В края на 2015г си купих видеорегистратор VIOFO A118C. Към момента той заемаше позиция на разумна покупка за целта. Регистраторът обаче не зае веднага работна позиция и повече от две години събираше прах в очакване на своя ден. Възпираше ме импровизацията на захранването. Не исках да прилича на "тесла, пирони, клещи и тел". Този подход доведе до покупка на USB поялник ZD-20U с чиято помощ добих нужния финес в началото на тази (2018) година.



На днешен ден споменатият модел не отстоява похарчените 68$, но както стари баби казват – всяко нещо с времето си!

С VIOFO любов от пръв поглед не се случи, защото записва видео на файлове с определен обем в епълски формат. Времето бе подвластно на Ubuntu 14.04 и възпроизвеждане на видеофайловете се свеждаше до ненужно шаманстване. За радост в Ubuntu 16.04 тези телодвижения са излишни, а в Android ги смила апликация MPlayer.

Край на романтика. По същество.
Малкият 1.5inch екран е някаква гаргара за очите и възниква въпрос за чий да се пуля в това китайско творение. Идеята е при неканен абсцес на пътя за минимум време, да се възпроизведе обстановката записана от регистратора до момент Х. Нетбук отпада, таблет тоже, а в XX1 век хуманоид на улицата без умен телефон е като имбецил загубил се в афро-американски квартал. При тази съзрялост на мислите остава да се инвестира още един вечнозелен долар в икономиката на чайнизите.



В умния телефункен ще се ръгне OTG-кабел. В него читател на микро-флаш карти, а в читателя самия носител на видеоматериал.

Жълтите братя продават OTG-кабел около половин зелен, а цената на читателя за клошарските 26 цента. Одобрил този технологичен синджир ме накара, да инвестирам кръвно заработен Джордж Вашингтон.

26 цента? Та това е почти наполовина от певеца Фифти цент. Що за майн гот ще е това и има ли право да бъде герой на обзора?

Поредният пик осведомява за възможни разцветки а.ка. луд на шарено се радва. За себе си твърдо в черно, компромис - рижаво.



Пристигнал на адреса го подложих на дисекция.







Става ясно че за подобна цена е положена факирска икономия. Печатна платка, корпус, контролер, печалба + безплатна доставка за 26с е китайска мистерия. И всичко това се крепи на честна пионерска. Платката се фиксира от пластмасови направляващи, които не я притискат достатъчно и това я прави "жива". Неприятно при пъхане в USB-порт. Лепило хелметекс реши проблема. От една страна направи читателя монолитен, но от друга лепилото разтвори леко пластмасовия корпус ( явно и в Китай събират пластмасови бутилки по кошовете и после претопяват в чукакчи ).



На ринга героят на темата ще мери сили срещу два адаптера на SanDisk.



Черният адаптер е произведен 2015-10-19, а червения - 2011-11-30. Притежавам още адаптер на Adata, компютър с вграден четец. При интерес мога да добавя и техните резултати.

Площадка за изпитание ще бъде карта от 2010г клас 2, с скромните 2GB обем.

Конкурентите са една категория - USB 2.0. Програма CrystalDiskMark под Windows 7 и по ред на номерата.

Първи Noname cardreader. Операционните системи го разпознават като
MXT-USB Storage Device.



Втори застава черния SanDisk Adapter ( по-свежия по години ).



Изненада. Очаквах повече от контролер на Realtek.

И за финал червен SanDisk Adapter също с контролер на Realtek.



Странно. Представи се по-добре и догони читателя на карти.

Вердикт
Noname cardreader-а има право на съществуване в жабката на автомобила. Ако не се пъха-вади варварски в него карти ще доживее с вас до дълбоки старини.