На пръв поглед пейзажната фотография изглежда много прост тип снимане. На човек му се струва, че е достатъчно просто да излезе с фотоапарата навън, да избере подходящ обект и да натисне спусъка на затвора. Позволете да продължа с мои мисли по този аспект.

Първата снимка в историята на фотографията е направена през 1826г. Тя е дело на френския изобретател Жозеф Нисеформ Ниепс (Joseph Nicephore Niepce, 7.III.1765 – 5.VI.1833). Снимката е запечатала градските покриви и е постигната от прозореца на неговата лаборатория. Ако класифицираме снимката според днешните терминологии - това е архитектурен пейзаж, една от разновидностите на пейзажния жанр. Oт този момент пейзажът става един от най-популярните жанрове на фотографията. Типологията на пейзажите е разнообразна и често специфична. К тях спадат градските видове и архитектура, планини, морски пейзажи, ландшафти и фотоси заснети от въздуха. Характерно отличие спрямо другите жанрове е, че в пейзажната фотография отсъства ярко изразен сюжет и само таланта на фотографа може да вдъхне в получения природен рисунък живот, да предаде усещането на самото място, неговия дух.

Освен художествена пейзажът владее висока документална ценност, тъй като изобразените предмети могат след време да изчезнат и само фотографията ще бъде свидетел на тяхното съществуване. Ето че заговорихме за документален пейзаж важен в работата на географи, геолози, историци или служби по охрана на природата. През 1909г цар Никоай II заповядал на някой си Сергей Михайлович, да заснеме в фотографии Руската империя с цел документиране живота на държавата.

Особеност на пейзажната фотография се явява голямата фотоширина на сцената. Проблем винаги е било небето, защото то изисква по-високи скорости на затвора, отколкото е необходима за обработката на обектите в долните части на кадъра. При заснемане на контрастни сцени характерни за мнозинството пейзажи, изборът на експозиция оказва пряко влияние на крайния резултат. Едва ли не, се налага да рискуваме маловажните елементи на сцената, оставайки ги в сянка и акцентираме внимание върху сюжетно важните обекти. Задача която възниква пред фотографа в този случай е как да постигне равномерно експониран кадър. Преодоляването на тази особеност предполага нужно майсторство на самия автор, което идва с натрупване на опит.

Експонометрите на съвременните цифрови апарати оценяват даден кадър по два начина. Средно оценъчен за целия кадър или точков, взет от отделни точки на кадъра. Впоследствие те задават на електрониката нужните параметри за скорост на затвора, отвор на диафрагма и чувствителност на матрицата. Разликата в цветопредаването на небето върху кадър и в действителност показва техническите възможности на дадения модел фотоапарат.

Първи думи за тях са, че обективи, предназначени изключително за пейзажни снимки не съществуват. Снимка, дело на дългофокусен обектив, има по-малки геометрически изкривявания, но за съжаление и по-малък ъгъл на обхват. Късофокусна (широкоъгълна) оптика е удачна в случаи, нужни за по-голям ъгъл на обхват, дълбочина на предаване на переспектива или строеж на панорамно изображение. Разбира се, появата на геометрически изкривявания на переспективата могат единство да се ползват за подсилване на художествения ефект. За самото снимане може да се ползва широкоъгълни обективи с фикс-фокал, например 14 или 18 мм. Алтернативен и по-евтин вариант е ползване на зуум обективи (10–20 мм, 12–24 мм, 18–35 мм). И разбира се като моя случай с ползване на китов обектив (18–55 мм), който дава известна гъвкъвост при подбора на сюжета и е отлично начало на начинаещия фотограф.

Покрай обектива ще ви е нужен и светофилтър. Пари на вятъра са, ако си купите скъпо тяло, скъпи обективи и не вложите скромни суми за светофилтри. Светофилтрите позволяват съществено да подобрите вашите сними. За пейзажни снимки е препоръчително да ползвате градиенти и поляризационни филтри. Градиентният филтър се характеризира с горна затъмнена част, а долната му е напълно прозрачна. Вече се досетихте, че така ще изравним кадъра и ще пресъздадем небето по-реално. Филтърът ще приглуши яркостта в горната част на кадъра на избеленото неизразително небе или пък ще подчертае неговата текстура в облачно време.

Непосредствено преди заснемане е необходимо да си спомним основните правила за строеж на композиция. Композицията е желателно да се намира по-близо към горната или долната третина на кадъра. Избягвайте централната компановка на обектите върху които пада вашия акцент. Мислено разделяйте кадъра на три равни части чрез две вертикални и две хоризонтални линии, за да може да може акцентирания обект да лежи върху точката на пресичане на мислените линии. А още заснемайки пейзажа, разделете кадъра на три добре изразени плана-преден, среден, заден. Това е начина да придадете обем на вашата композиция и бъдеща снимка.

Следете осветлението. Най-благоприятното време за снимки е до 10 часа сутринта и след 17 часа след обяд (разбира се съобразявайки се с границите на зимата). В тези часови пояси осветлението е най-меко и равно.

Стативът при заснемане на пейзаж оказва съществено влияние на резултата, не по-малък от подбора на камера, обектив и филтър. Стативът способства достигане на три цели: