Всяка история има начало.Тази също не е лишена от своето и представлява микс от случки станали по различно време, и различно място.Всичко започна от желанието да се самопочерпя за поредния свой успех.Реших да се наградя с бутилка червено вино.Аристократичността изискваше бутилката да бъде затворена с коркова тапа.Моята психоложка би пляскала с ръце, ако можеше да ме види отсрани, с какво старание зачитах етикетите на отделните бутилки вино.Не бъдете скръндзи пресмятайки колко спестявате, ако си купите бутилка с пласмасова капачка.Най-малкото ще избегнете неудобството от внезапно застанал в гръб до вас клиент помислил ви за алкохолик."Лице .ич. продава" е казал мъдрецът. В отговор подкрепа производителя, изборът предопредели нещо родно, а не някакви чилийски еликсири.Корковата тапа бе обвита с алуминиево фолио инкрустирано с щемпел на винаря и придаваше шикозен вид.Спомних си, че нямах тирбушон и едва вдигнал поглед съгледах няколко закачени от предвидлив аранжьор между отделните стелажи.Най-скъпият бе хромиран и по сложност наподобяваше автомат "Калашников".Неговата цена изпари желанието ми да разменя заработените финикийски знаци за еднин такъв красавец и по цървулски тертип откачих най-евтиния китайски путхан (отварачка).Несгодите започнаха веднага щом се прибрах.Щанцата бе оставила метални мустаци по дръжката и това ми лепна мехури по дланта в опит да завия спиралата на тирбушона.Дадох напън навън и тирбушона се прекърши, а бутилката остана неразпечатена.В отговор на глас станах на мига баща на някой китайски Брус Ли инженер сътворил този хуйняк от "китайски кашкавал".Нямах избор и реших да натъпкам тапата навътре.С японската си отверка в ръка се опитах като касоразбивач да отключа тази бутилка чоплейки по корка.Той се ронеше, но не отстъпваше.С чук и майката най-после тапата цопна в бутилката.Законът на Архимед не закъсня и покривката се оплиска с вино, а после пода.Някой скоро не е преливан си помислих.Дядо Пешо Бог да го прости.Спомени изплуха как ме забираше от детската градина.Возеше ме на рамката на мъжкото си колело и по пътя отбивахме в ресторант "Република".Шестгодишен надигах с мъжете чаша вино разредена с лимонада и боцках кебапчета на скара.Най-обичаният внук.Той пиеше и скърцаше със зъби.Виното не бе допуснало да има развален зъб и замина в гроба без пломба.Още не осмислях значението на алкохолик, защото баща ми често го пропъждаше с тази дума, след подобно прибиране у дома.Помня също резана лимон и капките от него в винения ритуал в ресторанта.Лимон имах, но ме притесняваше наронения корк.Погълнат, коркът причинява газове.Не ми допадаше особено на сутринта ролята на анонимния артилерист, заради лепкавия Майк.Имах план готов, ако се изпуснех.Всеки трябва да има такъв план.План "B".Комшийте до нашата фабрика са паркинг за хладилни камиони.Оставиха на паркинг два, откойто се разнасяше смрад на камилско месо залежало сигурно от миналогодишния йом кипур.Това месо примесено с картон, хлорна вар и малко червен пипер ще роди чудни накникиот (kремвирши) в някой арабски колбасарски цех.

Страховете ми от корка бяха доказани още като школник.Майка ми изпращаше писмо.Вътре загърнати 10 лева.Обичам кифли с мармалад.Не понасях помията на родната казарма.Старите школници получаваха пощата на ротата и внимателно под силна светлина преглеждаха плик по плик.Изведнъж транзакциите от майка ми пресъхнаха като пустинята Гоби.Телефонен разговор с мама подкладе съмнения.Гадостта се подсили, когато дочух разговор между старите школници подиграващи се с чувствата на млад, написал любовно писмо до осмокласничка.Съчиних пъклен план на възмездие.Планът "Барбароса".Нагрях коркова тапа на шиш и прилежно остъргах пепелта.Бях дневален и сервирах кухнята в столовата.Масата на старите е отделна.С гръб към другите изсипах прахчето и старателно разбърках.Имаше един от Лом.В неговата супа сложих толкова, че слонски запек на лава да изригне.С кеф му се изхрачих за подправка.Седнах също да обядвам и поглеждах как ядат слушайки ги кой с коя плевенска к***а среща си уредил.Среща подплатена с присвоени пари от двудневен труд на майка ми.Обща стена делеше моята стая с тази на старшите.Настъпи утро за разплата.Утрото на Везувий.Ударната звукова вълна представяше разпраните им гъзове като майски рози последвани от стонове на облекчение.От този ден аз запонах да си крия парите в електрическото табло.Електическият ток се доказа надежден бодигард.Насладата от понички с крем се завърна триумфално при мен.

Лятото отмина.Времето захладня.По летен навик тръгнах като на сватба неподготвен.Втресе ме от студ.Бях готов да облека всяка дреха, за да се стопля.Булчинска рокла също бе добре дошла.Услужиха ми с тъмнозелена куртка с надпис на гърба "Аз вярвам в качеството".На Гари се падна дълга тъмносиня манта, която му стоеше като шотландска пола.Тялото му изпълваше мантата по шевовете и той приличаше на прелюбодеец едва сколасал да избяга от рогоносец .Противоречието се подклаждаше продължавайки поглед към косматите му голи крака наденали полуразложени обувки газели месеци наред химикали.Човек можеше да се закълне, че пред него стой загубил се от сиропиталище бавноразвиващ.Гвоздей в шоуспектакъла бе, че двамата правехме отбор достоен за sci-fi филмите или поне изглеждахме като северно корейски атомни инженери.Успокоението, че телесната ми топлина грееше моето тяло, а не космоса ме караше да понеса подигравателните забелжки на колегите.В отговор им показвах ясно изпънат среден пръст и присвити останали в юмрук.Всъщност това нямаше значение и по-важното е, че всичко се повтаря в цикъл, когато работите за някого.Ровейки в паметта си, началото бе, когато аз изучих всевъзможните науки поместени в дебелите книги и нямаше накъде повече да уча.Закономерно моментът настъпи след моето дипломиране.Обстановката и времето бяха в преход.Само няколко думи по време на събесседването бяха необходими на Иван Будев, за да ме назначи на длъжност с гръмко име "технически директор по производствени въпроси" на фирма "Еверест".Фирма "Еверест" се бе разгърнала на третия етаж заемайки няколко стаи непривично за времето си наречени офиси.Тя се занимаваше с производство и търговия на свои продукти.Произвеждахме мраморна паста "Ручей", маджун за метални и дървени дограми "Еверест" и гордостта на фирмата-ленен безир "Еверест".Лансирахме версия, че безира е от холандско ленено масло.Кока кола ревностно пази своята рецепта.Същото важеше и за Еверест.Малцина бяха посветени в неините секрети заложени от главният химик бай Деян.Бай Деян бе 70-годишен запазен старец.Класически коцкар.Обществена тайна гласеше къщата му за бардак.За мое учудване спеше с ученички.Не спестяваше подробности как го прави и впредвид възрастта му френската любов го крепеше жив, даже повече, тя бе начин на живот.Държеше на чистоплътността и често се къпеше групово с млади момичета.Какво е било там, оставам на вашето мислене.Бащата на бай Деян бил известен бояджия в царска България.Наследил този занаят, бай Деян бе попаднал в мрежите на грандомана Будев.Срещу залъгалки Иван Будев бе дал размах на производствения процес, като успял да превърна двора в производствена площадка изкоренявайки скромните насаждения от домати, тиквички, круша, слива и праскова.Терминирал също кокошарник и съседна кочина, с обещание да компенсира със свежо месо от магазина на сина.Редовият пролетарият бе от ромски произход и бай Деян понякога негодуваше, че му изчезвало по нещо от двора.Избата и етажите на къщата станаха бастион или форт на нечетно число чували с бутилки и капачки необходими за разфасовката на никому неизвестния безир "Еверст" конкуриращ се с държавни гиганти.Откраднахме огромен контейнер за смет и го превърнахме в централна вана за разбъркване на разтвори.Тръба подвеждаща към водна помпа за поливане трябваше да бъде достатъчна да се наредят няколко канелки.Жени приседнали около тези кранове ръчно ще наливат бутилките с безир.Сънят на Иван Будев се сбъдна, когато докара на пазарджишката гара влакова композиция от цистерни пълни с отпадъците на завода за олио в Бургас "Камбана".Усет, комбинативност, нюх- на това учат в престижни западни университети.Иван Будев бе гений, защото нямаше диплома от Йел.Той ми разказваше някаква история, че бил сираче, от което аз виждах знак на фортуната за неговия нескончаем успех.Пазарджишкият комбинатор хвърли ръкавица на Остап Бендер, изкупвайки за старо желязо току що изровените цистерни на бензиностания.Бензиностанцията правеше капитален ремонт и подменяше с нови цистерни.Сещате се вече, къде щеше да се складира "холандското ленено масло".Иван Будев се нуждаеше от производсветна площ и след като двора на бай Деян бе експроприиран за общото благо на фирмата, той даде зелена светлина за завоюване на нови територии под слънцето.Във вените му сигурно течеше потомствена кръв от Америко Веспучи, защото конкискадорът Будев нае приземен етаж под високия блок "Eлбрус".Името имаше патриотично значение за него.Будев често обещаваше, че "ако излезем на върха, ще ни води на ресторант.Който падне пиян от стола, такси ще го отвежда в къщи".И ако Елбрус бе Америка, то Австралия стана паянтава къща с малко дворче, колкото да помести трите цистерни по 20 000л всяка.Операцията по разполагането на химическите съоръжения не мина без егсцесии.Всъщност кварталът бе предимно от кирпичени къщи, дадени под наем.Спорната се оказа по мои предположения нелегален публичен дом.Държаха я двама студенти.Тяхната поява бе замествана всеки път от различни коли за по няколко часа.Най-голямата цистерна буквално я подпряхме на стената на порнохауса.Тя нямаше улуци и дъждът от керемидите падаше по цистерната, а от там по стената.Разрасна се скандал, че сме внесли химикали с неизвестно съдържание, но Будев на четири очи с инспектиращия решаваше мигновено спора в своя изгода.По-неблагоприятна бе ситуацията с Америка.Едното помещение стана цех за мраморна паста "Ручей", а другото склад за готова продукция.Над нас живееше инвалид, който бе прикован на легло.Формулата на пастата съдържаше 70% фино смляно мраморно брашно, което бе жълти стотинки.Останалата част съдържаше постна боя от запасите на бай Деян в няколко разцветки, вода и класическото българско веро.Иван Будев купи тестомесачка със спукан корпус от фалиралия държавен завод за хляб.Докара един магьосник-заварчик, който цял ден заварва.Магьосникът бе с маска.За инвалида само мога да предплогам дали не е дишал с аспиратор, защото заварка на чугун е тънка работа, а заваръчните газове се издигаха нагоре.Поне бях спокоен, че не е бил на командно дишане този ден.Потекоха поръчки, след като Будев бе разпространил лъжата, че това е дар от майката природа и с него може да къпеш бебето си, килима, колата, фаянса и само екосъставки са вътре."Фараоните" пълнеха ваната на тестомесачката с три колички брашно.Изливахме постна боя, вода докато брашното омекне и добавяхме бутилка веро за миещ препарат.Тестомесачката не бе закрепена на фундамент и целият 12 етажен блок знаеше, че Еверест бълва еко биопродукция.Бетонните колони разнасяха добре тътена на греблото и бяха причина да нарушат традиционния график за сън на инвалида.Ефектът на парен чук бе най-съпоставим, за усещане на атмосферата.Следваше малка пауза, за да дадем старт на паста в червено и така останалите цветове.Ако преизпълнихме плана, то минавахме на маджун.Маджун се състоеше от 70% мраморно брашно, 20% винервайс и 10% безир "Еверест".Естествено не закъсня протеста на инвалида и ние стигнахме до съглашение.От 14.00 до 16.00 стоп машини.Производите ни имаха един недостатък. Ако до десет дни не се купеха, се превръщаха в павета.Аз не съм химик и на сглядите на "инженерния състав" го отнасяше бай Деян с люта критика да разрови бащините формули по-обстойно.Ученичките може и да почакат.Твърдя, че близо 100 000 литра отпадъчен продукт от завод "Камбана" стана на безир.Не знам колко народ е изревал, докато си безиросвал новата дограма, но миризмата на риба бе индикатор, че това е наш еко биопродукт.Горките холандци едва ли са предполагали, че Нидерландия може да роди толкова лен.Катерех се по стълбата на кариерата и Иван Будев ме прати на панаира в Пловдив с неговите "чукачки".Аз също станах машинист-комбинатор и подпомаган от дъщеря му, ние двамата на щанда разправяхме врели-некипели, като го превърнахме на битак за еко биопродукция "Еверест".Продавахме на парче.Доста чужденци-гости на панаира се хванаха, като някои пристигнаха в Пазарджик, но след като видеха конвейера на Чарли Чаплин подхвърляха празни надежди на едноличния търговец Будев."Life is hard" са думи на неизвестно дете на Арбат.Същия този цирк аз преживявам отново и не знам, доколко още мога да понеса.Моята съдба-лодка продължава да плува без весла в посока дадена единствено от благоволението на живота-океан.

В света на мъртвите има душа още не намерила покой.Тя търси живо женско тяло, за да пребъде отново.Само преди 3000 години е била на път да царува над цяла Африка.Сплав от красота, ум, сила и власт сътворява кралица Шива.Стиснали меч в ръка, воините й чакат сигнал заровени нейде в безбрежните пясъци.Целунели ви Шива, ще споделите нейното кралство и ще поведете ордите към непокорни земи.Чуплива дълга руса коса, бяла кожа.Леопардови препаски на кръста и гърдите й.Кралица Шива не пуши и не пие по пет кафета дневно, затова ще ви дарява с усмивка от реклама за зъбна паста.Не бойте се от нея.Пристъпвайки боса към вас, златният й меч ще бъде прибран.Застанала о края на леглото ви, тя се привежда, за да разкъса сто годишната паяжина и с дъх да отблъсне наслоения прах от лицето ви.Миг преди да прилепи устни до вашите, алармата извънява.Сепвате се.Протривате очи.Добре дошли отново в реалния свят мусю Андерсен.(Не бъркайте с Нео Андерсън.И без това грижите му да подскача като кенгуро из отделните нива на матрицата преливат капаците.).Мисля че момента е подходящ да ви дам безплатен съвет преди да продължа-направете си вазектомия, ако желаете да не сънувате подобни сънища.

Тръбата зове и аз отново съм на път към ЦУБ (Център за управление на бъдещето).Възход и падение се редуваха това лято попълвайки празните страници на историята.Не бих могъл да спазя хронологията на събитията, защото всички случки бяха съдбоносни.Ние стъпихме на онези лелеяни рубежи, за които са се домогвали посвещавайки живота си хора като да Винчи, Миклуко Маклай, Нилс Борн, Курчатов, починалия от цироза Иван Будев.

Във всяка фирма се намира по един човек-локомотив.Той безропотно работи, за да вървят нещата.Често оставах сам и то на три машини.Поради войната, много фирми като нашата затвориха заради страх от обстрел.За "Рим" това бе голямата баница и често ме превикваха дали ще устискам, като оставането до 20.30ч стана привичка.Ни в клин-ни в ръкав в моя отдел се появи жена.Нейното обяснение бе, че в Казахстан работила на тошиба струг.По същото време се появи Джора.Джора, ако не се лъжа е обидна дума на иврит и значи помийна яма.Това бе миловиден пенсионер от Молдова, който с 200$ пенсия можеше да разчита само на фотосинтеза.Той се издокара приднестровски етнически българин, в случая още и еврейн.Не бе уместно да се обръщаме към него с Джора (вероятно румънско име), откоето Джора бързо бе възприето като Джордж.Няма начин, светата Троица го награди с прякора Джордж Клуни.Джордж Клуни не бе напълно изветрял пенсионер и пасна отлично в склада за разфасоване на листовете с хомер (материал).По цял ден натиска педала на гилотината.На мен това ми дойде разтоварващо, защото в случая Джордж Клуни стана мой лакей.Помагаше ми в хамалогията и понякога се чувствам неловко пред него.Джордж Клуни обаче носи очила, произведени по съветско време.Те са толкова големи, че приличат на 42' плазмен телезизор.Започват от косата, покриват челото, очите и стигат върха на носа.Когато цъфна с тях пред мен, аз помислих, че Джордж е бил делегат на първото стерео японско кино и на излизане е забравил да ги върне.От любопитсво един ден ги наденох и щях да припадна.Едва не си изпепелих роговицата на окото.Светлината през тях се заби като лъча от "Звездата на смърта" на лорд Вейдър.

Мистър Питкин получи нов обществен никнейм.Той вече е Пинокио, заради носа, който растял след всяка лъжа.Помните града на Пинокио-Петах Тиква и че оттам е един друг негов съгражданин дал принос в заварките на НАСА.Той покрай Пинокио, заслужи прозвището Буратино.Забравете за човека-загадка, конструктора Ильюхин, самият той Давид Гуревич забравете.Няма Феникс, казва се Буратино.Пинокио водеше тих саботаж и си тръгваше рано-рано нарочно.Жена му ражда в продължение на 10 дни, после имаше среща на белоруските евреи, после годишнина от сватбата, купуване на бебешка количка, брит миля (обрезване) на бебето.Но върха бе, когато заяви, че дядо му празнува 100 години.На майтап братото казваше добре, че котката му не е родила.Появата на жена в екип: Пинокио началник, аз подчинен се прие с безраличие.Казваше се Снежана и ни бе представена като българка от ръководството.Но в действителност тя си бе класическа руска жена.Коса метла-кожа сирене-акъл море-глава паве.Питкин, пардон Пинокио категорично ми каза, че с нея няма да се занимава да я обучава и това бе обяснимо като част от тихия му саботаж.Тя била изцяло под моя опека и аз съм нейн учител.Нямах никакво съмнение, че в дурдома (рус. - болница за душевно болни), в който си вадех хляба ще се появи нормален човек.Снежана не разби моето съмнение.Още от първия ден се лепна за мен с надежда, че така по-бързо ще навлезе в работата и ще се задържи в ЦУБ.Имах само едно описание за нея-волна кукувичка.Изпитваше огромни симпатии към България и голямата й мечта бе да емигрира в България, но нямаше никаква реална представа, какво всъщност представлява сега родината на дядо й, заминал да живее навремето в Казахстан.Тя имаше семейство и бе майка на три деца, а това значеше нужда от пари.Машините са стари и често правят проблеми, довеждащи ме да изругая.За Снежана бе по-важно да научи българска дума, отколко да програмира.Не намирах общи теми с нея, но я предпочитах вместо да съм сам.Плашеше се от войната и искаше да замине от Израел, но не обратно в Казахстан.Тя не знаеше български и нищо не разбираше, когато говорех на български.Един ден ме попита дали в България се говори немски, защото иврита и бе куц, казашки едва ли би вършил работа.Мечтаела да се засели в някое българско село и да дои крави, да сади картошки.Не ми се мислеше за останалите шест милиярда по земята, но още една загубена душа чакаше да захапи моя пръст като биберона стоейки пред мен.Написах и първите истини, които трябва да научи човек на дадения език.

-Това е твоето а-бе на български.Чети на глас.

-Да ти го начукам! Да го духаш! - четеше на глас с руски акцент на срички, а аз едва удържах сериозния си вид.-Какво значи това?

-Това е руското "елки-палки".Дай пак, но слагай ударенията, както съм ти ги отбелязал.

-Д-а ти г-о на-чу-кам! Да г-о ду-хаш!- повтаряше тя с доза артистичност и старание в очакване на добра оценка.

Реших, че нейната закалка за живота в България задължително трябва да мине през текстовете на Мишо Шамара.Написах уводните думи на песента "От Свиленград до Варна".Там има една тирада от преплетени български вулгарни псувни.Нямахме за момент работа и вместо да усвоява програмите на Lenz, Снежана се отдаде на час по български език и литература.Безплатно разбира се.Тя декламираше с такъв патос и старание, че аз отново трябваше да прехапвам устни, за да не се задавя от смях.Отнякъде се появи Джордж Клуни.За разлика от Снежана, Джорд Клуни владееше в тънкости българската попръжня.На сцената се появи и Буратино.Неговия път към тоалетната преминаваше през нашата махлака (цех).Той също удари едно ухо и апострофира:

-Аааа, майката!? Всички пички на камиона! Так держать! Молодець!

Като чу как професионално псува Снежана, Джордж Клуни надигна очилата-витрина и се изпляска по челото.

Снежана не бе схватлива и като всяка рускиня мързелива.Лафче да има.Един ден тя ме попита има ли жена около мен.

-Имам една приятелка.Тридетгодишна, разведена с дете.Искаш ли да те запозная?

-Тя може да прави борш?

-Да.

-А таратор?-попитах аз.

-Това какво е?

-Това е "бяло море, зелени рибки".-тук се замислих и изтърсих придавайки си възможно най-сериoзния вид.-Има ли лъскави кожени ботуши, кожено елече, кожен каскет и къси кожени гащи?

Снежана не зацепи oт раз, що за въпрос бе това и после ме сръга:

-Абе ти...ти си...

-Какъв? Няма да стане.Аз съм педофил.- тук тя се ококори, докато схване.

-Ти..не си такъв.Ти си невероятно добър.Алекс не е добър.Той не ми говори.

-Не му обръщай внимание.Изневерил е на жена си и май е лепнал трипер .Не се ръкувай с него.

Беше ми много лесно да я баламосвам и това ме забавляваше.Гари от първия поглед я хареса и много й бе навит.Кавказкият му вид я отблъскваше.Един ден, обаче получих предложение, което не разбрах.

-Ти какво правиш в шабат?

-Ям кебапчета, пия бира и гледам анимационни филмчета.- й отговорих.-Има една серия по "Аруц haейлядим" (Детски ТВ канал).Започне ли си слагам пелерина на гърба и маска на Спайдермен на лицето.

-Искаш ли да дойдеш у нас на гости?

-И ако дойда, какво ще правим?-попитах аз.

-Ще се изкъпем.

Аз наистина не разбрах това предложение.Така ли му викат тук, не знам.Аз съм чистоплътен.Къпя се всеки ден.

В края на третата седмица Цезар ме изивка по радиоуредбата.

-Альо, Снежана тъпа ли е?

Този въпрос бе съдбовен и това аз разбрах на мига.Знаех, че от отговора ми зависеше оставането на Снежана.Пинокио я бе оплюл качествено вече като непригодна.

-Ами, не е умна.

-Шальом.Тода раба.-каза Цезар и съответно на другия ден Снежана не изгря.След месец тя дойде да си получи отработеното и отново ме покани да се изкъпем.

-Шальом хабиби, ани льо цанхан ве енли мацнеах (аз не съм парашутист и нямам парашут.Тези нови думи наистина ми костваха голямо усилие, докато ги запомня). Льо hевант оти (не ме разбра)?

При три деца и предполагаем мъж-бурсук, не се виждах като парашутист през терасата, но подхвърлих, че Гари иска теляк.Когато си взела последната заплата, моята ученичка по български език казала за сбогом на Цезар.

-Да ти го начукам!

Отново бях сам и дните станаха сиви, но никак бавни.Ритъмът даже се ускори.За кратко тук преминаха над 10 млади жени.Някой от тях се оглеждаха в търсене на работа, но след едноминутен оглед се засилваха към изхода.По-тактичните казваха, че имат алергия от химикали.Удоволствие бе да ги гледа човек.Изтупани, с нови дрехи като за годеж.Тежки гримове, силно изрусени коси, изкуствени нокти, лачени ботушки, пъстроцветни копринени панталонки.Тук е момента да кажа, че разговорите ми с Гари някак си неусетно се превключиха на иврит, доколкото позволяваше запаси ни от думи.Колегите се чудеха, защо си говорим на иврит при доминиращи рускоезичници и гледаха на нас като на клоуни от цирка.

-Мазе? Атем йеудим? (Какво става? Вие евреи ли сте?)-това беше досадния въпрос всеки път, докато свикнаха на начина на общуване между мен и Гари.

-Бетаах? (разбира се)-казваше провлачено заради кавказкия си акцент Гари.

-Анахну "йеудим йякарим ве шабат нихнас бе шаа 16.20" ( ние сме "скъпи евреи и шабат влиза в 16.20" - това в кавичките е традиционно обръщение на религиозните обикалящи улиците на Израел и известяващи часа на шабат.Аз реших, че този израз е точно на място).

Гари удари 32 лета.Той търсеше неродената мома.Девствена, Да може да готви, да пере, да печели пари на работа.Да се връща преди него вкъщи.Приготвила шашлиците и салатката за вечеря, да се е подмила и да го чака в леглото с всичките там френски тертипи.

-Беемед? Веаз, ейфо hазуз hаляван шель насих? (нима? и къде е белият кон на принца?) - му се чудех на кавказкия акъл.- haравим ганву ото кедей льаасот накникиот? (арабите го откраднаха да правят кремвирши).

Гари бе класически Дон Жоан.Никаква басма, всички на конвейера.Кьорава, куца, черна, бяла, дебела, богата, евреика, ейховистка-юруш на маслините.Захвана се с някаква млада учителка от Ришон и същевремено с филипинка от Тел Авив.Учителката от Ришон била току що започнала работа и получила жилище.А с филипинката се запознал в автобуса на техана мерказит (централна автогара).Поканила го учителката у дома на романтична вечеря преди шабат.Нашият се изкъпал.Пристигнал без цветя и само след пет минути по джигитски разхвърлял бикините и сутиена.После вечеряли и пак на конете.В антракта учителката казала, че бил много груб и очаквала звезди, море, да и рецитира стихотворения.Обаче моят hавер нали се е нагълтал с амоняци и нямал време за поезия.Той много се двоумеше дали да приеме нейната оферта да се оженят.Разказа ми, че разликата в годините им е 8.Точна жена, но тежала 90кг с цици като любеници.

Аз вдигнах рамене.Това са много лични неща и ролята на везир в такъв момент не приемам.Гари е нисък на ръст.Явно учителката ще е квадратна.Близо месец той караше "меден месец".Веднъж ме придърпа и започна да ме разпитва за болестта трипер.Симптоми и какво лечение да предприеме.Аз не съм доктор по венерически болести.На такъв ще го показваш и него ще питаш.Реши да скъса с учителката, но тя не късаше.Започна да и изпраща MMS-и с порнографско съдържание, като мислеше че ще я обиди, но геверет го тълкуваше по друг начин и го канеше в поливинчасови телефонни разговори да намине.Гари обичаше да отпуска в "институтите на здравето".Любимият му номер бил девойка въртяща се на кол с развят сутиен като знаме.Това той го имитираше усърдно.Заставаше на един крак.Присвиваше очи и прехапваше устни, започваше да стене имитирайки оргазъм и завършваше с пирует на един крак.Въображаемия сутиен той развяваше над главата си и съм сигурен,че учителката е била "лошо момиче", докато той е изтягал на леглото орангутановите си крака и е гледал нейния танц на любовта.Питах го къде е копчето, отпред или отзад? Предпочитал да е отпред.Често еротичният му танц приличаше като пошляшпване с камшик.Чуеше ли френски шансон, той усилваше радиото до дупка и започваше да се върти на въображаем кол, като завършваше с сутиена-перка над главата си.Всякаш се готвеше да го хвърли на въображаема екзалтирана публика и задължително стенеше.При всеки такъв спонтанен танц му се молех да ми покаже как е танцувал като ученик в родния му Ростов.Той предимно е участвал в битки, вместо да танцува.Съветски времена.

Един ден пристигна мечтата на всеки чикибоец.Гари пръв разбра и влезе грейнал като слънцето, за да извести на "за'лупените" новината.

-Альо! Хадашот (ало, новина).-тук той вдигна заканително ръка, за да привлече внимание, вживяввайки се в ролята на диктор.-Йеш льану бахура яфа меод ми Шведия, Хи рак бишвили (имаме млада шведка, много красива.Тя е само за мен).

"Шведката" бе поредната ашдодка "цъфнала" в Израел от Мурманск да речем.Аз по-руса коса не бях виждал.Всъщност момичетата работят под жълта светлина, заради светлочувствителните филми при проектиране на пистите.Момичето бе жива атракция и тя го забеляза, защото събра всичко мъжко да я оглежда.Убеден бях, че китайските фармацефтични заводи са работели една седмица само за нейния перхидрол.Имаше нокти по-дълги от косите и за подобни нокти на мен ще ми се наложи да работя поне два дни (не случайно на Амнон жена му е в Тайланд).На устните си бе сложила ружо червило тип "ела кумчо, изяж ме".Близо килограм златни накити и скъп телефон говореха, че девойката си има платежноспособен спонсор.Не ще и съмнение, че идва право от манастир при нас.Спонсорът се появи и той се навърташе около входната врата.Класическа българска мутра с руска "рожа".Разстоянието между тях от 10 метра, той превземаше с мобилния телефон.Гари не го видя и буквално се лепна към новодошлата.

-Девушка, здравствуйте.Очень приятно...Гари.Как вас зовуть?

Цезар влезе да види що за звезда се появила в неговия мифаль (фабрика) и само след 20 минути отпрати момичето при приятеля й.Той нямал нужда от подобна "Чичолина", защото се спъва производствения процес и вместо да химичи, Гари щял да стане "фотоснимач".Цезар също е в течение на младоженския проблем на Гари и нескрито му предложи, че може да му намери жена.Израел проблеми за жени няма.Подобен проблем стоя и пред "кавказката пленица" Гаяне.Появи се арменка на вакантното място.Гаяне и Гари бяха превиквани поотделно.Изпушиха по една лула на мира в "Овалния кабинет" и дадоха устно обещание, че тук е фабрика за платки, а не младоженско бюро за запознанства.През този период Гари ми забрани да псувам на арменски-море кунем цехцева (за любознателни-Мишо Шамара или българо-арменски речник).Братото трябваше да я обучава и естесвено Гаяне бе кодирана като "Трета вежда-косматия гъз".Истина е, че всички кавказки жени са яко космати по тупана.Гаяне носеше плитки панталони и ние ценителите на женски форми виждахме натрапено пухкави къдели, докато Гаяне се надвесваше над хай-тековските амбатии (вани).Панайот Хитов или Чернобил е разковничето на третата вежда.Гаяне направи рекорд от 20 дни, след което напусна сама.Отново недостиг за ръчички и на сцената се появи истинска парижанка.Тя дойде след две седмици от интервюто и никой не знаеше, защо не ае явява на работа.Тъжното в нейната история бе, че освен френски друг език не знаеше.Иврит тя влачеше.

-Альо, хадашот! Йеш ляну бахура тцарфатит ми Париссс (ало, новина.Имаме си французойка от Париж).-извести Гари и тръгна на окачествяване.Парижанката беше обула "зимни гуми", защото заваляше към 35.Тя идвала навремето в Израел, не издържала и се върнала обратно във Франция.Обясни, че я било страх от арабите в Париж и затова се върнала обратно в Израел.По моя преценка баба й едва ли е била прима балерина в "Мулен Руж", по-скоро дядо й е доил камили в Мароко.

-Исраель льо тов! (Израел не е добре)-казваше тя.Определено живота никак не й допадаше в Израел.След два часа мъки я освободиха.Тя носеше лещи и само се измъчваше да намести филма.Ето защо не е добре за нея живота й тук.Никой не му пука.Още повече без език, без умения.Самият аз запонах да губя спомени, колко хора се изредиха.Колоритно бе и присъствието на един "иранец".Той бе глухоням, но уреден.Имаше зад гърба си магазин за риба, апартамент даден под наем и просто да не си стой в къщи прие да работи като помощник на Гари.Четеше по устни, чуваше c апаратче, което на мен ми изглеждаше тарикатско като blu-tooth.Не си даваше изобщо зор и когато го пресилваха, той казваше, доколкото може да говори.

-Бе джайн!

Тонколоните и уредбите на певеца Емил Димитров ги пренасяли едни здравеняци от село Мрамор.Естетвено имало и намигвания.Един от тях се казвал Янко.Янко бил с "инструмент" за двама мъже и оттам тръгнала мълвата (перефразирам я малко) "оная ми работа Янко".Кой таковата при Янко, не повтарял.

Има още една подобна фраза-дреме ми на дедовия.Аз в минути на философски размисъл съм се чудел как дедовият дреме c шушляк, но да продължим с нашите герои."Бе джайн!" правилно се произнася бе зайн и преведено на български означава работата на Янко,За да уточни какво иска да каже, Симон се разкрачваше.Изхвърляше рязко таза напред, така че да напери мъжкото си достойнство през панталона.Отпускаше отвисоко двете си ръце в саблен удар, като завършваше с тях в Янко.С две думи всичко отива там и майната му.Toзи жест се възприе мигновено и ако миcтър Зeд поискаше нещо ново, всеки казваше "бе джайн".

В един момент Пинокио получи накуп пари от майчинството.Той се чудеше нов компютър ли да купи или да ги похарчи по ексурзия.Мислеше посока Турция, но се разколеба с мотива, че заради войната с Ливан не е желателно гражданин с еврейска звезда на паспорта си да пие кафе на Истанбулската чаршия.България отпада, защото има сключен граждански брак.В Гърция е бил, западна Европа скъпа.Реши да води жена си в Тайланд.Речено-сторено.Билетът до Тайланд струва 1300$, но за 1500$ ви се предлага 17 дневна незабравима ексурзия.13 часа е полета в една посока, така че с връщането един ден от живота ви ще бъде в самолет.Остават 16 дни или 15 нощи.Осигурен хотел плюс закуска и обяд.Той показа билетите на римския император и го постави в патова ситуация.На мига се взе решение дa се свика асамблея на народите, с участие на всички сенатори, конгресмени, менаел-и (ръковоител-и), ахраи (ръководител), мусмахим, мумхе-та (майстори, специалисти).17 дни са колапс, катастрофа.Фирма създадена през 1967 година е със заложена карта alles kaput.Абсолютно всички бяха свикани, без мен.Това бе таен ход на Пинокио и един вид отмъщение, че Линдa бе провъзгласена за менаhелет (ръководител на всички).Той органически не можеше да я понася и я наричаше "девушка на прибегучке" (келнерка, която с бира поднася и дупе).Линдa стана "Мисис Вселены" или "Mrs. World" за появилите се по-късно англоговорящи в екипа.Папа Римский отвори събранието.Той постави една точка в средата и накара всички да се концентрират върху нея.Приличаха ми на сектанти.През точката всеки трябваше да види бъдещето на фирмата, щото положението е сериозно.Уникалният Пинокио ще си прави кефа в страната на травестите и слоновете, а ние тук хляб трябва да носим в къщи.Застанал в коридора, aз имах възможност да ги гледам и срещах погледа на Гари.Радвах се, че не бях там, защото утопизми и прозрения за близкото бъдеще не ми се слушаха.По едно време ме наду смях, защото си спомних Иван Будев как обещаваше да ни качи на Еверест и оттам да гледаме света.Бях научил еротическия танц на Гари със сваления сутиен (моят се откопчваше отперд) и в коридора започнах да го танцувам нарочно за него.Той се сепна от транса, в които ги бе потопил бащата на народите.Прикри с длан ръце, защото отвътре го напуши смях.Развявайки ръка над главата си аз му казвах нагоре, нагоре, до победата и завърших шоуто с "бе джайн".Той едва се устискваше от смях.Поглеждаше през пръстите на дланта си.Фундаменталните видения не му бяха за първи път и знаеше, че лулата на мира в близкия час няма да бъде изпушена.