Крушата не пада далеч от дървото си казвате вие. Студено! Едно време с купувах умни списания и в едно прочетох, че крушата е царицата на плодовете. Съдържала не знам си колко милиграма уран, еди-колко си живак и прочие менделеевщини. Тук обаче правя ревизия на детските приказки и тутакси обявявам, че неродената мома ще се излюпи от круша. На гърба си имам пожарогасител. Идва ламята, аз с пожарогасителя в устата, докато се ошемети, после с меча по главата на шопска салата и по живо по здраво на пържоли. Чорапите са от Чили, купени на тънканайка. Опитах се да ги нося втори ден подред, но стават на чугун, при това миризлив. Един рицар носи стоманени чорапи, къде сте видяли рицар с чугунени, затова тук малко на простора, да дръпнат на слънце. Аха, този питекантропус що чини на въжето? Дас ист майне киндер птичката на щастието, ви отговарям аз по австрийски. Тя каца веднъж на рамото. И на мен ми кацна някога, от тогава само внимавам да не ми се изцвъка от въздуха, че и тя душа носи и тя яде, и сере. Настъпва пролет и се готви да отлети към студените страни. Превърнете рамената си в летище, иначе на Дуко дудука. Един ден тoзи пикчър ще се продава на аукцион в Sotheby's. По воля на автора цената ще се конвертира в азиатска мека валута и наддаването ще удари рекордните пет влакови композиции с монголски тугрики и пет тира с виетнамски донги.
Забелязали ли сте в филмите как трескаво питат за името на търсения персонаж. Не описание, а именно име. Името е ключов елемент за всяка персона. Освен физика под името се подразбита и неговата душа. Същото е и с картините. За да й се вдъхне живот картината трябва да има име, иначе остава безлична. Името, което дадох е Вадим-сребърният куршум.
Личен доктор ми е Юлия Щейнберг. Тя ми препоръчва повече движение. Например, с велосипед. Всяка вечер от 00:00ч до 04:00ч сутринта аз язда велосипеда на Вадим. Рамка от карбон, 24 скорости, спортно седло и педали. И всяка вечер аз ставам все по-добър, влизам в форма, когато ще пробия лимита на свръхзвуков самолет. Една от идеята е да се обръсна нула номер и намажа главата с мас, а още от еротичен магазин да се облека с впити ластични дрехи. Вадим ми предложи да си залепя ушите към главата с секундно лепило. Има проблем. Без каска рискуваш глоба от 100лв и тук попитах Вадим - ами ако си татуирам каска на главата? А той след като си изплю кафето и се съвзе ми отговори - не забравяй да си татуираш и каишка през лицето.
В детските си години яздех желязно колело "Украйна". Пълен китук. Въртиш като луд, а стоиш на едно място. Проблемът бе като минеш през циганската махала. По улиците на негърския квартал винаги имаше "пуми". Ти пистиш с колелото и изведнъж глутницата от хиени се спуска след теб. Гледаш напред, натискаш педалите, но с крайчеца на окото внимаваш ченето на чакала да не ти удари един перфоратор на крака. За Вадим такава опасност няма. Той така е настъпил педалите, че те изглеждат като вентилатор. Не е easy, да пробиеш свръхзвуковата бариера. Остана да научим как се постига този пиниз като останете на канала.
Личен доктор ми е Юлия Щейнберг. Тя ми препоръчва повече движение. Например, с велосипед. Всяка вечер от 00:00ч до 04:00ч сутринта аз язда велосипеда на Вадим. Рамка от карбон, 24 скорости, спортно седло и педали. И всяка вечер аз ставам все по-добър, влизам в форма, когато ще пробия лимита на свръхзвуков самолет. Една от идеята е да се обръсна нула номер и намажа главата с мас, а още от еротичен магазин да се облека с впити ластични дрехи. Вадим ми предложи да си залепя ушите към главата с секундно лепило. Има проблем. Без каска рискуваш глоба от 100лв и тук попитах Вадим - ами ако си татуирам каска на главата? А той след като си изплю кафето и се съвзе ми отговори - не забравяй да си татуираш и каишка през лицето.
В детските си години яздех желязно колело "Украйна". Пълен китук. Въртиш като луд, а стоиш на едно място. Проблемът бе като минеш през циганската махала. По улиците на негърския квартал винаги имаше "пуми". Ти пистиш с колелото и изведнъж глутницата от хиени се спуска след теб. Гледаш напред, натискаш педалите, но с крайчеца на окото внимаваш ченето на чакала да не ти удари един перфоратор на крака. За Вадим такава опасност няма. Той така е настъпил педалите, че те изглеждат като вентилатор. Не е easy, да пробиеш свръхзвуковата бариера. Остана да научим как се постига този пиниз като останете на канала.
Моите Photoshop учители са Сергей и Марина Бондаренко, Игор Ульман. Библията получих от Зинаида Лукьянова. Те обаче също имат учители, които са богове. Такива са Scott Kelby и Chris Orwig. Благодарение на последния в няколко стъпки ще превърнем обикновена фотография в нещо изключително. Любима негова фраза е "So far, so good".
Стъпка 1
Начало като всяко начало. Палим Photoshop. Препоръчително CS4, заради появилите се нови инструменти. Отваряме снимката за обработка.
Стъпка 2
Кликаме на пиктограма Create new fill or adjustment layer и добавяме корегиращ слой Black and White. Според яркостта си играем с плъзгача Reds на вкус.
Стъпка 3
Обратно към пиктограма Create new fill or adjustment layer и добавяме корегиращ слой Curves. Aктивираме молива и отбелязваме три точки. Първа - в долен ляв ъгъл. Втора - в средата горе и трета - в долен десен ъгъл. Целта е да се получи вилен покрив, отбелязан в червено. Ако молива ви бъгняви, ръчно деформирайте диагонала.
Честито, вие имате соларизация.
Стъпка 4
Тониране на соларизацията е следващ ход. Обратно към пиктограма Create new fill or adjustment layer и добавяме още един корегиращ слой Curves. В този слой поотделно ще деформираме диагонала на всеки един канал. Тяхната комбинация ще даде цвят по вкус.
За канал Red: Output e 95, a Input e 162.
За канал Blue: Output e 160, a Input e 115.
За канал Green: Output e 145, a Input e 125.
Това са стойности, които се виждат при деформиране на диагонала в CS4. В по-стари версии те липсват и ще се доверите на умението си да смесвате.
Стъпка 5
Маркирайте всички получени слоеве до тук с натиснат Alt, след което с клавишна комбинация Shift+Ctrl+Alt+E ги слейте в нов слой. В случая ще се генерира нов слой Layer 1. От тази точка започва творчеството. Следва имитация на движение и това постигаме с филтър Motion Blur. Път до него Filter > Blur > Motion Blur. Дайте приблизителни стойности от снимката. Добавете маска на слоя. С мека четка и черна боя прорисувайте колоездача и онези части от велосипеда, които не се въртят. Пазете контурите. Ако нагазите дълбоко и пресечете контурите, превключете на бял цвят, за да върнете назад.
Стъпка 6
Обратно към пиктограма Create new fill or adjustment layer и добавяме корегиращ слой Hue/Saturation. Убиваме Saturation до минимум. Добавяме маска на слоя. С мека четка, потопена в черна боя, прогаряме участъци от снимката. Около колоездача и на заден план.
Пускаме нов слой Layer 2 и с същата четка рисуваме по външния край рамка в черно. Идеята е да добием мек фокус. Рамката размиваме в филтър Filter > Blur > Gaussian Blur с 25-40 пиксела радиус.
Последнен слой е текст, служещ за воден знак.
Резултат
до нови срещи ^.^
20.03.2010 profruit
Чудесни уроци, Profruit :)
Благодаря, за което :)
Благодаря, че наминаваш. Благодаря, че се обаждаш. Гледам уроците. да са ефектни и в същото време лесно изпълними, до няколко стъпки.
Мисля си, че ще има още, стига сили да останат, че напоследък съм гроги.
Ако има нещо-няма нищо. Вечер, като се отбиеш в хоремака, тръкни една ракия за мое здраве. Напират ме едни мисли, за това как момчето говори с морето на някакъв странен език. Ке видим.
поздрави
Ако се наведа малко по-рязко, рискувам да ми падне главата. Такова главоболие ме е налегнало, че чак не мога да мисля.
Положението обаче е кураво и сураво. Гледах, четох, умувах - тц. Нищо не хванах, освен онова за тъатуираниа връзка, та се смях със сълзи, като си те представих. Свеки минава покрай мен и ме гледа подозрително, защо аджеба се смея, а уж имах главоболие. Смехът лекувал, но не и от глупост все пак :) Затъпявам прогресивно. Вчера си купи нов телефон за по 10 лева на месец - HTC Tatoo, но или телефона е много орязан или аз съвсем съм го закъсала, та ми трябваха 3 часа да му намеря настройките. Ако го дам на Аличка, най-вероятно, ще намери повече функции от мен.
Много ми харесва колажа в началото. Много свеж и много жив.
Аааа, забравих да ти се похваля, че пролетта дойде и вече съм много по-жива. оня ден даже ходихме до Солун, та сега се чуствам свежа като краставичка :) Остава само да се сетя да си закача нейде мартеницата, та иначе ще откарам до Великден с нея.
Съдбата ме е орисала да работя с дебили. Изрусени мисли имаше друг първоначален замисъл. Заглавието трябваше да бъде "Кинопреглед на моите мисли".
Вие сте малки, но по мое време преди да започне кинопрожекцията на поредния капиталистически филм се излъчваше 10 минутен кинопреглед. Той трябваше да втълпи на работниците и селяните тоже, че тука е земния рай. Показваха се разни колхозници и унтербигадисти, които копаеха въглища 100 петилетки напред. Повечето имаха кариеси и напукани мазоли по ръцете. С две думи на нас умни глави не ни трябват, а бачкатори.
Същата тази мадафакана съдба ме изплющи да работя в Технологически парка на Явне. Комплексът произвеждащи предимно за армията. Така се запознах с Даниел и Вадим.
Дядото на Даниел е фарси. През 1917 година той пресича нелегално границата на Иран с Таджикистан. По късно се заселва в Казахстан и се жени. Генерацията му дава внуче Даниел, който е 100% джуиш. Даниел ненавижда евреите, но владее в тънкости историята на България. Знае кой е Джордж Димитрофф и как запалил Райхстага с туба бензин. По тази идея всяка сутрин ме подтиква към пъклен план. Понеже съм потомък на Димитрофф, да вляза с една туба бензин в кнесета и да го запаля. Те ти хляб за Куентин Тарантино.
Вадим е друг капацитет. На него му настойвам CNC машината и той цяла нощ колбаси. На мен не ми остава нищо друго освен да язда колелото и да се състезавам с охранителите на комплекса. Големият ми дерт е, че разстоянието Ашдод-Явне е само 18км, но аз стигам за 40мин. Има големи задръствания сутрин и си помислих, ако овладея силата и премина свръхзвуковата бариера, дали с велосипед няма да пристигам по-бързо на работа. Та такива едни руси...