Атеистът Наполеон, след загубата при Ватерло, написва в своя дневник “Не станах господар на света, но ако бях превзел Акко, щях да бъда господар на изтока”.
Отправите ли взор в Сирийската средиземноморска ивица, между Антиохия и Газа, ще бъдете приковани от летописа на малък град, чиято история бележи 4000 години. Своеобразен център и място за среща на различни култури са присъдили отделни имена на този град, заел достойно място в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Акко на иврит, Акка на арабски и St.Jean d’Acre на френски. Първите упоменания за този град датират от 1800г преди Христа, идващи от епохата на египетските фараони. Завоеватели на града Тутмос III и Сети I го превръщат в център на провинция, намираща се под сюзерена на Мицраим.
Библията не подминава Акко и Tя засяга това име с разселването на коляното на Ашер, който не успял да изгони ханаанските жители и Сидон, Ахлава, Акзива, Хелва, Афека, и Рехова.
В епохата на израилското царство градът е подвластен на финикийците. През 701г преди Христа Акко е покорен от асирийския цар Санхерив. Последвал бунт против внука Ашурбанипал, който през 650г възвърнал владение над града. Не след дълго градът преминава в ръцете на персите. Те го превръщат в военно-морска база, изиграла важна роля в войните против Египет.
След завръщането си от вавилонско пленничество евреите щурмуват града безуспешно и Акко останал владение на Тир. Появата на Александър Македонски през 333г до н.е. бележи гръцката колонизация от близо 3 години. Смъртта на Велики изменя съдбата на Акко и става подвластен на египетските Птолемеи под ново име-Птолемаида. С това име посланията на апостол Павел в Библията визират Акко.
Настъпва 219г до н.е. Акко има нов господар в състава на империята на Селевкидите и ново име “Антиохия”. Стрaтегическото място на града става база за военни действия срещу Иудея
През 52г преди н.е. Помпей присъединява града към Римската империя. През 48г до н.е., след морски круиз, скъп гост на Акко бил Юлий Цезар. През 39г до н.е. Ирод I се разпорежда с града.
Изтичат 6 спокойни века, за да настъпят времената на арабското и християнско управление на града. Тези времена ще допринесат за днешната известност и исторически интерес към града. През 638г Акко е завладян от араби. Балдуин I през 1104г по времето на Първи кръстоносен поход отвоюва града, но ще настъпи 1187г , в която Саладин ще възвърне арабското управление над града.
Годината е 1191, бележеща Трети кръстоносен поход. Предводители били френският крал Филипп II Август, австрийският херцог Леополд V и английският крал Ричард Лъвското Сърце. Те превръщат Акко в столица на кръстоносците, опасвайки го с мощни отбранителни съоръжения срещу сарацинците. Градът получава ново име “Свети Йоан от Арк”. Следващите 88г ще бъдат триумф и направят Акко в столица на света, и пъп на Земята. Акко сече златни монети, които стават световни пари. Просперитетът на Акко не отбягнал от задиранията на селджукските турци. Акко се обърнал за помощ към морския флот на Венеция и Генуа. Градът наброявал внушителните 50 000 жители, защото станал притегателен център за военни рицарски ордени, хоспиталиери, тамплиери, тевтонци, венецианци, пизанци, генуезци (в същия момент Париж е бил малко село). Със строежа на нови жилища, складове, болници, административни сгради, въздигнали снага в разни крайща на града повече от 40 църкви и 23 манастира. Смело може да се заяви, че нито един град на кръстоносци не е запазен до наши дни в такова прекрасно състояние. Сферите на влияние изтънели до толкова, че избухнала война за една уличка и благоденствуващите представители на тамплиери, венецианци, пизанци, генуезци станали кръвни врагове. Всеки срещу всеки е “Война на свети Сава”. Това отслабва града. Финален удар нанасят египетските мамлюки (наемници от цял свят) водени от султан ал Ашраф Халил. Всичко християнско бива сринато до основи. Градът търпи упадък и следващите 400г е рибарско селище.
Османлийските турци превземат Акко през 1517г. В началото на XVII век друзът Фахр’а’дин възражда града. Дахар ал Амар ал Зайнуди - управникът на Галилея превръща Акко в своя столица през 1721г. През 1775г градоначалник става босненският офицер Ахмед по прякор ал Джаззар (араб. касапин-заради отношението му към противника). Негови съветници били евреинът Хаим Фархи и английският адмирал Сидни Смит. Благодарение на техните съвети ал Джаззар удържа 13 000 бонапартисти. Ал Джаззар строи множество джамии на мястото на християнските храмове. Следва управление на сина му Сулейман, а последствие градът преминава в ръцете на Ибрахим Паша-синът на египетския Мухаммед Али. В памет на ал Джаззар се строи едноименна джамия, която до 1967г е била най-крупния религиозен център за мюсулманите в Палестина. В джамията се съхраняват три косъма от брадата на пророка Мохаммед, което обяснява притегателната й сила за правоверните мюсулмани.
“Турският пазар” се намира южно от джамията и е възстановен в вида си от времето на ал Джаззар. Има запазени турски бани, четири турски хана, турски зандан. Акко се оказал последен дом за заточени български апостоли от Априлското въстание 1876г.
През 1799 г. градът Наполеон обсажда Акко. Акко има три реда крепостни стени. От римляните, от кръстоносците и от турците. Акко може да бъде превзет само по суша. 61 дни Наполеон е чакал в морето града да развее бял флаг. Случайно попаднал вестник, издаден в Египет известява Наполеон, че в негово отсъствие Англия се готви да удари Франция. Наполеон зарязва всичко и отплава към своята гибел.
През 1868г с присъда доживотен затвор в Акко е заточен Бахаулла - основателя на бахайската религия. Днес над гробното място на Бахаулла е издигнат мавзолей.