На преден план еднокален,на заден двуканален. Името подсказва, че това е продукт за американския пазар и на практика разликата спрямо европейска или английска версия е само в външните размери.
Панелите се държат на клипси към тялото и плоска отверка е достатъчно да ги отдели. Отдолу ни посреща сандвич от две платки разположени на етажи. Долна голяма е импулсното захранване с релето, а над нея стои управлението.
Платката е двустранна. На невидимата страна е запоен датчик и информативен светодиод. Над микроконтролера е организирано управлението на сензора. За съжаление без надпис. Отверстията вляво са UART-интерфейс.
PSF-A e форм-фактор на ESP8285 разработка на ITEAD Studio. Металната капачка, закриваща микроконтролера се изтъква като екран срещу нежелани електромагнитни смущения.
Направих си труда да проследя пътеките в схемата, като прозвъних отделните пинове. Оказва се, че китайското студио се придържа към утвърдена схема с повишена устойчивост и стабилност на работа позната от ESP8266.
Манипулацията за флашване е еднотипна и тук няма нищо ново или почти нищо. На практика ITEAD Studio са опростили флашването до едно единствено телодвижение спрямо извора ESP8266.
Описание отгоре надолу по часовникова стрелка:
* Външно стабилизирано захранване на 3.3V от трансформаторен токоизправител.
* Три-проводен кабел: GND, TX, RX.
* USB-UART конвертор.
* Проводник с игла.
* Гребенче.
Гребенчето е запоена за платката и ще остане завинаги там, като не пречи на обратното сглобавянe на изделието. В Sonoff се спазва традицията до GND да е TX, до него RX и последен захранването. TX и RX на релето са свързани на кръст към съответните изводи на адаптера.
Захранването от токоизправителя е подадено към страничен комплект пинове GND и 3.3V. Това са пиновете, които отвеждат към родното импулсно захранване на WiFi релето.
Липсва бутон Burn, но импровизацията от кабел и игла решават проблема.
При подаване на захранване на микроконтролера първата работа на boot-loader-a e да провери нивата на GPIO0 и GPIO2. Ако са високи предава управлението към вътрешната файлова система организирана върху флашката. Ако са ниски превключва микроконтролера в режим на флашване.
Ниско ниво ще постигнем като забодем иглата в GPIO0 първоначално, а после включим захранването, след което отпуснем иглата. Позната история от дъмпа на оригиналния фърмуер на Sonoff Basic R2. Капачката е запоена към общ проводник. Една от трите червени точки дава достъп до GPIO0. Аз избрах крачето на smd-резистора, като най-удобно място за окъсяване - burn.
Това е двуканалния Sonoff Touch T1 US 2C с свален стъклен панел. 2C в името подсказва 2 channels. Оглед на платката говори, че тя е унифицирана и липсват елементи за трети канал. При свален преден панел са нормални лъжливи срабатвания. Прекалено чувствителен става сензора. Този модел се отличава с вграден креслив пискун (мини-говорител), който пищи при задържан палец върху сензор.
Конкретният модел е с две антени. Едната е Wifi, а голямата радио-антена. Моделът може да се управлява още по радиоканал от дистанционно с два бутона ВКЛ/ИЗКЛ. Радиоканалът е регламентиран за съответния регион, но намирам изпълнението за отвратително. Проявява характер.
Тук няма екранировка на ESP8285 и вместо 10к резистори са запоени 4к7. Това не променя нещата, просто минимума за стабилна работа. Интернет бълва снимки на запоени проводници към GPIO0 и ни едно смислено решение как да се активира флашването. Микробутон S1 не ми даваше мира и преминах на сляпа баба от всякакви комбинации. Оказва се две последователни бързи цъкания на S1 е достатъчно на Sonoff Touch T1 US 2C, за да се подчини на флашване.
до нови срещи ^.^
0 Response to "Sonoff Touch US - преход към друг фърмуер"
Публикуване на коментар