За 100 дуката ексцентричен гений от Ренесанса се наема да нарисува Месията и неговите ученици.Тази стенопис остава известна като "L'Ultima Cena" и награждава с вечност извънбрачно дете от село Винчи. Разгърната композиция показва маса, около която са насядали хора.Всякаш някой е натиснал копчето на времето и фигурите са застинали в последните си жестове, чули страшната вест.Настъпва време човечеството да навлезе в ерата на развитото социалистическо общество.Това време роди своите деца.Аз, братовчеда Заприн, Аганан, близнаците, Насо Дългия. Изтекла е толкова вода, че в паметта ми са се появили бели петна и имената на някой от тях не помня.Появата на филма "Беглецът" разказващ за д-р. Ричърд Кимбъл ме повлиява дотолкова, че заимствам идеята и прописвам.Не е толкова до плагиатсване, колкото префасониране на действащите герои.При внимателен прочит се разбира, че това са моите съученици.Те се изправят лице в лице срещу майор Урсузов, генерал Туйхуйзен и ван дер Пендергъс.Мощен катализатор се явиха появилите се по-късно филми.В списъка влизат "Робокоп", "Хишникът", "Денят на живите мъртви", "Кобра", "Рамбо".Изживявах прожекцията на подобни филми всякаш бях в обятията на шведки близначки.Пишех приумиците си и ги пращах от името на комсомолската организация или военно окръжие до братовчед ми.Понякога се връзваше и ако отвореше писмото навреме разбираше за "тенекията".Плодът на поредното писмо се явяваше сбирка на просветени към героя и писател Philip Malinovski.Тайната вечеря се състоеше в това, че братовчед ми канеше феновете за поредната сказка.Аз седях малко отдалечен и наблюдавах реакциите.Кикотенето и припадането от смях ми даваше духовна храна, за да търся нови извори, които да подхранват тази идея жива. Оказва се, че писмата са живи.Те се пазели като зеницата на окото и свещена реликва.Животът ни раздели, но писмата си намерили библиотекар, който използвал всяка възможност да ги прочете. на глас на нови и нови слушатели.Насо ги превърна в религия.Появяват се ксекорсите и писмата биват размножени.По-късно скенерите и интернет, защото ние сме пръснати по света.Оригиналите обаче са у Насо Дългия.Миналата година той печели зелена карта и се приселва да живее със семейството си в Сиатъл.По-близо до братовчед ми, неизменен негов другар.Еуфорията нито за миг не дава покой на Насо и той се явява проводник на моето творчество.Дори дръзнал и в свой превод на английски чел писмата пред агенти, работодатели и прочие в Сиатъл, превръщайки го в литературни представления.Някои от тях той чел наизуст, защото две десетилетия му били предостатъчни и показвал гордо реликвите, прокъсани от прегъване.Ако някога поканите този човек на подобен литературен форум, обезателно си купете заглушител и абонирайте за стъклар.Смехът му е демоничен.
Някои неща са непреходни.Някои неща са по-скъпи от солта.С пожелание за скорошно прибитие от дългите американски пътища и лесна асоциация в Новия свят, посвещавам следващите редове на хевиметалурга, закърмен с нотите на Sabath, Rainbow, Purple -Насо Дългия.Бъди обичан и реките на любовта никога да не пресъхват под твоята лодка.Разбий ги Насо.Ние сме българи.
Aз съм нещо като първокласник научил се да чете.Чета наред.Мислите ми сега са като пчели от разбунен кошер и няма да бъда последователен, но ще гоня цел това да се превърне в приказка.Приказка за моята неродена дъщеря.
Думата компютър е с френски произхoд, но по стечение на обстоятелства тя бива американизирана и франсета я заместват с друга.Ординатьор.Френски и руски бяха чуждите езици, които изучавах в основното училище.Мадам Делова и товарищ учитель Гаджев по прякор "Черний гологан".В моите начални ученически години компютри нямаше и мадам Делова не ме научи на тази дума.Целувам ръце на тази жена, защото сега осъзнавам, с каква любов и преданост ни учеше да овладеем езика на любовта.То като се замисли човек, не е толкова труден-баран жирьот траву и жопа с ушами.Ниво плядут сан сан жмо, вулеву куше авек моа.От сантименталност, аз изтеглих всичките филми на испанеца Луй дю Финес.Направих си филмов маратон и ги изгледах за ентен път на екс.Във филма му "Полицаят от Сен Тропе", отчетливо чух думата "ординатьор" по адрес на компютър.Говорим за 1967 година.Франция, френските коли и френските жени от '70 си остава една приказка за мен или на френски носталжи.Там още видях пътепоказателна табелка "Лион 30км".Щом французите си имат специфична дума за компютър, така и мястото, което населявам му е придала своя.Макхшев.Дори клавиатура е макледет, а мишка ахбар.Не си мислете, че е принтер.Мадпесет е.Кошмарните думи продължават загубили логика, че трябва да са интернационални предвид оринджа им.Та монитор е закодиран като масах, хард диск таклитон кашиах.И не е раутер, а е алхути.Къде е този парадайс? Досетихте се.В Ориента.Оттук насетне започват пясъците на нефтените герои.Заучаването на подобни думи има и своята положителна страна.Я тя е, че зимата свърши, защото такава нямаше.Днес температурите на водата гонят 19'С.На въздуха 23'С , на бирата 14'С и пo-смелите (моржове) се плацикат във вълните.Моят сезон идва на 1 март, защото ако можех, бих се преселил в Екваториална Гвинея при колегата ми Доминго Мба Ел Соно Ндзанг.Другата безплатна екстра е, че мога да се преименувам за пет минути.Има сума ти Адолфци за мое учудване.Андерсен е писал приказки за деца.Моята е точно за вас, защото ви обичам.И ако Митко Бакърджиев използва тази екстра, да стане Митко Куперман, аз ще посветя промяната си на една упорита дъщеря, която вечер вместо да си пие млякото и мие зъбите за лека, използва своя ординатьор, за да търси него, като виси до припадък.
Светът нямаше да е същия без Джеспър Кид.За да получи своето вдъхновение, той водел филхармоничния оркестър на Будапещa в Париж и вечер под светлините на прожекторите записвал поредната своя композиция интерпретирайки класиците.Това коствало понякога време за издaването на поредната компютърна игра и често я забавяло.Моите писма нямаше да са същите, защото аз слушам тази музика.Затваряш очи, отпускаш въобръжение и даваш свобода на пръстите да пишат, докато вълшебните тонове издигат психологичен щит срещу проблемите на ежедневието.
Хипи движението е замислено от американски еврейн.Син на богати родители, той решава да заживее в свят по свои идеали.Те се доближавали до комунистическите възгледи и бащата на хипитата лежи в затвор.После бяга в Мексико и се завръща в САЩ с фалшива самоличност, за да следва мечтата си.Това са годините на Луй дю Финес.Златни години и аз ги помня.Дълги коси, чарлстони, ризи с висока яка, обувки с високи токове.Това време наложи своите идоли и един от тях за мен стана австриеца Курт Хауенщайн.Ще ви припомня една негова култова песен - "Никак не е лесно".Курт и до ден днешен е в цветущо здраве и не изменил на стила си.Всякаш застинал в рамките на онова златно време.Той мрази интернета, но шапка за думите му "Какво е живота без любов?
"It Ain't easy" бe покорила всякакви класации и ние седмокласниците се събирахме в училищния двор да я слушаме на стерокасетофон "Hitachi" купен от "Кореком" с твърда валута за 800лв.Сума, равна на шестмесечния труд на баща ми.
Галаганът мразеше да влизаме в класа му по руски език с гумeнки и платнеки.Той държеше да бъдем с обувки, защото му миришело.Беше строг и ходеше с показалка.Откачаше, ако видише надраскан чин.Често показалката се чупеше от бой в главата на поредния чин-графитоман.Руският език се падаше след часа по физическо възпитание и физкултура, и тъпите кецове трябваше да се носят наред с учебниците, и тетрадките.
-Гьеоргьие, защо си пак с гумньетки!?-дотолкова се бе побъркал от този мягкий знак, че дори когато говореше на български си издокарваше руски акцент.Наказанието на Георги бе да се си събуе гуменките пред вратата на класната стая и да присъства по чорапи в клас.Така, всеки дръзнал, се събуваше и в класа по руски ухаеше на катерици.Зимата се смрачаваше рано.Аз, Георги, Ангел Чушката, Заприн братовчеда, Иван Медарски, Лазар Маринов и Радката Читака бяхме неразделни.С Иван Медарски не можехме да разделим Катето, която подхвърляше бележки ту на мен, ту на Лазар, ту на Ванката, че иска да се срещаме.Понеже ни сменяваше по прищявка лесно, някак й се лепна име, че е курва.Даже неразделните приятели по тази причина си уреждаха юмручни дуели.Но истината бе, че всички бяхме влюбени в малката Спаска, която бе спечелена от Ангел Чушката, като най-отворен.Той стана закоравял пушач още в трети клас, та и мен научи.Аз бях най-умния.Аз бях отличника на класа.Аз бях отряден председател, но заради Спаска, лидерството ми бе винаги оспорвано в нейна полза, защото се избираше чрез гласуване.Естествено Спаска печелеше, защото всеки искаше да се натиска с нея в кино-читалището, докато гледахме прожекциите на дю Финес и Ален Делон срещу 20ст билетче.Аз плащах на Катето билетчето.В киното се държахме за ръце.Бях схванат и всъщност тя ме целуна първа, докато 5 реда по-напред седеше Радо Читака.Вместо да гледам "Кожата на един полицай" и как Делон оправя поредната французойка, аз поглеждах Катето и си говорихме едни седмокласнически.Радо бе малко простоват и момичетата от долния клас го отбягваха.Той носеше нож.Веднъж разряза седалката на киното и извади ватата.После си я слажи на главата по време на прожекцията.Страшно стана и това често се повторяше, защото той си въртеше главата, за да привлече внимание върху себе си.Ако кинолентата се скъсаше от прекомерна прожекция, залата изригваше в писъци и викове на недоволство.Всякаш попадахте в центъра на римския Колизеум и слушате как публиката скандира гладиатори.Човек не може да очаква сдържаност и търпение от деца на работници и селяни.Няма да забравя , че "Кукла на верига" гледах над 10 пъти и всеки път ми бе интересно.Тук аз разказвах на Катето, какво става, а тя се криеше, за да не гледа убийствата.Разказвах на глас и на Боян Германеца това не му допадаше.По-късно Боян Германеца, ще стане чичо Бонбон.Години по-късно, Гого Чеха често канеше чичо Бонбон да се къпят на Варварски минерални бани.Имайте търпение за този персонаж.
Мадам Делова заболя.Тя бе високо образована жена.Две висши.Френска и българска филология.Преподаваше ми по бългaрски език и литература още.Часовете по български, литература и френски бяха нулеви, и ние си отидохме в къщи....но Ангел Чушката ни събра у тях с намерение да си направим бомбички от миниум и бронз.Образците станаха успешни и всеки се въоръжи, като ботев четник, готов да вдига въстание.По това време се продаваха индийски прожектори за 2.2лв парчето.Бяха много сполучливи и светеха подобно фар на дълги светлини.Решихме да преградим пътя с камъни и да видим какво ще стане.Уговорихме се, че когато колата наближи всички скрити зад домашна ограда на осиротяла къщя ще заслепим шофьора с прожекторите си.Не чакахме дълго и се появи трабантче, което бързаше.Шофьорът забеляза огромните камъни и реши да ги заобиколи, но струите светлина го заслепиха и той на скорост налетя на най-голямия камък.Чу се оглушителен трясък и пръдливият Ханс изгасна.Драйверът излезе и се завайка за трабантчето си.Запсува ни.Радо Читака не остана в ресто и му метна като "На всеки километър" една от неговите велапееви бомби.Бе даден ход на Мокрищиянското въстание и наедно възникновение на пионери-атентатори.
Само за 4ст билетче можехте да се возите до автогарата "Пазарджик".Градски автобус номер 4 току що тръгваше в посока Пазарджик и влачеше ремарке.Едва ли бяхме чули за Мел Гибсън и неговото "Смело сърце", но смело замятахме по една от нашите бомби по ремаркето.Бомбите от миниум и бронз имат свойство да оцветяват в розово-лилави петна и ремаркето отпраши все едно е преживяло карнавала в Рио де Жанейро.Радката Читака не се стърпя и каза, че трябва да отиде до вкъщи.Той живееше наблизо.Върна се с нещо, което бе приличаше на прототип от съветски военен завод.В ръце държеше дръжката на бабината му мотиката.За тази дръжка с тиксо бе привързал пакет с размер на танков снаряд.Това представляваше бомба от три отделни части и тежеше близо 10кг.Реши, че ще я детонира в металната спирка.Развъртя се като тежкоатлет-чукохвърляч и я запокити в будката на спирката.В следващия момент можех да се закълна, че Хирошима и Нагасаки се е преместил в Мокрище.На метри от детонацията се намираше селския хоремаг "Тракия" и всички пиянки вероятно са се спогледали изтрезнели от ударната вълна.Тя беше тройна с милисекунди закъснение.Това ни бе малко, защото класа на Катето имаше последен час по руски и до настъпването на 18.30 имаше още време.По пътя ни се изпречи сладкарницата на леля Тотка с големите цици.Всеки един от нас си я представяше как ще ни направи мъже, защото бяхме видяли леля Тотка возейки се в чужди полски фиати и москвичи в "Писковец".Там се пускаха едни перденца и москвичът 408 с два фара тип BMW започваше да се люля, като от земетресение.Колко бе расла на цици, толкова и на гъз.Знайно бе, че леля Тотка си е отявлена паткотрошачка.Гого Кубаков-Балетмайстора и Милен бяха по-смели от мен, защото се залепиха веднъж на задните стъкла да гледат порно на живо с леля Тотка и непознат чичко.Чичкото явно не успя с ерекцията, защото ни подгони гол из курията на "Писковец", но ние се върнахме с камъни и му потрошихме предното стъкло.Мъжът на леля Тотка си бе класическа пиянка и той умря млад, та разбирам сега тръпнежите на жената.Искала си е по приридному мъж, да я мъжува понякога.Когато тръгнахме на война всеки разполагаше с три гранати.Ремаркето или трабантчето поеха първия салют.Втората атака се разви срещи читалището.Третата бе кабинета по руски.Застанали отвън, ние с викове предизвикахме другаря Гаджев, за да демонстрираме пред гаджетата си колко сме велики и безсмъртни.Три четири бомби се взривиха до прозорците и галаганът приел терористичния акт, като изгаси светлините и изведе класа в коридора.Виковете-Галаган, предай се!- не са му вдъхнали кураж да узнае кой го предизвиква.Наскорошен директор на училището бе станал Примо Георгиев от Първомай,.Бивш директор на ТВУ, преместен в Мокрище за побойща над ученици.Той бе българския Макаренко в пряк смисъл и когато не докарвах шестица при него по история или физическо възпитание, той предпочиташе да ми тресне шамари, вместо да ми понижи бележката.Много просто, беше приятел на баща ми.Детонацията в центъра на квартала от радкината бомба, а и в последствие го накара да разбере що за комити са се появили, особено след като е атакувано повереното му училище.Като Командо, той ни издеби и с прийоми от бойни спортове успя да задържи мен, Гого Коза и Иван Медарски-Джандара.
-Кой зареди бомбата!?-попита пръв отрядния председател на класа-мен.
-Не знам другарю директор.
-Иване, кой зареди бомбата!?-последва същия отговор от Иван и същия въпрос към Гого Коза.Започна втори път да пита, но въпроса се придружи с як шамар.
Настъпи рунд трети и другарят директор заканително ми каза, че с мен ще проведе специален разговор включително баща ми.Последва нещо като Жан Клод ван-Дал.Аз устисках и този път, и като бит партизанин не промълвих.Георги Коза обаче се прекърши и издаде, че Иван Медарски взривил бомбата в стъклата на кабинета по химия.В тъмното бомбите се взривяха с оглушителен трясък и заслепяваха от светлина.На всичко отгоре пищяха камъчета и бобчета от лагери необходими за детонацията.Получил задовoлителен отговор, Примо Георгиев изпадна в изстъпление.Дежа ву на Роки едно до пет имах в следващата минута.Носехме шапки от заешка кожа и понеже Иван не заплака, директорът му свали шапката и започна да скача от яд върху нея.
Същата година три месеца по-късно.
Наближаваше априлската пролетна ваканция и ние децата се събирахме около канала, за да трепем жаби с ръчно изработени арбалети.Вечер играехме на пътни знаци, но бяхме пораснали и те не бяха интересни.Когато някой се споминеше, Радо Читака заставаше в началото на колоната и носеше кръст с името на умрелия към последния му земен път.Това бе вълнуващо за нас и аз също приемах тази роля, пристъпвайки зад попа и слушайки жалейките на роднини.Кварталното гробище се намираше в "Салкъмите" на 20 метра от международната ж.п. линия Истанбул-Берлин.Шегувахме се, че преминаването на влака клати умрелите под земята и те не намират покой от вибрациите .Една вечер Радо Читака даде предложение да отидем в гробищата и да измъкнем кръста на гробаря Иван Биков, умрял преди ден от пиене.Така щеше да стане ясно кой е страхливец и кой е готов да влезе в неговата партия.Примо Георгиев ни учеше, че религията е опиум за народа, но аз не влязох в гробището да вандалствам.Радката измъкна дървения кръст и ни поведе обратно към центъра на квартала.Там щяхме да държим клетва към неговата партия.Той се качи върху онази спирка, която детонира със снаряда-кол.Вдигна гордо кръста и замълви клетва съчинена на момента.Ние повтаряхме след него, а той като свещеник помахваше напред назад кръста.Част от клетвата включваше да ни нахапе по бузата и така щял да ни познава, а също да откраднем стъклено бурканче за мляко от щайгите на леля Тотка сладкарката.Стъкленото бурканче трябваше да хвърлим на пътя и пръснеше ли се, значи всичко е ток.На моя голям приятел Данчо Зъц не се чупи например и той не попадна под знамената на Радката.След подобни клетвени ритуали, кръчмарката се чудеше сутрин, какви са тези насолени със стъкло осколки пред вратата на кръчмата й.Радката беше доказан пироман.Той постояно търсеше начин за намиране на по-мощно бойно вещество, с което искаше да докаже нобеловския си дух.Така той стана преоткривател на тъпкача на Румцайс и Манка.За ствол служеше крак от столовете на кварталния хоремаг, защото бяха изработени от безшевни дебелостенни тръби.Парче дъска и малко импровизация бяха достатъчни да се сдобиете с огнестрелно оръжие.С братовчед ми Благо откраднахме стол и си поделихме краката.След ден оръжейно творчество, ние имахме тъпкач в ръце.Барутът от настъргани 20 кибритени клечки бяха заряда на всеки изстрел.Настъпи поредната вечер и нововъоръженото сформирование дало клетва на Радката си даде среща в училищния двор, където обичайно се срещахме с гаджетата си.Кино се прожектираше само три дни в седмицата и на нас не ни оставаше нищо друго освен да прекараме вечерта там.Аз, малкия ми братовчед, Иван Медарски, Диди, Гого Коза, Ангел Чушката, Заприн братовчеда, Георги Фиданката се появихме въоръжени и решени на всичко.Радо каза:
-Който се е клел, да зарежда!
Застанахме като наказателен взвод и се прицелихме в портретите висящи в кабинета по химия.Те бяха на Маркс, Енгелс, Ленин, Димитров и Менделеев.Портретите станаха на парцали.Ликовете на световните вождове на пролетарията бяха разстреляни брутално от пръкналите се командоси.Радо имаше едно предимство.Той бе вербувал третокласници за негови орденоносци и оръжейници.Те му бяха тъпкачи без право да стрелят, а само да се докосват до неговите шедьоври и презареждат.Естествено бяха нахапани под лявото око.Конструкторските му умения бяха сътворили пистолет-тъпкач с шест цеви наредени в кръг.При стрелба, Радката обикаляше с кибрит всичките едновремено и се получаваше ефект на картечница.Прицелели се през прозорците на кабинета, ние разстреляхме портретите на вождовете и надупчихме стените зад тях.Кефихме се, че на живо пресъздаваме екшън филм.След като разстреляхме кабинета по химия насочихме удара си по кабинета на черния галаган.Аз не стрелях с бобчета, а с бургии.Баща ми бе началник на ремонтна работилница и у нас те не бяха кът.Бургията доближава ефекта на истински боен куршум и това подразни съзаклятниците ми.Те подсилиха броя клечки.Диди отиде по-далече.Баща му бе ловджия и бе домъкнал ловни патрони.С техния заряд се стреля с кеф.Имате по-голяма пробивна мощ.Надупчихме стъклата и всичко зад тях в кабинета по руски, в знак на отмъщение, че трябваше да стоим без противогази и да учим тъпите руски падежи.Училището бе с тоалетна построена в дъното на двора.Мъжка, дамска и в средата малка обща учителска.Влизането в нея ставаше с ключ.Вратата бе дъсчена.Тази врата се оkаза трети рубеж.Отново заредихме оръжията си с решение да разберем на кого пушката е най-мощна.Условието бе да пробием вратата.Моите бургии я дупчеха като турска халва, докато джеймсбондовския пистолет на Радката я чешеха с отхвърлени трески.И изведнъж Иван Медарски извади истински боен пистолет "ТТ".Баща му бе надзирател в пазардшикия затвор и затова Ванката го наричахме "Джандара".Иван Медарски бе успял да вземе тайно от баща си пистолета, за да може да се изфука пред Катето, която наблюдаваше стрелбите.В тъмното не стана ясно, че той го извади, зареди и изпразни пълнител по вратата на учителската тоалетна.Изстрелите проехтяха, като на сватба.Един от куршумите улучи катинара и от рекушета се чу пищене покрай главите ни.Директорът живееше на 50 метра от училището.Същият Примо Георгиев.На другия ден пристигнаха представители на "Детска педагогическа стая". Свика се извънредна родителска среща.Родителите ни бяха принудени да отремонтират обстреляното училище.Аз бях разжалван от отряден председател и Спаска завоюва нов връх.Часовете по физкултура и история са превърнаха в кошмар за мен, защото трябваше да се превъзпита бунтовническия ми дух и да бъда подготвен за достоен комсомолец.
Иноваторският дух в търсене на нови бойни системи у Радката роди карбамитовата пушка.В едновремешни метални кутии за боя ние слагахме парче карбамид получено от заварчих.Плючехме го и затваряхме в кутията.Броихме на ум до десет и през малка дупка в основата поднасяхме огън, за да детонираме получените газове.От диаметъра на кутията се получаваше силен акустичен гръм и капачката отлиташе на метри.Един ден се появиха цигани-катунари.Мършави коне обикаляха квартала и предлагаха да калайдисат посуда.Играехме на герена футбол, но в трънаците бяхме скрили пушкалата.Геренът се намираше до гробищата и същевремено до ж.п. линията.Каруците на катунарите се съпътсвуваха от кучета тип пума.Една от пумите залая по наш другар и това бе достатъчно за терминаторите на Радката да се изплюят по наличния карбамид и да заемат позиции за отбрана.Като настървени солдати на Жана д'Арк се затичахме срещу колоната от катунарски каруци и започнахме безсмилостно да стреляме по тях.Капачките на кутиите бяха нашето оръжие, но по-страшен бе гърмежът.Поредицата залпове подплашиха крантите и те хукнаха, като дилижанси гонени от индиянци право през гробищата.Трябва да отбележа попълнението ни от Любо Бозайника.Тотално прост човек и неговите още по-прости братовчеди Коста Моргата и Осето.Те едвам изкласваха.Осето имаше наглостта един ден да си напише бележка в бележника по руски език "силен" 6, за което Иван Гаджев изпробва на якост нова палка в главата му.Бащата ба Бозайника работеше в пътно строителство и тях се намираше бидони с феролит.
Радо Читака имаше по-голям брат-Кольо Читака.Един ден Кольо Читака решил да си подреди дюшека и когато го надигнал, той изкъклил очи, защото лежял на истински боен арсенал от разнокалибрени патрони.Истината бе, че наблизо се намира пазарджишката казарма и войниците често идваха пеша в квартала по ж.п. линия да пият по бира.Ние ги присрещахме и ги молехме за патрон или значка.Те откачаха от шапките си и ни подаряваха петолъчки, но ни подпитваха имаме ли каки.Така Радката натрупал цял арсенал и всеки път обещавал, че ще им прекара братовчедка си Пенка, която бе десетокласничка.
Зад гробището има канал и там в усамотеното място палехме огън.Пускахме в огъня патрони и чакахме те да гръмнат, като залягахме зад дигата.Един пореден път на полигона домъкнахме 25литров бидон с феролит.Отдолу му запалихме огън и зачакахме.Не след дълго се чу оглушител трясък и бидонът излетя като реактивна ракета издигащ стълб адски огън.Ликувахме като на заря от получения кеф.Нашите изстъпления се пренесеха към влаковете.Един летен ден забелязахме кантонер, който сложи три специални бомби на релсите и така спря влака даващ му сигнал, че пътя е повреден.Решихме да пробваме с нашите бомбички.Закрепихме по същия начин на релсите саморъчно направени бомбички, но на братовчед ми това се стори недостатъчно и той закрепи стоманено бобче от разбит лагер,Мотрисите бяха ту парни, ту дизелови и рядко електрически.Кеф бе когато минаваше парен локомотив.Опушваше всичко от дим и пара.Случи се поредния турски влак за Германия и мотрисата бе западна, тежка и мощна.Тя настъпи бобчето и той излетя огнено червено с рикушетен писък, като мотрисата подскочи.Диди се возеше в гумена лодка в канала и бобчето улучи .Това я проби.Лодката потъна и Диди ни напусна с псувни.Извади късмет.Мотрисата подмина моста и настъпи трите бомбички като след двеста метра спря.Ние се уплашихме.Настъпи суматоха и кантонерът позвъня в милицията.Не разбраха извършителя, но аз месец живеех в страх и угризения.На втория ден пристигна ремонтна бригада.Релсата за нищо не ставаше и бе подменена с нова.Признавам си още, че понякога замярахме по прозорците на вагоните и влаковете пристигаха на гара Пазарджик с помляни стъкла.Наложи се машинистите да гасят осветлението, когато преминаваха през този бермудски триъгълник.Стигна се до там, че издигнаха ограда с колове и мрежа около релсите.Признавам си още, че част от домашното ми възпитание включваше силови методи.
Дали наличието на компютри и интернет щеше да ни направи по-добри не знам, но знам със сигурност, че Радката и Кольо Читака са докери в Испания от 2001.По-късно изтеглиха семействата си при тях.Диди е шпакловчик в Англия.Той ми намигаше, че сполучил с много млада жена.Бозайникът прави алуминиева дограма в Италия.Гого Коза не се ожени, пропи се и умря.Георги Фиданов е голям шеф на кабелна телевизия сега.Ангел Чушката лежа за изнасилване с Фото Боската в пазарджишкия затвор.Говори се, че лежи в италиянски замесени в наркотоци.Отличник в училище, братовчед ми Заприн е отличник в живота и сега е в Сиатъл .Живее на 15км от дома на Бил Гейтс.Катето се омъжи за Иван Медарски и му роди две деца.Двамата продават турски цветя на сергия на централния пазар в Пазарджик.Спаска се омъжи за 15години по-голям от нея мъж и замина да живее в Англия.Мъжът й е доставчик на интернет в Пазарджик.
Тук ще направя голям скок в времето и ще ви пренеся в година, след като режима на Живков търпи крах.Прелитах от Москва за ваканциите и разбирах, че моите съученици са се пръснали.Някои оженили, други заминали модерно за времето в Германия.Остана ми най-големия приятел Михо Фидето.Красивата му братовчедка Ваня не ме дочака, да завърша.Тя бе забременяла от Боян Македонеца.Всъщност само той не бил сложил презерватив и аз докато й пишeх писма от Москва, я заварих с бебе на ръце.Ваня и Боян от 10 години живеят в Италия.Моят приятел трябваше да преживява и се бе хванал нощен пазач на консервен комбинат "Марица" Пазарджик.Той не искаше заплата, той искаше само да е пазач там.Михо караше бащината лада петица и я наричахме "червения лебед".Разкарвахме крадени консерви кетчуп, компоти, нектари.Предлагахме ги на частници-магазинери и с придобитите пари стягахме апартамента на Михо.Първо купихме телевизор.После хладилник, сателитна антена.Консервен комбинат бе още и кошер за жени.Море от млади момичета, които работеха на конвейерите.Михо сменяше момичета с лекота, защото е здрав и едър мъж.Често застъпваше смяна с Владо.Владо от "припечелените" пари си купи вартбург на старо, за да има с какво да развозва девойките.Тъпо е да си на 22 и да нямаш пари за кафе и кола, с която да докараш момичето вкъщи.Нямах си работа и понякога ходех с него на смяна.Не бе проблем това.Като пазачи, те имаха тежки връзки ключове осугуряващ им достъп до всички халета и складове.Бяха надушили две палета с техническа мед.Една поредна вечер Владо отключи непознат склад и вътре имаше варели.Там се съхраняваше компресорно и хидравлично масло.Отвъртя капачката на един и с пръсти бръкна вътре.Извади мазни пръсти и се вгледа в маслото:
-Става!-заключи лаконично той.Домъкна туби и започна да преточва в тях масло.Това масло щеше да замести двутактовото масло за вартбурга му.Двутактовото масло е скъпо и се смесва с бензин, за да се получи горивото.Когато Владо си отиваше и идваше на работа, минувачите се оглеждаха за противогази, а прелитащите комари и мухи тупваха на земята.Същата година бях станал щастлив притежател на изключително скъп фотоапарат "Зенит" оборудван с всичко необходимо за нуждите на фотолюбител.Осребрявяйки придобитите по нечестен път компоти, ние се черпехме в новопоявилите се частни барчета разказвайки си истории.Той за поредната консервозатварачка, а аз за московските си несгоди.Нещо ме глождеше.Моите писма до братовчед ми бяха сиви, докато всеки филм е предшестван от киноафиш.Решихме да създадем няколко подобни и наедно да изпробваме руското снимачно чудо, за което бях броил над 500 съветски рубли.В центъра на Пазарджик има градинка и там са поставени редица бронзови склуптори на пазарджишки художници.
Героят от Лайпциг Георги Димитров, след като възседнал трона на власта в България, веднага с узаконяване на болшевишката власт, вмъквал в речите си доста руски думи Той дори псувал и грубял на руски.Неусетно и аз го правех.Пред старата градска поликлиника стои огромна статуя на кабанчик.Този кабанчик е застинал в устрем с поглед в бъдещето.Един истински предводител язди нещо повече от бял кон.Аз реших да се снимам като Оман Шариф възседнал този кабанчик.Моите очи са светли и на светкавица излизам с червени очи.Когато проявихме снимките, властелините на пръстени ряпа да ядат, пред моята композиция.Георги реши да ми направи фотосесия и снимаше под различен ъгъл.Аз се вживявах в ролята на хайдутин, белогвардеец, каубой.Георги също се отпусна и реши да се снима с девойката.Статуя на жена пред Младежкия дом.Там той й застана отзад и я хвана за гърдите.Евентуално изнасилвач или Жоро Павето, все за нещо щяло да ми послужи бъдещата снимка.После аз взех да ровя като клошар из кошовете.Това послужи за "Супермаркетите на бъдещето".Обикаляхме статуите и стигнахме лъва на гърба на хотел "Тракия".Този лъв или са го правили на пет гроздови или е чернобилско изчадие родено от сибирски тигър.Може пък когато са изливали бронза, кофражът да е подал и затова нашият лъв прилича на Т-рекс.Георги реши, че това е неговия кон.Първо реши да се снима като Рамул и Рем как бозае, но цици отдолу нямаше и сещайте се какво трябваше да лапа.На лъва брозновия боздуган.Хвана се за опашката му и едвам го възседна.Получи се поредната снимка.Решихме да си ходим като хванем автобус от автогарата.Там се загледахме в огромно табло със снимки и надпис "Внимание, опасни джебчии!".О! Супер идея.Аз разперих ръце под таблото с поглед-невинен съм или сам съм, други няма, и Жоро удари няколко кадъра.При подобни фотоси, знаех, че Насо щеше да се просере.Кабанчикът стана "Конан", а джебчиите "Героите от Трети Украйнски фронт".
Измина още година и аз се завърнах окончателно в България без ясна представа накъде и как.Иван Костов затвори уранодобивно предприятие "Бухово" и аз бях непотребен.Останах на улицата, но не за дълго.Последва безвремието при Будев.След година и половина се махнах, защото се захванах с строеж на свой дом.Наредих последната керемида на покрива, като в същото време купих много скъпа сателитна система, което ме изхарчи до нула.Буквално нямах пари, но гледах западна телевизия.На следващата година спечелих зелена карта.Тук много се двоумях и не заминах за САЩ.От една страна новопостроената къща, която искаше довършителни работи, от друга родителите ми.На следващата година майка ми замина в Гърция и до днес е там.Реших да опитам в "Енергоснабдяване" и държах конкурсен изпит за диспечер на високолволтови подстанции.Директор бе Стефан Апостолов, завършил висше в Ленинград.Той не криеше симпатии към съветски инженери, защото бе само с четири години по-голям от мен.Вместо диспечер, с машинации ме назначиха ел.монтьор на високоволтови трансформатори и последвало обещание да постискам зъби, докато изпадне по-инженерна служба.Трансформаторната работилница бе нелегална в рамките на държавно предприятие.Апостолов спестяваше от ремонти на трансформатори към Пловдив и си обособи помещение за свои нужди в подстанция "Тракия".Попаднах в ремонта работилница от двама изпълнители-единият аз и началник.Нямах спец облекло и още първия ден надянах някава куртка и доизнасях стар мой панталон.
Преди десет години аз отидох с остри кожени бежови обувки на абитюренски бал.Тези обувки бяха строго официални, висок ток.Бяха скъпи.Носени само една нощ.Бях ги складирал и се сетих, че с тях мога да започна новата си работа.На фона на работните ми дрехи, тези обувки сигурно са контрастирали като обувките от крокодилска кожа на Евгени Минчев и по спомени мога да кажа, че да се катерите по трансформатори с гладки подметки от гьон никак не е удобно.Високият рус мъж с кожените обувки.Страно бе, че аз бях единствения силнотоков ел.техник в новото ми обкръжение.Мой колега бе Заро Гъза, а мой началник-русенеца Милко Кертиков.Милко Кертиков гонеше 40 и ми изглеждаше състарен.Неговата теория, бе че Русе е обгзен и не е обител, където двете му деца ще израснат здрави.Затова завел семейството си в малкото градче Кирково.Това е в Родопите кърджалийско.Там той станал учител по стругаро-шлосерство, но жена му не издържала провинциалната идилия и те харесали Пазарджик.Заселили се в центъра на града.
Защо Заро Гъза? Понякога се изразявам жаргонно, но Заро е апостол, кумир, просто талант.Той бе непукист.Седнем ли да ядем, Заро шумно пърдеше или уригаше с извинителни думи-"дреме ти гъза!" и разцепваше уста в широка усмивка."Дреме ти гъза" бе отговора му по инерция, за какото и да го попиташ.Не се съобръзяваше изобщо.Един ден ме просветли в неговата теория с начални думи:
-Слушай моето момче! С честен труд, само минети на магистралата можеш да правиш.Първата работа е за дома, за семейството, за жената, за децата.Ако остане време, тогава държавната работа, тя не е заек, няма да избяга.Бащата направи Стефчо директор, няма да се плашиш.Щом съм с теб, барай си (оная работа) през джобчето! Разбра ли ме добре?
Заро имаше дефект в говора и звук ръ, му бе проблем.Всяка сутрин ми пееше простичка песен,на която сам бе съчинил музика и текст."Не ми се (р)лаботи, ееей, не ми се (р)лаботи.Баси как не ми се (р)лаботи".
Полагаше ни се румънски джип Аро, който бе антиджип по всички показатели.С него ходихме на "Марс".За Заро стругаря, трансформаторите и изолаторите му изглеждаха като футуристично бъдеще.Той наистина нищо не разбираше от тоци.Плашеше се и винаги караше аз да пръв да пипам.Понеже бяхма само тримата сами, то асоциацията навяваше за самотни космонафти и марсиански пейзаж.Сутрин се събирахме в кабинета на зам.директора и там Милко обясняваше как ще правим меко кацане на луната през деня.Това продължаваше часове понякога, защото ние бяхме едва ли не филиал на Дубна.Заро не издържаше и ме дърпаше да пием по кафе навън.Пиехме по едно, че по две, по три и чакахме Кертиков да се появи.Заро заключваше просто:
-Голямо лизане на гъзове, голямо чудо.Какво прави то'о идиот, изражда ли го, подмива ли го, свирка ли му духа?
Милко Кертиков си бе запазил русенския диалект.Досмешаваше ме говора му-"Думатито узря ли, думатито?" или пък "Ей, боли мъ ръкътъ, шъ вали якътъ".Около 9 сутринта ние потегляхме към "Марс" най-после, но задължително се отбивахме в сладкарница да си купим кифли и боза.Така пристигахме в 9.20 и реално преди 10 сутринта не започвахме работа, защото на Зарето му бе студено и ако не стане Африка, той няма да "ребри" с чука.Халето бе огромно, но вътре имаше 250 киловатова сушилня, която побираше лека кола и вдигаше 120 градуса за минути.Заро отваряше вратите и включваше на макс.Сушилнята напичаше дотолкова, че без терморелета пукаше от зор по шевовете и късаше заварки на кожуха от топло.Имало е случай да паднат вратите.Заро работеше само по потник, а навън валеше сняг.
-Какво се чудиш бре? Студено ми е на мъдурите.То енергото като няма ток, аре си ходим.Барай си през джобчето.Има ли нещо за дома, за семейството? После ще поправяме "кочините".
Заро го направиха мотокарист.Мотокарът бе с бензинов мотор.С него пренасяхме от камьона до склада големите трансформатори.Понякога Милко Кертиков пътуваше в командировка с джипа и ние трябваше да се добираме на работа, както можем.Заро имаше балканче и с него пътувахме, но в студеното време бе неприятно.Лаурел и Харди на балканче.Аз идвах до гаражите с чисто новата cи лада.Като разбра за нея, Заро предложи гориво, а от мен колата.Сутрин да съм го забирал от тях, като частен шофьор.Мотокарът работеше на моточасове и му се полагаха по 40л бензи А86 на седмица.Допълнително ни изписваха по 50 л кореселин, за почистване на маслени петна.Уверявам ви, че смесени, ладата палеше гуми и тръгваше като BMW.Милко Кертиков с почуда разбираше, че Заро пак иска да изпише бензин и питаше всичко наред ли е с мотокара.
-Дааа, бачка.Щом свърши бензина не бачка.
Милко Кертиков стана подозрителен.Задаваше ни работа и отиваше в гаража да провери мотокара.Този момент аз бях именувал "Милко влиза в бокса".На мига настъпваше ера на технически преобразувания.Сваляше капаци и се заемаше да модернизира с електронно запалване двигателя от волга еленче.Електронно запалване бе повторено от руско радиосписаное .То бе негова изработка.В продължение на часове Милко висеше над карбуратора на мотора и разхлабил стопорни болтове го въртеше, за да провери центровката Форсираше до дупка.Докато търсеше на слух и усет горна и долна мъртвеа точка на мотора, се чуваха топовни изстрели ту от ауспуха, ту от карбуратора.Тези центровки продължаваха с месеци и заемаха работно време на инж.Кертиков.Изрезваше разни ламарини и ги надяваше на карбуратора с надежда, че той ще възвърна предишната си икономичност.Естесвено от експериментите хвърлихме акумулатор и се изписа нов.Когато опитите не сполучваха, Кертиков зарязваше всичко разкулачено и насочваше сили към стария домашен вартбург.Тук следваше нова технология.Форсировка до изчистване и веднага преглед на електронното запалване с варианти на монтаж карбуратори от допотопни шкоди и полски фиати,Заро казваше, че моторите са като каца за вино и трябва да се закиснят.Редовен негов номер бе да прекъсне свещите и да върти докато падне акумулатора, а после да се обади на Кертиков в склада, че от бъзикните му не иска да пали.Онзи идваше с канчето за обяд и още по риза започваше цепене на колянови вал.Ние с Заро се отдалечавахме и слушахме пукотевици.
Милко Кертиков ми призна, че се увлича по екстрасенси и полтъргайсти.Разказваше ми за подземeн град в съветския съюз.Една неделя се изкъпал.Замислил се и когато се огледал бил увиснал на полилея в хола си, без да разбере.Бил изпаднал в телепатична връзка с висш разум.
-То'о свършил! Ти виждал ли си жена му? Ми аз да имах такава жена щях да съм Чумак. В Дунава ли намери то'о крокодил? Погледни го само.Има стойка на пикаеща крава.Скоро време ще му пратя гости.К'ъв учител е бил то'о по стругарлък? Точи ножовете като на кучето ...(онази работа).
Излезеше ли Милко в отпуск, то аз автоматически ставах началник на Заро, като на практика нищо не се променяше.В подобен случай Заро ми казваше по-рано от 8 сутринта да не го забирам.Отключвахме работилницата и за Пунта Мара набързо разгкобявахме най-голямия трансформатор.Закачахме го на телфер да се изцежда от маслото и се започваше XX век.Заро правеш нелегално гатер-банциг.За целта разглобявахме паралелите на струга и закачахме огромни извънгабаритни чугунени колела.Процедурата изискваше поне два часа време.
-Барай си к...(онази работа) през скъсаното джобче!-ме успокояваше Заро.-Бащата е направил Стефчо шефче.Освен бензина и корселина, при нас в преразход взеха да стават и електродите за електрожен.Той беше неспасяем на тема риболов.Освен за риби и стругарски ножове с него друга приказка не се връзваше.Аз го изслушвах по принцип.Ходеше след работа да бракониерства по язовирите и на другата сутрин идваше с огнени очи.Гледаше да се скрие в някой склад и да поспи.Един ден той ми излезе с предложение за далавера.Да продаваме трансформаторно масло.Литър подобно масло струва над 2 долара.При нас на юнашко доверие се съхраняваше 5 цистерни по 10 000л.Трансформаторно масло е вредно.То съдържа калиева основа и киселина.Буквално след месец абитуриенските ми обувки се разложиха от маслото.От тази работа започнах да мириша на рибна консерва.Постепено работилницата се доказа.Към нас започнаха да идват трансформатори от целия окръг.За мое учудване имаше модели на AEG, Siemens с дата на производство 1920 година.Те просто бяха станали маломощни, но безупречни като немско производство.Складираха ги на двора без всякакъв отчет.След време Заро ми предложи да продадем и да си поделим парите.Дори на старо, подобен трансформатор надхвърляше дест хиляди долара.Имаше цигани купувачи.Те търсеха малки трансформатори, за да могат да крадат с тях енергия от двадесет киловолтовите мрежи преминаващи през гората.Към тях подключваха електрически резачки и режеха нелегално дърва.Един ден помолих Заро да ми даде мотокара и да врътна кръгче.
-Запали го.Удари пет форци и разкърши айванчето из двора да загрее.-ми подсказа Заро.Кертиков пак беше правил някави рационализации и мотокарът палеше с детонации и леко отпуснат педал на газта с малко смукач.Така и направих, като го фосирах с намерение да разбера дали върти предни гуми.Прeз цялото време пукаше, хвърляше назад сажди и сяцаше на пресекулки.Едва не получих бъбречна криза от лашкане.Имаше центарлна алея и там леко се вживях в ролята на Шумахер.Когато Заро боравеше с мотокара, на свършване той казваше:
-Луда работа, това не е за бели хора.Мотокарът пак се разгонил!
След пистенето, той ме помоли да си избера трансформатор, за да имитираме дейност.Аз избрах един голям екземпляр.Преди да го вкарам в халето той се схлъзна от вилиците и се пльосна на земята.Ваната му се пръсна и на земята се изляха 600л масло.Ужас.Маслото се събра на гьол под узряла череша в имповизираната градинка.Изнамерихме гениално решение да запалим маслото и така да заличим следите.600 л масло си е мазно петно както и да го мислите.
-Е сега да ни видята германците, ще ни скъсат шушоните!-тази мисъл бе по адрес на екоглобите в Германия, за които бяхме слушали.Намерихме парцали и ги запалихме.Маслото обаче си траеше, то не бързаше да изгори.И докато мътехме, какво още може да направим маслото каза-ха сега.Лумна мощно от всякъде.Вдигнаха се палмъци над два метра.Помъкнахме съндък с пясък и лопати да го зариваме, но той се разгаряше още по-жестоко.Като пожар в Австралия, черешата се подапли и лумна като факла.Имах най-грандиозния огън в моя живот.
-Ако се напикваш нощем скачай през огъня, барай си ....дреме ти гъза.Ша насадим нова череша.На Тошо черешата изгоря.Пфу.
Тошо бе пред пенсия и складажия към нас.Преди 20 години той бил садил тези дръвчета и се грижеше за тях всяка година.
Някои неща са непреходни.Някои неща са по-скъпи от солта.С пожелание за скорошно прибитие от дългите американски пътища и лесна асоциация в Новия свят, посвещавам следващите редове на хевиметалурга, закърмен с нотите на Sabath, Rainbow, Purple -Насо Дългия.Бъди обичан и реките на любовта никога да не пресъхват под твоята лодка.Разбий ги Насо.Ние сме българи.
Aз съм нещо като първокласник научил се да чете.Чета наред.Мислите ми сега са като пчели от разбунен кошер и няма да бъда последователен, но ще гоня цел това да се превърне в приказка.Приказка за моята неродена дъщеря.
Думата компютър е с френски произхoд, но по стечение на обстоятелства тя бива американизирана и франсета я заместват с друга.Ординатьор.Френски и руски бяха чуждите езици, които изучавах в основното училище.Мадам Делова и товарищ учитель Гаджев по прякор "Черний гологан".В моите начални ученически години компютри нямаше и мадам Делова не ме научи на тази дума.Целувам ръце на тази жена, защото сега осъзнавам, с каква любов и преданост ни учеше да овладеем езика на любовта.То като се замисли човек, не е толкова труден-баран жирьот траву и жопа с ушами.Ниво плядут сан сан жмо, вулеву куше авек моа.От сантименталност, аз изтеглих всичките филми на испанеца Луй дю Финес.Направих си филмов маратон и ги изгледах за ентен път на екс.Във филма му "Полицаят от Сен Тропе", отчетливо чух думата "ординатьор" по адрес на компютър.Говорим за 1967 година.Франция, френските коли и френските жени от '70 си остава една приказка за мен или на френски носталжи.Там още видях пътепоказателна табелка "Лион 30км".Щом французите си имат специфична дума за компютър, така и мястото, което населявам му е придала своя.Макхшев.Дори клавиатура е макледет, а мишка ахбар.Не си мислете, че е принтер.Мадпесет е.Кошмарните думи продължават загубили логика, че трябва да са интернационални предвид оринджа им.Та монитор е закодиран като масах, хард диск таклитон кашиах.И не е раутер, а е алхути.Къде е този парадайс? Досетихте се.В Ориента.Оттук насетне започват пясъците на нефтените герои.Заучаването на подобни думи има и своята положителна страна.Я тя е, че зимата свърши, защото такава нямаше.Днес температурите на водата гонят 19'С.На въздуха 23'С , на бирата 14'С и пo-смелите (моржове) се плацикат във вълните.Моят сезон идва на 1 март, защото ако можех, бих се преселил в Екваториална Гвинея при колегата ми Доминго Мба Ел Соно Ндзанг.Другата безплатна екстра е, че мога да се преименувам за пет минути.Има сума ти Адолфци за мое учудване.Андерсен е писал приказки за деца.Моята е точно за вас, защото ви обичам.И ако Митко Бакърджиев използва тази екстра, да стане Митко Куперман, аз ще посветя промяната си на една упорита дъщеря, която вечер вместо да си пие млякото и мие зъбите за лека, използва своя ординатьор, за да търси него, като виси до припадък.
Светът нямаше да е същия без Джеспър Кид.За да получи своето вдъхновение, той водел филхармоничния оркестър на Будапещa в Париж и вечер под светлините на прожекторите записвал поредната своя композиция интерпретирайки класиците.Това коствало понякога време за издaването на поредната компютърна игра и често я забавяло.Моите писма нямаше да са същите, защото аз слушам тази музика.Затваряш очи, отпускаш въобръжение и даваш свобода на пръстите да пишат, докато вълшебните тонове издигат психологичен щит срещу проблемите на ежедневието.
Хипи движението е замислено от американски еврейн.Син на богати родители, той решава да заживее в свят по свои идеали.Те се доближавали до комунистическите възгледи и бащата на хипитата лежи в затвор.После бяга в Мексико и се завръща в САЩ с фалшива самоличност, за да следва мечтата си.Това са годините на Луй дю Финес.Златни години и аз ги помня.Дълги коси, чарлстони, ризи с висока яка, обувки с високи токове.Това време наложи своите идоли и един от тях за мен стана австриеца Курт Хауенщайн.Ще ви припомня една негова култова песен - "Никак не е лесно".Курт и до ден днешен е в цветущо здраве и не изменил на стила си.Всякаш застинал в рамките на онова златно време.Той мрази интернета, но шапка за думите му "Какво е живота без любов?
"It Ain't easy" бe покорила всякакви класации и ние седмокласниците се събирахме в училищния двор да я слушаме на стерокасетофон "Hitachi" купен от "Кореком" с твърда валута за 800лв.Сума, равна на шестмесечния труд на баща ми.
Галаганът мразеше да влизаме в класа му по руски език с гумeнки и платнеки.Той държеше да бъдем с обувки, защото му миришело.Беше строг и ходеше с показалка.Откачаше, ако видише надраскан чин.Често показалката се чупеше от бой в главата на поредния чин-графитоман.Руският език се падаше след часа по физическо възпитание и физкултура, и тъпите кецове трябваше да се носят наред с учебниците, и тетрадките.
-Гьеоргьие, защо си пак с гумньетки!?-дотолкова се бе побъркал от този мягкий знак, че дори когато говореше на български си издокарваше руски акцент.Наказанието на Георги бе да се си събуе гуменките пред вратата на класната стая и да присъства по чорапи в клас.Така, всеки дръзнал, се събуваше и в класа по руски ухаеше на катерици.Зимата се смрачаваше рано.Аз, Георги, Ангел Чушката, Заприн братовчеда, Иван Медарски, Лазар Маринов и Радката Читака бяхме неразделни.С Иван Медарски не можехме да разделим Катето, която подхвърляше бележки ту на мен, ту на Лазар, ту на Ванката, че иска да се срещаме.Понеже ни сменяваше по прищявка лесно, някак й се лепна име, че е курва.Даже неразделните приятели по тази причина си уреждаха юмручни дуели.Но истината бе, че всички бяхме влюбени в малката Спаска, която бе спечелена от Ангел Чушката, като най-отворен.Той стана закоравял пушач още в трети клас, та и мен научи.Аз бях най-умния.Аз бях отличника на класа.Аз бях отряден председател, но заради Спаска, лидерството ми бе винаги оспорвано в нейна полза, защото се избираше чрез гласуване.Естествено Спаска печелеше, защото всеки искаше да се натиска с нея в кино-читалището, докато гледахме прожекциите на дю Финес и Ален Делон срещу 20ст билетче.Аз плащах на Катето билетчето.В киното се държахме за ръце.Бях схванат и всъщност тя ме целуна първа, докато 5 реда по-напред седеше Радо Читака.Вместо да гледам "Кожата на един полицай" и как Делон оправя поредната французойка, аз поглеждах Катето и си говорихме едни седмокласнически.Радо бе малко простоват и момичетата от долния клас го отбягваха.Той носеше нож.Веднъж разряза седалката на киното и извади ватата.После си я слажи на главата по време на прожекцията.Страшно стана и това често се повторяше, защото той си въртеше главата, за да привлече внимание върху себе си.Ако кинолентата се скъсаше от прекомерна прожекция, залата изригваше в писъци и викове на недоволство.Всякаш попадахте в центъра на римския Колизеум и слушате как публиката скандира гладиатори.Човек не може да очаква сдържаност и търпение от деца на работници и селяни.Няма да забравя , че "Кукла на верига" гледах над 10 пъти и всеки път ми бе интересно.Тук аз разказвах на Катето, какво става, а тя се криеше, за да не гледа убийствата.Разказвах на глас и на Боян Германеца това не му допадаше.По-късно Боян Германеца, ще стане чичо Бонбон.Години по-късно, Гого Чеха често канеше чичо Бонбон да се къпят на Варварски минерални бани.Имайте търпение за този персонаж.
Мадам Делова заболя.Тя бе високо образована жена.Две висши.Френска и българска филология.Преподаваше ми по бългaрски език и литература още.Часовете по български, литература и френски бяха нулеви, и ние си отидохме в къщи....но Ангел Чушката ни събра у тях с намерение да си направим бомбички от миниум и бронз.Образците станаха успешни и всеки се въоръжи, като ботев четник, готов да вдига въстание.По това време се продаваха индийски прожектори за 2.2лв парчето.Бяха много сполучливи и светеха подобно фар на дълги светлини.Решихме да преградим пътя с камъни и да видим какво ще стане.Уговорихме се, че когато колата наближи всички скрити зад домашна ограда на осиротяла къщя ще заслепим шофьора с прожекторите си.Не чакахме дълго и се появи трабантче, което бързаше.Шофьорът забеляза огромните камъни и реши да ги заобиколи, но струите светлина го заслепиха и той на скорост налетя на най-голямия камък.Чу се оглушителен трясък и пръдливият Ханс изгасна.Драйверът излезе и се завайка за трабантчето си.Запсува ни.Радо Читака не остана в ресто и му метна като "На всеки километър" една от неговите велапееви бомби.Бе даден ход на Мокрищиянското въстание и наедно възникновение на пионери-атентатори.
Само за 4ст билетче можехте да се возите до автогарата "Пазарджик".Градски автобус номер 4 току що тръгваше в посока Пазарджик и влачеше ремарке.Едва ли бяхме чули за Мел Гибсън и неговото "Смело сърце", но смело замятахме по една от нашите бомби по ремаркето.Бомбите от миниум и бронз имат свойство да оцветяват в розово-лилави петна и ремаркето отпраши все едно е преживяло карнавала в Рио де Жанейро.Радката Читака не се стърпя и каза, че трябва да отиде до вкъщи.Той живееше наблизо.Върна се с нещо, което бе приличаше на прототип от съветски военен завод.В ръце държеше дръжката на бабината му мотиката.За тази дръжка с тиксо бе привързал пакет с размер на танков снаряд.Това представляваше бомба от три отделни части и тежеше близо 10кг.Реши, че ще я детонира в металната спирка.Развъртя се като тежкоатлет-чукохвърляч и я запокити в будката на спирката.В следващия момент можех да се закълна, че Хирошима и Нагасаки се е преместил в Мокрище.На метри от детонацията се намираше селския хоремаг "Тракия" и всички пиянки вероятно са се спогледали изтрезнели от ударната вълна.Тя беше тройна с милисекунди закъснение.Това ни бе малко, защото класа на Катето имаше последен час по руски и до настъпването на 18.30 имаше още време.По пътя ни се изпречи сладкарницата на леля Тотка с големите цици.Всеки един от нас си я представяше как ще ни направи мъже, защото бяхме видяли леля Тотка возейки се в чужди полски фиати и москвичи в "Писковец".Там се пускаха едни перденца и москвичът 408 с два фара тип BMW започваше да се люля, като от земетресение.Колко бе расла на цици, толкова и на гъз.Знайно бе, че леля Тотка си е отявлена паткотрошачка.Гого Кубаков-Балетмайстора и Милен бяха по-смели от мен, защото се залепиха веднъж на задните стъкла да гледат порно на живо с леля Тотка и непознат чичко.Чичкото явно не успя с ерекцията, защото ни подгони гол из курията на "Писковец", но ние се върнахме с камъни и му потрошихме предното стъкло.Мъжът на леля Тотка си бе класическа пиянка и той умря млад, та разбирам сега тръпнежите на жената.Искала си е по приридному мъж, да я мъжува понякога.Когато тръгнахме на война всеки разполагаше с три гранати.Ремаркето или трабантчето поеха първия салют.Втората атака се разви срещи читалището.Третата бе кабинета по руски.Застанали отвън, ние с викове предизвикахме другаря Гаджев, за да демонстрираме пред гаджетата си колко сме велики и безсмъртни.Три четири бомби се взривиха до прозорците и галаганът приел терористичния акт, като изгаси светлините и изведе класа в коридора.Виковете-Галаган, предай се!- не са му вдъхнали кураж да узнае кой го предизвиква.Наскорошен директор на училището бе станал Примо Георгиев от Първомай,.Бивш директор на ТВУ, преместен в Мокрище за побойща над ученици.Той бе българския Макаренко в пряк смисъл и когато не докарвах шестица при него по история или физическо възпитание, той предпочиташе да ми тресне шамари, вместо да ми понижи бележката.Много просто, беше приятел на баща ми.Детонацията в центъра на квартала от радкината бомба, а и в последствие го накара да разбере що за комити са се появили, особено след като е атакувано повереното му училище.Като Командо, той ни издеби и с прийоми от бойни спортове успя да задържи мен, Гого Коза и Иван Медарски-Джандара.
-Кой зареди бомбата!?-попита пръв отрядния председател на класа-мен.
-Не знам другарю директор.
-Иване, кой зареди бомбата!?-последва същия отговор от Иван и същия въпрос към Гого Коза.Започна втори път да пита, но въпроса се придружи с як шамар.
Настъпи рунд трети и другарят директор заканително ми каза, че с мен ще проведе специален разговор включително баща ми.Последва нещо като Жан Клод ван-Дал.Аз устисках и този път, и като бит партизанин не промълвих.Георги Коза обаче се прекърши и издаде, че Иван Медарски взривил бомбата в стъклата на кабинета по химия.В тъмното бомбите се взривяха с оглушителен трясък и заслепяваха от светлина.На всичко отгоре пищяха камъчета и бобчета от лагери необходими за детонацията.Получил задовoлителен отговор, Примо Георгиев изпадна в изстъпление.Дежа ву на Роки едно до пет имах в следващата минута.Носехме шапки от заешка кожа и понеже Иван не заплака, директорът му свали шапката и започна да скача от яд върху нея.
Същата година три месеца по-късно.
Наближаваше априлската пролетна ваканция и ние децата се събирахме около канала, за да трепем жаби с ръчно изработени арбалети.Вечер играехме на пътни знаци, но бяхме пораснали и те не бяха интересни.Когато някой се споминеше, Радо Читака заставаше в началото на колоната и носеше кръст с името на умрелия към последния му земен път.Това бе вълнуващо за нас и аз също приемах тази роля, пристъпвайки зад попа и слушайки жалейките на роднини.Кварталното гробище се намираше в "Салкъмите" на 20 метра от международната ж.п. линия Истанбул-Берлин.Шегувахме се, че преминаването на влака клати умрелите под земята и те не намират покой от вибрациите .Една вечер Радо Читака даде предложение да отидем в гробищата и да измъкнем кръста на гробаря Иван Биков, умрял преди ден от пиене.Така щеше да стане ясно кой е страхливец и кой е готов да влезе в неговата партия.Примо Георгиев ни учеше, че религията е опиум за народа, но аз не влязох в гробището да вандалствам.Радката измъкна дървения кръст и ни поведе обратно към центъра на квартала.Там щяхме да държим клетва към неговата партия.Той се качи върху онази спирка, която детонира със снаряда-кол.Вдигна гордо кръста и замълви клетва съчинена на момента.Ние повтаряхме след него, а той като свещеник помахваше напред назад кръста.Част от клетвата включваше да ни нахапе по бузата и така щял да ни познава, а също да откраднем стъклено бурканче за мляко от щайгите на леля Тотка сладкарката.Стъкленото бурканче трябваше да хвърлим на пътя и пръснеше ли се, значи всичко е ток.На моя голям приятел Данчо Зъц не се чупи например и той не попадна под знамената на Радката.След подобни клетвени ритуали, кръчмарката се чудеше сутрин, какви са тези насолени със стъкло осколки пред вратата на кръчмата й.Радката беше доказан пироман.Той постояно търсеше начин за намиране на по-мощно бойно вещество, с което искаше да докаже нобеловския си дух.Така той стана преоткривател на тъпкача на Румцайс и Манка.За ствол служеше крак от столовете на кварталния хоремаг, защото бяха изработени от безшевни дебелостенни тръби.Парче дъска и малко импровизация бяха достатъчни да се сдобиете с огнестрелно оръжие.С братовчед ми Благо откраднахме стол и си поделихме краката.След ден оръжейно творчество, ние имахме тъпкач в ръце.Барутът от настъргани 20 кибритени клечки бяха заряда на всеки изстрел.Настъпи поредната вечер и нововъоръженото сформирование дало клетва на Радката си даде среща в училищния двор, където обичайно се срещахме с гаджетата си.Кино се прожектираше само три дни в седмицата и на нас не ни оставаше нищо друго освен да прекараме вечерта там.Аз, малкия ми братовчед, Иван Медарски, Диди, Гого Коза, Ангел Чушката, Заприн братовчеда, Георги Фиданката се появихме въоръжени и решени на всичко.Радо каза:
-Който се е клел, да зарежда!
Застанахме като наказателен взвод и се прицелихме в портретите висящи в кабинета по химия.Те бяха на Маркс, Енгелс, Ленин, Димитров и Менделеев.Портретите станаха на парцали.Ликовете на световните вождове на пролетарията бяха разстреляни брутално от пръкналите се командоси.Радо имаше едно предимство.Той бе вербувал третокласници за негови орденоносци и оръжейници.Те му бяха тъпкачи без право да стрелят, а само да се докосват до неговите шедьоври и презареждат.Естествено бяха нахапани под лявото око.Конструкторските му умения бяха сътворили пистолет-тъпкач с шест цеви наредени в кръг.При стрелба, Радката обикаляше с кибрит всичките едновремено и се получаваше ефект на картечница.Прицелели се през прозорците на кабинета, ние разстреляхме портретите на вождовете и надупчихме стените зад тях.Кефихме се, че на живо пресъздаваме екшън филм.След като разстреляхме кабинета по химия насочихме удара си по кабинета на черния галаган.Аз не стрелях с бобчета, а с бургии.Баща ми бе началник на ремонтна работилница и у нас те не бяха кът.Бургията доближава ефекта на истински боен куршум и това подразни съзаклятниците ми.Те подсилиха броя клечки.Диди отиде по-далече.Баща му бе ловджия и бе домъкнал ловни патрони.С техния заряд се стреля с кеф.Имате по-голяма пробивна мощ.Надупчихме стъклата и всичко зад тях в кабинета по руски, в знак на отмъщение, че трябваше да стоим без противогази и да учим тъпите руски падежи.Училището бе с тоалетна построена в дъното на двора.Мъжка, дамска и в средата малка обща учителска.Влизането в нея ставаше с ключ.Вратата бе дъсчена.Тази врата се оkаза трети рубеж.Отново заредихме оръжията си с решение да разберем на кого пушката е най-мощна.Условието бе да пробием вратата.Моите бургии я дупчеха като турска халва, докато джеймсбондовския пистолет на Радката я чешеха с отхвърлени трески.И изведнъж Иван Медарски извади истински боен пистолет "ТТ".Баща му бе надзирател в пазардшикия затвор и затова Ванката го наричахме "Джандара".Иван Медарски бе успял да вземе тайно от баща си пистолета, за да може да се изфука пред Катето, която наблюдаваше стрелбите.В тъмното не стана ясно, че той го извади, зареди и изпразни пълнител по вратата на учителската тоалетна.Изстрелите проехтяха, като на сватба.Един от куршумите улучи катинара и от рекушета се чу пищене покрай главите ни.Директорът живееше на 50 метра от училището.Същият Примо Георгиев.На другия ден пристигнаха представители на "Детска педагогическа стая". Свика се извънредна родителска среща.Родителите ни бяха принудени да отремонтират обстреляното училище.Аз бях разжалван от отряден председател и Спаска завоюва нов връх.Часовете по физкултура и история са превърнаха в кошмар за мен, защото трябваше да се превъзпита бунтовническия ми дух и да бъда подготвен за достоен комсомолец.
Иноваторският дух в търсене на нови бойни системи у Радката роди карбамитовата пушка.В едновремешни метални кутии за боя ние слагахме парче карбамид получено от заварчих.Плючехме го и затваряхме в кутията.Броихме на ум до десет и през малка дупка в основата поднасяхме огън, за да детонираме получените газове.От диаметъра на кутията се получаваше силен акустичен гръм и капачката отлиташе на метри.Един ден се появиха цигани-катунари.Мършави коне обикаляха квартала и предлагаха да калайдисат посуда.Играехме на герена футбол, но в трънаците бяхме скрили пушкалата.Геренът се намираше до гробищата и същевремено до ж.п. линията.Каруците на катунарите се съпътсвуваха от кучета тип пума.Една от пумите залая по наш другар и това бе достатъчно за терминаторите на Радката да се изплюят по наличния карбамид и да заемат позиции за отбрана.Като настървени солдати на Жана д'Арк се затичахме срещу колоната от катунарски каруци и започнахме безсмилостно да стреляме по тях.Капачките на кутиите бяха нашето оръжие, но по-страшен бе гърмежът.Поредицата залпове подплашиха крантите и те хукнаха, като дилижанси гонени от индиянци право през гробищата.Трябва да отбележа попълнението ни от Любо Бозайника.Тотално прост човек и неговите още по-прости братовчеди Коста Моргата и Осето.Те едвам изкласваха.Осето имаше наглостта един ден да си напише бележка в бележника по руски език "силен" 6, за което Иван Гаджев изпробва на якост нова палка в главата му.Бащата ба Бозайника работеше в пътно строителство и тях се намираше бидони с феролит.
Радо Читака имаше по-голям брат-Кольо Читака.Един ден Кольо Читака решил да си подреди дюшека и когато го надигнал, той изкъклил очи, защото лежял на истински боен арсенал от разнокалибрени патрони.Истината бе, че наблизо се намира пазарджишката казарма и войниците често идваха пеша в квартала по ж.п. линия да пият по бира.Ние ги присрещахме и ги молехме за патрон или значка.Те откачаха от шапките си и ни подаряваха петолъчки, но ни подпитваха имаме ли каки.Така Радката натрупал цял арсенал и всеки път обещавал, че ще им прекара братовчедка си Пенка, която бе десетокласничка.
Зад гробището има канал и там в усамотеното място палехме огън.Пускахме в огъня патрони и чакахме те да гръмнат, като залягахме зад дигата.Един пореден път на полигона домъкнахме 25литров бидон с феролит.Отдолу му запалихме огън и зачакахме.Не след дълго се чу оглушител трясък и бидонът излетя като реактивна ракета издигащ стълб адски огън.Ликувахме като на заря от получения кеф.Нашите изстъпления се пренесеха към влаковете.Един летен ден забелязахме кантонер, който сложи три специални бомби на релсите и така спря влака даващ му сигнал, че пътя е повреден.Решихме да пробваме с нашите бомбички.Закрепихме по същия начин на релсите саморъчно направени бомбички, но на братовчед ми това се стори недостатъчно и той закрепи стоманено бобче от разбит лагер,Мотрисите бяха ту парни, ту дизелови и рядко електрически.Кеф бе когато минаваше парен локомотив.Опушваше всичко от дим и пара.Случи се поредния турски влак за Германия и мотрисата бе западна, тежка и мощна.Тя настъпи бобчето и той излетя огнено червено с рикушетен писък, като мотрисата подскочи.Диди се возеше в гумена лодка в канала и бобчето улучи .Това я проби.Лодката потъна и Диди ни напусна с псувни.Извади късмет.Мотрисата подмина моста и настъпи трите бомбички като след двеста метра спря.Ние се уплашихме.Настъпи суматоха и кантонерът позвъня в милицията.Не разбраха извършителя, но аз месец живеех в страх и угризения.На втория ден пристигна ремонтна бригада.Релсата за нищо не ставаше и бе подменена с нова.Признавам си още, че понякога замярахме по прозорците на вагоните и влаковете пристигаха на гара Пазарджик с помляни стъкла.Наложи се машинистите да гасят осветлението, когато преминаваха през този бермудски триъгълник.Стигна се до там, че издигнаха ограда с колове и мрежа около релсите.Признавам си още, че част от домашното ми възпитание включваше силови методи.
Дали наличието на компютри и интернет щеше да ни направи по-добри не знам, но знам със сигурност, че Радката и Кольо Читака са докери в Испания от 2001.По-късно изтеглиха семействата си при тях.Диди е шпакловчик в Англия.Той ми намигаше, че сполучил с много млада жена.Бозайникът прави алуминиева дограма в Италия.Гого Коза не се ожени, пропи се и умря.Георги Фиданов е голям шеф на кабелна телевизия сега.Ангел Чушката лежа за изнасилване с Фото Боската в пазарджишкия затвор.Говори се, че лежи в италиянски замесени в наркотоци.Отличник в училище, братовчед ми Заприн е отличник в живота и сега е в Сиатъл .Живее на 15км от дома на Бил Гейтс.Катето се омъжи за Иван Медарски и му роди две деца.Двамата продават турски цветя на сергия на централния пазар в Пазарджик.Спаска се омъжи за 15години по-голям от нея мъж и замина да живее в Англия.Мъжът й е доставчик на интернет в Пазарджик.
Тук ще направя голям скок в времето и ще ви пренеся в година, след като режима на Живков търпи крах.Прелитах от Москва за ваканциите и разбирах, че моите съученици са се пръснали.Някои оженили, други заминали модерно за времето в Германия.Остана ми най-големия приятел Михо Фидето.Красивата му братовчедка Ваня не ме дочака, да завърша.Тя бе забременяла от Боян Македонеца.Всъщност само той не бил сложил презерватив и аз докато й пишeх писма от Москва, я заварих с бебе на ръце.Ваня и Боян от 10 години живеят в Италия.Моят приятел трябваше да преживява и се бе хванал нощен пазач на консервен комбинат "Марица" Пазарджик.Той не искаше заплата, той искаше само да е пазач там.Михо караше бащината лада петица и я наричахме "червения лебед".Разкарвахме крадени консерви кетчуп, компоти, нектари.Предлагахме ги на частници-магазинери и с придобитите пари стягахме апартамента на Михо.Първо купихме телевизор.После хладилник, сателитна антена.Консервен комбинат бе още и кошер за жени.Море от млади момичета, които работеха на конвейерите.Михо сменяше момичета с лекота, защото е здрав и едър мъж.Често застъпваше смяна с Владо.Владо от "припечелените" пари си купи вартбург на старо, за да има с какво да развозва девойките.Тъпо е да си на 22 и да нямаш пари за кафе и кола, с която да докараш момичето вкъщи.Нямах си работа и понякога ходех с него на смяна.Не бе проблем това.Като пазачи, те имаха тежки връзки ключове осугуряващ им достъп до всички халета и складове.Бяха надушили две палета с техническа мед.Една поредна вечер Владо отключи непознат склад и вътре имаше варели.Там се съхраняваше компресорно и хидравлично масло.Отвъртя капачката на един и с пръсти бръкна вътре.Извади мазни пръсти и се вгледа в маслото:
-Става!-заключи лаконично той.Домъкна туби и започна да преточва в тях масло.Това масло щеше да замести двутактовото масло за вартбурга му.Двутактовото масло е скъпо и се смесва с бензин, за да се получи горивото.Когато Владо си отиваше и идваше на работа, минувачите се оглеждаха за противогази, а прелитащите комари и мухи тупваха на земята.Същата година бях станал щастлив притежател на изключително скъп фотоапарат "Зенит" оборудван с всичко необходимо за нуждите на фотолюбител.Осребрявяйки придобитите по нечестен път компоти, ние се черпехме в новопоявилите се частни барчета разказвайки си истории.Той за поредната консервозатварачка, а аз за московските си несгоди.Нещо ме глождеше.Моите писма до братовчед ми бяха сиви, докато всеки филм е предшестван от киноафиш.Решихме да създадем няколко подобни и наедно да изпробваме руското снимачно чудо, за което бях броил над 500 съветски рубли.В центъра на Пазарджик има градинка и там са поставени редица бронзови склуптори на пазарджишки художници.
Героят от Лайпциг Георги Димитров, след като възседнал трона на власта в България, веднага с узаконяване на болшевишката власт, вмъквал в речите си доста руски думи Той дори псувал и грубял на руски.Неусетно и аз го правех.Пред старата градска поликлиника стои огромна статуя на кабанчик.Този кабанчик е застинал в устрем с поглед в бъдещето.Един истински предводител язди нещо повече от бял кон.Аз реших да се снимам като Оман Шариф възседнал този кабанчик.Моите очи са светли и на светкавица излизам с червени очи.Когато проявихме снимките, властелините на пръстени ряпа да ядат, пред моята композиция.Георги реши да ми направи фотосесия и снимаше под различен ъгъл.Аз се вживявах в ролята на хайдутин, белогвардеец, каубой.Георги също се отпусна и реши да се снима с девойката.Статуя на жена пред Младежкия дом.Там той й застана отзад и я хвана за гърдите.Евентуално изнасилвач или Жоро Павето, все за нещо щяло да ми послужи бъдещата снимка.После аз взех да ровя като клошар из кошовете.Това послужи за "Супермаркетите на бъдещето".Обикаляхме статуите и стигнахме лъва на гърба на хотел "Тракия".Този лъв или са го правили на пет гроздови или е чернобилско изчадие родено от сибирски тигър.Може пък когато са изливали бронза, кофражът да е подал и затова нашият лъв прилича на Т-рекс.Георги реши, че това е неговия кон.Първо реши да се снима като Рамул и Рем как бозае, но цици отдолу нямаше и сещайте се какво трябваше да лапа.На лъва брозновия боздуган.Хвана се за опашката му и едвам го възседна.Получи се поредната снимка.Решихме да си ходим като хванем автобус от автогарата.Там се загледахме в огромно табло със снимки и надпис "Внимание, опасни джебчии!".О! Супер идея.Аз разперих ръце под таблото с поглед-невинен съм или сам съм, други няма, и Жоро удари няколко кадъра.При подобни фотоси, знаех, че Насо щеше да се просере.Кабанчикът стана "Конан", а джебчиите "Героите от Трети Украйнски фронт".
Измина още година и аз се завърнах окончателно в България без ясна представа накъде и как.Иван Костов затвори уранодобивно предприятие "Бухово" и аз бях непотребен.Останах на улицата, но не за дълго.Последва безвремието при Будев.След година и половина се махнах, защото се захванах с строеж на свой дом.Наредих последната керемида на покрива, като в същото време купих много скъпа сателитна система, което ме изхарчи до нула.Буквално нямах пари, но гледах западна телевизия.На следващата година спечелих зелена карта.Тук много се двоумях и не заминах за САЩ.От една страна новопостроената къща, която искаше довършителни работи, от друга родителите ми.На следващата година майка ми замина в Гърция и до днес е там.Реших да опитам в "Енергоснабдяване" и държах конкурсен изпит за диспечер на високолволтови подстанции.Директор бе Стефан Апостолов, завършил висше в Ленинград.Той не криеше симпатии към съветски инженери, защото бе само с четири години по-голям от мен.Вместо диспечер, с машинации ме назначиха ел.монтьор на високоволтови трансформатори и последвало обещание да постискам зъби, докато изпадне по-инженерна служба.Трансформаторната работилница бе нелегална в рамките на държавно предприятие.Апостолов спестяваше от ремонти на трансформатори към Пловдив и си обособи помещение за свои нужди в подстанция "Тракия".Попаднах в ремонта работилница от двама изпълнители-единият аз и началник.Нямах спец облекло и още първия ден надянах някава куртка и доизнасях стар мой панталон.
Преди десет години аз отидох с остри кожени бежови обувки на абитюренски бал.Тези обувки бяха строго официални, висок ток.Бяха скъпи.Носени само една нощ.Бях ги складирал и се сетих, че с тях мога да започна новата си работа.На фона на работните ми дрехи, тези обувки сигурно са контрастирали като обувките от крокодилска кожа на Евгени Минчев и по спомени мога да кажа, че да се катерите по трансформатори с гладки подметки от гьон никак не е удобно.Високият рус мъж с кожените обувки.Страно бе, че аз бях единствения силнотоков ел.техник в новото ми обкръжение.Мой колега бе Заро Гъза, а мой началник-русенеца Милко Кертиков.Милко Кертиков гонеше 40 и ми изглеждаше състарен.Неговата теория, бе че Русе е обгзен и не е обител, където двете му деца ще израснат здрави.Затова завел семейството си в малкото градче Кирково.Това е в Родопите кърджалийско.Там той станал учител по стругаро-шлосерство, но жена му не издържала провинциалната идилия и те харесали Пазарджик.Заселили се в центъра на града.
Защо Заро Гъза? Понякога се изразявам жаргонно, но Заро е апостол, кумир, просто талант.Той бе непукист.Седнем ли да ядем, Заро шумно пърдеше или уригаше с извинителни думи-"дреме ти гъза!" и разцепваше уста в широка усмивка."Дреме ти гъза" бе отговора му по инерция, за какото и да го попиташ.Не се съобръзяваше изобщо.Един ден ме просветли в неговата теория с начални думи:
-Слушай моето момче! С честен труд, само минети на магистралата можеш да правиш.Първата работа е за дома, за семейството, за жената, за децата.Ако остане време, тогава държавната работа, тя не е заек, няма да избяга.Бащата направи Стефчо директор, няма да се плашиш.Щом съм с теб, барай си (оная работа) през джобчето! Разбра ли ме добре?
Заро имаше дефект в говора и звук ръ, му бе проблем.Всяка сутрин ми пееше простичка песен,на която сам бе съчинил музика и текст."Не ми се (р)лаботи, ееей, не ми се (р)лаботи.Баси как не ми се (р)лаботи".
Полагаше ни се румънски джип Аро, който бе антиджип по всички показатели.С него ходихме на "Марс".За Заро стругаря, трансформаторите и изолаторите му изглеждаха като футуристично бъдеще.Той наистина нищо не разбираше от тоци.Плашеше се и винаги караше аз да пръв да пипам.Понеже бяхма само тримата сами, то асоциацията навяваше за самотни космонафти и марсиански пейзаж.Сутрин се събирахме в кабинета на зам.директора и там Милко обясняваше как ще правим меко кацане на луната през деня.Това продължаваше часове понякога, защото ние бяхме едва ли не филиал на Дубна.Заро не издържаше и ме дърпаше да пием по кафе навън.Пиехме по едно, че по две, по три и чакахме Кертиков да се появи.Заро заключваше просто:
-Голямо лизане на гъзове, голямо чудо.Какво прави то'о идиот, изражда ли го, подмива ли го, свирка ли му духа?
Милко Кертиков си бе запазил русенския диалект.Досмешаваше ме говора му-"Думатито узря ли, думатито?" или пък "Ей, боли мъ ръкътъ, шъ вали якътъ".Около 9 сутринта ние потегляхме към "Марс" най-после, но задължително се отбивахме в сладкарница да си купим кифли и боза.Така пристигахме в 9.20 и реално преди 10 сутринта не започвахме работа, защото на Зарето му бе студено и ако не стане Африка, той няма да "ребри" с чука.Халето бе огромно, но вътре имаше 250 киловатова сушилня, която побираше лека кола и вдигаше 120 градуса за минути.Заро отваряше вратите и включваше на макс.Сушилнята напичаше дотолкова, че без терморелета пукаше от зор по шевовете и късаше заварки на кожуха от топло.Имало е случай да паднат вратите.Заро работеше само по потник, а навън валеше сняг.
-Какво се чудиш бре? Студено ми е на мъдурите.То енергото като няма ток, аре си ходим.Барай си през джобчето.Има ли нещо за дома, за семейството? После ще поправяме "кочините".
Заро го направиха мотокарист.Мотокарът бе с бензинов мотор.С него пренасяхме от камьона до склада големите трансформатори.Понякога Милко Кертиков пътуваше в командировка с джипа и ние трябваше да се добираме на работа, както можем.Заро имаше балканче и с него пътувахме, но в студеното време бе неприятно.Лаурел и Харди на балканче.Аз идвах до гаражите с чисто новата cи лада.Като разбра за нея, Заро предложи гориво, а от мен колата.Сутрин да съм го забирал от тях, като частен шофьор.Мотокарът работеше на моточасове и му се полагаха по 40л бензи А86 на седмица.Допълнително ни изписваха по 50 л кореселин, за почистване на маслени петна.Уверявам ви, че смесени, ладата палеше гуми и тръгваше като BMW.Милко Кертиков с почуда разбираше, че Заро пак иска да изпише бензин и питаше всичко наред ли е с мотокара.
-Дааа, бачка.Щом свърши бензина не бачка.
Милко Кертиков стана подозрителен.Задаваше ни работа и отиваше в гаража да провери мотокара.Този момент аз бях именувал "Милко влиза в бокса".На мига настъпваше ера на технически преобразувания.Сваляше капаци и се заемаше да модернизира с електронно запалване двигателя от волга еленче.Електронно запалване бе повторено от руско радиосписаное .То бе негова изработка.В продължение на часове Милко висеше над карбуратора на мотора и разхлабил стопорни болтове го въртеше, за да провери центровката Форсираше до дупка.Докато търсеше на слух и усет горна и долна мъртвеа точка на мотора, се чуваха топовни изстрели ту от ауспуха, ту от карбуратора.Тези центровки продължаваха с месеци и заемаха работно време на инж.Кертиков.Изрезваше разни ламарини и ги надяваше на карбуратора с надежда, че той ще възвърна предишната си икономичност.Естесвено от експериментите хвърлихме акумулатор и се изписа нов.Когато опитите не сполучваха, Кертиков зарязваше всичко разкулачено и насочваше сили към стария домашен вартбург.Тук следваше нова технология.Форсировка до изчистване и веднага преглед на електронното запалване с варианти на монтаж карбуратори от допотопни шкоди и полски фиати,Заро казваше, че моторите са като каца за вино и трябва да се закиснят.Редовен негов номер бе да прекъсне свещите и да върти докато падне акумулатора, а после да се обади на Кертиков в склада, че от бъзикните му не иска да пали.Онзи идваше с канчето за обяд и още по риза започваше цепене на колянови вал.Ние с Заро се отдалечавахме и слушахме пукотевици.
Милко Кертиков ми призна, че се увлича по екстрасенси и полтъргайсти.Разказваше ми за подземeн град в съветския съюз.Една неделя се изкъпал.Замислил се и когато се огледал бил увиснал на полилея в хола си, без да разбере.Бил изпаднал в телепатична връзка с висш разум.
-То'о свършил! Ти виждал ли си жена му? Ми аз да имах такава жена щях да съм Чумак. В Дунава ли намери то'о крокодил? Погледни го само.Има стойка на пикаеща крава.Скоро време ще му пратя гости.К'ъв учител е бил то'о по стругарлък? Точи ножовете като на кучето ...(онази работа).
Излезеше ли Милко в отпуск, то аз автоматически ставах началник на Заро, като на практика нищо не се променяше.В подобен случай Заро ми казваше по-рано от 8 сутринта да не го забирам.Отключвахме работилницата и за Пунта Мара набързо разгкобявахме най-голямия трансформатор.Закачахме го на телфер да се изцежда от маслото и се започваше XX век.Заро правеш нелегално гатер-банциг.За целта разглобявахме паралелите на струга и закачахме огромни извънгабаритни чугунени колела.Процедурата изискваше поне два часа време.
-Барай си к...(онази работа) през скъсаното джобче!-ме успокояваше Заро.-Бащата е направил Стефчо шефче.Освен бензина и корселина, при нас в преразход взеха да стават и електродите за електрожен.Той беше неспасяем на тема риболов.Освен за риби и стругарски ножове с него друга приказка не се връзваше.Аз го изслушвах по принцип.Ходеше след работа да бракониерства по язовирите и на другата сутрин идваше с огнени очи.Гледаше да се скрие в някой склад и да поспи.Един ден той ми излезе с предложение за далавера.Да продаваме трансформаторно масло.Литър подобно масло струва над 2 долара.При нас на юнашко доверие се съхраняваше 5 цистерни по 10 000л.Трансформаторно масло е вредно.То съдържа калиева основа и киселина.Буквално след месец абитуриенските ми обувки се разложиха от маслото.От тази работа започнах да мириша на рибна консерва.Постепено работилницата се доказа.Към нас започнаха да идват трансформатори от целия окръг.За мое учудване имаше модели на AEG, Siemens с дата на производство 1920 година.Те просто бяха станали маломощни, но безупречни като немско производство.Складираха ги на двора без всякакъв отчет.След време Заро ми предложи да продадем и да си поделим парите.Дори на старо, подобен трансформатор надхвърляше дест хиляди долара.Имаше цигани купувачи.Те търсеха малки трансформатори, за да могат да крадат с тях енергия от двадесет киловолтовите мрежи преминаващи през гората.Към тях подключваха електрически резачки и режеха нелегално дърва.Един ден помолих Заро да ми даде мотокара и да врътна кръгче.
-Запали го.Удари пет форци и разкърши айванчето из двора да загрее.-ми подсказа Заро.Кертиков пак беше правил някави рационализации и мотокарът палеше с детонации и леко отпуснат педал на газта с малко смукач.Така и направих, като го фосирах с намерение да разбера дали върти предни гуми.Прeз цялото време пукаше, хвърляше назад сажди и сяцаше на пресекулки.Едва не получих бъбречна криза от лашкане.Имаше центарлна алея и там леко се вживях в ролята на Шумахер.Когато Заро боравеше с мотокара, на свършване той казваше:
-Луда работа, това не е за бели хора.Мотокарът пак се разгонил!
След пистенето, той ме помоли да си избера трансформатор, за да имитираме дейност.Аз избрах един голям екземпляр.Преди да го вкарам в халето той се схлъзна от вилиците и се пльосна на земята.Ваната му се пръсна и на земята се изляха 600л масло.Ужас.Маслото се събра на гьол под узряла череша в имповизираната градинка.Изнамерихме гениално решение да запалим маслото и така да заличим следите.600 л масло си е мазно петно както и да го мислите.
-Е сега да ни видята германците, ще ни скъсат шушоните!-тази мисъл бе по адрес на екоглобите в Германия, за които бяхме слушали.Намерихме парцали и ги запалихме.Маслото обаче си траеше, то не бързаше да изгори.И докато мътехме, какво още може да направим маслото каза-ха сега.Лумна мощно от всякъде.Вдигнаха се палмъци над два метра.Помъкнахме съндък с пясък и лопати да го зариваме, но той се разгаряше още по-жестоко.Като пожар в Австралия, черешата се подапли и лумна като факла.Имах най-грандиозния огън в моя живот.
-Ако се напикваш нощем скачай през огъня, барай си ....дреме ти гъза.Ша насадим нова череша.На Тошо черешата изгоря.Пфу.
Тошо бе пред пенсия и складажия към нас.Преди 20 години той бил садил тези дръвчета и се грижеше за тях всяка година.
