Учебниците по география учат, че в Южна Америка на тихоокеанското крайбрежие се простира държавата Чили. Пристигайки тук разбрах, че Чили е пикантна люта подправка, а произнасят името Чиле. Историята на Чили учи, че първите заселници по тези земи датират около 13 000 години назад. Според историка Хосе де Акоста думата "Chile" на езика на кечуа означава студен. Според втора версия така се нарича главната долина на днешната държава. Трета версия е, че така мапуче сигнализирали между себе си, но никой не се наема да каже коя е главната. В средните векове тук са живяли племената кечуа и аймара на север, центърът е бил зает от племето мапуче, а на юг от лакалуфи, ягани и она. В края на XIII век - началото XIV век северната част е била завоювана от инките. Южно от река "Мауле" племената мапуче дали ожесточен отпор на инките и те на свой ред се отказали.

През годините 1535г - 1550г се появяват испанските завоеватели и започва експанзия. Новите земи не допаднали на испанците и те я превърнали в земеделска държава, а в последствие земя за заточение на каторжници от колониите.

През XVIII век са открити богати находища на мед и това залага основите на съвременната икономика на Чили. Този период дава началото на метисацията и в началото на XIX век метисите формирали 80% от населението.

През 1810г-1818г Чили повежда война за независимост от колониална Испания. Развитието на страната се заформило от добива на мед, селитри, въглища и сребро. Тези ресурси поддържат и днес стандарта на Чили, и тя е на трето място в Америка след САЩ и Канада .

През 1837г Чили в съюз с Аржентина води успешна война срещу Боливия и Перу. На днешен ден Чили се счита за най-мощната държава в военен аспект в Южна Америка. Армията не е задължителна, а наемна.

Протежението на Чили е 4630км. От столицата Сантяго до най-северния град Арика се стига с експрес- автобус за 27ч и пак от столицата до най-южния град Пунта Аренас с самолет след тричасов полет. Чили е широко едва 430км, а океанската ивица е над 5000км. Административно държавата е разделена на 15 провинции или 36 общини. Нейната площ е приблизително 7 - пъти България. Върховете на планина Охос де Саладо се издигат на височина 6880м. Има действащ вулкан, а още най-сухата земя - пустинята Атакама с 1мм дъжд/40години.

Към днешен ден населението на Чили е над 16млн. Метисите са 65%, европейци - 30% и индианци едва - 5%. Това е племето араукана, което е "изтласкано" на юг и по островите. Обясниха ми, че те били волен народ и не признавали държавността.

Часовата разлика Сантяго - София е 5ч назад.

Пристигайки в Чили аз се настаних в квартал "Quilicura". Това е млад квартал на столицата Сантяго и все още се строи. Прилично чист, с неугледни тротоари, но масово "налягали полицаи" по улиците. Кварталът е нов и предпочитан от средната класа чилийци - доктори, инженери, ръководители на предприятия. Веднага се набива на очи високите огради и метални порти с портиер. Този начин подсигурява срещу дребни крадци, клошари, наркомани. Набива се още изобилието от жици и проводници по градските стълбове. Те носят едновремено телефонни, интернет, телевизионни и електро кабели.  Домът, в когото гостувах се ценява на 70 000$. Той е двуетажен и около 80кв площ по моя преценка. Малки стаички, но хитро съчетани с 4-ри санитарни възела.  Малко дворче, колкото за гараж, лятна беседка, детски басейн и два квадрата трева.  Къщите са на калкан и споделят обща преградна стена, което не е добре за пожароопасността. Пожарната в Чили е на доброволни начала. Противопожарни коли има, но самите пожарникари често се виждаха пред входове на магазини или магистрални барийери да просят помощи.

Децата в този квартал ги превозват до училище с микробуси. За това се плаща разбира се, но осигурява, че детето ще бъде далеч от дроги.

За щяло и не щяло се целуват и това бе третия приятен шок. Долепяте бузи и мляскате в въздуха, после сменяте бузите. Прегръдки и потупване по гърба минава за част от ритуала. При запознанство, при раздяла, при поредна среща. В началото се дърпах, но после свикнах. Темпераментни хора. Имаше моменти, когато се стъписвах при запознанство и не отвръщах, но тогава получавах чиста целувка по бузата и коментар от околните, че не съм местен. Това на практика замества европейското подаване на ръка.

Quilicura е заобиколена от хълмове. Местният се нарича "Ренка" и гордо отгоре му е монтиран голям християнски кръст. Близкият подобен е на Дева Мария, а статуя на самата Дева пък е монтирана на хълма посветен на св. Христофор Колумб. 80% от чилийците са католици, 13% протестанти и останалите се поделят от евреи, мюсулмани и други.

 Столицата Сантяго е построена в долина обхваната в обръч от планини. Този обръч формира своебразен климат. Не позволява ветрове и през зимата столицата страда от смог. Тогава влиза в сила закон, разрешаващ движение на коли само с катализатор по график през седмицата на четни и нечетни номера. Предложение, да прокопат коридор в планината не било одобрено. През града протича река Мапочо, чийто извор е топящия се сняг от върховете. Влажността е едва 10% и се чувства сухия въздух. Аз застъпих прехода пролет-лято. Сутрините бяха хладни, към обяд напичаше до +32'С и след 17.00ч отново навличах връхна дреха. Залезът настъпваше към 21.30ч вечерта. Личеше си засушаването. Дъжд вали есенно и зимно време.

Първите дни преминаха в опознаване на обстановката. Обикаляне на магазини, запознанства, смяна на пари и логичните мини-фиести. За тях бях интересен човек, по-скоро различен, те също за мен. Личах си по лице, че не съм един от техните. Да пристигнеш от Израел означаваше, че минавам за богат човек. За разлика от България знаеха за Израел и го свързваха с арабския проблем и Дева Мария.

Чилийското песо не е твърда валута и предпочитанията им са към американския долар. Песото плаваше, реагирайки на движението на долара, но средно може да се каже, че курса бе 500песо/1$. Цените в магазините ползват същия символ «$» и човек остава с впечатление, че пазарува на адски цени от времената на кореком. Смята се лесно. Отхвърлят се последните три знака и полученото умножаваш по две, за да го оцениш в долари. Така джапанките ми от $3700 се преизчисляват на 7.4$ US. Купих си масажиращи джапанки с революционна подметка. Мода било да бъдат два номера по-големи и сега плякам с тях като тюлен. Част от атракцията стана да забирам Ренато - Стефан и Мартина - Соня от детската градина. Наближаваше Коледа и в детската градина се устройваха тържества. Бях сред чилийски майки  и гледах "Лебедово езеро", а още чилийска интерпретация на всички детски приказки на куп, включително поява на "Майкъл Джескън" и "Мадона". Всички пляскат и аз плясках. Бис не виках, защото в Чили само с конете си говоря на български, а такива нямах. Всички снимаха и аз снимах, дори се бутах, но никой не се възмути. Спокойни и търпеливи хора. За всичкия престой никой не чух да псува, да крещи, да клаксонира нервно. На магистралата цари дисциплина. Никой не отнема предимство и мога да се закълна, че всички караха с царско спокойствие. Изпреварваш без да притесняваш. Можеш километри да се седиш в дясното платно и никой няма да ти присветне. Това ме озадачи. Единствената лоша дума, която научих е тонто (глупак). Всъщност отнех предимство в една глуха улица на една дърта чанта и тя ме напсува. Седящият до мен ми преведа, иначе нямаше и да разбера. Подобно на Израел, пешеходецът е цар на зебрата и неговото предимство се съблюдава. Пътните знаци са им малко свойствени и някои виждах за първи път. Знак стоп носи надпис PARE.

Настъпи 20 декември. Ден, в когото квартален инициатор минаваше от къща на къща и събираше пари за участие в предколедно тържество. Приехме с изненада поканата за участие. Улицата се загради за външни посетители. Докараха клоун и детски надувен батут. Съседите подготвиха месо от пиле, свинско, телешко. Привечер наизлязохме и насядахме около детското увеселение. Една от съседките боядиса лицата на децата. По едно време се чу страшно думкане на барабан в единия край на улицата. Помислих, че минават футболни запалянковци.
Често виждах спонтанни сбирки на младежи. Всеки носи своя барабан. Нареждат се в кръг под надлез и започват едно лудо блъскане на ритми. Динамиката е толкова силна, че се чува на километър в периметър, но пък ритъма е завладяваш. Ударните са различен модел, включително тарамбуки и тимпани. Тази патардия продължава с часове и Горан Брегович може само да почерпи идеи.

Появи се мъж с барабан, когото приех за човека-оркестър. Той започна да се върти в кръг като пумпал и да блъска безжалостно. За едната си пета бе свързал с камшик чинелите и с въртелите подскачаше. Изпълнението трая близо 5 минути, след което пусна синовете си напред да продават индиански играчки, а самия той сне шапката си и тръгна да проси. Никой нищо не му пусна. Обикновено се дава монета от 200-300 песо, което стига за две дъвки или платена тоалетна. Разбра, че сме габровци и побегна към следващата улица.

Свечери се и изведнъж алармите на всички къщи ревнаха. Оглушителен вой настъпи. Това бе сигнал, че идва дядо Коледа. Не бил дядо Коледа, а добрия старец. В този вариант не съществува Снежанка, защото същия старец нямал семейство. По тази причина католиците украсяват елхите си с топки и бастуни. По магазините млади каки премени като дядо Коледа излиза, че не са Снежанки, а дядо Коледки или баби Коледки.

Дядо Коледа - добрия старец бе комшията с някаква вата за брада, очила, електронен часовник и gsm телефон на колана. По това познах, че не е истински. Не шейна, ами сватбарска кола, но да не издребнявам. Раздаде на бързо китайските играчки на послушните деца и отиде са да се преоблече за вечерята.

В Израел не ви сервират. Оказва се, че в Чили важи същото правило. Взимате си чинията и отивате до трапезарията. Позната шведска маса. Самообслужвате се. Българите се обособихме в единия край, но с апетита настъпи опознаването и наздравиците. Хората бяха крайно любезни и внимателни към нас и единствено им се видя труден българския език, когото може би чуваха за първи път в живота си. Виното свърши, но веднага донесоха от вкъщи нови бутилки. Много мили хора, трогнаха ме от внимание.