Един от популярните е ESP8266 ESP-01. Цената му гравитира около два родни лева.
Минималистичният вид на ESP-01 респектира върху количеството достъпни изводи - GPIO (General Ports of Input/Output, входно/изходен порт за общо назначение).

Легенда:
- 3.3V - постоянно захранващо напрежение с максимална стойност 3.6V;
- GND - земя, общ проводник;
- GPIO1 - TX порт (излъчване);
- GPIO3 - RX порт (приемане);
- RST - нулиране (RESET = LOW active);
- CHIP_EN - chip power down (LOW = active);
- GPIO0 - порт с генерално назначение;
- GPIO2 - порт с генерално назначение;
Екземплярът от снимката пристигна с 1Mbyte памет и инсталиран в нея AT firmware, създаващ открит достъп по Wi-Fi - access point (AP), Station (STA) или двете. Тези опции не са предмет на последвали съждения и мислите за тях като начин, демонстриращ, че модула е изправен. На свой ред реших, да затрия наличното и инсталирам приложен firmware.

В роля влязоха USB-UART-3.3V TTL адаптер PL2003, макетна плата, кабели, трансформаторен токоизправител на 3.3V, два бутона (boot и reset), филтров кондензатор от 1000µF, три резистора по 10kΩ.
ESP-01/ESP-01S e неудобен за бърз монтаж на радиосхеми върху макетна платка (breadboard) и бе купен адаптер, чийто монтаж заедно с модула навява на сандвич.
ESP8266 е капризен към качеството на захранването. При рязко изменение на напрежението пропада WiFi съединението или по-лошо - самонулира се. За това по възможна близост към модула добавяме филтров кондензатор дублиран от керамически, който да изглажда шумовете.

В мрежата са описани много радиосхеми за флашване на ESP8266 ESP-01S модул, но те са окастрени. Да, работят, но теоретично се водят нестабилни, за което повторих пълна схема за флашване на снимката долу.

Стъпките са следните.
- Включваме първо USB-UART адаптера в компютъра, за да разберем кой порт му е назначен. Инсталация на съответен драйвер за работа на адаптера се подразбира, че е минала успешно.
- Включваме външно стабилно захранване на 3.3V. Не ползвайте захранване от адаптера, то е слабо и е предвидено за негови вътрешни нужди.
- Следва натискане и задържане на бутон "reset".
- След него натискане и задържане на бутон "boot/flash".
- Отпускане на reset.
- Последно, отпускане на flash.
Идеята предполагам уловихте. Да постигнем сами WiFi реле, което да командваме дистанционно. При това евтин аналог на реле Sonoff Basic R2.
Опити с механично реле от моя страна завършиха бързо с вердикт нещо по-умно, по-безшумно и по-просто. Спрях се на твърдотелно реле OMRON G3MB-202P. Цена от 1.50лв предлага надпис "произведено в Япония", 5V управляващо постоянно напрежение и 2А комутация на товар в градската мрежа.

Закачих релето към лабораторен захранващ блок и установих, че минимално ниво на напрежението от 3.05V го включва, а консумацията на ток е 7.5mA. Идеално. 3.05V е нивото на програмируем пин на ESP8266 при HIGH, a максималната сила на тока е 10mA. Това означава, че релето може да се захрани директно от микроконтролера в щатен режим на работа без каквито и да е допълнителни съгласуващи стъпала.
Доста време загубих, докато финализирах окончателния вид на радиосхемата и тя е всичко, ако може да се каже с една дума.
Захранването на умното реле възложих на зарядно устройство ACP-12E от телефон Nokia 6288. То е импулсно, но не обратноходово, без входен мрежов филтър. 5.7V на празен ход и заявени 800mA максимална сила на тока. Нужното 3.3V напрежение формира положителен стабилизатор на напрежение AMS1117.
Отклонение.
Често сменям телефоните си по банална причина - преход към по-нов. Апаратите утилизирам, но запазвам захранванията им за втори живот. Чекмедже пълно с всевъзможни зарядни и ето повод след 10г "престой в фризера отново на фронта". Комбинацията ACP-12E + AMS1117 за постигане на работно напрежение от 3.3V може да се опрости с модели от Samsung Galaxy серия - Travel adaptor ATADU10EBE / TAD037EBE. Te са по-компактни и по-мощни. Важното е, че са обратноходови и стабилизацията е постигната с специализирана интегрална схема TL431. Замяна на един smd резистор ще промени изходното +5V на +3.3V.
ACP-12E и крайния консуматор се захранват от обща линия защитена от 1А предпазител и варистор на 300V. В ролята на мрежов филтър добавих X2 кондензатор от 100nF.
На едностранна платка за общо назначение запоих радиодетайлите, а връзките между тях постигнах с мостчета. Примитивно, но годините когато ецвах платки останаха в миналия век. Затова пък промих флюса с спирт и боядисах с лак.



Главен виновник за този развой е XYD558. Изминаха две години откакто доработих тази светодиодна лампа, но ме терзаеше един проблем. Заспя ли на включена светлина се събуждам нощем, което е дразнещо и ставам от леглото да я изключа. ESP8266 се оказа ключ на решението сведен до умен контакт, който ще захранва лампата.

Умен контакт първи тест от телефон и PC. Всичко ОК. Включване и изключване от виртуален бутон по зададен IP адрес в моята домашна мрежа.

По заявка на производителя XYD558 е 0.7W, но на стенда енергометърът разобличи китайската лъжа и отчете 0.4W консумация. Мизер за твърдотелното реле.
Енергометърт отчете консумация на умния контакт при изключено състояние 0.3W ~ 0.8W. Да, значението плаваше между тези гранични стойности. При включено положение падът на напрежение между клеми 1 и 2 на твърдотелното реле съставляваше 1.42V. При това положение релето ще издържа без радиатор до 1А, а при максимална заявка от 2А радиаторът става задължителен.
Важно е да се помни, че няма галваническо разделение в силовия контур. И добрата новина е, че фазопоказателя закачен за извод 1 не свети при изключено реле. Впечатляващо, но най-силно ме изненада, че няма тлеене и опит за самозапалване на енергоспестяваща лампа. Все едно механично реле с нормално отворени контакти.
Комутациите по сила на тежест от лека към най-тежка се нареждат в следната последователност: активен товар, капацитивен и индуктивен. Активен бе крушка с нажежаема жичка от 60W. Kапацитивен XYD558 и енергоспестяващи лампи от различни производители.
Притежавам 100W subwoofer с трансформаторно захранване и това акустическо тяло изигра роля на индуктивен товар. Има един дразнещ момент с него. Изключа ли източника на сигнал от суба се раздава брум и спасението е изключване на захранването му. Но ключът е на обратната страна, много неудобно за манипулация и решение на проблема виждам в повторение на описаното с ESP-01S (за целта бе купена поредна порция детайли, които са на път). Ампер-клеща с съответна функция отчете стартов ток на суба 2.4А. Моят герой възприема пика без паника и виждам как след месец няма да се гъзурча в търсене на ключа. Адмирации за OMRON.

За финал разделих платката на секции с диалектрична подложка от импулсно захранване донор. Краен десен контакт става умен, докато ляв и среден запазват първоначалната си тъпотия. Тъй като е контакт по замисъл, допълнителен бутон или ключ отпадат като идея. Моментно ще се включва от телефон или PC от моята домашна мрежа, или по заложени сценарии в програмната част.

Не е проблем да постигнем умен ключ за вашето осветление. Добавете бутон между GPIO0 и земя, и 10kΩ резистор между GPIO0 и +3.3V. Бутон boot/flash от първата схема ще се превърне в физически ключ за включване/изключване на осветлението.

0 Response to "Практикум с ESP-01S"
Публикуване на коментар