Красив бряг на иврит звучи “хоф яфе”. Слеете ли двете думи в една, ще получите “хейфа”, което на арамит (арамейски) значи бряг. Това е предполагаемото обяснение за името на град възникнал преди 1800г и търпял дълго сянката на Акко. Началото си този град води от оставени следи на заселници преди елинския период, устроили се до малък залив в подножието на планина ” Кармел”. Библията и Тора не засягат Хайфа, която днес екзалтира с своите религиозни центрове туриста.

В навечерието на I Кръстоносен поход Хайфа се описва като важен и добре укрепен град. С помощта на венециански флот кръстоносците превземат града през 1100г. Всички еврейски защитници и египетския гарнизон биват избити. Периодът на рицарите отблъсквал евреите и те не се заселвали в Хайфа, която си оставала малка и незначителна крепост на Йерусалимското кралство. През 1187г Салах ад Дин нанася своя удар по кръстоносците и разрушава Хайфа. През 1192г тя била върната на франките по силата на договор. В средата на XIII век крал Людовик IX реконструира градските фортификации. През 1265г египетския султан Бейбарс завоюва отново Хайфа и мамлюците изгонват окончателно кръстоносците. През 1291г Бейбарс сринва Хайфа до основи, като не пощадява манастира на Кармелитския орден, основан на планината Кармел през 1156г. Орденът на Кармелитите е единствения по рода си , основан на Святата Земя. Негов основател се счита рицар-монах Брокард.

Планина Кармел се счита за свято място, благодарение на предание за пророк Илия, които според святото писание се сражавал по тези места с силите на Злото и се криел в пещера на склона на планината. Този склон носи името “Стела марис”, където от брега на морето до върха на планината ще ви преведа с помощта на снимки. Първите стъпки са в “Мошава Германит” - буквално немска колония. Името говори, че квартала е създаден от немци-християни, наричащи себе си темплиери. Обликът на колонията се отличавал значително. Дебели каменни стени изграждали домовете с стръмен вилен покрив и дълбоки изби за консерви. Израелският климат прави подобни сгради странни, защото тук няма сняг и тежки зими. Всъщност темплиерите строили домовете, уповавайки се на опита си. Първоначално домовете им били с плоски покриви, но в последствие разбрали, че дъждованата вода се събира по-лесно в дренажна система свързана към басейн. Вилният покрив имал и второ предимство. Той давал възможност да бъде продухван от морския бриз и така по-леко се понасяло знойното лято. Таванският етаж се обособил за спално помещение. Темплиерите не произхождали от тамплиери. Последните вярвали в необходимостта на възстановяване на Палестина, чрез християнството. Темплиерите от немската колония нямали връзка с Ордена на тамплиерите, помилван през 1312г от папа Климент V. Общото между тях, че названията им произхождат от латинската дума templique (храм) и че са образовани еднакво за своето време. Несмкото заселване в Хайфа станало през месец август 1868г. Заселниците дошли, за да посрещнат края на света и идването на Месията. Изборът им на място бил на разстояние три километра от тогавашна Хайфа. По това време завареният град бил изключително мюсюлмански, царяло разбойничеството и кражбата. Немците заложили голяма улица с ширина 30м. Домовете се строели от двете страни на улицата. Близките земи те изкупили и превърнали в земеделски. Между домовете и земеделските земи заложили още две по-малки успоредни улици и така дали граница на немската колония. Темплиерите не построили църква в своя район. Център на квартала се получил домът за събрания, който функционирал и като училище. Приносът на немците станал равносилен на направеното от турците. Турска ж.п. линия свързала Истанбул с Кайро и превърнала Хайфа в важен промишлен град, с свой порт. Немците провели първата трамвайна линия в Хайфа, влачена от коне до Назарет. Специално за пилигримите построили църква и транзитен център. Турските власти въвели градска полиция, а немците отговорили с пожарна и бърза медицинска помощ. Нещо повече, получили право на автономия и създали своя вътрешна полиция, охрана, болница и хотели. Тези промени тласнали развитието на Хайфа и градът придобил европейски облик.

На 25 октомври 1898г в Хайфа акостира кораб на кайзера на Германия Вилхелм II в компания на съпругата си, кайзерин Аугуста Виктория. Двамата били тръгнали на поклонение на Гроба Господен в Ерусалим. Почудата им била голяма, когато на пристана ги посрещнали сънародници. Знатните гости преминали през главната улица в своята златна карета. Това дало име на главната улицата и тя била наречена “Вилхелм щрасе”.

През 1930г между темплиерите се загнездило настроение за единение с Третия райх. Било сформирано отделение на НСДАП. Масово младежите от колонията станали членове на “Хитлерюгенд”. Вдигната дясна ръка била възприета за поздрав. Над Стела Марис се развели знамена с пречупен кръст.

Тази промяна не убегнала от, имащата мандат над Палестина, Англия. Англичаните преценили създалото се положение и отчели Мошава германит като стан на врага. Депортация в Австралия до последния германец бил изходът на проблема. Всъщност англичаните се оказали техни спасители. След като се справил с еврейския въпрос в Европа, фюрерът решил да ликвидира “кошера”. С двойна мисия към Палестина бил изпратен генерал Ромел. Той пряко рапортувал за броя унищожени евреи на Айхман и Хитлер. Ромел действал по африканското крайбрежие и напредвал към Палестина. Налагало се икономия на патрони и Ромел сътворил конвой на смъртта. Върху каросерията на камиони били монтирани закрити фургони. Ромел тъпкал тези камиони и ги оставял под лъчите на слънцето. Шланг свързвал ауспуха на камиона с вътрешността на фургона. Камионите работели на място и изгорелите газове от мотора задушавали нестретниците. Ромел претърпял тежка загуба в Египет и това прекратило мисията му.

Днес улицата има ново име. Казва се “Бен Гурион”. Къщите са отдадени под аренда. Стопанисват ги араби-християни. Повечето са барчета и бистра, други мини-хотели. Последните метри от възхода на “Бен Гурион” водят в главната порта на “Персийските градини”, където е съграден мавзолея на Деветия пророк. Първоначално се казвал Мирза Хусеин Али и е роден на 12 ноември 1817 в Персия. Пророкът е по-известен с името Бахаулла и създател на бахайската вяра. Близо 10 години време отнел този грандиозен проект, въплътил труда на авангардни дизайнери и архитекти, а вложенитe средства надхвърлили 250млн долара. По думите на Фариборс Сахба, главния създател на комплекса и архитект на отделните тераси: “главната идея на проекта бе създаване на градини, които да докосват душата и по този начин посетителят да спре, и да се замисли. Това съвършено уникално място има нещо особено”.

Фариборс Сахба нашумя с проекта на “Храм на Лотоса” в Ню Делхи и засенчи “Тадж Махал”. Бахайците считат числата 9 и 19 за свещени. На 19 тераса на Персийските градини минава улица “Люи Променад” (снимка #5) на френския квартал. Там се намира своеобразно стълбище от мрамор. Стълбището изкачва към малък градски парк и монумент с автентичен бронзов топ. Топът е турски. Той е охранявал залива на Стела Марис от наполеоновите набези.

Последната снимка показва търговското и пътническо пристанище на Хайфа.
Стела Mарис днес.