Първите три години ноутбука се ползваше интензивно. Предимно на адаптер и в редки изключения автономно от вградената батерия. Windows 7 Home се справяше с поставените задачи. Най-тежки програми бяха Photoshop CS3 и SolidWorks 10.
На практика да съм просвирил 10 диска и записал 4 ~ 5. Този брой завъртяни дискове бе всичко на което му бе писано да работи, а това е много далеч от суперлатива в името му Super.
Безжична мрежова карта (Mini PCI Express) на Dell Studio 1555 получава второ място за купата на куц кон. Поддържа 802.11a/b/g, което бе норма за периода си. С прехода на англоезичен интерфейс на Windows добавих dual-boot и втора система стана Ubuntu 10.10.
Ubuntu 10.10 бе нацелено към мобилни компютри и това обяснява избора му. Ubuntu не приемаше от раз Mini PCI Express заради политиката на Broadcom и това положение търпях до Ubuntu 16.04. Малък, но допълнителен минус е липсата на интегриран син зъб. В началото ми липсваше, но след време счетох това за плюс. Преход към 802.11a/b/g/n подразбира пенсиониране на оригиналната карта.
Работата на твърдия диск напрягаше и на свой ред слагах програми за мониторинг на температурата му. Заводският 250GB диск на WD през лятото с лекота достигаше ниво +56С°. Тествах с модели на: Toshiba, Seagate, Hitachi. Без разлика. Те просто завираха и в края на 2017г замених на SSD. Това сложи край на притесненията ми.
Разлика в скоростите при преход от механичен към твърдосплавен диск.
Значим интерес за мен е енерго-потреблението на ноутбука. Dell комплектува Studio 1555 с AC ADPTER MODEL FA65NE1-00 и заявява OUTPUT 19.5V и 3.34A.
На бюрото ми стои цифров енергометър. Един таб на браузър и зареждане на батерията вдига показанието на 67W. При 100% заряд и един таб на браузър в Ubuntu 16.04 показанието витае около 23W. Отличен резултат.
Семейството ми от компютри през лятото на 2013г рязко се увеличи като бройка и това засенчи Dell Studio 1555. Започна да залежава на рафта, конкуриран от по-мощните си събратя. В края на 2016г купих процесор 2-ра ръка с намерение, да културизирам Dell Studio 1555. Пристигна в началото на февруари 2017.
T9400 не е максималния избор. Има по-мощен, но цената му не се вмества в бюджет 4.89$. С новия процесор спокойно гледах fullHD клипове от YouTube. Замяната даде възможност след 7години да сменя пастата за охлаждане с нова. Намазах с MX-4 и температурата падна с 12С°.
Достъпа до процесора е изпитание за вашите технически умения. Това става след дълго разглобяване на съставни модули. Буквално разчленявате ноутбука на съставни части. Нулева ремонтно-пригодност и минавате изпита, след като върнете всяко винтче на мястото му.
Притежавам още ноутбук Acer Aspire 4333 ZQ5. Той е с същия сокет процесор. Освободеният Т4300 зае мястото на едноядрения Celeron. Acer пое дълбока глътка въздух, а по-късно му купих Т9400 от същата площадка срещу 5$.
BIOS на всеки един компютър разпозна новия процесор и при Dell Studio 1555 изглежда така.
Кръгчето на екрана вдясно от центъра е петно на дефектирала матрица. Появи се на втората година и дълго ми режеше окото, докато свикна.
Разглобяването на ноутбука, заради новия процесор, ми подсказа, че мога да сменя клавиатурата на вариант с подсветка. Испанските бутони бяха много неудобни. Това ме глождеше да купя нова клавиатура и нов екран, но отлагах за по-нататък. Привет на модела ми Lenovo с три-цветна подсветка и димиране.
В края на 2019г след три годишен престой на рафта получих пореден сюрприз. Дясната част на клавиатурата не печатеше и тя остана единствено като фасада.
Преди два дни в качеството на тестова площадка инсталирах Ubuntu 20.04, за да разгадая Tasmotizer. Обърнах внимание на батерията и рапорта ме информира, че нейния капацитет е 64% от първичната й младост. След 10г това ми дава възможност, да блуждая в интернет около 45мин. Смятам резултата за отличен.
Windows 10 дружи отлично с Dell Studio 1555. Всичко се разпознава от раз. Никакви жълти знаци и това лепна етикет на Windows 7 коматоз. През всичкото това време се избавях от всякакви кабели и плавно преминах на безжично съединение. За аудио ползвах apt-X bluetooth стик на китайската кантора Orico.
Tова е всичко! Очаквайте продължение за неочакван поврат за Studio 1555.
до нови срещи ^.^
0 Response to "Dell Studio 1555 - 10 години по-късно"
Публикуване на коментар