“Християнският орден на Кармелитите” осветил Стела Mарис и построил на върха на Кармел манастир, който днес е световен център на ордена. В периода на господство на Отоманската империя на ордена било дадено разрешение да се върне. Ватикана и Амир Турбай подписали договор, закрепващ правото на Кармелитите над пещерата на Пророк Илия. През 1627г отец Проспер предал в владение на кармелите горните части на планината и предполагаемата пещера-укритие. Този договор станал причина за съпротива в лицето на гръцкото монашество и мюсюлманите живеещи наоколо. Следващите 160г се бележат с дразги. В периода на бедуинския управник Даер ал Омар започнало строителство на манастира. Помощ на кармелитите предоставил френският консул. Той издействал разрешение от отоманския управник, даващо право на членовете на ордена и манастира да минат под управлението на Франция. От този момент районът на Стела Марис се нарича френски квартал, а още “Френски Кармел”. Строителството на храма не текло гладко и в определен етап се запънало. Нещата висели на косъм, защото новия управник бил решен да взриви постигнатото. Днешният облик на манастира се дължи на по-късно време. През 1767г кармелитите поставят първи камък в основите му на върха на планината. Проектът бил дело на италиански архитект Касини, който специално доплавал за това дело в Хайфа. Отец Касини издействал ново разрешение и с помощта на пожертвувания продължил строежа. Строителството отнело три десетилетия. Пролетта на 1795г тържествено било осветено мъжкото крило на манастира “Света Богородица на планина Кармел - Нотр Дам де Кармел”. Монументалният четири-етажен комплекс включвал двaнадесет монашески килии и три специални помещения за поклонници, църква, трапезария, церемониална зала, пекарна, библиотека, лечебница и аптека, които обслужвали местното население. Голяма помощ в изграждането и обзавеждането на обителта оказал френският кралски двор. Едва 1836г манастирът бил завършен. Той станал един от забележителностите на Хайфа и се превърнал в център за поклонение в Светата земя.

Счита се, че пророк Илия по време на своето пребиваване в планина Кармел живеел в две пещери. Над горната, разположена на гребена на планината е издигнат манастира на кармелитите. Другата пещера се намира в подножието на планината. От древни времена тези две пещери имат религиозни роли, като горната по-често сменяла стопанина си. В арабския период върху пещерата бива превърната в джамия обърната към Мека. През 1226г кръстоносците изтласкват арабите и преобразуват пещерата за свои цели. През 1452г тук се учредява манастира на сестрите на ордена на кармелитките. През 1826г манастира бива възстановен и застава на своето древно място.

Пролетта на 1799г бележи идването на Наполеон Бонапарт в Хайфа. Хайфа била неукрепен град и тя не му оказала съпротива. Това станало причина Наполеоне Буонапарте да превърне Хайфа в своя тилова база. Поражението на бъдещият император в Акко накарало Буонапарте да се обърне за помощ към монасите в Кармел и изградената от тях лечебница. Наполеоне просто изоставил своите ранени солдати в манастира. Съдбата на петнадесет се оказала в плачевно състояние. Те били осакатени и разпорени от проникналата в манастира турската армия. Не били пощадени и монасите, грижещи се за осакатените войни. Всичко било изклано. През 1803г на пустия бряг на Хайфа доплавал монах. Неговата мисия била да определи последствията и степента на загуби от турския погром. Пред погледа му се открила сърцераздирателна картина. Разграбено и полуразрушено здание. Десетки разхвърлени човешки скелети застинали в смъртна агония. Монахът акуратно събрал тленните останки на несретниците и ги погребал на върха на планината. През 1836г моряци от френска ескадра посетили това място и издигнали монумент с кръст. На кръста пишело “Матроси от кораб “Шато Ренан” в памет на мъжествените солдати, отправили се от Египет и загинали при обсадата на Акко”.

През 1840г останките били ексхумирани и препогребани пред входа на манастира Кармел с трогателен надпис на латински “Ovomodo cecidervnt fortes in bello” (слова oт поминалната песен на Давид относно смъртта на първия израилски цар Саул и неговите синове (II Книга Царства, гл.1:25)

През 1876г се появява още един паметник - ажурен железен кръст на сферообразен подиум. Отново бил дело на френски моряци и дълги години те давали церемониален караул.

През 1915г турските власти за пореден път разрушават този мемориал, но четири години по-късно той възкръсва в пълно великолепие. Манастирът е с размери 32м х 60м. Над входа има герб с традиционен щит и планина Кармел с кръст на върха, а над нея ръка с меч и хранителя на ордена Пророк Илия, и надпис на латински. В центъра на правоъгълното здания се намира църква с малка пещера под олтара. Олтарът е изграден в класически католически стил. В тази църква има единствени по рода си фрески на стените, където се виждат сцени от срещата на Пророк Илия с Божието семейство и малкия Пантократор. Предполагаемо тук е погребан свещеник, възможно още да е погребан настоятела на манастира Св. Маргарита, построен в времената на кръстоносците. Тази малка пещера местната традиция нарича “ложето на Илия”. Автор на повечето икони е италиански послушник на манастира, художникът Луиджи Поджи. Те са излезли из под ръката му през 20-те години на миналия век. В дъното на олтара е въздигната величествена скулптура на Девата с Исус - Нотр Дам де Кармел, с корони от злато.

Манастирът има особени мемориални четири дъски, посветени на отделни личности свързали живота си с обителта. Две от дъските напомнят за испански монах-религиозен мистик-поет на ХVI век Сан Хуана (св. Иоана) де ла Круз, а другата в памет на Св. Тереза, която основала женски манастир в г. Авила в Кастилия. Третата дъска напомня за полска еврейка Едит Щейн (1891-1944). Тя била философка и деятелка. На 22г възраст приела християнската вяра и станала монахиня в манастира Кармел. Това било повод за подигравки и издадена на нацистите, които я унищожават в Освиенцим. През 1998г римският папа обявява Едит Щейн за светица. Четвъртата дъска е посветена на Мария Боварди - арабка от галилейското село Ибелин.

Манастирът разполага с свой музей и отличителна е диорамата на Поджи “Рождество Христово”. На показ са изложени археологически находки от византийската епоха до днес. Интересен експонат е гигантска каменна човешка стъпенка с надпис “Зеус лиополитанус Кармелиус”. Предполага се, че датира от II в. до н.е. Може да се предположи, че тук се издигала огромна елинска статуя на бога Зевс.