Всяка камера се състои от тяло и обектив. Обективът е система от лещи. Обективите биват фиксирани (фиксфокал, дискретен) или с променливо фокусно разстояние, прието да се казва "зум". Разбира се, по-удобно е да се работи с обектив с променливо фокусно разстояние, тест с зум и колкото повече зум по диапазон на фокусното разстояние, толкова като че ли по-удобно. На практика зум-обективите имат редица недостатъци - загуба на качеството на картината с нарастване на диапазона на зумиране. Обяснението е, че зум-обективите имат далеч по-сложна конструкция, из за механиката им (различни подвижни механизми за преместване на лещите една спрямо друга, а още заради оптиката (зумирането води до усложняване на оптическа система, допълвайки голямо количество лещи). Крайният резултат от зум-обективите е понижено качество на изображението и то нараства с кратността на зумиране, което логично извежда правилото, че качествени резултати се постигат на обективи с постоянно фокусно разстояние. Поради това дискретните/фиксфокални обективи едва ли ще отпаднат от пазара.

Фокусното разстояние или диапазонът на фокусното разстояние по принцип се отбелязва на обектива. При цифровите камери този параметър често е отбелязан в паспорта, като еквивалент пресметнат за камера с 35 мм фотолента. Тази сметка има следното обяснение: 35мм фотолента има постоянна и напълно доказана в своята история на съществуване размер на кадъра 24мм х 35мм. Ако пресметнем диагонала на този правоъгълник, то резултата е 43,26 мм. Световната практика е наложила този диагонал да се отбелязва в инчове/дюймове и съответно става 1,7". Погледнато отвътре цифровите камери не се зареждат с фотолента и на мястото на кадъра на лентата с диагонал 1,7" е монтирана така наречената матрица ПЗС (пластина с зарядна свръзка), чийто диагонал варира по решение на фирмата-производител. Все още няма стандартно единно решение по този въпрос, макар че може да се говори за порядък при ПЗС. Диагоналът на матрицата обикновено се отбелязва в паспорта на цифровата камера или се премълчава. Диагоналът на масово ползваната матрица на този етап е по-малка от 1,7", т.е. площта на кадъра на матрицата се оказва по-малка от площта на кадъра на фотолента 24мм х 35мм. Обикновено ще срещнете по стъпка на увеличаване следните значения 1/3 дюйма, 1/2 дюйма, 1/1,5 дюйма и т.н. В случаи, че площта на матрицата и на лентата съвпаднат са редки, но благоприятни. Работата е там, че ние винаги увеличаваме фотографиите до гледаеми размери преди разглеждането им. Съгласете, че не разглеждаме изображението на фотокартичка с размерите на негатива 24мм на 36мм, дал снимката. При цифровите камери този негатив, изхождайки от размера на матрицата ще е още по-малък. Така че увеличението е наложително, но колкото по-малка е изходната площ на изображението заснето в камерата, толкова по-голямо е количеството в пъти необходимо за увеличение, за да достигнем поне популярния формат от 10см х 15см. Какво се случва след такова увеличение? Проблемът се заключава в това, че кадъра съдържа определено количество елементи на изображението. При фотолентата - това са зърна от химически кристали. При цифровата матрица са инфо-клетки, известни като пиксели. И в двата случая между тях е пусто. При увеличението пустотата също нараства, образувайки празнини в изображението (размиване) и тази празнина (размиване) нараства повече, ако елементите на изображението (пиксели/зърна) са по-малко в кадъра. Визуално това се проявява като невъзможност да се различат детайлите на заснетия обект, с други думи, с нарастването на увеличението, обектите изглеждат все по-нерязки/размити.

Задачата за повишаване на рязкостта на изображението се състои в увеличаване на площта на кадъра, като се съхрани плътността на елементите на изображението (това става с увеличаване на количеството елементи на изображението (пиксели/зърна)) или в повишаване на плътността на елементите на изображението при незимена площ на кадъра. В първия случай кадъра/матрицата нараства по площ и пропорционално елементите на изображението. В втори случай кадъра/матрицата запазва своята площ, а нарастват само елементите на изображението по брой. Цифровите апарати се развиват по двата начина. Напомням, че на днешен ден кадърът на средностатистическата лента съдържа около 20 милиона елемента на изображението. Равнозначно за цифровия събрат това са 20 мега пиксела. Към момента най-плътните и най-големите по площ матрици едва се приближават към заветните 20 мега пиксела.

Разгледаното до тук подсказва, че даже равна по площ- матрицата съдържа по-малко елементи на изображението, отколкото кадъра на средна лента. Замислете се какво излиза, когато матрицата на цифровия апарат е по-малка по площ от кадъра на 35мм фотолента, което е масово явление на пазара. Например, ако диагонала на кадъра на вашата матрица е равна на 1/1.2 дюйма, което е почти два пъти по-малко от диагонала на кадъра на фотолентата, то площта на вашата матрица ще бъде 4 пъти по-малка от площта на кадъра на фотолентата. Отчитаме към това и факта, че плътността на пикселите за единица площ е по-малка от плътността на зърната при фотолентата, то тогава нещата силно страдат, защото необходимите "тухли" за изграждане на изображението ще са повече от 4 пъти по-малко на брой. Помислете как стоят реално нещата с още по-малка от 1/1.2 дюйма матрица по диагонал.

Лентата засега превъзхожда и по такива важни параметри, наречени динамически цветови и светлинни диапазон. Тя всъщност умее по-добре да различава светлината и цвета (отенъците/нюансите на цвета). Дотук казаното налага извод, че преимуществото на лентата като носител на изображение изисква умение за реализация, включващо маниер на снимане, подбор на качествена оптика и апаратура. Разбира се, далеч съм от идеята да бъда защитник на лентата, просто се старая да бъда обективен и изградя представи за отделните понятия.

Различните фокусни разстояния позволяват да реализираме приближения на обекта, в случай, че се намира далече, а също отдалечаване-нужно при захват на голям обект в един кадър (при което обекта ще бъде по-малък). При 35мм кадър човешкия поглед има фокусно разстояние примерно 50 мм. Тоест, настройвайки фокусното разстояние на обектива на 35мм лентова камера на 50мм ще получим изображение на такова разстояние, което ще видим с невъоръжено око. Всичко, по-голямо от това разстояние приближава обекта, всичко по-малко-отдалечава. С помощта на математика става ясно, че фокусно разстояние от 150мм приближава обекта три пъти (150 делим на 50), а фокусно разстояние от 25мм отдалечава обекта два пъти (50 делим на 25). Тук вмъквам уговорка. Не бъркайте кратността на зума на обектива с неговото приближение. Например, зум-обектив 25-100 има кратност 4 (100 делим на 25), но приближава два пъти (100 делим на онези 50мм) и отдалечава два пъти (50мм делим на 25). Разбира се казаното за приближение-отдалечение е валидно, когато мащаба на полученото изображение е еднакъв за всички фокусни разстояния, например, ако ние при разни фокусни разстояния разпечатаме всички изображения с формат 10см на 15см.

Разбира се, всички гореописани приближения-отдалечавания говорят, че мащаба на полученото изображение ще бъде еднакъв за всички фокусни разстояния, например, ако за различни фокусни разстояния разпечатаме всички изображения с формат 10см на 15см.

Друга е ситуацията при цифровите камери, заради разнообразието от размери на матрицата, нещата се свеждат до еквиваленти на своите фокусни разстояния към стабилен параметър-еквивалент на 35мм лента.

Разбира се, ако ви изпадне щастливата възможност да станете притежател на цифрова камера с лентов размер на матрицата (24мм на 36мм, диагонал 1.7инча), то смело използвайте всички горе засегнати разчети без нужда от корекция. В случай на по-малък размер на площта на матрицата (диагонал по-малък от 1.7инча) ще се наложи въвеждането на така наречения кроп-фактор или лентов еквивалент.

Кроп-факторът показва колко пъти най-дългата страна на лентови кадър (36мм) е по-голям от най-дългата страна на цифровия кадър. Например, при популярния цифров формат APS (15мм на 24мм)-дългата страна е 24мм. В резултат получаваме кроп-фактор Kf = 36мм /24мм = 1,5. Това значи, че ако ние монтираме на цифрова камера обектив с фокусно разстояние 50мм с такъв лентов формат, то неговото фокусно разстояние за тази цифрова камера се увеличава по 1.5 пъти и в резултат става 50мм х 1,5 = 75мм. Логически излиза, че да получим обектив "човешко око" за подобна цифрова камера-фокусното разстояние на лентовия обектив трябва да бъде 50мм / 1,5 = 33мм. Естествено ще вземем близки значения, например 28мм или 35мм.

Понякога за цифровите камери с сменяема оптика се произвеждат обективи, разчетени само на тяхното умаление (по сравнение с лентата).

Друг случай е фирмата-производител за укаже лентовия еквивалент на оптиката, а вие сами да умножите тези фокусни разстояния на кроп-фактора, за да определите фокусните разстояния за тази конкретна цифрова камера.

Относно камери с несменяема оптика, то там по правило указват фокусното разстояние за всяка конкретна цифрова матрица, а допълнително (непонятно защо в паспорта) указват еквивалента за 35мм лента.

нагледно съотношение на матрица спрямо кадър 36мм /24мм.