Oблаците над живота ми се редуваха със слънчеви дни.Изживявах неприятности, надвиснеха ли черни.Поредица автокатастрофи изчерпи търпението ми и аз прекрачих прага на врачка.Направих си курбан за здраве.Изхвърлих вестник “Чук-чук” и в потребителската ми кошница намериха място жълти.На аванта четях вестника на баба ми “Трета възраст”.Препоръчваха носене на скилидка чесън в джоба, сребърен кръст на гърдите.Озадачи ме един пресантиман.Вечер преди лягане, да излезеш пред входната врата на дома и да препикаеш напряко.Така издигаш невидима граница срещу “тежки очи” и всякаква отрицателна енергия.Поредицата бесънни нощи на усвояване дебрите на виртуалния свят с автентичния Коце Нинов завършваха след полунощ.Изпили количества ракия разредена с беловска минерална вода, налята в шофьорски туби, на раздяла ние заставахме като германци с изпаднали гащи.Крачка от блиндираната му врата бе достатъчна да превърнем в белоруски блата остатъците социалистически асфалт.Пикаехме на воля бъдещата граница срещу силите на мрака.Суеверието полази всичките ми познати.Религиозното уриниране се разпространи като ядрена реакция.Отново съжалявам жените, ако поемат почина ми, ощетени от природата.Надежда винаги има.Признавам, стеснителен съм.Ритуалът извършвах избягвайки погледите на преценка.
45 дни от лятото на 1988г аз прекарах в сърцето на Кавказ, издигайки се вертикално на 1875м височина.Престой от три дни и две нощи в вагон-купе от град-герой Москва на юг.Пресякохме Украйна.После влакът пак затропа по Русия, за да слезем в град “Минерални води”.Натъпкани в малък УАЗ автобус, се закандилкахме по виадуктите на Кавказ.Тук било е турско и разбрах какво значи джендеми.Аз преминах в друг свят.Свят с изключен часовник, показващ XIX вek и име Кабардино-Балкария.Автономия населявана от два народа, общуващи помежду на руски.Настаниха ме в общежитие на втория етаж.Излизаш от него, правиш 33 крачки и спираш пред река Кубан.Тройка стая споделих с Янис Макадасис-мазния грък и Георги Димитров-гларуса от Бургас.Съседи бяха тарикатите Веселин “Клеценников”, Валентин Башев-бъдещия му кум и михайловградчанина Красимир Кръстев.Руснаците не произнасят звука “Ъ”.Той указва твърдост на съгласната пред него.Произнасяха фамилията му Крстев и се чуваше Красимир Крастав, което му дължеше риза.Пукаше се от яд и ги псуваше за извратената ленизирана кирилица.Валентин Башев бе от Смолян.Веднъж направи тотална грешка.Преоблече пред погледите ни долни шорти.Всички замръзнахме.Приличаше на гостоприемник доизнасящ ембрион на слонче, на когото са изтекли родилните води и подало се хоботче.Хоботчето бе дълго като врат на жираф и оформено с “фаска”.Този ден от Башев стана Курбашев.Асансьор нямаше тази сграда построена от достойни съветски мюсулмани, но не и липсваше първи.Там намериха заслон шоколадовите зайчета от Африка. Mюсулманинът Фреди Чиакония от Уганда и християнинът Дoминго Мба Ел Coно Нздaнг oт Гвинея.Река Кубан е бистра, буйна и студена.Ширината и не надхвърля 20м.Коритото бе обсипано с обли камъни до човешки ръст.Снеговете на Кавказ я пълнеха и ние пиехме направо от нея, като не оставяхме в ресто и връщахме изпитото след свалени долу ципове.Мяркаха се екипирани чужденци в гумени лодки.Неусетно стаята ми се превърна в занимална, бръснарски салон, кухня и бридж белот-клуб.Да готвя умеех най-добре от всички и това ги устройваше да се тълпят на софрата ми.Не липсваха търтеи.Един от тях бе софиянеца Константин Казимов.Предложих закуска варени яйца и недочаках отговор на съгласие.Сутрин, обед и вечер яденето бе едно.Варени макарони, гречка, яйца, газирана напитка “Тархун” и непонятни ребра минаващи за месо, което трябваше да ни предпази от скорбут.Хлябът бе по-типов от родния.Шишарките не бяха узряли, иначе щях да включа медовинки.Носихме бурканчета с разтворимо кафе и то минаваше за глезотия в кавказкия Аушвилц. Водата за сутришно кафе бе свършила.Помолих Константин да отскочи като млада невеста с менци до жаждоутолителя и върне посудата пълна с H2O.Toй разви дисертация, че преварената вода я пият бебета и не получават стомашни разстройства.С замах наля от водата, която допреди малко съсирваше белтъка на яйцата за закуска и забърка кафе.Диагноза Salmonella не ме правеше щастлив и аз отидох до реката за чиста вода.Трябваше да закусим, защото ни предстоеше спускане на 700м под земята в преустроен за училищна практика отработен оловен рудник.Стаята бе спартански вид.Икономия на тухли обясняваше огромния прозорец.Две врати.Едната към коридор, втората към малка тераса.На своята тераса Фреди чистеше зъби, а на моята забелязах Константин да дава въздух на малкия Константин.Без да му пука от протестите на Green Peace, той даде свобода през насочената си кожена тръба на сутришното кафе и то прие ролята на душ кондиционер за Фреди.Коефициентът на полезно действие на подобно облекчаване доближаваше единица.Отхвърлям версията за расистки акт, защото Константин не бе споделил, че може да вижда през бетонни стени.Фреди се оказа на неподходящо място в неподходящо време.Той обяви бойкот на българското.Разказваше, че баща му бил цар и карал мерседес.Сещам се, че отговаряше положително за наличие на видеомагнитофон, което ме осенява с мисъл, че е гледал милион пъти “Мълчанието на агнетата”, след този провокативен акт в търсене на възмездие.Постоянно го питах: “Има ли банани в Африка?”, но вместо отговор, виждах маската на доктор Лектър, а самия доктор-мавър.
Ориенталщината ме залива като снежна лавина, предизвикана от невинно отделяне на газове след преяждане на боб и люта чушка.Ориенталщината изнасилва понятията ми за обществено поведение.Погнусата ми от преживявания надига в мен отмъщение, което аз изсипах с молив на белия лист.Забравил името му автор констатирал, че всичко на изток от Виена е мангалщина.Под тези думи се подписвам с две ръце и правя опит с крака.Давам си отговор, защо в алпийските земи се пръква с зализан алаброс, очички сини и засечени мустачки личност, обявила се за Бог и усвоила производството на сапуни, и кожени чанти от хомосапиенс.Аз дойка не съм имал, ни слуги са шетали покрай мен.Баща ми и майка ми, моите родители бяха клетка нужна на социализъма, създадена от съюза на работническо-селска интелигенция.Това не ме лиши от първите 7 години.Всяка сутрин без принуда взимам душ, бръсна и обличам чиста риза.Зареден със свежест и надянал лъснати обувки, аз отварям вратите на новия ден, крачейки по обществените улици.Тротоари нови, грижливо подредени градинки с цъфнали цветя, подстригани акации, безупречен асфалт.Много хубаво, не е на хубаво.Дъжд тук само зимата вали и лиспващият е заменен от семки, фасове и абстрактни форми от “пластелин” с кучешки произход.Нужна е концентрация на внимание.Покажете ли липса, ще узнаете законите на триенето, щом “склуптурата” не е преживяла периода на зреене.Разминавам се с трудовите хора, но не чувам “гутен таг”, нито виждам холивудски усмивки.Бързайки, подпрян от времето в гърба се изравнявам с миролюбец слял се с дърво.Симбиозата човек-дърво накарало го да застине в поза сфинкс, ме кара да извъртя глава.Любопитсвото уби котката, а мен видяното.Мъжът е извадил своя уринопровод и тихичко отделя биопродукти тъй излишни за кореновата система на неговия прикривател.На метри от него приближават жени, някои бремени, други с бебешка количка , трети тийнеджърки.Поздравявам майка му на ум и си задавам въпрос.Ако бе сирак, отгледан от самотната си майка, а в последствие влюбил се в Ева Браун, дали щеше да полива розите?
Има малка страна една на света разрешила този казус известна с провинция Холандия.Амстердам е в Нидерландите и не е столица.Ще видите по улиците метални варели на дупки монтирани до крайбрежието.Подгонили ви стихиен напън от изпитата бира, не търсете монета.Влезте като завоевател в този бидон.Огледайте се в търсене на мишената.Парче плътна ламарина играе ролята на писуар.Тя ще отвежда по нарочно каналче в реката.Отново жените, милите те, са ощетени.За да не изсипите самосфала по погрешка, бидонът е гол в земната си част.От колената надолу всичко се вижда.Заемете ли поза на ски-джъмпер, гъзягата ви ще лъсне като калайдисана ламарина на слънце и това не ще убягне останалите минувачи.Невъзможното в Холандия е закърняло.Влизате в първия секс-шоп и купувате приспособление даващо възможност на жените да пикаят като мъже.Прилепва отпред, пристяга се с колани.Подбирате по цвят разбира се.Ако сте черна пантера от Африка…сещате се.Поздравявам този буден инвентор, топящ феминизма и сексизма.Един ден мъжете няма да се стряскат, когато наредени в мъжка тоалетна до тях ще се разкрачва човек в пола, дълга коса, маникюр и изразени гърди.Съвет към жените, ако след употреба го тръскате повече от два пъти, значи си играете с него.
Първите ми уринаторски изстъпления произведох в 5-ти клас.”Oпиянени” от газиран алтай за 11ст, Личо Гаргата рисуваше старт-права.Нареждаше ни в редица и поставяше условие.С марш напред, да нарисуваме най-дълга черта с тръба в ръка.Спомените не казват, дали е имало насрещен вятър.Днес аз съм стеснителен и подобно състезание не бих повторил.Единствено сам се отпускам и отбягвам обществени WC-та.Чистачката в завода е от Етиопия.Засуетили се пред мъжката тоалетна, аз чакам да се отдалечи.Имам усещане, че тя вижда през вратата моето уединение с едноокия смок.В поредния ми трудов ден братото усети притеснението ми.Признах неудобството и в отговор получих нагледно шоу на международен шофьор.
-Искаш ли да го извадя и да се изпикая в кофата й!? Какво ти пука бре!
С енергичен замах бръкна в анцуга си с готовност да извади пръскалката.Молбите ми го успокоиха, да не разреди химическите препарати в кофата.
Един прекрасен ден, пълен с пеперуди и детска глъч, аз прочетох обява.Изгодно се продаваше подземен гараж под високия блок на колелото на тролей #9.Купих го и там с надежда криех дизеловия си пасат с пазарджишка регистрация, че няма да бъде полазен от красноселските дроги.Гаражът даде повод, да се запозная с безмилостни прекупвачи, крути грабители на селскостопански труд, неведнъж заклеймявани от жадни за витамини пенсионери с леви уклони.В албума влязоха Емо Дебелият от Петърч, Пепи хевиметълът-сина на Стиви Уондър, Зъбатата и рицарят-джедай Юлиян Алексиев, с жигула с монтанска регистрация, купена за 200лв и 5 кашона за банани с череши.Юлиян Алексиев ме обикна повече от родния си брат и показваше завидна ревност.В готовност да помогне не жалеше дори семейството си, за да ми докаже своята лоялност.Той имаше един порок.Разрешаваше проблемите си с задължителна първоначална почерпка от бутилка водка.Изпуснеха ли го, той се превръщаше в контрареволюционер, анархист и отмъстител.Юлиан Алексиев е автор на концепцията “Кaфявата точкa”.Бе луд на тема анален секс.Имаше незащитен патент в този аспект на полов контакт.Показваше ми само кльощави момичета и сучеше език с желание, да я разчупи като печено пиле.Набиване на палци в кафявата точка, за да разтвори блендата и своевременно тъпкане на колчето за садене на пипер.Приехме единодушно решение в желание да забогатеем.Прекупване на неограничени количества зеле и стихийно изсипване на оживен ъгъл.Турски кантар с отвес от кулата в Пиза, трябваше да докаже, че в природата нищо се не губи, то се множи и съответно да бръсне софийските граждани, стенещи за селскохазяйствен провинциален планктон.Проектът се осъществи и един ден издигнахме бент от зеле на кръстовището на Бъкстон и “Фантастико”.Общата маса надхвърли 20т и евентуална гражданска революция би прикрила Гаврошовци в нашия зелев рубеж.
Огняново печатaше зеле, като китайска икономика ролекси.Срещу 20лв купувах тон с уговорка да ми го натоварят.Зелевите плантатори бяха пред колапс, нашата търговия също.Юлиян проницираше, че количествата са малко и трябвало да издигнем айсберг, с който да бодем очите на търсачи на зелева чорба.Командирова ме за нови несметни количества, за да пребъде зелевата Джомолунгма, призвана да бъде зелев океан за гражданите, а те като делфини да се гмуркат в необятната й шир.Освен зеле, аз возех необходимите дози крушова ракия за моя единствен клиент-студиото на Жан Клод ван Дам и това ми гарантираше доходи, колкото пет тира с зеле.Баща ми допълваше с бутилка домашно вино, защото декември не минава за топъл месец.Юлиян седеше и ме чакаше като птицата Рух, свила гнездо от зеле.Той бе реализрал количество, с печалбата от което си позволяваше само една боза при сирийски пекар на банички.Коремът и нервите го стържеха.Разтоварихме поредните три тона и попадна на еликсира на истината все едно откри тракийска златна колесница.Криеше се от мен и тайно го пресуши с два мощни гълтока.Релето му залепи и джедайска сила се вля в него.Продажба нямаше, печалба също, а нуждата от кучешки кебапчета бе вълча.За капак се изсипваха всякакви извънземни.Поредните избори бяха на ход и проницатели разлепваха доктрините си за светло бъдеще, виждайки нашата точка за стълпотворение от граждани.Един ден налепихме зелето с постерите на някаква неокомунистическа благоева партия, с идея да привлечем третата възраст, единствен потребител на зеле.Огромна зелка “Балкан” играеше роля на моя табуретка и реклама.”Агрономите” доближаваха и разглеждаха този епос с капачка от бидон в ръка.Обяснението бе едно.Зелката трябва да е цяла и да може да минава през гърлото на бидончето, а нашето зеле бе огромно.Присъдата бе, че е от “Кремиковци” или много торено с нитрати.Вместо селски ватенки, носехме кожени якета и това ни заклеймяваше като хишници-прекупвачи, а софийската регистрация на зелепревозвоча доказваше тази аксиома.Юлиян изпадаше в ярост и псуваше в отговор на тези нападки.Срещу нас бе офис на М-Тел и поредната лъскава лимузина спряла там, наливаше масло в огъня.Юлиян се пукна и рипна с псувни.Застана средата на кръстовището. Литър изпито вино го накара да извади месото.”Абстрахира” дори мен като мъж и жал ме налегна за обладаните притежателки на кафяви точки.Спокойно можеше да се раздели на две и всяко едно щеше да даде самочувствие дори на порноактьор.Истерията го накара да уринира, вместо да регулира движението.Някои успяха да отбягнат внезапната безплатна автомивка, а други с развалени чистачки не изглеждаха против.Пет минути се изживя като фонтан и нищо.Никой не му мигна окото за нашето зеле.Шефката на м-телския клон не пропускаше да се заяде с нас.Обвиняваше ни, че сме приносители на цървулщина.Юлиян едва ли бе чувал за Аристотел, но аз философски приех решението му да превърне задната гума на шефския фолкс в писуар.Нуждаел се от помпене и помагал капачката на вентила да не ръждяса.Криехме кантарите в моя гараж.Подземието обаче бе изпитание за обонятелните ви способности.Кинг-уринатор обявявам Емо Дебелия.Той бе с година по-голям от мен и от ризата му можех да си ушия две.Имал слаби бъбреци и големи нужди от вода.Гаражите бяха наети до един от зеленчуковите търговци на пазар “Борово” и превърнати в складове.Там съхраняваха празния амбалаж и извеждаха свежа продукция, за дозареждане на сергията.Гаражите бяха слабо осветени.Емо влизаше на ход и щом се потопеше в тъмнината, сваляше анцуга.Продължаваше като коня на бай Наки и изпускаше погълнатите кафета, без да изпуска празните кашони от ръце.Ролята на дезинфекциятор, той допълваше с обяснение, че така не се вдигало прах.Зъбата, природно лишена да уринира “в полет”, клякаше в дъното на гаража и се чуваше издайнически шум на придошла река.Акустиката бе виновна или пък не знаеше за холандско изобретение (препоръчвам го).Конкуренцията по сергиите избиваше в уринаторски отмъщения в подземните гаражи.Вратите бяха метални с огромни фуги и позволяваше провиране на член.Следваше отмъщение.Отговорникът на гаражите бе самодеец и превръщаше общото електричество в електрозаваръчни изделия.Сметките за ток ни подсещаха за него и силите на отмъщение се насочиха в неговия гараж.Беше ми съсед и Юлиян го питаше кога ще си изхвърли бидоните с кисело зеле.
Срещата ми с уринатори днес завърши, както бе започнала сутринта.Автобус нямаше и хванах такси на дарак.Бакшишът драйвеше нервно и по едно време спря на оживена улица.Застана зад багажника на колата и по почина на Юлиян взе да помпи гума.Вдигнах ципа и продължихме.Това му осигури дебел бакшиш, защото нямах медицински ръкавици.А има памперси за възрастни!
Провален в Споделено
1.07.2007
profruit
