Персонална заплаха към мен отправена от манекенка, живееща в Панчарево, рекламираща немски кисели млека по плажовете на Турция в случай, че кацна на летище София.

Повлиян от творчеството на фламандеца Рубенс, Виктор Дьолакроа ще стане ярък представител на френската живопис и романтика. Пресъздаващ исторически сюжети, техниката му ще окаже силно влияние на последвалите поколения художници и ще превърне тази картина в моя любима. Oгледало на моята душа, тя е повесена в Лувър. Знам, че не е позволено да бъде снимана. Светкавицата влияе на боите. Не знам обаче, дали милостивия Бог ще ми даде да я вида на яве.

Най-силно ме обичаше дядо ми, бащата на майка ми. Дядо Пешо, Бог да го прости. Той бе царски фелдфебел. Негов порок и единствено удоволствие бе виното. След работа идваше на велосипед и ме забираше. Обещаваше, че пръв ще ме вземе от детска градина. Родителите ми строяха къща и парите бяха кът. Аз много исках да имам акордеон. Те бяха малки, руско производство и лукс за мен.Дядо Пешо също не можеше да отдели 12лв през далечната 1972г, но на първо внуче купи барабан. Закачих го през рамо и тръгнахме към ресторант “Република”. Ние живеехме в центъра на Пазарджик, под часовниковата кула, на гърба на театъра. През целия път тупах жестоко барабана, а дядо ми скърцаше с зъби от кеф и ме укоражаваше по-силно да млатя.Ресторант “Република” бе сборище на оцедарки. Баба ми работеше в кухнята. Тя знаеше сценария наизуст. Бутилка червено вино, кебапчета, салата от марули, резан лимон и лимонада с две чаши.Дядо ми сипваше 1/3 вино и останалото разреждаше с лимонада. Подготвяше ме за живота, правеше ме в аванс мъж.Още не предполагах, че истината живее в виното.Едно кебапче за мен, две за него. Изпил бутилката, метежен напън нахлуваше в дядо ми и той цепеше глъчта с вик.
-Това е моя внук! Той ще стане голям човек!
Днес съм голям, но не оправдах очакванията на дядо ми.Години по-късно преживяхме Велинградското земетресение. Дядо и баба бяха натирени в малка гарсониера на 7 етаж. Комунягите отчуждиха голямата къща.Земетресението заклати панелата и хората наскачаха по пижама в бягство надолу. Аз спях при дядо ми тази нощ и събуден от грохота на земята излязох сънен, да видя що за шум се вдигаше. Дядо ми бе дрогиран за пореден път с каберне. Единствената му радост от този сив живот след работа в хлебозавода бе, да се накърка до падане. Бе застанал по потник на етажната площадка и с всичка сила крещеше.
- Идаааат…идааат! Германците идааааат! Тяхната мама германска, дръжте се братя, германците идат!
Над нас бе последен осми етаж и аз погледнах към стълбите нагоре да видя германци.
На осми срещу девети септември царската армия получава заповед да посрещне с огън сталинската Червена армия.Дядо ми изпълнявал заповед и тръгнал по селата да набира селяни за армията.Преврат в София осуетява и спасява животи на български мъже.Те мобилизирани тръгват на бой срещу германците заедно с “мазните рубашки”.Сфоримированието на дядо ми поело към Македония. Мъжете били зле облечени и слабо подготвени. Единствено ядене било сланина и хляб. Оскъдното сирене минавало за банкет. Когато застигали немците довчерашните съюзници, онези на български с мегафони ги предупреждавали да не настъпват, а да изчакат тяхното отстъпление. Дръзките ги косели немски картечници и били набързо вразумявани. Изтеглили се, войниците на дядо ми с гладни очи душели обелките на немските салами и дооблизвали отворените консерви. Голям зор ще е патил дядо ми от германците. Преминеше ли в “йоносферата”, само за тях ми разказваше.
07.25ч сутринта отчиташе времеизмервателя, а навред се разнасяше смръдня на пържени съсиски.Костя изнендаващо бе подранил.Работният му стол стой на метри от микровълновката и той си приготвяше за закуска кремвирши от камила. Изненадан възкликнах.
- Ма нишма (какво става)? Костя, ата по (Костя, ти тук ли си)?
- Льо (не)! - ми отговори той и това бе знак, че деня ми ще мине в майтап.
- Ве-аз мадуа ани рое отха (добре де, защо те виждам тогава)? - не се предавах, в очакване на затапване.
- Ки ата екстрасенс (защото си екстрасенс)…блядь!
Последната дума стана суич и превключхме от иврит на руски. Накара ме да се усмихна, макар че ненавиждах думата блядь.Харесвах 57 годишния Костя. Той бе малък подарък на поредния ми сив работен ден. Не минаваше ден без да ми разкаже руски виц.
- Костя, ты сегодня меня любиш?
- Сегодня какое число? Чётное или нечётное? - ме попита.Лицето му познавах отлично и знаех, че идваше поредната залъгалка.
- Чётное. - му отговорих.
- Значит так, сегодня люблю тебя, а свою жену нет.Завтра буду любить её, а тебя нет!
- Ооо!? Какой ты плохой мальчик…а швепс любиш?
- Швепс!? Швепс нет, водку люблю.
- А бозу?
- Боза? Что это такое боза?
Разкрих формулата за българската боза на Костя, но него едва ли му бе до пиене на боза. Костя бе оборудван с интернет отскоро и аз му подхвърлих идея, докато дреме на стола да тегли порно. Възбудата ще го прави по-креативен. Тук той ме изгледа така тъпо, че премазан от валяк да бе, нямаше да има сравнение, но Костя е котка и по гръб не пада.
- А блядь, смотрю порнюху только с болгароми.
Оставих Костя да дъвче кремвиршите от камила.Време бе за шоуто.
На пазар “Борово” в София продавачите наричаха пенсионерите вампири. Обикновено вампирите след обяд правеха сън за разкрасяване. Слагаха по едно ружо червило след обедната дрямка и с бодра стъпка наденали реквизити от деветосептемврийските манифестации идваха да се заяждат с продавачите накичили вълчи цени по витаминоносителите. Конкуренцията поражда качество и ниски цени. Юлиян нямаше на къде да остъпва. Палихме свещи и ръсехме с светена вода стоката му, но това не помагаше. Вампирите бяха атеисти.Един ден предложих агресивна реклама на Юлиян. От интернет изтеглих актови снимки на групов секс и дописах името на зеленчука. Превърнахме сергията му в порно списание с цени.Вместо да се заглеждат в червените домати, вампири се захласваха по идеите на Хю Хевнер.Някои ни анатемосваха, а други купуваха с замах.
Есенното захладняване ни подтикна да продаваме съвместно зеле.Чакахме вампирите да ни атакуват като германците дядо ми.Редовно обаче се появяваха брат и сестра.Те бяха жълти книжки. Под претекст, че подготвят шоу, минаваха от търговец на търговец и просеха стотинки.Нас също не подминаваха и разясняваха, че часа на шоуто наближава. Нуждае ли се от спонсори и дребни суми ще им помогнат, да подготвят костюми.Така и не разбрах за какво шоу идеше реч, но идеята за специални костюми ми допадаше и исках бартер от тях.
- Ще получите своите 50 стотинки, ако се развикате и продадете малко зеле.
Те веднага се вживяваха в роля на театрални актьори и на всеки вампир разказваха идеята за шоуто и зависимостта с зелето.Явно онези дрехи за шоуто са били моите, които надявах всяка сутрин и чак сега ми светна. Датите 21 януари и 25 март приеха името на кошмара за мен. Коце Нинов се самопоканваше и празнуваше моите празници до трети петли. В подарък ми носеше сирийски анцузи за 10лв комплекта. Един от тези подаръци запазих с идея, че може да послужи за работни дрехи. Да карам валяк бе представата ми за първа работа в Израел, а асфалтирането не минава за бяла работа. Този анцуг бе памучен и снежно бял.Не е нужно телепатично да ви убеждавам, но вида ми в този анцунг създава впечатление, че съм нещо средно межу балетсмайстор и стриптийз-актьор. По-задръстените го приемаха за моя пижама, а разкрепостени за облекло на порно актьор. Аз бях единствен виновник всяка платка, да получи нужните количества дупки, преди да се превърне в продукт и накара космическите кораби да полетят към нови Андромеди. Тръгнах надолу по стълбите и дефилирайки в този секси анцуг подсещах сепнататите от вида ми,че шоуто започва.
Гари не издържа на вида ми и каза.
- Е как да вярваш на тази фирма? Погледни го само в какъв еротически костюм дупчи платки.
Костя бе наблизо и допълни.
- На всичкото отгоре зелени на цвят.
Той така натърти на зеленото, всякаш платките бяха по-зелени от кировите торти, коня на бай Наки. Мога да се закълна, че гениален бояджия използваше кировите торти за основа на боята, с която боядисхваме платките.Разглеждайки продукцията, която бе поръчал отговорен клиент не издържа и ни попита.
- Вие в помийна яма ли боядисвате платките?
Маховикът на фирма El Grande Pidorenko набираше обороти. Тази сутрин ми предстоеше да нарежа платки на “шоколад” на V-cut машина. Така нарезана, клиентът си отчипва нужен брой платки от общото количество.Машината е ирландска. Спомени ме накараха да я нарека магадагадуга заради нейна посестрима от средношколските ми години. Най-големият комбинат за преработка на зеленчуци бе “Марица” в Пазарджик. Произвеждаше консерви за Съветския съюз и Германия. Липса на работна ръка задължаваше да работим 20 дни задължително иначе изключваха от училище.Попаднах в бригада с ученици от математическа гимназия.Към бригадата се присъединиха полякини по линия на интернациналните бригади. Делях стая с още три момчета и едно то тях бе Тошо Вълната. Отличник на матемтическата гимназия, обилно обрасъл с “трева” по гърди и силно залупен. Биянка бе най-красивата полякиня и Тошо май хлътна по нея. При поредния следобед, в който ни задължаваха да спим, Тошо “скубеше пилето” тихомълком под одеалото.Затворил очи, той вероятно си представяше вееща руса грива Биянка, по бикини, да тича боса по плажа към него.Тя определено не го сънуваше, защото я виждахме често да се измъква от стаята на коменданта, около 25 годишен чичко. Мокрият му сън бе предателски пресечен от гадния Цецо. Цецо го дебеше и с замах отви одеалото на Тошо представяйки ни неопровержими доказателства, че Тошо е чекист и владетел на балканска вълна, за която по западни земи само се стряскат при мисъл.Нашата стая бе с мисия да обезкостява вишни. То бе най-каторжническото място. Италиянска машина издигаше с гумена лента изсипаните вишни в контейнер. Там се отделяха дръжките и избиваха костилките. Аз изсипвах касите с вишни, а Тошо чистеше отходите от дръжки и костилки.машианта имаше капацитет, но аз не знаех предела й.Реших да разбера и заизсипвах касета след касета. Машината се задави и започна да гняви всичко на сироп.Магадагадугата се изду и блокира. Появи се виетнамец-техник и той я довърши. Поля я с струя вода под напрежение и трифазните мотори гръмнаха от късо.
Една сутрин изоставахме с отговорна поръчка. Платка на подслушвателно устройство приемаше готов вид, след като бъде нарезано на V с магадагадугата. Клиентът бе пристигнал лично да си вземе платката и чакаше в приемния офис.Там го баламосваха с захарно петле в печелене на време и клиентът слушаше водопади от космически технологии и нови методи за усвояване на слънчевата енергия. Чрез телекинеза и неошаманство му се втълпяваше, че тук е истината.Едва ли не филма “Гатака” е получил снимачна площадка в този завод.В убежденията си българският мистър Коен широко отваряше очи и от тях на порци излизаше зомби енергия.Ленин и Кастро не бяха по-убедително от него, станеше ли въпрос какви вундеркинди притежава. Включих магадагадугата и настроих фрезите за браздене.Не бе по-различно от предните пъти и трябваше да нацепя платката на шоколад. Тя бе с размери на пица. В подобни моменти действаш инстинктивно от натрупания опит, затова едновремено подкарах кораба на мечтите си към морето на желанията ми. Лявата фреза копаеше малко по-дълбоко и аз гледах само нея наедно с платната на моя кораб-мечта. След 5 минути браздене платката бе готова. Аз изключих мечтите си, като се върнах в реалността, но щом я погледнах-застинах. Дясната фреза бе разсекла тоководещи писти и платката ставаше само за коша.Брак.Гледах, тъпеех и не вярвах. Исках времето да се върне назад. Извиках Питкин-моя началник и му показах новополученото Пикасо.Питкин също се събуди.Нощно време дундурдика сина си, на когото растат зъби. Той изписа погледа на Леонарди Ди Каприо пред потъналия Титаник и разглеждаше като фалшификатор на валута в детайли пораженията.
- Как надо сказать на болгарский ёбаный в рот?
Той току що бе съобщил радосната новина на клиента, че ван гоговия му слънчоглед е на опаковка и така му спести поредно дрогиране с нискокачествено кафе. Линда македонката -началник ди тути началници също бе поразена с инфо за скоростижната кончина на скъпата платка и бе привикана на шумкарски съвет. Предполагам не е била изнасилвана от негър, но вече знаех как ще гледа евентуално. Tя не притежаваше пръстена на Арабела и реши да заеме поза задна прашка пред самия месия на фирмата-мистър Зед, чийто дядо навремето е доил камили в Йемен. Мистър Зед гледа с биологични лещи. Вади изцъклен поглед и примигва често.Платаката значеше много загубени пари.Значеше съд. Той дойде на спринт без препятствия и като видя резултата, получи ерекция. В транс запелтечи като надраскана грамофонна плоча.
- Aни льо мевин…ани льо мевин (аз не разбирам).Тагид ли, ляма ани льо мевин.Клюм (кажи ми, защо нищо не разбирам.Нищо) !- изпляска се по челото и отиде да търси нови билки, с който да опушва клиента в поредна магия.
Този път не се чувствах виновен.Обърнах се на другата страна и ме науши яко смях.Мистър Зед примгваше на парцали и повтаряше в транс, че не разбирал, както го правеше момчето от шоуто. Какво има за разбиране? Платката е капут. След преговори обаче, собственикът се съгласи да му дадем здравата част, че здраво закъснявал. До края на работния ден гемиите ми бяха торпедирани и само братото бе моето успокоение.
- Какво ти пука за тия педераси? Да се оправят.
На другия ден клиента се обади с извинение, че дал грешни чертежи и молеше да му изготвил платка по внесените корекции.Аз въздъхнах облекчено и заредих с провизии моя въображаем кораб за поредно приключение.
Работният ден изтече.Напускането става след преобличане в съблекалнята.Малкият Давид се съблече гол в желание да се изкъпе. Той посещава курсове по йога. Един ден ми довери, че си пречиствал организма. Жена му надявала някакво приспособление с колани и му правила клизма. Аз изстъпях, а той още по-сериозно ми довери, че след като го изклизми идвал негов ред. Той надявал клизматора и дупчел кафявата точка, за да прочисти организма на жена си. Разказваше в детайли и горещо ми препоръчваше да се отдам на таково физическо чистене на нежното ми боди. Същият ден Джордж Клуни и белоруският учител по химия бяха опукали тайно поредната украинская еврейская водка. Те бяха готови да превземат Берлин, Зимния дворец и каквото там трябва да се превзима и ляга пред амбразури, за да закрие с гърди картечния огън.Малкия Давид бе гол до кожа и като го видя Джорд Клуни му предложи клизма. За клизмата знаеше всеки.Белоруският учител Сергей е рижав. От водката бе пламнал целия и очите му искряха. Той носеше някакви пъстри червени килоти.Братото го изгледа и ми каза.
- Я скивай.Имаме си пидуренко.
Настъпи преразказ в следващите пет минути, които удължиха живота ми от смях поне с 20 години.Братото превключи на предполагаем руски, които само аз разбрах.
- Абе пичове, вий помните кагда работали в Бней Брак? Там бил един пидуренко от Парас (Иран).
С разказа си братото стана център на внимание, но не и на разбиране от рускоговорящата общност.Братото продължи с старозагорския акцент.
- Он насил щани (панталони) на маленкие курчики.
Тук аз се свлякох от смях на пода. Руснаците гледаха мен и изтъпяваха какво толкова смешно. Малинкие курчики на руски приближаваше малки пиленца и какво му е смешното тогава. Носил човекът панталони обсипани с снимки на малки пиленца. Долни гащи на руски е “труси”. Наистина имаше такъв и слиповете му бяха изпъстрени с щамповки на пенисчета.
Серьожата ме гледаше и тъпеше. Той се бе облякъл и ни напусна с думите.
- Так, по тихоненку, по коням.Ларивидери…блядь!
Аз се учудих.Защо преправи италиянското аривидери на ларивидери? Досетих, че освен споделената водка с Джордж Клуни, последния е превключвал от руски на румънски и така е научил Серьожата за довиждане. По-късно знанията ми по румънски език ще бъде допълнена от фразата “ларивидери драга мя (довиждане скъпа моя)”.
Сергей напусна и остави вратата отворена, давайки възможност на братото за коментар.