CC2530 модул e отличен микроконтролер за направи си сам zigbee-умно устройство. Притежавам следните три варианти и чрез тях тествам поредната самоделка. Макетна платка и проводници с конектори дава възможност, в полет да се постигне съответната радиосхема. Крайното решение прехвърлям на модул E18-MS1-PCB. Той е с екран, по-малки размери и рекламирани японски кондензатори на борда. Проблемът е, че ползва 1.27мм разстояние между пиновете, което е неудобно за prototype (макетни) платки. Интернет търсене на E18-MS1-PCB adapter board ме отведе до блога на Nicola Landro в темата му: "Develop, prototypize and deploy a Zigbee solution with E-18".

Преминал същото терзaние Nicola Landro предлага решение, което може да изпълни китайска фабрика за производство на електронни платки. Разбира се има и готови други предложения на онлайн-търговски площадки, но цена от $7 за бройка обезсмисля идеята за направи си сам.

Моeто решение се сведе до покупка на:
10PCS TSSOP16 SSOP16 SOP-16 SOP16 to DIP16 Transfer Board DIP Pin Board Pitch Adapter PCB за $1.80 Внимателно с ножовка разрезох надлъж по средата адаптера. След което забих контактните гребенчета в макетна платка. Тя пое роля на матрица и нивелир. Остана флюс, тинол и движения с поялника. Разбира се разрезания на две адаптер не притежава механична якост на монолитен. Подсилих с капки от секундно лепило всяко рамо към дъното E18-MS1-PCB. Модулът е запоен несиметрично. Получи се така, защото първо запоих разрезания на две адаптер, а после гребенчетата. Но макетната платка подсказа, че не е запазено разстоянието 2.54мм. Разпоих едното рамо и презапоих наново по препоръчания горе начин. Като за първи път простено.

За читателите на profruit.blogspot.com новогодишен подарък.
Подсказка кой пин кoй GPIO порт е.

Ролята му се свежда да информира за състоянието на напрежението: налично или отсъства в електрическата схема. Например, напрежението от градската мрежа в вашия дом или такова в даден електроуред, без значение дали е постоянно или променливо.

Sonoff SNZB-04

Sonoff SNZB-04 е ITEAD zigbee датчик за врати и прозорци. Купени две бройки през юни '21г и седмица по-късно още една за проба. Подкупи ме продажната цена около 6.80$ за бройка, което е два пъти по-малко от фаворита в лицето на конкуренцията им.
Разочарованието не закъсня. Недодялан ръбат дизайн на вид се преглъща, но честа замяна на CR2032 през 8месеца е разточителство. И трите датчика (купени от различни продавачи) показваха по ниски нива на напрежението на CR2032. Атрибут "last_seen" липсва. По него може да се ориентира човек, кога последно е рапортувал в zigbee-мрежата. Напрежение 2.80V e минимално ниво за стабилна работа.
Атрибут "last_seen" липсва. По него може да се ориентира човек, кога последно е рапортувал в zigbee-мрежата. 3.15V напрежението на нова CR2032 измерена с волтметър, докато SNZB-04 рапортува за 2.90V. Напрежение от 2.80V e минимално гранично ниво за работа. Подобно поведение за разсеян човек е нонсенс и на свой ред ги изсипах в "дълбокия сандък", заменени от агресивна конкуренция за 4.89$ бройката..

Модификации

В мрежата е пълно с примери за модификации на zigbee датчик за врати и прозорци. Всичко се свежда до прихващане на OPEN/CLOSED състоянието.

Геркон/рийд ампула или датчик на Хол е закачен на GPIOx пин на Zigbee-контролера. Когато ампулата даде контакт под влияние на приближения магнит GPIOx порта променя нивото си от Low на High и съобщава изменението на координатора. Излиза, че ако паралелно запоим външен контакт, който може да променя състоянието си от отворен на затворен получаваме допълнителен функционал. Датчик вибрация, датчик наклон, датчик налягане от седалка на автомобил и в този ред, все неща, който затварят веригата.

Токът, протичаш през геркона е едва 0.3µA. Това развързва ръцете за поредни идеи.

Датчик наводнение.
Sonoff SNZB-04 до датчик за наводнение.

Принципът на работа е идентичен. Разликата е, че датчик наводнение е в водоустойчив корпус за съответната цена. Достатъчно е да запоим два проводника и да ги потопим в чашата, за да получим сигнал CLOSED. Мисълта е ясна и нататък зависи само от вашите ръце. Кръглият датчик слухти под пералнята, а импровизирания под вградения сифон в шкафа на банята.

Превръщане в датчик за наличие на напрежение

Моят openHAB живее в лаптоп с сносна батерия. Един UPS по-малко. Моят рутер е дублиран от UPS. Локалното енерго-разпределение е класически монополист и гаси-пали без предупреждение. Градската мрежа е допотопна. Трансформатори на открито и при проливни дъждове токови удари един след друг. Това ме принуди, да се замисля за датчик за наличие на напрежение. "Токът спира" внезапно - openHAB преминал на мускули от UPS-те праща съобщение "Без ток вкъщи".

Вадим от пясъчника поредния Sonoff SNZB-04. Вградената CR2032 е пореден UPS. Датчик автономен, сървър и рутер също. Вместо геркон идва оптрон PC817C SHARP. Входа на инфра-червения светодиод съединяваме в верига към наблюдаваното напрежение. Според производителя то е U = 1.2V ~ U = 1.4V max и ток ограничен на 6mA.

Притежавам разнообразие от оптрони и споменатия модел бе избран, заради най-ниския преход емитер-колектор. Само 150Ω преход емитер-колектор (тестер в режим "проверка на диод"). На входа подадох напрежение +1.2V и ток стабилизиран на 10mA. Транзисторът в вторичната верига се отпуши и Sonoff SNZB-04 съобщение CLOSED.


На страна на сървъра в подходящ скрипт този флаг ще се показва като "има ток вкъщи". Прекъсвам захранването от лабораторния източник и оптрона се запушва. Флагът е променен на "няма ток вкъщи".

Тази реализация позволява следене на битова техника по постоянен ток. Моята цел е следене напрежението в градската мрежа. И често срещам колхозни изпълнения от токоизправител захранващ реле с сухи контакти. Работи, но не е кашерно. Излишен 1W~1.5W разход към сметката за ток. Излишни 5$ за реле и токоизправител плюс уродливия вид на самоделката.

Китайците предлагат модул (AC 220V Optocoupler Isolation Module Voltage Detector) за следене на мрежово напрежение, чрез оптрон. Цена народна, но изпълнение не e по фен-шуй. Чрез балансно съпротивление, което се нагрява до 55°C. Това категорично ме отказа. Моите лета са жежки.
Балансен кондензатор е моя избор. Начертах схема в sPlan. Запоих на макетна платка и оживя!




Зависимост на ток през светодиода от обема баласния кондензатор.

C    15 nF 68 nF   100 nF  150 nF 330 nF  680 nF  1000 nF
Iled 1 mA  4.5 mA  6.7 mA  10 mA  22 mA   45 mA    67 mA

Резултат
Kонсумация от градската мрежа: практически 0.0W,
При ~ 226V на входа,
На рамената на стабилитрона +4.08V,
На входа на PC817C +Uin = 1.145V,
Изходно съпротивление емитер-колектор Re-c = 153.5Ω.

Разлогах с ценер на 5.1V и за късмет с бял светодиод на 2.88V. Неговата роля е двойна. Индикатор входно напрежение и индикатор, че инфрачервения диод е изправен.

И за финал към тези, които искат да минат по линия на най-малкото съпротивление.
Мощното 56к съпротивление от китайския модул в коша. На негово място балансен кондензатор в чийто крачета е запоен 1M съпротивление. Нулевата линия до Грец-диодите се прерязва за мост от smd 47Ω съпротивление.

Sonoff SNZB-04 не е аксиома. Той бе само пример и това важи за всеки модел zigbee датчик за врати и прозорци от еко-системите на TuYa, Aqara, Mijia. Даже гол модул на база CC2530 е достатъчен. Спазвайте полярността на изводите на геркона към транзистора в оптрона.

Разбира се на ваш риск и страх!

Nokia AC-18E e импулсен токоизправител на 5V за едноименна фамилия телефони. На празен ход отдава 5.15V и заявена сила на тока 550mA.

Извличането на електронната платка става изключително трудно. Капакът в горния край на изправителя се държи на плътни щипки. Може да се подпори с плоска отверка откъм изхода на кабела. Никаква гаранция, че ще се запази външния вид. Предполагам капака е залепен с ултра-вибрация. В моя случай грубо го срязох с лист от ножовка.


Шелкографията на платката съобщава: rev.A 201806517 A1880517. Силовата верига започва от FR1 10Ohm/1W FR-1 KB-3152. Полупредпазител-полутермистор. Високоволтови филтрови кондензатори 2x2.2uF@400V PET1938 105°С.



Високоволтов изправител STC934 ABC10. Контролер OB25134JP SOP7.
Изправител на ниското напрежение е диод Шотки SS14, 1A 40V.
Филтров кондензатор PET1938 470uF@10V 105°С.



Оптрон няма. Стаблитрон/ценеров диод също няма. Предполагам групата R6 ~ R9 и диода D2 задават стабилизацията към контролера. Накратко, твърде постна схема.

На свой ред запоих керамика от 1uF на изхода на токоизправителя.
Втория високоволтов кондензатор от 2.2uF замених на 4.7uF.
На входа запоих пълноценен предпазител от 800mA, a след него варистор на 470V и термистор. Всеки един облякох в термо-свиваеми тръби.



Целта е Nokia AC-18E, да захрани ESP-01S Wi-Fi реле модул v4.0, разгледан в едноименната тема. Новото е, че на мястото на премахнатия бутон Reset запоих електролитен кондензатор 470uF 6.3V. В помощ на линейния стабилизатор на 3.3V.

ESP-фамилията WiFi контролери е претенциозна към качеството на захранване, а китайците в своите модули силно икономисват. Работи и наздраве е техния принцип.

При изключено механическо реле въпросната самоделка консумира 0.2W от 230V мрежа. При включено вдига до 1.2W. Кутия на импровизацията стана телефонен контакт.

На 7 февруари 2010г ви запознах с ноутбук Dell Studio 1555. Изминаха 10 години и споделям свои впечатления, които да послужат като идея за повторение за втори живот на машината.

Първите три години ноутбука се ползваше интензивно. Предимно на адаптер и в редки изключения автономно от вградената батерия. Windows 7 Home се справяше с поставените задачи. Най-тежки програми бяха Photoshop CS3 и SolidWorks 10.

Някъде там по това време ме предаде вградения оптичен дисковод. GA11N може да работи само с големи дискове. Мини дискове за него са табу и това бе първата неприятна изненада. Бутон за физическо извличане няма и такава роля поема клавиш от клавиатурата.



На практика да съм просвирил 10 диска и записал 4 ~ 5. Този брой завъртяни дискове бе всичко на което му бе писано да работи, а това е много далеч от суперлатива в името му Super.

Безжична мрежова карта (Mini PCI Express) на Dell Studio 1555 получава второ място за купата на куц кон. Поддържа 802.11a/b/g, което бе норма за периода си. С прехода на англоезичен интерфейс на Windows добавих dual-boot и втора система стана Ubuntu 10.10.



Ubuntu 10.10 бе нацелено към мобилни компютри и това обяснява избора му. Ubuntu не приемаше от раз Mini PCI Express заради политиката на Broadcom и това положение търпях до Ubuntu 16.04. Малък, но допълнителен минус е липсата на интегриран син зъб. В началото ми липсваше, но след време счетох това за плюс. Преход към 802.11a/b/g/n подразбира пенсиониране на оригиналната карта.

Работата на твърдия диск напрягаше и на свой ред слагах програми за мониторинг на температурата му. Заводският 250GB диск на WD през лятото с лекота достигаше ниво +56С°. Тествах с модели на: Toshiba, Seagate, Hitachi. Без разлика. Те просто завираха и в края на 2017г замених на SSD. Това сложи край на притесненията ми.



Разлика в скоростите при преход от механичен към твърдосплавен диск.


Значим интерес за мен е енерго-потреблението на ноутбука. Dell комплектува Studio 1555 с AC ADPTER MODEL FA65NE1-00 и заявява OUTPUT 19.5V и 3.34A.

На бюрото ми стои цифров енергометър. Един таб на браузър и зареждане на батерията вдига показанието на 67W. При 100% заряд и един таб на браузър в Ubuntu 16.04 показанието витае около 23W. Отличен резултат.



Семейството ми от компютри през лятото на 2013г рязко се увеличи като бройка и това засенчи Dell Studio 1555. Започна да залежава на рафта, конкуриран от по-мощните си събратя. В края на 2016г купих процесор 2-ра ръка с намерение, да културизирам Dell Studio 1555. Пристигна в началото на февруари 2017.


T9400 не е максималния избор. Има по-мощен, но цената му не се вмества в бюджет 4.89$. С новия процесор спокойно гледах fullHD клипове от YouTube. Замяната даде възможност след 7години да сменя пастата за охлаждане с нова. Намазах с MX-4 и температурата падна с 12С°.

Достъпа до процесора е изпитание за вашите технически умения. Това става след дълго разглобяване на съставни модули. Буквално разчленявате ноутбука на съставни части. Нулева ремонтно-пригодност и минавате изпита, след като върнете всяко винтче на мястото му.



Притежавам още ноутбук Acer Aspire 4333 ZQ5. Той е с същия сокет процесор. Освободеният Т4300 зае мястото на едноядрения Celeron. Acer пое дълбока глътка въздух, а по-късно му купих Т9400 от същата площадка срещу 5$.

BIOS на всеки един компютър разпозна новия процесор и при Dell Studio 1555 изглежда така.



Кръгчето на екрана вдясно от центъра е петно на дефектирала матрица. Появи се на втората година и дълго ми режеше окото, докато свикна.

Разглобяването на ноутбука, заради новия процесор, ми подсказа, че мога да сменя клавиатурата на вариант с подсветка. Испанските бутони бяха много неудобни. Това ме глождеше да купя нова клавиатура и нов екран, но отлагах за по-нататък. Привет на модела ми Lenovo с три-цветна подсветка и димиране.

В края на 2019г след три годишен престой на рафта получих пореден сюрприз. Дясната част на клавиатурата не печатеше и тя остана единствено като фасада.



Преди два дни в качеството на тестова площадка инсталирах Ubuntu 20.04, за да разгадая Tasmotizer. Обърнах внимание на батерията и рапорта ме информира, че нейния капацитет е 64% от първичната й младост. След 10г това ми дава възможност, да блуждая в интернет около 45мин. Смятам резултата за отличен.

Windows 10 дружи отлично с Dell Studio 1555. Всичко се разпознава от раз. Никакви жълти знаци и това лепна етикет на Windows 7 коматоз. През всичкото това време се избавях от всякакви кабели и плавно преминах на безжично съединение. За аудио ползвах apt-X bluetooth стик на китайската кантора Orico.



Tова е всичко! Очаквайте продължение за неочакван поврат за Studio 1555.

В "Практикум с ESP-01S" се запознахте с едноименния модул, начин за префлашване и реализация на управляван дистанционно по Wi-Fi контакт.

Чудесно, но изтъква дебел минус. Изразходва се много време за оживяване,наличие на радио-елементи, платка, запояване и т.н. Площадките на Китай спестяват изброеното продавайки готов модул за 3.30лв. Отдавна го бях нацелил, но негативите в отзивите ме караха да го подминавам. В един момент реших да го пипна на живо и узная повече.

Различни ракурси на изделието, представляващ сандвич от ESP-01S и модул упрaвляващ реле.


Поглед отдолу.

Под капака или без ESP-01S.

Два клемореда. Двойният е за постоянно +5V захранване на модула, а тройния за силовата верига: нормално отворен и нормално затворен контакти.

Първият нонсенс е китайските ампери за комутация. Заявени 10А е повече от наивно и за себе си приемам 1А таван. Пътечките на обратната страна на платката не са разчетени за 10А, ни миниатюрното реле вдъхва такава възможност, така че китайците в своя репертуар.

Платката идва с вграден линеен стабилизатор на 3.3V и плюс жълтия интерфейс за ESP-01S даде превес на везните, да го купя.

Заделих време и проследих изпълнението на радиосхемата. Това е крайния й вид.

Всеки вещ по контролер ESP8266 скептически би възприел тази схема за работоспособна, а после замислил - китаецът на какво прахче е седял, когато е съчинявал творението. По-важно е, че модула се предлага в две разновидности според транзистора - с биполярен или с полеви, и се комплектува с ESP-01S или с ESP-01. В краен резултат заставате пред четири варианта и за да не попаднете в лотария уточнявайте с продавача.

Моят частен случай разглежда версията с полеви транзистор и ESP-01S.

Смутът предизвиква GPIO0. Предназначението му е да превключва в режим флашване на паметта, като бива притеглен към low ниво, а R2 това и прави и като следствие масов негатив в коментарите. Изход от положението е, че се пренасочва изхода към релето от GPIO0 на GPIO2, a около GPIO0 се организира съединение подобаващо за флаш бутон.



Но чудеса не се случват само по Коледа и в океана от firmware за ESP8266 реших да пробвам с утвърдената Tasmota. Релето заработи противно на теорията. Добавих само бутон Вкл/Изкл. По-правилно е да се каже тригер, защото превключва режима от Вкл на Изкл или обратно. Бутонът закачих на GPIO3 (RX). Не е проблем вместо бутон, да посочите ключ, като редактирате в настройките.


Допълненията са начертани в червен цвят. Кондензатор C3 в светло-кафяв е препоръчителен. Връзката CHIP_EN също бе ампутирана. Учудващо, че по време на теста модулът работеше без нея, но за да вържа гащите добавих мостче към захранването. Справка снимката от интернет.

Стабилизиран импулсен токоизправител на 5V/1A - TAD037EBE на Samsung от 2002г пое роля на източник на захранване. Право на втори живот.



Модулът е толкова компактен, че се помести в декоративна капачка на контакта за стена, a токоизправителя потопих в дъното на конзолата зад контакта. От толкова жици и тоци заприлича на надиплени свински черва.

Поглед отпред.
Микро бутон от мишка пое ролята на тригер. Малко неудобно за натискане, ако имате маникюр на орел, но аз не страдам от подобни недостатъци.



Реле-модулът ще комутира токоизправителя на светодиодно осветление вградено в етажерка окачена на стената. Сега мога по старовремски да включвам осветлението изпитвайки тактилно усещане или дистанционно чрез wi-fi терминал в моята локална мрежа, с възможност да настройвам неограничен брой таймери за вкл или изкл.

Към днешен ден пазарът предлага многообразие от модули за безпроводно приемо-предаване по Wi-Fi канал на базата на микроконтролер ESP8266.

Един от популярните е ESP8266 ESP-01. Цената му гравитира около два родни лева.

Минималистичният вид на ESP-01 респектира върху количеството достъпни изводи - GPIO (General Ports of Input/Output, входно/изходен порт за общо назначение).

ESP-01 изживя своето време и еволюира в ESP-01S, който е герой на поредната среща. Нека видим какво може да постигнем с това малко чудо на електрониката.



Легенда:

• 3.3V - постоянно захранващо напрежение с максимална стойност 3.6V;
• GND - земя, общ проводник;
• GPIO1 - TX порт (излъчване);
• GPIO3 - RX порт (приемане);
• RST - нулиране (RESET = LOW active);
• CHIP_EN - chip power down (LOW = active);
• GPIO0 - порт с генерално назначение;
• GPIO2 - порт с генерално назначение;

ESP-01 e на доизживяване, до изчерпване на количествата. Той е с два светодиода на борда. Един постоянно включен към захранващата линия, а втори закачен на GPIO2. Неговата SPI флаш памет започва от 512Kbyte (обем от времето на първите партиди). ESP-01S e с един светодиод, закачен за GPIO1/TX порт. Добрата новина е, че разпиновката е съвместима и още, че паметта безпроблемно може да се замени с модел на друг производител с обем до 4Mbyte.

Екземплярът от снимката пристигна с 1Mbyte памет и инсталиран в нея AT firmware, създаващ открит достъп по Wi-Fi - access point (AP), Station (STA) или двете. Тези опции не са предмет на последвали съждения и мислите за тях като начин, демонстриращ, че модула е изправен. На свой ред реших, да затрия наличното и инсталирам приложен firmware.



В роля влязоха USB-UART-3.3V TTL адаптер PL2003, макетна плата, кабели, трансформаторен токоизправител на 3.3V, два бутона (boot и reset), филтров кондензатор от 1000µF, три резистора по 10kΩ.

ESP-01/ESP-01S e неудобен за бърз монтаж на радиосхеми върху макетна платка (breadboard) и бе купен адаптер, чийто монтаж заедно с модула навява на сандвич.

ESP8266 е капризен към качеството на захранването. При рязко изменение на напрежението пропада WiFi съединението или по-лошо - самонулира се. За това по възможна близост към модула добавяме филтров кондензатор дублиран от керамически, който да изглажда шумовете.



В мрежата са описани много радиосхеми за флашване на ESP8266 ESP-01S модул, но те са окастрени. Да, работят, но теоретично се водят нестабилни, за което повторих пълна схема за флашване на снимката долу.



Стъпките са следните.

1. Включваме първо USB-UART адаптера в компютъра, за да разберем кой порт му е назначен. Инсталация на съответен драйвер за работа на адаптера се подразбира, че е минала успешно.
2. Включваме външно стабилно захранване на 3.3V. Не ползвайте захранване от адаптера, то е слабо и е предвидено за негови вътрешни нужди.
3. Следва натискане и задържане на бутон "reset".
4. След него натискане и задържане на бутон "boot/flash".
5. Отпускане на reset.
6. Последно, отпускане на flash.

Готово! ESP-01S е превключен в режим на флашване.

Идеята предполагам уловихте. Да постигнем сами WiFi реле, което да командваме дистанционно. При това евтин аналог на реле Sonoff Basic R2.

Опити с механично реле от моя страна завършиха бързо с вердикт нещо по-умно, по-безшумно и по-просто. Спрях се на твърдотелно реле OMRON G3MB-202P. Цена от 1.50лв предлага надпис "произведено в Япония", 5V управляващо постоянно напрежение и 2А комутация на товар в градската мрежа.



Закачих релето към лабораторен захранващ блок и установих, че минимално ниво на напрежението от 3.05V го включва, а консумацията на ток е 7.5mA. Идеално. 3.05V е нивото на програмируем пин на ESP8266 при HIGH, a максималната сила на тока е 10mA. Това означава, че релето може да се захрани директно от микроконтролера в щатен режим на работа без каквито и да е допълнителни съгласуващи стъпала.

Доста време загубих, докато финализирах окончателния вид на радиосхемата и тя е всичко, ако може да се каже с една дума.



Захранването на умното реле възложих на зарядно устройство ACP-12E от телефон Nokia 6288. То е импулсно, но не обратноходово, без входен мрежов филтър. 5.7V на празен ход и заявени 800mA максимална сила на тока. Нужното 3.3V напрежение формира положителен стабилизатор на напрежение AMS1117.

Отклонение.
Често сменям телефоните си по банална причина - преход към по-нов. Апаратите утилизирам, но запазвам захранванията им за втори живот. Чекмедже пълно с всевъзможни зарядни и ето повод след 10г "престой в фризера отново на фронта". Комбинацията ACP-12E + AMS1117 за постигане на работно напрежение от 3.3V може да се опрости с модели от Samsung Galaxy серия - Travel adaptor ATADU10EBE / TAD037EBE. Te са по-компактни и по-мощни. Важното е, че са обратноходови и стабилизацията е постигната с специализирана интегрална схема TL431. Замяна на един smd резистор ще промени изходното +5V на +3.3V.

ACP-12E и крайния консуматор се захранват от обща линия защитена от 1А предпазител и варистор на 300V. В ролята на мрежов филтър добавих X2 кондензатор от 100nF.

На едностранна платка за общо назначение запоих радиодетайлите, а връзките между тях постигнах с мостчета. Примитивно, но годините когато ецвах платки останаха в миналия век. Затова пък промих флюса с спирт и боядисах с лак.







Главен виновник за този развой е XYD558. Изминаха две години откакто доработих тази светодиодна лампа, но ме терзаеше един проблем. Заспя ли на включена светлина се събуждам нощем, което е дразнещо и ставам от леглото да я изключа. ESP8266 се оказа ключ на решението сведен до умен контакт, който ще захранва лампата.



Умен контакт първи тест от телефон и PC. Всичко ОК. Включване и изключване от виртуален бутон по зададен IP адрес в моята домашна мрежа.



По заявка на производителя XYD558 е 0.7W, но на стенда енергометърът разобличи китайската лъжа и отчете 0.4W консумация. Мизер за твърдотелното реле.

Енергометърт отчете консумация на умния контакт при изключено състояние 0.3W ~ 0.8W. Да, значението плаваше между тези гранични стойности. При включено положение падът на напрежение между клеми 1 и 2 на твърдотелното реле съставляваше 1.42V. При това положение релето ще издържа без радиатор до 1А, а при максимална заявка от 2А радиаторът става задължителен.

Важно е да се помни, че няма галваническо разделение в силовия контур. И добрата новина е, че фазопоказателя закачен за извод 1 не свети при изключено реле. Впечатляващо, но най-силно ме изненада, че няма тлеене и опит за самозапалване на енергоспестяваща лампа. Все едно механично реле с нормално отворени контакти.

Комутациите по сила на тежест от лека към най-тежка се нареждат в следната последователност: активен товар, капацитивен и индуктивен. Активен бе крушка с нажежаема жичка от 60W. Kапацитивен XYD558 и енергоспестяващи лампи от различни производители.

Притежавам 100W subwoofer с трансформаторно захранване и това акустическо тяло изигра роля на индуктивен товар. Има един дразнещ момент с него. Изключа ли източника на сигнал от суба се раздава брум и спасението е изключване на захранването му. Но ключът е на обратната страна, много неудобно за манипулация и решение на проблема виждам в повторение на описаното с ESP-01S (за целта бе купена поредна порция детайли, които са на път). Ампер-клеща с съответна функция отчете стартов ток на суба 2.4А. Моят герой възприема пика без паника и виждам как след месец няма да се гъзурча в търсене на ключа. Адмирации за OMRON.



За финал разделих платката на секции с диалектрична подложка от импулсно захранване донор. Краен десен контакт става умен, докато ляв и среден запазват първоначалната си тъпотия. Тъй като е контакт по замисъл, допълнителен бутон или ключ отпадат като идея. Моментно ще се включва от телефон или PC от моята домашна мрежа, или по заложени сценарии в програмната част.



Не е проблем да постигнем умен ключ за вашето осветление. Добавете бутон между GPIO0 и земя, и 10kΩ резистор между GPIO0 и +3.3V. Бутон boot/flash от първата схема ще се превърне в физически ключ за включване/изключване на осветлението.