Точно време 21:53. Прибрах се вкъщи. Пазарувам за седмица напред в магазин-каньон. Електронната ми карта дава възможност покупките да бъдат доставени безплатно на у дома. Понякога се налага да чакам до полунощ доставчика. Звънецът на входната врата звънна и помислих, че е той. Не погледнах през шпионката. Вече не гледам. Не вярвам, че познат натиска копчето. Непознати са. Не си направих труда да ги питам. Личаха си,че нещо ще ме баламосват. Предложиха ми "трипер". Имах опит, но този път не се схванах. Наскоро ползвах "мъдури". Мъдур е рекламно каре. Да не ви казвам атом как е. Тук яко си падат по съкращения.
-ОК.Какво е трипер?-ги попитах.Гонорея ми звучи като гръцко женско име, но едва ли мъжкото трипер ще е същото.
-Трипер е три в едно.Телефон, телевизия и интернет по един кабел.Плащаш едно-получваш три.
-Аха.Сега ще го направим по-бързия начин.Не съм от хората, който се пазарят.Мразя телефон, данък-телевизия няма да плащам, интернет имам.Мога да ви поканя на чай, кафе или минерална.Ако не сте жадни...лека.
С трипер бях на далавера, защото първия месец е безплатен.Трябваше обаче да звъня на доставчика, да дойде и си прибере модема.Той естествено щеше да ме попита, дали знам за горещите му оферти.Консерватор съм и реших да си спестя словестните еквилибристики.Досега съм живял без трипер...пък и дядо ми едно време, като свалял баба ми и той го е преживял някак си.

Ще помоля машината на времето да ме върне две години и половина назад.Аз пристигнах с компютъра си купен от България.Грешка.Трябваше да го продам на всяка цена.Консерватор съм и ще го повторя.Монитора не повлачих.Той тежеше 27кг.Реших, че в новия свят ще си купя нов.Не роди тази мисъл, защото цената ме въздържаше.За емигранта всеки лев трябва да е точно примерен.Посрещнаха ме земляци и те обещаха стар монитор за първо време.Една сутрин землякът подкарал автомобила си.Запрашил 80км на север.Там лаборатория подменяла монитори.Взел един и пропътувал още 160км, за да ми го докара 14 инчов монитор.За Коце Нинов това бе класическо "биволско око".Убития ден и издухания бензин струваха няколко такива монитора.Контрата остана у мен.Започнах да си горя очите с биволското око в следващите месеци на адабтация.Землякът имал приятел, също българин.Приятелят ми подари стария си комп.Вече имах два.Момчето от онази снимка на плажа е Метин.Той е от Турция.Баща му си купил лаптоп.Метин ми подари стария комп на баща му.После аз намерих до кофите още една машина.Постепено стаята ми се превръщаше в орбитална станция от компове.Сутрин ходех да изучвам език в емигрантското общежитие, но след обяд правех домашна мрежа.Правех това, което ми бе на сърцето и пет пари не давах за спрягането на глаголите.Съседи от ляво бе семейство от Иран.Те ми подариха легла и редовно ми донасяха домашни кексове.Много странен език говореха.По-скоро много странно произношение.Говорът им оприличавам на грамофонна плоча пусната на бавни обороти.Провлачваха и говореха на срички, всякаш бяха болни от асма.Дума не разбирам фарси, но чуя ли го-ще го позная като прилитащ покрай ухото ми стръвен комар.

Събудих се.Точно време 05.44.Защо не спиш? Защо си лягаш в 4 сутринта? Защо? Превърна го в рефлекс, в първо дело на деня, да видя кога си си легнала.

Намерих си работа и ме взеха от раз.Запознах се с един арменец.Сподели ми, че компа на сестра му имал проблем.Нуждаел се от преинсталация и струвало пари.Предложих на арменеца за тези пари преинсталация плюс комп по-мощен от неговия.Той се нави и купи един.Поляхме го с запасите ми от ракия.Ракия двойно преварена 65 градусова гроздова.Разреждах на око вода от крана и сипвах за разредител сок от манго.

Омск е столицата на Сибир.До Москва се стига с влак, който три денонощия ще ви друса по Транссибирската магистрала.Проводник-ът (стюардът, стюардеста) ще ви предлага по пътя чай и сухари.Не е проблем да забиете нещо в леглото.Това е единственото удоволствие по тези земи.По тази линия често пътува 40-годишният учител по математика Вадим Чингизханович Штерн.Пристигайки на "Казанский вокзал", той ще заплати още толкова пари за такси до aэропорт "Шереметьево II".Ще чака на "дарак", за да излети към долината на слепите пясъци, като олекне с 550$.Така месечното му възнаграждение ще се превърне в билети.В долината на слепите пясъци живее сама майка му пенсионерка.Вадим Чингизханович Штерн не му се слади да бъхти по 12 часа на смяна в някой хай-тек завод.Получавал не едно предложение да продължи учителската си професия.Тук Вадим Чингизханович Штерн се радвал на слънцето и морския въздух на първа цигулка.В останалото време ще получава укори, че бил търтей-ерген от майка си.Решил да разбере как стоят нещата с шахмата-неговата страст и сила.Разбира се тези воаяжи правел по време на ученическите ваканции.Един ден бил предизвикан да играе партия шах на вързано. 300$ били призът и той поел риска.Победил с замах, с което си заслужил забележителност и предложение да играе на сериозен залог.Така с няколко срещи на месец Вадим Чингизханович Штерн си докарваше двойна моя заплата.Докато чакал следващия турнир, той се изпичал самодоволно на плажа.Премислил, че трябва да държи ума си свеж и трениран, и решил да си купи комп.На един от поредните турнири Вадим се запознава с арменеца и стават неразделни приятели дотолкова, че си купува sim-kaрта, за да може да говори часове с арменския си приятел, докато е на работа.Aрменецът стана ос за поредния ми клиент на комп втора ръка.По телефона на арменеца уговорихме цена и среща.Условието на Вадим бе да може да се включи към интернет и да играе он-лайн шах.Аз трябваше да ги чакам на моята спирка, а те щяха да дойдат от столицата с автобус-експрес.Пристигнаха в уречения час.Вадим имаше класическа руска физиономия.Слънцето на долината на слепите пясъци не прощава на хора, с Вадимова кожа.Не носеше слънчеви очила и не ползваше кремове.Луничките бяха забили победоносно знаме върху лицето му.Носеше дебели очила с пластмасова рамка съветско производство.С тях той изглеждаше като от задругата на политкомисарите.Облеклото му би довело до инфракт светския лъв Евгени Минчев, защото то бе под всякаква критика и стил.Всякаш бе снел на баба си пердетата в Омск и собственоръчно с губерка съшил панталони.Носеше пролетно яке, което би конкурирало бомжовете в същия град, а сандалетките не биха стрували повече от 5$ от битака там.Убеден бях, че свали ли ципа на якето ще видя карирана риза с карирана вратовръзка.Той изобщо не разбираше от хардуер и купи компа без да се пазари.Комплектът включваше нерусифицирана клавиатура и подарения ми 14 инчов монитор .Така ми спестяваше ходенето до кофата за смет и евентуални колики от влачене на изживялия времето си монитор.Пак извадих дълбоките резерви от ракия, за да полеем бъдещите победи на руския математик.Той удари залпово ракията и за малко,да му паднат очилата, изтласкани от орбитата на очите.Отправи заслепен поглед към арменеца, мислейки си, че искам да го отровя.Рецепторите на езика му не познаваха гордостта на баща ми.

-Что за хуйня блядь!? Болгарский самогон?

Вадим бе дошъл с празни ръце.Той очакваше опаковки и удобни чанти, но аз не бях московския ЦУМ.Наложи се да им заема количка-тачанка.Това е разгъваема лека количка на две колелета.Сложихме компа и с тиксо го омотахме към рамата, а върху му натоварихме монитора.Комп омотан с кафяво тиско и отгоре му монитор с висящи кабели на мишка и клавиатура теглен от печален мъж с очила в тъмното приличаше на терорист, който влачи адска машина.Предупредих ги да не го друсат, че ще скапят твърдия диск.Този комплект надхвърляше 20кг.Вадим и арменецът наблъскали адската машина в багажното на автобуса и поели към вкъщи.На другия ден ми се обадиха, че компа скърцал и не пали.Казах им да си купят нов твърд диск или аут в кофите.Да не са го друсали.Яйца като купят, друсат ли ги?

В следващите месеци, аз си купих цифров фотоапарат.В деня на покупката загубих парите и се върнах за нови.Апаратът ми излезе не златен, платинен.Вадим побеждавал и печелил пари.Той си купил нов лаптоп, а аз фотоапарат.Мина време и наскоро той ме потърси.Имаше ме за хардуерно гуру.Този път Вадим търсеше цифров фотоапарат.Майка му настоявала да се замоми и в него се родила идеята да си състави профил в сайтовете за запознанства.Предложих му да купи моя фотоапарат.Познанията му ме улеснияха и аз го омаях с суперлативи. Той го купи разбира се в брой.Този път запаси от ракия нямаше, но изненандващо донесоха с арменеца бира "Baltika 6".Силно е да се каже бира, защото руснаците пият водка с бира, за да скъсят телепортацията към шестото измерение.Baltika 6 бе силно спиртосана и след първата консерва, аз дадох откат.Решихме, че Вадим трябва да изглежда свеж и убедителен.Все пак по визажа посрещат.Косите му бяха дълги, чупливи с цикламен цвят.В комбина с дрехите, той можеше да разпери ръце и да застане в някой бостан, за да плаши гаргите.Очилата му затвърдяваха линията на психопат и за Холивуд Вадим щеше да е находка на поредния хорор за руски людоеди.

В студентските ми години мъжка подстрижка струваше 5 рубли.Това бе равносилно на бутилка водка на черно или двудневна надница на инженер.Литър бензин бе 12 копейки.Бяхме 40 мъже българи.Успехът сред рускините се дължеше много на външния вид.Всеки се тюхкаше стане ли време за севилския бръснар.Предложих им да ми купят ножици и бръснарска машина.Разказах им, че съм бил ротен командир в Кюстендил и там провинилите се войници стрижех нула номер.Провинили вярвайте ми имаше, защото старите войници вкарваха циганки в спалните помещения и им се редеха.Някои насила се изпедерасяваха, за да ги освободят, трети се биеха до изкъртени зъби.

-Ще се опитам да ви подстрижа и ако нищо не излезе пускам нула номер.-бе моята уговорка, при поредното разпиване.

Първи се престраши кърджалийският ми колега Емил Солаков.Добра душа, умен, схватлив, но нещо постоянно му тежеше вътре.Той бе вечно пиян и тайната на това пиянство ми довери на пети курс на раздяла, като ме прегърна.

-Аз не съм българин.Аз съм турчин.Моето семейство се изсели в Турция.Моята приятелка също.Тя ми писа, че не може повече да ме чака и се омъжила в Турция.Аз няма при кого да се върна в България.Пиех, за да ги забравя.Не ме питай за турското ми име, запомни ме като Емчо Бадемчо.

Емил по нищо не се различаваше от нас.Той не носеше фес, че да го имам за различен.Мислех го за много свенлив, защото предстоеше ли му баня, се криеше.Било е заради обрязването.Дали заради специфичния си или алкохола, но той бе полов ас в землячеството.Чупливи кестеняви коси.Емил бе първия ми тестер. Постарах се.Прическата бе сполучлива.Мъжка строга, войнишка, къс косъм.Този успешен старт нареди на опашка главите български.Чуплива, гъста, мазна коса, голяма-малка глава-фасонът бе един.Все пак аз съм самоук и за без пари такава красота.Янис Макадасис бе плешив грък, но и той се престраши.Имаше комплекс заради косата си и трябваше по-лично да го обслужвам.Последваха Хон Рен Хо и Ли Ген Су от Корея.Тези много ме мъчиха и все на стълбички ставаха.Много ме блазнеше да им пусна бакембарди Елвис или да ги изпидепцам като пънкари.Постоянно експериментирах и не си спомням провали.

На сутринта аз, Вадим и арменецът отидохме до близкия магазин обявил разпродажба и подбрахме подходящи младежки блузки.Постригах го с уговорка гаранция Франция.По този начин успокоявах съвестта си, че му набутвам стария си фотоапарат.Последваха подходящи снимки на плажа.Вадим не сваляше очилата и това подлагаше на съмнение предприятието.От друга страна изглеждаше честно.Очила под 600 лв няма и на него му се свидяха парите за нови.Вадим реализирал идеята си в Русия.Седял си в Омск и вечер започнал да влиза в чат.Запознал се с някаква 20 годишна от град Чебоксарий.Чатът продължавал всяка вечер и след месец получил признание в любов.Жената обяснила, че очилата и външността не са проблем.На снимките го виждала като солиден и сериозен мъж готов да се обвърже.Тя била обсебена от него и искала да прекарат заедно рождения й ден.Имала само 100$, а билета струвал 800$.От приятелка можела да вземе на заем още 50$.Ако Вадим се навие да й прати остатъка, то те ще ядат торта заедно в леглото.Вадим се почесал, почесал, но любовта не била закономерна като математиката.Изпратил 650$.Той още чака принцесата, защото ми позвъня преди дни.Чуди се какво да прави.Отново е ваканция.Време да спечели малко пари.