Национален парк “Кейсария” се намира на брега на Средиземно море, на север е Шарон (Саронската долина), между устията на “рекичката на крокодилите” и река “Хадера”. Паркът е разположен от страна на заливи и малки полуострови, използвани през вековете като кейове за морски съдове. Наблизо тече друга малка река “Александър”. Нищо особено, мръсна и задръстена от боклуци и трастика, обаче реката се намира под закрила, защото в нея живеят костенурки. Костенурките са от вида “Trionychoidea”. Те са хищници. Размерът им преминава обичайния и достигат ръст до 1.60м и тегло 65кг. Явно мръсната вода не им понася и популацията им се свила до критичен минимум, а още миналогодишно заливaне отвя доста от малките в морето, което е пагубно. Споменах костенурките, защото са част от туристическия път.

Кейсария отбелязва в своята история близо 20 периода. В времената на персидското управление (586-332г. до н.е.) финикийците издигнали селище от страна на един от заливите. Изборът на място бил определен от наличието на подпочвени води. Селището се числяло към област “Дор”. Неговият разцвет продължил през елинския период (332- 37г. до н.е) и внимание му е обърнато в папируса на Зенон с дата 259г. до н.е. под името “кулата на Стратон”. Дор и кулата на Стратон падат в плен на Александър Янай през 103г. до н.е. Александър ги придал към Хасмонейското царство на Иудея, но само след 40г ще преминат в ръцете на Рим. През 30г до н.е. кулата на Стратон била подарена на цар Ирод (37г до н.е. - 4г н.е.). Ирод дал размах на строителството и построил величествен град в ромейски стил. В чест на своя приятел и покровител Октавиан Август - градът бил наименован Кейсария. По този повод летописецът Флавий (еврейското му име е Иосиф бен Матитягу) оставя надпис: ” На брега на морето той избра един запустял град, наречен Кулата на Стратон, защото се открива прекрасен изглед и в достойнството му да се прослави го построи наново от бял камък, украси прекрасен царски дворец и така показа величието на своя дух”. (Иудейската война 1, 5, 21).

Кейсария била проектирана като град с система от паралелни и пресичащи се улици под прав ъгъл заето от римските планове. Планът съдържал строеж на храм, театър, амфитеатър, хиподрум и жилищни квартали. За времето това отнело 12 години и завършекът на строежите настъпил през 9-10г от н.е.

Источник на питейна вода за процъфтяващи град бил горен акведукт, чрез който Кейсария получава вода от източниците “Шоми”. В Рим тръбите за вода били от олово. Оловото е канцерогенно и то било причина за ранна смърт на римляните. Ирод не разполагал с олово и изградил акведукта от наличието в изобилие камъни. Акведуктът бил сдвоен. Единият доставял питейна вода, а втория пълнел римските бани.

Населението на Кейсария било смесено, състоящо се от евреи и езичници. Това водело до противоречия и конфликти прерастващи в еврейски бунтове. Един подобен прерастнал в въстание през 66г н.е. Кейсария била опорен пункт на римските легиони, а те потушавали недоволството.

В този град Веспасиан бил провъзгласен за император. Кейсария получила статус на колония. След разрушаването на Ерусалим, Кейсария наследила палмата на първенството. Тя станала резиденция на римските прокуратори. В последствие в този град ще бъдат наказани други евреи-бунтари, като Бар Кохби и равин Акива.

Между IV и V век жителите на Кейсария били предимно езичници, самаряни, евреи и християни. Византийската епоха не спънала разцвета на града и той продължил в този темп на развитие. в края на VI век бива построена крепостна стена, която превръща Кейсария в най-добре укрепен град в региона. Настъпва времето на арабските набези и през 640г Кесайрия загубва политическия и икономически блясък. Жителите й са разгонени, а градът се превърнал в малък пристан. Близо 300 години Кейсария водила застоял и безличен живот, за да изгрее отново в IX век. Подемът се дължал на развитието на морската търговия.

На 17 май 1101г ключът на града преминал в ръцете на рицари-кръстоносци. Нов владетел се оказал рицар от Бейт Гран. Но облаците се сгъстили, когато Кейсария преживяла ударите на мамлюците начело с Биберс. Той разрушил Кейсария и натирил жителите й. Градът рухнал окончателно и останал под развалините до XIX век, когато турските власти започнали да заселват бежанци от Босна. Разрушената крепост на кръстоносците била възстановена и превърната в административен център, а върху руините застроено ново селище.

През 1940г в южните части на развалините на Кейсария бива основан кибуц Сдот Ям, а в следващите години възнкнали Нова Кейсария и Ор Акива.

Исторически места

1. Театър е един най-древните открити в Израел. Бил съграден от Ирод и функционирал стотици години, включително византийския период. Театърът има два етажа и предлагал 4000 места. Зад сцената се намира прекрасно оформена стена, опираща се на колони с височина три етажа и служеща за фон на сцената.

2. «Дворец на рифа». Днес е руина и половината дворец е погълнат от морето. Разполагал с басейн, който служил по време на римския и византийски период. Археолози предполагат, че в последствие басейна се използвал като градски рибен пазар.

3. Амфитеатър на цар Ирод е съоръжение даващо обществени развлечения. Арената е заобиколена от стъпаловидни седалки оформящи се в удълженo U. Римляните били луди за кръв и тяхно забавление били гладиаторските боеве (напомнете ми поне един гладиатор-пенсионер) и бесни състезания с колесници. Арената е дълга над 250м и широка 50м. Първоначално съоръжението разполагало с 12 реда седалки и помествало повече от 10 000 зрители. Народът се нуждаел от хляб, бой и зрелища и вероятно това е “Ицтадион” споменаван от Флавий.

4. Улици са от римско и византийско време. На една от снимките ще видите две статуи. Предполага се, че това са на Ирод и Адриан. Едната статуя е от бял мрамор, а втората от гранит. Те са дело на византийския период. Тази улица се смята за главната от времето на Ирод (кардо). Юдеизмът не позволява снимки/картини и статуи на мъртви хора, затова те са без глави. Това е причина да не познавате ни един евреин-иконописец или портретист. Ако разгледате внимателно снимката вдъното ще видите метално скеле с окачени глобуси. Това е диско площадка за младежта на Кейсария. Тук тийновете си правят купони.

5. След упадъка на амфитетъра на Ирод, зданието се трансформира в баня, която се отличавала с великолепна фасада.

6. Укрепленията на града по време на Средновековието са заслуга на френския крал Людовик IX. Той гради внушителни съоръжения с защитени от дълбок ров вода. Дължината на стените е почти 900м, а височината им-13м. Ширината на рова е 9м. Стената има врата на север, изток и юг. На снимката с палмата се предполага, че е започнато строителство на църква, която била разрушена от арабите.

7. Портът на Ирод се смята за уникален. Най-големият порт в Близкия изток е пристанището на Ашдод. Ашдодското строителство се проточило и се оказало неудачно. Срам-несрам, инженерите взаимствали идеята на Ирод и преправили ашдодското пристанище.

По времето на Ирод в Кейсария бил създаден огромен изкуствен порт, включващ външна част с вълнолом дълъг 400м, вътрешен залив на порта (частично изкопан) и крайбрежна улица. Порт бил възстановен по времето на император Анастасий (491-518г. н.е.). След арабската инвазия-портът изпада в упадък. Регенериран в IX век с едновременното укрепление на града. Кръстоносците добавят вълнорез, като използват от останки от византийските стълбове. С вековете вътрешния залива се запълнил с наноси и през средните векове там се появили строежи.

8. Площад на Храмовете е дело на Ирод. Приповдигнат подиум, който носел градежа на великолепен храм в чест на Рим и Август. Византия строи осемъгълна църква, но арабите я разрушили и издигнали джамия. Следва подписа на кръстоносците и те издигнали катедрален събор.

9. Амфитеатърът днес е развалина. Той има амфитеатрална форма, където са се провеждали гладиаторските битки и игри с зверове. Предполага се,че е построен по римско време, вероятно през II век от н.е.

10. Византийската стена е остатък от разцввета на града през този период. Кейсария била обкръжена от стена с дължина 2600м. Стената има форма на арка и квадратни кули. Южните врати са открити в кибуц “Сдот Ям”.

11. Хиподром съдържал 30 000 места. Бил съграден през II век от н.е. и там се провеждали състезания с колесници. Дължината на арената била приблизително 450м на ширина от 90м. Особеност се явява обелиск от гранит висок 27м.

12. Акведуктът бил основен източник на вода през римската и византийската епоха от Ейн Шоми. След време се доставяла вода от по-далечни водоизточници; Ейн Цур, ручей на Крокодилите, рекичка “Снонит”.

Пътят на акведукта към Кейсария преминалвал през тунел, издълбан в хълмистата местност “а-Куркар а-Тихон”. Средният наклон на акведукта е 0.2% и идва към града на височина 8м над морското равнище.

В тората е записано, че тревата може да се гази. Някак си непривично е, да видите опънати палатки и скари в градските паркове. Същото важи и за акведукта, което не пречи да си печете кебапчета под арките му в празничен ден.

Дядо поп носеше огледален фотоапарат Sony и не пропусна да заснеме морето на Кейсария.