Синята птица на щастието пак кацна на рамото ми.Аз седнах в коша на гърба й.Разпери величествени сини криле, затича се с тежки стъпки и заредува плавни замахвания.Като кукурузник отлепи от земята.Направи кръг на честта и пое към морето, пое към родината ми, за да ме пренесе обратно в моите сънища.
Ще се намери личност, за която си струва да разкажа.Личност, с която съм похарчил част от живота си заедно.Не се наемам да спазвам хронологията на събитията, но обещавам завършек на разказа-пъзел.
Коце Нинов е жива легенда.Той е заченат година по-късно от моето.Дружбата ни бе на приливи и отливи, и това не зависеше от луната.През 1982г аз бях доказан ди-джей.Организирах квартални и училищни дискотеки без корист.Намирах призвание в тях и не се виждах танцьор.Зад микрофона усещах силата да правя младите щастливи.Бях свидетел на импровизация достойна за състезатели по спортни танци.Георги Кубаков виждах като балетмайстор, защото пластиката в движенията му бяха недостъпни дори за Майкъл Джексън.Истината бе, че аудиоватовете никога не достигаха.Липсата на пусти пари не развързваше ръцете ми да купя истински "свирки".Трябваше да кооперирам с наличната техника на Коце Нинов.Нуждаех се от допълнителен касетен дек, тонколони, тонколони, тонколони и усилватели за тях.Коце Нинов не изпускаше възможността да подчертае, че ударил ми рамо.Той страдаше от комплекс за превъзходство и всячески се стремеше да изпъкне като звездата на Вергина с финансовата си мощ, консервирана буквало в компоти с долари и заровени в микродворчето ми.Семката му бе преселници от Славовица, построила семейно огнище в дворче в покрайнините на Мокрище.Баща му караше бус ниса.Tой зареждаше кооперативните магазини с месо.Комунизмът усъвършенстваше дефицита, вместо светлото бъдеще и баща му правеше далавера с месото.Спечелените пари по буржуазен начин се влагаха за градеж на дом като при лястовиците.Безчет пристройки, гаражи, сайванти, работилнички правеха бащиния дом на Коце Нинов да бъде лабиринта на Минотавъра.Проникнал веднъж в този обител, аз изпитвах нужда от факел, за да мога да се ориентирам в замъка му бункер.Коце Нинов и Радката Читака се замонашваха в най-затънтената стая и гледаха порнофилми на скъп видеомагнетофон шарп.Тук с златни букви отбелязвам, че видеото струваше 400$, четири глави, стереозвук и безценната екстра "стоп-кадър" даваща възможност за детайлно разглеждане на полови органи с зуум ефект.Да си призная, аз не разполагах с подобна техника и разчитах на огледалото в къщи, разглеждайки моя торс преди да вляза в банята и още на списанията на Милка Шекерката, запълващи познанията ми за женската система.Порнофилмите подхранваха спонтанния им кръжок по онанизъм, защото за един девственик това бе пътя да стане зрял мъж.
Спечелих кандидат студентски изпит през 1985 в СМГИ и получих финансова инжекция от баща ми, която ми даваше възможност да осребря евентуална почивка на море, защото тутакси попадах в лапите на НШЗО Плевен, прераждайки се в родинозащитник-танкист.Сам, без компания аз не поех риска да замина на море и подадох оферта на Коце Нинов.Да тръгнем на сляпо към големия гьол.Той току-що се бе прибрал от там заедно с придобития созополски тен.Прие авантюрата, но трябваше да преметнем пресметливия му баща.Излъгахме го, че средношколска бигада ни праща да берем дини и пъпеши в Ахтопол, в полза на селското стопанство.Тази лъжа оряза неговия бюджет и той тръгна с 90лв бели пари за черни дни тодорживковски номинал.Тежестта на приключението падна на моите 300лв приз, но верни другари делят в добро и зло.Гара "Пазарджик" е 20 минути пеша по ж.п. линията и това бе отправна точка към бълграския синеви парадайс.Коце Нинов взе само табсо дрехи и аз го последвах, като не повлачих куфарите на Мадона.Изпълваше ни романтизъм, че ще срещнем на плажа руси чехкини, с които да повторим кадрите от порнофилмите.Koце Нинов тръгна единствено по кожено сабо и по този начин каза твърдо не на бремето на тежестта, да мъкне резервни сандалетки.Сабото бе доста нашумяло и модно, защото се продаваше само в кореком срещу твърда валута.Например френски франкове.Родно влакче-друсалка ни телепортира в Бургас и веднага попаднахме в капана на баба експроприаторка-укривател на данъци.Омая ни с оферта достойна за Бахамските острови и дважди по-евтини цени от конкуренцията.Квартирата се оказа будка и наше разочарование.Отваряш врата, правиш крачка и лягаш на легло.Крачката можеш да спестиш, ако имаш отскок на кенгуру.Представа за легло имате, но за стаята ще получите щом разберете, че леглото заемаше 99% от нейната площ.Същата нощ вместо да спя с жена, аз споделих ложе с Коце Нинов.Тоалетна нямаше, дори химическа, но за екстра минаваше килийно прозорче, пропускащо светлина достатъчна Захари Стоянов да допише романите си.Напорът на разреденото бургаско пиво и пресолени пържени картофки събуждаха Коце Нинов.Той не изминаваше пътя до външната тоалетна по ходя на коня, ами като топ показваше директно оръдието си и през амбразурата на будката изпускаше със стонове на облекчение натрупаната урина.Този водопад се приземяваше в легенче с накиснати килоти на двора.Догадила, че й разреждаме белината, бабата ни би 11м наказателен удар и ни обяви за уринатори-еретици.Комсомолският ни дух не бе смазан от демоничното решение на бабата-терминатор и заклатени от дилижанса, нашите тела се преселиха на юг с финална точка Мичурин, днешен Царевец.Вуйчо ми бе национален треньор по плуване за юноши и лятно време провеждаше тренировъчни лагери в Мичурин.Вуйчо ми бе наша спасителна сламка, защото балите слама в курортните центрове за настаняване бяха раздадени.Той ни посрещна като месии на проблемите и озаптил изненандата си, се върна обратно в ролята на парламентьор.Щастието в моя живот не ме отбягва, но никога не е пълно.След поети гаранции и дадени препоръки, вуйчо успя да ни настани в нещо като кибуц.Дворът и къщата бяха прецизно разделени в всевъзможна обител с числото пи.Хазяйнът бе локален кинг и повярвайте ми, държеше здраво юздите.Той посрещаше и изпращаше кyp-ортистите, жадни за заслон с неговото незаконно бебе на ръце.При пиянски подмазвачески наздравици след плаж по икиндия, той прокламираше пъклен план.Щом млякото на биологичната майка узнае сушата на Сахара и бебето направи прощапулник, той ще й вдигне опашката и ще духне, за да даде дирекция към главния гейт на феодалното имение.Псуваше я по вулгарно от бай Наки, когато ореше с Киро.Блъскаше с юмрук по масата, ако салатката закъсняваше и стресираше бебето при поднесена топла бира.Ще минат години, за да разбера, че подобна участ имат жените на талибаните.Нуждаел се от наследник, а не от две гладни гърла.Успешните преговори с българския Ной ни даде възможност да бъдем настанени срещу 10лв на нощ в ноевия му ковчег, служещ през зимата за коридор.Паралелипипедът бе преграден с перде от 9 IX. 1944.Имаше прозoрче с view към кошара направена от царевичак.В кошарата обаче не спяха вакли агънца, а семейство от Ихтиман с 16 годишната си дъщеря, благополучно пристигнали на собствен ход с ЗАЗ 969 (това е руско копие на порше).Нашата стая разполагаше с легло персон и половина, направено от открити при археологически разкопки дъски на местна мумия.Стените бяха облепени с стиропор.Стаята-термос бе по-тесна от на бургаската баба и трябваше да внимавам при маньовър.Аз носех огромен нож, направен от инструментална стомана за ел.механична ножовка.Нямам спомен за какво съм помъкнал това мачете, но след поредния запой в барче-мечешка хралупа, Коце Нинов виждаше в стиропора враг и го дупчеше с мисъл, че парите за наем не са напразно.Биологичните малки нужди бяха същите като в Бургас.Те не ни забравяха и Коце Нинов отваряше прозорчето към света.Грандоманията не го подминаваше, дори на тема мъжко достйнство и той подчертаваше, че неговата кобра е по-дълга поне с 5мм.Да си кажа право приемах философски такава обида, защото нито веднъж не се изправих да кръстосаме саби и разберем чии е по-близо до слънцето.Заел поза на гмуркач, Коце Нинов насочваше шланга към ихтиманските колибари-търсачи на селски туризъм.След седмица ритуално облекчение, ние станахме главните заподозряни за новопоявилата се есенция, наподобяваща "Тройной" одеколон.Стената на обвиненито бе издигната от доводи, че те нямали навика да маркират вигвама от царевичак, още повече, че жена му и дъщеря му все още клякали, а не правили патешко ходене, докато отделят амоняк.Хазяйнът не пожали съня на бебето си и с него на ръце се появи, за да ни отправи обвинения, каквито Гьоринг не е подал срещу българския лайпцигски герой-Жорката Димитров.В сталинският ултиматум имаше само две думи-немедлена депортация.Преживяните дни на остров Моро се съпътстваха от тежки нощи.На легло и половина ние не спяхме като Азис и Китаеца, а като тибетски йоги.За общият капитал отговарях персонално.Разклатката включваше порцион на печено пиле в къмпинг "Нестинарка", а по обяд сладолед на клечка.Набедихме едно място, където сменяхме родната валута за огнена вода.То бе барчето на акумулаторния завод.Типична душегубка, където застаряващи курнелии, лочещи джин с тоник можеха да лансират прелестите си на кандидат-пенсионери с ампулка витамин С в джоба.Надлъгването им означваше предстоящ коитус в близкия капинак.В тези импровизирани барове нямаше бленува плът и Коце Нинов давеше нагона си в поредна бутилка "Слънчев бряг" придружена с прегорени първомайски фъстъчки.Настъпи зов за завръщане при поредната суха нощ, но Коце Нинов се дрогира.Порното бе втората му страст, лидирано от карате.Коце Нинов има лице на монголец, присвити очи, черна права коса.Нон-стоп гледаше филмите на Брус Ли.Пускаше стоп-кадъра и заучаваше движения.Самоукият каратист след прожекция ходеше в градините на Мокрище и се отдаваше на тренировки.Очевидци разказват, че ритниците му по круши и дюли е лишило родното стопанство от хиляди компоти, които е трябвало да заминат в Германия, a виковете му били като на ранен рис.
Умолявах го да си тръгваме, защото от бутилка коняк, аз поемах 50гр, а той на гладно останалото.Сторило му се, че някаква пърпъндела го приканва към генетален контакт и той налетя.Посрещна го "треньора на Брус Ли" и ние вдигнахме бялото знаме.Пътят до вкъщи пеша отнема 15 минути време, но не и този път.Напуснахме в 23.00 и часовникът трябваше да покаже 04.00, за да стъпим на обетованата земя.Пътят бе трънлив.Носят ме мамо-влачат ме, бе прелюдия на един ранен партизанин.Коце Нинов не бе дошъл бос и неизмените му холандски налъми всякаш станаха от олово."Коза ностра" бълбукаше като задействал се вулкан в корема му и ние сядахме за кратка почивка.Писна ми по едно време и го зарязах на един крайпътен камък заел поза на мислителя.Организмът му отдели сънотворни вещества и Коце Нинов се пльосна на асфалта като паднал от самолет.От време на време чувах жални стонове за помощ с адрес моето име.Среднощната доба раздра оглушителен рев на москвич с пробито гърне и един фар на дълги светлини.Бог не забравя пияните и вля сили на Коце Нинов да отлепи от асфалта, предусетил връхлитащия роден Шумахер.Този момент подозирам, че ме надари с кичур бяла коса представяйки си как се връщам с тленните му останки в родното Мокрище.Moсквич 407 се управлява с джойстик на волана и оглушителният му рев бива импулс за Коце Нинов, да плунжира в узрялия гъст бъзеник.Ефектът бе инфарктен и неповратен.Дино Дзов не е спасявал така дузпи, както каратиста Нинов се метна.Търкалът му овърша храста и лиши едната нога от сабо.Първоначалният ми контакт с Коце Нинов след каскадата ме заля с психотропна енергия и вестибулярният ми апарат загуби равновесие от уплаха.Узрелият бъзеник, салтоморталето и цукахарата бяха превърнали Коце Нинов червен, като след битка с негри в тъмна нощ.Помислих, че се е нарязал смъртоносно на стъкла.Авоарите ни се топяха от нуждата на биомаса и не позволяваха закупуването на простосмъртни джапанки.Сабото трябваше да намерим, иначе варианта куцото пиле щеше да буди съмнение в некорумпираните пазители на реда, наричани тогава милиционери.Приел визията на "Завръщането на блудния син", Коце Нинов затършува храста с псувни.Неговите обиски удряха на камък.Заставаше на един крак като щъркел, за да продължа с тършуването аз.Решихме след ялов резултат, да продължим на светло на следващото утро и се прибрахме в дома на Авраам.По пътя Коце Нинов демонстрира репертуара си от псувни, насочени към съветското возило, попречило му да преспи на гръдта на майката земя.Проникнали в заплатеното пространство за преспиване, Коце Нинов побърза да насочи негативната си енергия към ихтиманското семейство.С насочен ствол ги заля с преработени флуиди.Последвах примера му, защото чак сега се сетих, че също притежавам пикучен мехур.Още повече неелектрифицираната тоалетна на двора можеше да ме изненада с подхлъзване към концетратора на токсчини отпадъци , а това би съпоставимо само с преживяване в стая на ужасите.Придошлите води на Тигър и Ефрат не пожалиха рогозките на пестеливите ихтиманци и постави начало на междуособна война.Началото на опълчението оглави лично доктор Моро с наследник на ръце и последвала го дойка.Той посочи с ръка запад и скъса дипломатически отношения с двамата шейхове.Искрата на честта накара Коце Нинов да измъкне сабята на Филип Тотю от стиропора и да я вдигне над главата си с очи на опълченец от Шипка.Възмездието изискваше да ни бъдат върнати парите на бъдещите нощи, евентуално непрекарани в минус тризвездния хотел.Отстъпихме за заклания стиропор, който навяваше съмнения за проведени ритални убийства и жертвоприношения.Звездите на плажа същата нощ бяха наши и те ни завиха с своята светлина.Краткият ни сън бе прекъснат от морската влага и зараждащата се глъч на прииждащи кашкавал-туристи, жадни за пигментация срещу радикулит.По същото време, среща на майките ни прояснила ситуацията на коцениновите настойници.Ние бяхме изпратили картички и подробно описание как убираме урожая, предавайки несметни количества карпузи и кауни (дини и пъпеши).
-Какви дини!? Какви бустани!? Те са на море.
Краят на това приключение даде 15 годишна пауза до настъпване на следващото с леки пробляци.Аз станах неочаквано танкист, а Коцев Нинов милиционер в пазарджишкото сержантско училище.Един от проблясъците се случи по време на първата ми лятна ваканция от "Московския минен институт на името на червеното знаме на труда".Потърсих приятелката си Ваня, за която мечтаех да се оженя.Тя ме посрещна с бебе на ръце и гузен поглед.Бях като ограбено дете, отнели му близалката с шамар.За капак Коце Нинов ми разказваше нарочно сексуалните й подвизи с местните трапери.Не можах да я прежаля и ми трябваше много-много години, времето да заравни като булдозер зейналата рана в сърцето ми.Той бе извоювал шофьорска книжка и с бащината лада се изживяваше като пичеловец.Една нощ се оказа съдбоносна за него.Имаше отскорошна приятелка с име Ваня.Тя бе от с.Добровница.Излизал вече втора седмица с нея.Покани ме да я заберем и отскочим до "Кошарите".Облякла най-новите си дрехи, Ваня придаваше на 19-те си години селски чар на кандидат-младоженка.Разговорът на масата вървеше тегаво, защото те се държаха за ръце, а аз бях излишен.Ваня отиде до тоалетната и даде възможност на Коце Нинов да ме попита.
-Харесва ли ти?
Не исках да му чупя камьончето и подкрепих акциите му, като му дадох отговор, който той очакваше.
-Много.
Ваня имаше онова лице, че дори да погледнете през прозорчето на Гагарин, да кажете-селско.Тя се върна обратно на масата и без да получи рицарско падане на колене, или пръстен с изумруди от ориенталски ювелир, чу лаконичен въпрос.
-Ваня, искам да се омъжиш за мен?
Аз се изненадах, а Ваня не, защото отговора й бе моментален.
-Съгласна.
Същата вечер аз, Коце Нинов и невестата му Ваня с бясна скорост се върнахме в бащиния му лабиринт и позвънихме на входната врата.Коце каза.
-Водя ви снаха.
На другата сутрин не чух пушка, нито отидох да гледам чаршаф, но бях сигурен, че Коце Нинов бе закачил завинаги на простора своята девственост.На епосите му къде, колко и как изклатил, отговарях да плюе повече на дясната ръка.Сутрин, обед, вечер онанизъм-здрав и бодър организъм.Ваня не се обади на родителите си и това след време стана за мен отговор, защо Коце Нинов наричаше тъста си "дрът педераз".Тъстът му не бе бисексуален, а разбрал скъперничеството на зет си, го лиши от привилегии и богата зестра.Мина година и Коце Нинов започна да се размножава.Щъркелът му донесе дъщеря Латинка, а после наследник Любчо.Дъртият педераз не чу името си и децата носеха имената на коцениновите създатели.Бащиният му дом се пренасели и той реши да строй пристройка.Докато гърчех мозъка си в Москва, Коце Нинов изливаше бетон и буташе стени.Новополученият дворец затвърди убеждението ми за къща-ребус и евентуална снимачна площадка за бъдещ "SAW IV".Koце Нинов парадираше с величествените размери и ме развеждаше като гид.След като се съвзе от вложените средства за домашно огнище, той намери ново поприще за изява на състояние.Показността му изби в коли и той миряса, когато си купи баварски "ЗиЛ".След поредица от "италиянски чекии" ланчии, алфи, "кораба "Радецки""-форд скорпио, препродадено с постер на Лепа Брена, задни емблеми на 2.8i мотор, ABS, борд компютър, окачен компакт диск на огледалото за задно виждане плюс борче освежител, турски тасове, радикасетофон с над 20 навързани говорителя, включително от китайски уокман, спортен волан и сдвоени задни мигачи, руско производство подарени от мене.Към колата имаше безплатен въздушен багажник от москвич алеко и теглич правен от Сашо Пътъра, розетката на когото, аз трябваше да електрифицирам.Изборените хиляди екстри бледнеят пред гордостта на Коце Нинов да триумфира през 1997г в Мокрище с седемгодишно BMW 520i с не знам си колко кончета .БМВ-то трябваше да хвърли в смут всякакви международни шофьори и агрономи работили по Либия и Ирак.На следващата година застанах скромно с дизелов VW и получих презрителното наречие "лагерна количка с тракторче-мотор".
Минаха 3 години, за да настъпи прелом в компютърните технологии и те да се обогатят с нови термини.Коце Нинов стана осноположник на изрази, които напуснаха България, пренесени от кутията ми за мозък и без негови авторски права се използват с страшна сила днес.
През 2000г за 1850$ aз си купих комп натъпкан за времето си с последните хардуерни писъци.Зимата ме прибра на топло и аз се отдадох на виртуалния свят вкъщи.Коце Нинов парадираше с плейстешън 1 и не подозираше, че от обитателите на джунглите го отличаваше само тази конзола.Усетил монашеското ми отлъчване, той побърза да разбере каква сила ме е скрила от лицето на живите.Последвалата негова визита бе кратка и жлъчна, защото усещаше, че кантара на благоденствието сочи мен.Не се стърпя и след месец купи от Румен комп по-актуален от моя.Коце Нинов не знае чужди езици и надписите на англоезичното копие той четеше по свое усмотрение.Думата "cancel" бе чанджел, а "next" нехт, "Windows Messenger" бе емсиена, надписа за прибавяне четеше "емпли".Свикнах с този новопоявил се сленг, защото Коце Нинов не позволяваше да бъде поправян.Негов принос стана обаче термина "тъпкам вълната".Всяка преинсталация на windows, форматиране на диск или поредна инсталация на програма носеше кодово име "тъпкам вълната".Възпитанието на подрастващото поколение включваше да сложи за тапет на монитора голи мадами и с курсора на мишката да ги обарва по гърдите. Ако windows забиеше, той правеше моментален студен рестарт от бутон "Reset" с думите.
-Абееее, какво го чакаш? Я го бодни в гъзягата с средняка!
Всичките бели нощи по компютърна грамостност провеждани от мене се съпътствуваха с шише двойно преварена сливовица от Славовица.Това шише получи кръщение "уинампа".Подобен уинамп имаше под леглото ми и представляваше гръцко шише от узо с механична капачка.Моето шише се пълнеше от бидона с крушова ракия предназначена за Жан Клод ван Дам.Всяка нова програма ние усвоявахме като пионери и радост се четеше по очите открили начина да пиратираме с ключ-генератори или пачове.Коце Нинов се превърна в хакер номер1 на Мокрище и баща му разправяше слухове, че аз съм започнал да ходя при него на обучение.По адрес на разните архиватори, Коце Нинов твърдеше, че те серат лайна.Книгата на познанието бе много дебела и ние започнахме да обикаляме комп магазинчетата из Пазарджик с намерение да отворим свое.Настъпи момент, когато от редовен клиент на Малин (местен търговец), Коце Нинов се превърна в капацитет и започна да разлива мозък в отговор, а онези да го гледат с провиснали челюсти.Koце придоби слава и стана инсталатор.Викаше ме за преводач по английски и ме закотваше на порция ловджийска наденица от 2,80лв/кг и върлата ракия, която разреждахме с велинградска вода от чучура.Любим момент ми бе, когато не намираше драйверите и с крясък призоваваше Ваня да му ги намери.Тя сядаше чинно и започваше да прехвърля стотиците шпиндели дискове.Основното му препитание бе да купува на едро сирийски сутиени по 60ст/парчето и да ги препродава по 2.20лв из битаците на Велинград, Панагюрище и Пазарджик.Интернетът бе кът и аз от София си купувах дивекс филми срещу 3лв за филм.Коце Нинов не даваше кинти за глупости и ме муфтеше, докато се къпех в банята.Той вече знаеше какво е скрита папка и тършуваше като бесен машината ми, а после ги запиваше на голи дискове.Това ме дразнеше.Един ден аз седнах и нарочно на филм по филм редактирах преводите.Диалозите изпъстрих с псувни, който даже бай Наки не използва, докато оре с Киро, но несъмнено Гумени глави и Мишо Шамара са прочели.Коце Нинов бе станал филморазпространител и подбиваше цените из планиските региони.Един ден той ми върна псувните в натура, защото гневни клиенти му направили рекламация с обяснението, че съм се престарал.
През 2002 година той решава да опита земеделие и с дядо му дъртия педераз садят на нивите в Добровница пипер.Млатил като Калин Орела с виетнамска мотика буци по-големи от моята глава.Садил разни "испански педеразки пипери" и накрая спечелил на Киро, коня на бай Наки-черния бастун.Започнал да бере и като виждал, че количеството е малко вадел седалките на бмв-то.Наливал пипер в него, защото така спестявал 7лв от разлика в гориво спрямо буса му-форд транзит.С форца кацал в Велинград и с турско кантарче продавал пипера на опашка.БМВ-то караше с газова уредба и дума не даваше да се издума, че е по-лакомо от моята лагерна количка.Продажбата му донесла 2000лв и той си купи скутер хонда.След този опит за забогатяване, Коце Нинов анатемоса мотиката.Скутерът го свали от педалите на колело.Коце Нинов се сля със скутера, защото то бе основно средство за предвижване из голямото Мокрище.Всеки мой рожден или имен ден бе ад.Коце Нинов се самопоканваше и стоеше до 05.00 сутринта пресушил количества алкохол достатъчни да отровят слон.В подобни надпиваници, Коце Нинов надминаваше себе си.После палеше хондата и с мръсна газ се изнасяше към Ваня.Бог винаги го пазеше, защото дори в проливни дъждове, Коце Нинов бръмчеше като доставчик на пици.Един ден баща ми не издържа на поредното тъпкане на вълна и сране на лайна у нас.Влезе и изгони Коце.Ние бяхме изпили ракията на Жан Клон ван Дам.Исторически стана моментът, когато Коце Нинов заобикаляше дома ми и подсвиркваше със скутера на ход.Даваше ми иширети, да отида у тях, защото държи в ръце заветен софтуер.Бе купил чисто ново дъно за 100$ от Малин и искаше аз да сглобя компа.Коце носеше лещи.Сглобихме компа и започнахме инсталация с краставички и ракийка в спалнята му.Ваня заспа, но тя не ни пречеше да стоим с гръб и да нищим дебрите на (х)акерството.Започнахме в 19.00 и до 02.00 три пъти преинсталирахме на чисто, защото нещо се опъваше.Накрая реши да обнови биоса с флаш от друго дъно.Изпитата ракия му даваше увереност.Той не прие моето предупреждение и след флашването машината издъхна.Изтрезня и веднага отидохме у дома с скутера, да търсим оригинален флаш и дискети.Събудихме баща ми и си спечелих поредното недоволство.На другия ден Коце продаде на загуба дъното и си купи ново за 120$.Веднага бях привикан на техническа сбирка.Всичко оживя, но този път боравехме като гинеколози.Пресушихме един негов уинамп и изядохме на баща му краставичките, и наденицата.
Преди да замина за Израел ме заричаше, че аз съм последния му приятел и да не се правя на щур, ами да му намеря валяк, за да асфалтира улиците в еврейската държава.Заричаше ме още да си купя по-голяма немска каска и с нея да ходя по улиците.
Коце Нинов ме забрави, както направиха шепата приятели от България, но лафа му тъпкам вълната е жив.Аз имам земляк, а той има две дъщери.Едната е на 14 днес и когато търся баща й, тя ми отговаря.
-Тати се къпе.
-А ти какво правиш?
-Ами тъпкам вълната.Изтеглих си новия симс и го гледам как сере лайна.
Те са от Стара Загора, но са овладяли тайните на Коце Нинов и по месенджери напътсват роднини как да тъпкат вълната.
Видете ли сребристо БМВ 520 правете път.Този човек кара с лещи и на магистрала "Тракия" редовно ми показваше как се пълни километраж.
Ще се намери личност, за която си струва да разкажа.Личност, с която съм похарчил част от живота си заедно.Не се наемам да спазвам хронологията на събитията, но обещавам завършек на разказа-пъзел.
Коце Нинов е жива легенда.Той е заченат година по-късно от моето.Дружбата ни бе на приливи и отливи, и това не зависеше от луната.През 1982г аз бях доказан ди-джей.Организирах квартални и училищни дискотеки без корист.Намирах призвание в тях и не се виждах танцьор.Зад микрофона усещах силата да правя младите щастливи.Бях свидетел на импровизация достойна за състезатели по спортни танци.Георги Кубаков виждах като балетмайстор, защото пластиката в движенията му бяха недостъпни дори за Майкъл Джексън.Истината бе, че аудиоватовете никога не достигаха.Липсата на пусти пари не развързваше ръцете ми да купя истински "свирки".Трябваше да кооперирам с наличната техника на Коце Нинов.Нуждаех се от допълнителен касетен дек, тонколони, тонколони, тонколони и усилватели за тях.Коце Нинов не изпускаше възможността да подчертае, че ударил ми рамо.Той страдаше от комплекс за превъзходство и всячески се стремеше да изпъкне като звездата на Вергина с финансовата си мощ, консервирана буквало в компоти с долари и заровени в микродворчето ми.Семката му бе преселници от Славовица, построила семейно огнище в дворче в покрайнините на Мокрище.Баща му караше бус ниса.Tой зареждаше кооперативните магазини с месо.Комунизмът усъвършенстваше дефицита, вместо светлото бъдеще и баща му правеше далавера с месото.Спечелените пари по буржуазен начин се влагаха за градеж на дом като при лястовиците.Безчет пристройки, гаражи, сайванти, работилнички правеха бащиния дом на Коце Нинов да бъде лабиринта на Минотавъра.Проникнал веднъж в този обител, аз изпитвах нужда от факел, за да мога да се ориентирам в замъка му бункер.Коце Нинов и Радката Читака се замонашваха в най-затънтената стая и гледаха порнофилми на скъп видеомагнетофон шарп.Тук с златни букви отбелязвам, че видеото струваше 400$, четири глави, стереозвук и безценната екстра "стоп-кадър" даваща възможност за детайлно разглеждане на полови органи с зуум ефект.Да си призная, аз не разполагах с подобна техника и разчитах на огледалото в къщи, разглеждайки моя торс преди да вляза в банята и още на списанията на Милка Шекерката, запълващи познанията ми за женската система.Порнофилмите подхранваха спонтанния им кръжок по онанизъм, защото за един девственик това бе пътя да стане зрял мъж.
Спечелих кандидат студентски изпит през 1985 в СМГИ и получих финансова инжекция от баща ми, която ми даваше възможност да осребря евентуална почивка на море, защото тутакси попадах в лапите на НШЗО Плевен, прераждайки се в родинозащитник-танкист.Сам, без компания аз не поех риска да замина на море и подадох оферта на Коце Нинов.Да тръгнем на сляпо към големия гьол.Той току-що се бе прибрал от там заедно с придобития созополски тен.Прие авантюрата, но трябваше да преметнем пресметливия му баща.Излъгахме го, че средношколска бигада ни праща да берем дини и пъпеши в Ахтопол, в полза на селското стопанство.Тази лъжа оряза неговия бюджет и той тръгна с 90лв бели пари за черни дни тодорживковски номинал.Тежестта на приключението падна на моите 300лв приз, но верни другари делят в добро и зло.Гара "Пазарджик" е 20 минути пеша по ж.п. линията и това бе отправна точка към бълграския синеви парадайс.Коце Нинов взе само табсо дрехи и аз го последвах, като не повлачих куфарите на Мадона.Изпълваше ни романтизъм, че ще срещнем на плажа руси чехкини, с които да повторим кадрите от порнофилмите.Koце Нинов тръгна единствено по кожено сабо и по този начин каза твърдо не на бремето на тежестта, да мъкне резервни сандалетки.Сабото бе доста нашумяло и модно, защото се продаваше само в кореком срещу твърда валута.Например френски франкове.Родно влакче-друсалка ни телепортира в Бургас и веднага попаднахме в капана на баба експроприаторка-укривател на данъци.Омая ни с оферта достойна за Бахамските острови и дважди по-евтини цени от конкуренцията.Квартирата се оказа будка и наше разочарование.Отваряш врата, правиш крачка и лягаш на легло.Крачката можеш да спестиш, ако имаш отскок на кенгуру.Представа за легло имате, но за стаята ще получите щом разберете, че леглото заемаше 99% от нейната площ.Същата нощ вместо да спя с жена, аз споделих ложе с Коце Нинов.Тоалетна нямаше, дори химическа, но за екстра минаваше килийно прозорче, пропускащо светлина достатъчна Захари Стоянов да допише романите си.Напорът на разреденото бургаско пиво и пресолени пържени картофки събуждаха Коце Нинов.Той не изминаваше пътя до външната тоалетна по ходя на коня, ами като топ показваше директно оръдието си и през амбразурата на будката изпускаше със стонове на облекчение натрупаната урина.Този водопад се приземяваше в легенче с накиснати килоти на двора.Догадила, че й разреждаме белината, бабата ни би 11м наказателен удар и ни обяви за уринатори-еретици.Комсомолският ни дух не бе смазан от демоничното решение на бабата-терминатор и заклатени от дилижанса, нашите тела се преселиха на юг с финална точка Мичурин, днешен Царевец.Вуйчо ми бе национален треньор по плуване за юноши и лятно време провеждаше тренировъчни лагери в Мичурин.Вуйчо ми бе наша спасителна сламка, защото балите слама в курортните центрове за настаняване бяха раздадени.Той ни посрещна като месии на проблемите и озаптил изненандата си, се върна обратно в ролята на парламентьор.Щастието в моя живот не ме отбягва, но никога не е пълно.След поети гаранции и дадени препоръки, вуйчо успя да ни настани в нещо като кибуц.Дворът и къщата бяха прецизно разделени в всевъзможна обител с числото пи.Хазяйнът бе локален кинг и повярвайте ми, държеше здраво юздите.Той посрещаше и изпращаше кyp-ортистите, жадни за заслон с неговото незаконно бебе на ръце.При пиянски подмазвачески наздравици след плаж по икиндия, той прокламираше пъклен план.Щом млякото на биологичната майка узнае сушата на Сахара и бебето направи прощапулник, той ще й вдигне опашката и ще духне, за да даде дирекция към главния гейт на феодалното имение.Псуваше я по вулгарно от бай Наки, когато ореше с Киро.Блъскаше с юмрук по масата, ако салатката закъсняваше и стресираше бебето при поднесена топла бира.Ще минат години, за да разбера, че подобна участ имат жените на талибаните.Нуждаел се от наследник, а не от две гладни гърла.Успешните преговори с българския Ной ни даде възможност да бъдем настанени срещу 10лв на нощ в ноевия му ковчег, служещ през зимата за коридор.Паралелипипедът бе преграден с перде от 9 IX. 1944.Имаше прозoрче с view към кошара направена от царевичак.В кошарата обаче не спяха вакли агънца, а семейство от Ихтиман с 16 годишната си дъщеря, благополучно пристигнали на собствен ход с ЗАЗ 969 (това е руско копие на порше).Нашата стая разполагаше с легло персон и половина, направено от открити при археологически разкопки дъски на местна мумия.Стените бяха облепени с стиропор.Стаята-термос бе по-тесна от на бургаската баба и трябваше да внимавам при маньовър.Аз носех огромен нож, направен от инструментална стомана за ел.механична ножовка.Нямам спомен за какво съм помъкнал това мачете, но след поредния запой в барче-мечешка хралупа, Коце Нинов виждаше в стиропора враг и го дупчеше с мисъл, че парите за наем не са напразно.Биологичните малки нужди бяха същите като в Бургас.Те не ни забравяха и Коце Нинов отваряше прозорчето към света.Грандоманията не го подминаваше, дори на тема мъжко достйнство и той подчертаваше, че неговата кобра е по-дълга поне с 5мм.Да си кажа право приемах философски такава обида, защото нито веднъж не се изправих да кръстосаме саби и разберем чии е по-близо до слънцето.Заел поза на гмуркач, Коце Нинов насочваше шланга към ихтиманските колибари-търсачи на селски туризъм.След седмица ритуално облекчение, ние станахме главните заподозряни за новопоявилата се есенция, наподобяваща "Тройной" одеколон.Стената на обвиненито бе издигната от доводи, че те нямали навика да маркират вигвама от царевичак, още повече, че жена му и дъщеря му все още клякали, а не правили патешко ходене, докато отделят амоняк.Хазяйнът не пожали съня на бебето си и с него на ръце се появи, за да ни отправи обвинения, каквито Гьоринг не е подал срещу българския лайпцигски герой-Жорката Димитров.В сталинският ултиматум имаше само две думи-немедлена депортация.Преживяните дни на остров Моро се съпътстваха от тежки нощи.На легло и половина ние не спяхме като Азис и Китаеца, а като тибетски йоги.За общият капитал отговарях персонално.Разклатката включваше порцион на печено пиле в къмпинг "Нестинарка", а по обяд сладолед на клечка.Набедихме едно място, където сменяхме родната валута за огнена вода.То бе барчето на акумулаторния завод.Типична душегубка, където застаряващи курнелии, лочещи джин с тоник можеха да лансират прелестите си на кандидат-пенсионери с ампулка витамин С в джоба.Надлъгването им означваше предстоящ коитус в близкия капинак.В тези импровизирани барове нямаше бленува плът и Коце Нинов давеше нагона си в поредна бутилка "Слънчев бряг" придружена с прегорени първомайски фъстъчки.Настъпи зов за завръщане при поредната суха нощ, но Коце Нинов се дрогира.Порното бе втората му страст, лидирано от карате.Коце Нинов има лице на монголец, присвити очи, черна права коса.Нон-стоп гледаше филмите на Брус Ли.Пускаше стоп-кадъра и заучаваше движения.Самоукият каратист след прожекция ходеше в градините на Мокрище и се отдаваше на тренировки.Очевидци разказват, че ритниците му по круши и дюли е лишило родното стопанство от хиляди компоти, които е трябвало да заминат в Германия, a виковете му били като на ранен рис.
Умолявах го да си тръгваме, защото от бутилка коняк, аз поемах 50гр, а той на гладно останалото.Сторило му се, че някаква пърпъндела го приканва към генетален контакт и той налетя.Посрещна го "треньора на Брус Ли" и ние вдигнахме бялото знаме.Пътят до вкъщи пеша отнема 15 минути време, но не и този път.Напуснахме в 23.00 и часовникът трябваше да покаже 04.00, за да стъпим на обетованата земя.Пътят бе трънлив.Носят ме мамо-влачат ме, бе прелюдия на един ранен партизанин.Коце Нинов не бе дошъл бос и неизмените му холандски налъми всякаш станаха от олово."Коза ностра" бълбукаше като задействал се вулкан в корема му и ние сядахме за кратка почивка.Писна ми по едно време и го зарязах на един крайпътен камък заел поза на мислителя.Организмът му отдели сънотворни вещества и Коце Нинов се пльосна на асфалта като паднал от самолет.От време на време чувах жални стонове за помощ с адрес моето име.Среднощната доба раздра оглушителен рев на москвич с пробито гърне и един фар на дълги светлини.Бог не забравя пияните и вля сили на Коце Нинов да отлепи от асфалта, предусетил връхлитащия роден Шумахер.Този момент подозирам, че ме надари с кичур бяла коса представяйки си как се връщам с тленните му останки в родното Мокрище.Moсквич 407 се управлява с джойстик на волана и оглушителният му рев бива импулс за Коце Нинов, да плунжира в узрялия гъст бъзеник.Ефектът бе инфарктен и неповратен.Дино Дзов не е спасявал така дузпи, както каратиста Нинов се метна.Търкалът му овърша храста и лиши едната нога от сабо.Първоначалният ми контакт с Коце Нинов след каскадата ме заля с психотропна енергия и вестибулярният ми апарат загуби равновесие от уплаха.Узрелият бъзеник, салтоморталето и цукахарата бяха превърнали Коце Нинов червен, като след битка с негри в тъмна нощ.Помислих, че се е нарязал смъртоносно на стъкла.Авоарите ни се топяха от нуждата на биомаса и не позволяваха закупуването на простосмъртни джапанки.Сабото трябваше да намерим, иначе варианта куцото пиле щеше да буди съмнение в некорумпираните пазители на реда, наричани тогава милиционери.Приел визията на "Завръщането на блудния син", Коце Нинов затършува храста с псувни.Неговите обиски удряха на камък.Заставаше на един крак като щъркел, за да продължа с тършуването аз.Решихме след ялов резултат, да продължим на светло на следващото утро и се прибрахме в дома на Авраам.По пътя Коце Нинов демонстрира репертуара си от псувни, насочени към съветското возило, попречило му да преспи на гръдта на майката земя.Проникнали в заплатеното пространство за преспиване, Коце Нинов побърза да насочи негативната си енергия към ихтиманското семейство.С насочен ствол ги заля с преработени флуиди.Последвах примера му, защото чак сега се сетих, че също притежавам пикучен мехур.Още повече неелектрифицираната тоалетна на двора можеше да ме изненада с подхлъзване към концетратора на токсчини отпадъци , а това би съпоставимо само с преживяване в стая на ужасите.Придошлите води на Тигър и Ефрат не пожалиха рогозките на пестеливите ихтиманци и постави начало на междуособна война.Началото на опълчението оглави лично доктор Моро с наследник на ръце и последвала го дойка.Той посочи с ръка запад и скъса дипломатически отношения с двамата шейхове.Искрата на честта накара Коце Нинов да измъкне сабята на Филип Тотю от стиропора и да я вдигне над главата си с очи на опълченец от Шипка.Възмездието изискваше да ни бъдат върнати парите на бъдещите нощи, евентуално непрекарани в минус тризвездния хотел.Отстъпихме за заклания стиропор, който навяваше съмнения за проведени ритални убийства и жертвоприношения.Звездите на плажа същата нощ бяха наши и те ни завиха с своята светлина.Краткият ни сън бе прекъснат от морската влага и зараждащата се глъч на прииждащи кашкавал-туристи, жадни за пигментация срещу радикулит.По същото време, среща на майките ни прояснила ситуацията на коцениновите настойници.Ние бяхме изпратили картички и подробно описание как убираме урожая, предавайки несметни количества карпузи и кауни (дини и пъпеши).
-Какви дини!? Какви бустани!? Те са на море.
Краят на това приключение даде 15 годишна пауза до настъпване на следващото с леки пробляци.Аз станах неочаквано танкист, а Коцев Нинов милиционер в пазарджишкото сержантско училище.Един от проблясъците се случи по време на първата ми лятна ваканция от "Московския минен институт на името на червеното знаме на труда".Потърсих приятелката си Ваня, за която мечтаех да се оженя.Тя ме посрещна с бебе на ръце и гузен поглед.Бях като ограбено дете, отнели му близалката с шамар.За капак Коце Нинов ми разказваше нарочно сексуалните й подвизи с местните трапери.Не можах да я прежаля и ми трябваше много-много години, времето да заравни като булдозер зейналата рана в сърцето ми.Той бе извоювал шофьорска книжка и с бащината лада се изживяваше като пичеловец.Една нощ се оказа съдбоносна за него.Имаше отскорошна приятелка с име Ваня.Тя бе от с.Добровница.Излизал вече втора седмица с нея.Покани ме да я заберем и отскочим до "Кошарите".Облякла най-новите си дрехи, Ваня придаваше на 19-те си години селски чар на кандидат-младоженка.Разговорът на масата вървеше тегаво, защото те се държаха за ръце, а аз бях излишен.Ваня отиде до тоалетната и даде възможност на Коце Нинов да ме попита.
-Харесва ли ти?
Не исках да му чупя камьончето и подкрепих акциите му, като му дадох отговор, който той очакваше.
-Много.
Ваня имаше онова лице, че дори да погледнете през прозорчето на Гагарин, да кажете-селско.Тя се върна обратно на масата и без да получи рицарско падане на колене, или пръстен с изумруди от ориенталски ювелир, чу лаконичен въпрос.
-Ваня, искам да се омъжиш за мен?
Аз се изненадах, а Ваня не, защото отговора й бе моментален.
-Съгласна.
Същата вечер аз, Коце Нинов и невестата му Ваня с бясна скорост се върнахме в бащиния му лабиринт и позвънихме на входната врата.Коце каза.
-Водя ви снаха.
На другата сутрин не чух пушка, нито отидох да гледам чаршаф, но бях сигурен, че Коце Нинов бе закачил завинаги на простора своята девственост.На епосите му къде, колко и как изклатил, отговарях да плюе повече на дясната ръка.Сутрин, обед, вечер онанизъм-здрав и бодър организъм.Ваня не се обади на родителите си и това след време стана за мен отговор, защо Коце Нинов наричаше тъста си "дрът педераз".Тъстът му не бе бисексуален, а разбрал скъперничеството на зет си, го лиши от привилегии и богата зестра.Мина година и Коце Нинов започна да се размножава.Щъркелът му донесе дъщеря Латинка, а после наследник Любчо.Дъртият педераз не чу името си и децата носеха имената на коцениновите създатели.Бащиният му дом се пренасели и той реши да строй пристройка.Докато гърчех мозъка си в Москва, Коце Нинов изливаше бетон и буташе стени.Новополученият дворец затвърди убеждението ми за къща-ребус и евентуална снимачна площадка за бъдещ "SAW IV".Koце Нинов парадираше с величествените размери и ме развеждаше като гид.След като се съвзе от вложените средства за домашно огнище, той намери ново поприще за изява на състояние.Показността му изби в коли и той миряса, когато си купи баварски "ЗиЛ".След поредица от "италиянски чекии" ланчии, алфи, "кораба "Радецки""-форд скорпио, препродадено с постер на Лепа Брена, задни емблеми на 2.8i мотор, ABS, борд компютър, окачен компакт диск на огледалото за задно виждане плюс борче освежител, турски тасове, радикасетофон с над 20 навързани говорителя, включително от китайски уокман, спортен волан и сдвоени задни мигачи, руско производство подарени от мене.Към колата имаше безплатен въздушен багажник от москвич алеко и теглич правен от Сашо Пътъра, розетката на когото, аз трябваше да електрифицирам.Изборените хиляди екстри бледнеят пред гордостта на Коце Нинов да триумфира през 1997г в Мокрище с седемгодишно BMW 520i с не знам си колко кончета .БМВ-то трябваше да хвърли в смут всякакви международни шофьори и агрономи работили по Либия и Ирак.На следващата година застанах скромно с дизелов VW и получих презрителното наречие "лагерна количка с тракторче-мотор".
Минаха 3 години, за да настъпи прелом в компютърните технологии и те да се обогатят с нови термини.Коце Нинов стана осноположник на изрази, които напуснаха България, пренесени от кутията ми за мозък и без негови авторски права се използват с страшна сила днес.
През 2000г за 1850$ aз си купих комп натъпкан за времето си с последните хардуерни писъци.Зимата ме прибра на топло и аз се отдадох на виртуалния свят вкъщи.Коце Нинов парадираше с плейстешън 1 и не подозираше, че от обитателите на джунглите го отличаваше само тази конзола.Усетил монашеското ми отлъчване, той побърза да разбере каква сила ме е скрила от лицето на живите.Последвалата негова визита бе кратка и жлъчна, защото усещаше, че кантара на благоденствието сочи мен.Не се стърпя и след месец купи от Румен комп по-актуален от моя.Коце Нинов не знае чужди езици и надписите на англоезичното копие той четеше по свое усмотрение.Думата "cancel" бе чанджел, а "next" нехт, "Windows Messenger" бе емсиена, надписа за прибавяне четеше "емпли".Свикнах с този новопоявил се сленг, защото Коце Нинов не позволяваше да бъде поправян.Негов принос стана обаче термина "тъпкам вълната".Всяка преинсталация на windows, форматиране на диск или поредна инсталация на програма носеше кодово име "тъпкам вълната".Възпитанието на подрастващото поколение включваше да сложи за тапет на монитора голи мадами и с курсора на мишката да ги обарва по гърдите. Ако windows забиеше, той правеше моментален студен рестарт от бутон "Reset" с думите.
-Абееее, какво го чакаш? Я го бодни в гъзягата с средняка!
Всичките бели нощи по компютърна грамостност провеждани от мене се съпътствуваха с шише двойно преварена сливовица от Славовица.Това шише получи кръщение "уинампа".Подобен уинамп имаше под леглото ми и представляваше гръцко шише от узо с механична капачка.Моето шише се пълнеше от бидона с крушова ракия предназначена за Жан Клод ван Дам.Всяка нова програма ние усвоявахме като пионери и радост се четеше по очите открили начина да пиратираме с ключ-генератори или пачове.Коце Нинов се превърна в хакер номер1 на Мокрище и баща му разправяше слухове, че аз съм започнал да ходя при него на обучение.По адрес на разните архиватори, Коце Нинов твърдеше, че те серат лайна.Книгата на познанието бе много дебела и ние започнахме да обикаляме комп магазинчетата из Пазарджик с намерение да отворим свое.Настъпи момент, когато от редовен клиент на Малин (местен търговец), Коце Нинов се превърна в капацитет и започна да разлива мозък в отговор, а онези да го гледат с провиснали челюсти.Koце придоби слава и стана инсталатор.Викаше ме за преводач по английски и ме закотваше на порция ловджийска наденица от 2,80лв/кг и върлата ракия, която разреждахме с велинградска вода от чучура.Любим момент ми бе, когато не намираше драйверите и с крясък призоваваше Ваня да му ги намери.Тя сядаше чинно и започваше да прехвърля стотиците шпиндели дискове.Основното му препитание бе да купува на едро сирийски сутиени по 60ст/парчето и да ги препродава по 2.20лв из битаците на Велинград, Панагюрище и Пазарджик.Интернетът бе кът и аз от София си купувах дивекс филми срещу 3лв за филм.Коце Нинов не даваше кинти за глупости и ме муфтеше, докато се къпех в банята.Той вече знаеше какво е скрита папка и тършуваше като бесен машината ми, а после ги запиваше на голи дискове.Това ме дразнеше.Един ден аз седнах и нарочно на филм по филм редактирах преводите.Диалозите изпъстрих с псувни, който даже бай Наки не използва, докато оре с Киро, но несъмнено Гумени глави и Мишо Шамара са прочели.Коце Нинов бе станал филморазпространител и подбиваше цените из планиските региони.Един ден той ми върна псувните в натура, защото гневни клиенти му направили рекламация с обяснението, че съм се престарал.
През 2002 година той решава да опита земеделие и с дядо му дъртия педераз садят на нивите в Добровница пипер.Млатил като Калин Орела с виетнамска мотика буци по-големи от моята глава.Садил разни "испански педеразки пипери" и накрая спечелил на Киро, коня на бай Наки-черния бастун.Започнал да бере и като виждал, че количеството е малко вадел седалките на бмв-то.Наливал пипер в него, защото така спестявал 7лв от разлика в гориво спрямо буса му-форд транзит.С форца кацал в Велинград и с турско кантарче продавал пипера на опашка.БМВ-то караше с газова уредба и дума не даваше да се издума, че е по-лакомо от моята лагерна количка.Продажбата му донесла 2000лв и той си купи скутер хонда.След този опит за забогатяване, Коце Нинов анатемоса мотиката.Скутерът го свали от педалите на колело.Коце Нинов се сля със скутера, защото то бе основно средство за предвижване из голямото Мокрище.Всеки мой рожден или имен ден бе ад.Коце Нинов се самопоканваше и стоеше до 05.00 сутринта пресушил количества алкохол достатъчни да отровят слон.В подобни надпиваници, Коце Нинов надминаваше себе си.После палеше хондата и с мръсна газ се изнасяше към Ваня.Бог винаги го пазеше, защото дори в проливни дъждове, Коце Нинов бръмчеше като доставчик на пици.Един ден баща ми не издържа на поредното тъпкане на вълна и сране на лайна у нас.Влезе и изгони Коце.Ние бяхме изпили ракията на Жан Клон ван Дам.Исторически стана моментът, когато Коце Нинов заобикаляше дома ми и подсвиркваше със скутера на ход.Даваше ми иширети, да отида у тях, защото държи в ръце заветен софтуер.Бе купил чисто ново дъно за 100$ от Малин и искаше аз да сглобя компа.Коце носеше лещи.Сглобихме компа и започнахме инсталация с краставички и ракийка в спалнята му.Ваня заспа, но тя не ни пречеше да стоим с гръб и да нищим дебрите на (х)акерството.Започнахме в 19.00 и до 02.00 три пъти преинсталирахме на чисто, защото нещо се опъваше.Накрая реши да обнови биоса с флаш от друго дъно.Изпитата ракия му даваше увереност.Той не прие моето предупреждение и след флашването машината издъхна.Изтрезня и веднага отидохме у дома с скутера, да търсим оригинален флаш и дискети.Събудихме баща ми и си спечелих поредното недоволство.На другия ден Коце продаде на загуба дъното и си купи ново за 120$.Веднага бях привикан на техническа сбирка.Всичко оживя, но този път боравехме като гинеколози.Пресушихме един негов уинамп и изядохме на баща му краставичките, и наденицата.
Преди да замина за Израел ме заричаше, че аз съм последния му приятел и да не се правя на щур, ами да му намеря валяк, за да асфалтира улиците в еврейската държава.Заричаше ме още да си купя по-голяма немска каска и с нея да ходя по улиците.
Коце Нинов ме забрави, както направиха шепата приятели от България, но лафа му тъпкам вълната е жив.Аз имам земляк, а той има две дъщери.Едната е на 14 днес и когато търся баща й, тя ми отговаря.
-Тати се къпе.
-А ти какво правиш?
-Ами тъпкам вълната.Изтеглих си новия симс и го гледам как сере лайна.
Те са от Стара Загора, но са овладяли тайните на Коце Нинов и по месенджери напътсват роднини как да тъпкат вълната.
Видете ли сребристо БМВ 520 правете път.Този човек кара с лещи и на магистрала "Тракия" редовно ми показваше как се пълни километраж.
