Nokia 5110
Човек, колкото и хубаво да живее един ден си стяга куфарите и заминава. На 20 юни 2004г казах сбогом мама и станах конкискадор. Заминах в Новия свят. Там обаче ме посрещна изненада. C-55 и 3310 не бяха работоспособни. Наложи се да ги дам за отключване в съответствие с мрежите на новите оператори. Попаднах на измамници. Подмениха екрана на сименса. Светеше в електриково синьо, след ремонта изгря в оранжево. По-тъпото е, че след година и половина екрана изгасна завинаги. Близо седмица ме размотаваха, а без телефон бях с вързани ръце. Пресметливо си купих най-евтиния за момента телефон и това се оказа демодирания за времето си Nokia 5110. Повече от година се подвизавах с него. Раздялата настъпи, като го подарих на един ентусиаст, който решил да прави радиоуправление на битов уред през телефона си.


Nokia 3120
Октомври 2005г реших да отскоча до България. Не бях сигурен в ремонтираните телефони, дали ще работят в България и взех с себе си тухлата 5110. Годината бе знаменателна с навлизането на първите камерфони и цветни дисплей. С подобен телефон аз всяках бях възкръснал от миналото и това ме отведе в съответната лавка за подобни джаджи. Разделих се с 185лв за Nokia 3120. Цветен екран, стилен, лек, полифония и вече мегабайти за игрички. Не откъснах очи и от фенерчето 1100. Хайде 150 талера изваждане и здравей живот.

Първия грохна. След година мачкане приличаше на брус за точене на коса с изпокапали копчета. По съдран телефон едва ли има в моята колекция.

"Фенерчето" е живо до днес. Клавиатурата се износи и заприлича на ожулена мушама, иначе батерията държи на кокъл.
Nokia 1100

sagem mc939
В края лятото на 2006г на гости пристигна баба ми. Тя знаеше моята слабост и моя хал, и ме изненада с поредна легенда на Nokia. Модел 6230i бе мое достояние срещу изстрадани 600лв. Първият ми камерфон с заветни 1.3 мега пиксела и слот за памет до 512MB. Възможност да четеш джава-електронни книги и вграден MP3 плейър. Баба ми настави моя живот няколко петилетки напред с този подарък. Телефонът не издържа на влагата и се скапа след две години. Първо издъхна екрана, после платката, но към този момент мой апотропус притежаваше същия телефон, когото ми подари. Така съумях от двата да постигна един, който е жив до ден днешен. Панелите станаха сребристи и се налагаше да търпя лого при старта. Като цяло телефона ползвах за слушалка, будилник и часовник. То за друго не ставаше. USB-кабелът издаде Богу дъх пръв, снимките бяха живи да ги оплачеш, а картата памет бе набутана на кучето в ауспуха. Близо година се кьорих, като изчетох редица електронни книги на него. Даже се вдъхнових и направих любителски сайт - библиотека.

Nokia 6288
Усетил недостатъците на 6230i аз поддадох на мощна реклама и поех с зомбираната биомаса към магазина. На хоризонта блестеше 6288 с по-мощна камера сдвоена с светкавица, повече рам в достъпно гнездо. Слайдер а-ла Джеймс Бонд и най-якия екран, на всичко отгоре по-голям и това срещу скромните 140 долара, който можеш да изплащаш три години без лихва. В аналите на Noкia този модел ще остане с славата на най-скапания им модел. Всичко за което се сетите издъхна и при мен това настъпи след връщането ми от Чили през 2010г. Телефонът преживя една подмяна и няколко ремонта, но в моята памет ще остане като камерфонът превърнал ме в мобилограф и прочел един вагон книги.

Nokia 6280
Това е 6280. Модел по-злополучен от 6288. 140 долара ми се виждаха скромна сума и реших да дам откат през 2007г, докато се тормозех с по-големия брат. За съжаление 6280 издъхна по-рано и служеше за резервни части. Последно кутията-ковчег съдържа хибрид от двата модела, а той едва изкрета месец.

Nokia 2330 classic
Чили, зимата на 2009г - януари 2010г. Вояжът на моя живот. Пристигнах там с 6288-цата, която започна все упорито да се инати. И в един прекрасен зноен ден попаднах на улични търговци на местния най-голям оператор. Точно по Коледа те правиха голяма промоция и продаваха Nokia 2330 classic за 20 долара парчето. Никакви тълпи, никакви опашки, даже се молиха и дърпаха минувачите. А аз културен и очарован се бръкнах. Това е телефонът, на когото най-малко се радвах. Завръщането ми в Новия свят го правеше паметник на чилийската технология и не подлежеше на никакви магии и фокуси. Просто правен за там или ако ми се клати кацата с зеле да го пъхна отдолу, за да стане по-устойчива. Преглътнах и тази обида. Платих за колетна пратка и го върнах на чилийците - моите познати, там на някоя баба да го подарят, да не е зян.

Моделът бе наистина актрактивен с вида, но не и с възможностите си. Ели Хуйзенгуд си купи този модел на смяна на един свръх плосък гнусмас. Всеки път когато го вадеше от задния си джоб ми причиняваше душевна болка.

sagem mc939
Nokia 5800 Xpressмusic - убиецът на iPhone. Големи полемики около този модел през близката далечна 2008г. Модел, заслужено получен като служебен и година по-късно върнат. Световна криза ме накара да се махна от заеманата длъжност, а това налагаше връщане на апарата. Две години по-късно отмъстих за тази неправда и си го купих срещу 360лв в някаква софийска бакалия. До 2011г това бе потенциалния ми умен телефон, където размазваш с пръсти по "телевизора". Жив е до днес и работи безотказно. На него има запаметен само един номер, на когото звъни моя апотропус.

Четях по-комфортно книгите, снимах по-качествено, превърнах го в джобно кино, а да, в някакъв китайски форум се регистрирах, за да си прекарам пиратски GPS. Управлявах си десктопа на джама. Изобщо хай-тек на кубици.

Nokia N96
Навлезе 2009г и това наложи N-серията на Nokia. Тази серия те дистанцираше от цървулите. Съответно олекнах с 1000$ за N96. Корпусът бе превъплъщение на кубчето на Рубик в микс с кутията на Пандора. Много пиксели, много, цели 8, а снимките скръб. И да, вградена флаш памет от 16 гиги ме повлякоха на тази изцепка. Спънатият процесор от 266MHz убиваше всяко желание за ръчкане. В един слънчев ден на 2011г го оставих под прозореца, да хване спътника и задействам GPS, и за беда негрите над мене да простнат мокрите си чаршафи. Изцеждащата се вода го уби смъртоносно и това сложи край на взаимоотношенията ни човек-апарат.

Nokia E52
Дойде лятото на 2010г и аз прескочих отново до България. Цел шопинг. Предното лято подработвах като келнер. Започнах от чистач, но трудолюбието ми бе възнаградено и се издигах бързо до келнер, а не след дълго и барман. Това правя всяко лято в свободното си време. Живея в град на брега на морето и през сезона се чувства глад за чистачи, келнери. Аз ги наричам лайноизвозвачи. По едно време започнах работа в магазин за офис стоки. Там също прогресирах и в един момент разполагах с завиден финансов ресурс. Реших да си купя втори лаптоп, тъй като чилийския бе слаб. Покрай него си купих Nokia E52 за скромните 500лв. Да, по време на престоя си купих и Nokia 5800 Xpressмusic и лаптопа.

Nokia E52 остава в тази история като последната ми нокиа. Бързият процесор ме спечели. Държах на моноблок. След три години зверско обръщение, телефонът преживя няколко падания, напукан панел и съдран външен вид, а още замяна на монитор, където ме преметнаха с порнографски.

iPhone 4
Не се мина и месец откакто купих E52 и в началото на август изригнах. Истерията около iPhone ме завлече в търговския център на оператора. Подписах договор за изплащане на iPhone 4 в продължение на три години. За пореден път се сбъднаха детските ми мечти и разбрах колко сляп съм бил по тези нокии. На равни вноски трябваше да върна 1000$ през следващите три години. По законите на Мърфи трябваше да преживея пореден удар на съдбата. В един прекрасен летен ден отидох на плажа с телефона и се върнах вкъщи без него. Бях обект на джебчии. Много тежко преживях кражбата и едва този месец погасих последната вноска. За спомен ми останаха слушалки и зарядно.

Към този момент знаех за Facebook, но не знаех какво е отвътре. Създадох си профил и след като разбрах, че идеята е да лепиш картинки, а Сульо и Пульо да плюят по тях ми се охладиха страстите. След време разни педерунгели взеха да ми се предлагат за приятели, което още повече ме отврати. В деня на кражбата написах от мъка, че искам да се самоубия и напсувах всички, с което ударих кепенци и на тази тъпня во веки веков.

GALAXY SII
Някъде октомври същата година се посъвзех от загубата и реших отново да се отдам на шопинга. Пресметнах всички лишения и се подписах върху нов тригодишен договор за сума от 1000$, даващ ми възможност, да се докосна до шедьовър на Samsung - GALAXY SII. Писъкът на модата ме подчиняваше да следвам тази линия. Linux и светилото Сергей Брин ме поведоха по тази посока. Около месец, два остават да го изплатя.

Samsung GT-E1182
Година 2011г бе тиха и спокойна. Бях се кротнал, но обстоятелства налагаха наличие на телефон без камера. Това ме подтикна да си купя от България Samsung GT-E1182. Цената от 62лв за бройка ми се видя смешна и се обзаведох с два, за всеки случай. Сребрист и черен. Черния при пренасяне в нова квартира загубих, а сребристия ползвах точно ден. На всичко отгоре се наложи да ги отблокирам срещу заплащане, което повтори цената им.

Samsung Galaxy Mini2
2012г се оказа нулева. Премина без покупка на нов телефон. Значи има орисници и добри феи. Всъщност купих си 48 инчов умен Samsung телевизор. Реших да събирам за нетбук и купчината телефони ми бе предостатъчна, за поредна изгъзица. То кой ли ми и звънеше толкова? А да ги препапаша всичките на кръста, като лимонки, минава леко ку-ку както и да го мислиш.

Тази тишина се запази до април 2013г. Подариха ми Samsung Galaxy Mini2. Новата придобивка пое скромна роля на будилник и дистанционно управление на телевизора. Заспивам с оригиналното дистанционно, отпускам се и го изпускам на пода, след което го търся под дивана като куче. Това ми омръзна и впрегнах Mini2 в роля на дистанционно.

samsung galaxy s4
22 юни тази година започна с рожден ден, но същата вечер получих предложение за работа. Мияч на чинии в бар-ресторант на плажа. Приех с радост и не след дълго към договореното заплащане за смяна добавиха пица с бутилка кока-кола. Месец по-късно аз разполагах с спестени 2500лв.

Дяволът никога не спи! И аз не издържах на изкушението. Купих си нов оригинален Samsung Galaxy S4 в брой за около 1250лв. Следващите две смени работих за калъф и защитен екран, като олекнах с 100лв. После си купих тонколона с вграден усилвател и батерия. Тази комбинация се превърна в мобилен музикален център. Миех чиниите заключен в стая, защото работех на черно. Тъпо е да миеш сам и на тихо. Нали? След пореден месец аз разполагах с нови спестени 2500лв и си купих геймърски компютър. Машина звяр. Играя новите игри на максимални детайли. Към тази придобивка след време добавих мощни тонколони, а от седмица време завърших конфигурацията с волан и педали на Logitech. Nascar, Dirt III са зарибявка и там карам като луд.





до нови срещи   ^.^
06.09.2013 profruit 

Този блог е реинкарнация на първите ми опити за споделяне в нета. На времето започнах с къси разкази на преживяното. После се обезсмисли и превърнах блога си в системно радио. Пиша единствено неща, които карат душата ми да живее: Ubuntu, WEB, Photoshop, Фотография, Споделено и т.н. Това е моето системно радио, разбирате ли? Моята вълна и вие сте на нея сега.

Архив на блога