На иврит "Иерушалаим" се превежда мястото на мира и това е името на столицата Ерусалим. Арабите го наричат "Ел Кудс" и в превод е "Святост". Това е най-святият град на земята за представителите на три велики религии: за евреите, християните и мюсулманите. Това определя притегателната сила в световен мащаб на този град.

Градът е разположен върху пет скалисти хълма с различна надморска височина. Опасан е с високи каменни стени. Вътрешността е успяла да съхрани облика на древен източен град. Ерусалим се издига приблизително 60км на изток от Средиземно море на 700м надморска височина. Първите страници на Библията ни отвеждат в този град, но 2000г преди пришествието на Спасителя, градът се е наричал Салим и е бил столица на цар Мелхиседека. 1000г по-късно Давид превзема този град от дивите племена на Иевусевите и го обявява за своя столица. Овладавяйки непристъпните хълмове, Давид строи своя Сион на планина Мориа и докарва народната светиня за евреите - ковчега на Завета. От този момент тази планина става Храмова гора.

Именно на това място в побеляла древност пристигнал Авра'ам с своя син Исаак, за да извършат жертвоприношение. По времето на цар Давид земята била собственост на един иевусеин. Давид я откупил и съградил жертвеник на Единния Бог. По-късно, неговият син Соломон построил на същото място храм.

Храмът бил разрушен от Навуходоносор и това била първата катастрофа за евреите, но отново бил издигнат след като се завърнали от плен. Вторият храм получил завършек в времената на Христа от Ирод Велики. Настъпва Иудейската война и храмът отново е разрушен. В следващите седем века мястото остава пусто, до появата на мюсулманите.

Ерусалим пада под обсада на армията на рашидите. Техен командир бил Абу Убайда ибн ал-Джара. Лично Мухаммад го титулува Пазителя на Уммата. Отбраната на града водел Софроний Йерусалимский. Той решил да се предаде единствено на халиф Омар. Омар тръгнал към Ерусалим и приел падението и предаването на града. Софроний Йерусалимский го поканил, да се помолят в Храма на гроба Господен. Мюсулманинът не влязъл в християнската обител, а извършил молитвата си на двора.

През 691г върху мястото на Втория еврейски храм се издига джамия. Омара не е правилното име в случая и е грешно да бъде наричана така. Вярното име е джамията Скала, защото тя е издигната над скалата- светилище на Соломоновия храм и наподобява купол, прикриващ свещенната скала.

Джамията Омара наследява сегашната си форма от строежа на Султан Айюбид султан ал-Афдал бин Саладин през 1193г. Към нея има минаре с височина 15м, което било ремонтирано през 1465г от Абдул Хамид II.

Джамията Скала е най-величественният архитектурен паметник на Близкия изток. На вид осмоъгълник, облепена отвън с небесно сини изразци и златен купол. Куполът е отлично виден от много точки на Ерусалим. Първоначално е бил отлят от олово, чиято повърхност била облепена с позлатена мед. Това състояние се определяло до 1964г. В последствие бил проведен ремонт и купулът се заменя от алуминиеви листове, обработени по химически път, до получаване на златист отенък.

Вътрешността на джамията се разделя на три кръга от две редици колони, разположени концентрично. Между тях стои огромен камък, поместен в средния кръг. Той е обграден от металическа решетка и е самата светиня тук, защото на него са извършвали ритуалите си Авра'ам, Орни Иевусеянин, Давид. Камъкът се намира на 2м над нивото на пода, с размери 17м на 13м. Под него се намира пещера към която води стълбище от 11 стъпала. В дъното на пещерата се намира отверстие, в което се е стичала кръвта на животните за курбан.

По ислямска легенда, пророкът Мухаммад прелетял на крилат кон от Мека в Ерусалим и се възнесъл към небесата от мястото, на което днес е джамията Омара. Източно от Омара се издига джамията ал-Акса. Тя заема трето по святост за място при мюсулманите. До момента, в когото главно място за поклонение става Мека, именно ал-Акса била направление за молитви.