Мъдрец ми каза, че започнеш ли да разказваш-означава, че остаряваш. Наистина бе толкова отдавна. Радиото бе лампово, грамофонът-скъп, а магнетофона-лукс. Имаше само един телевизионен канал, при това черно-бял. В тези времена аз станах моделист и в следващите четири години това бе част на извън ученическия ми живот. Стремеж и технически заложби ме правеха посланик на моя кръжок по републикански състезания. Те се организираха в Пловдив, Пазарджик и София. Моите модели бяха комплекти. Думата "кит" в тези времена имаше други понятия. Двигателите с вътрешно горене бяха съветско производство. Газ за осветление, медицински етер и рициново масло смесени в подходящи дози бе тяхното гориво. Двигателите се стартираха камшично. Омотаваш кожен ремък на коляновия вал и с детски устрем прилагаш въртене в очакване мотора да запали. Моторите бяха "колибри", "соколь". Не закусвах, а стотинките събирах, за да си купя свои мотори. Така в колекцията си имах тези заветни мотори от 2.5кб.см, 5кб.см и 7кб.см. Това бе времето на "Rasputin" от забранения Boney'M, когото слушахме тайно. Дойде поредното републиканско състезания. Аз водех. И изведнъж нещата се изментиха. Излъгаха ме, точно на състезанието. Реших и отрязах. Напуснах ги, защото ме излъгаха. В следващите дни лично вкъщи наставника на кръжока идваше да ме моли да се върна. Увещаваше ме, че така пропускам своя талант. Думи и думи, които не струват душата на убито от лъжи дете.

По изоставен път ме друсаше колата рано тази сутрин. Този път ми напомни родните в България. Шише с вода, слънчеви очила, "сапунерката" и желание да видя моделисти, които се събирали всеки почивен ден. Рано сутринта, за да изпреварят припека. Изведнъж "пломбите" свършиха и се появи пистата. Общината се загрижила за тази комуна и им положила нов асфалт. Това е пистата. Тези хора се делят между себе си. На самолети и хеликоптери. Разбрали са се да си дават среща на различни места. Хеликоптерите били по-тромави, изисквали повече умения в воденето и най-вече смущавали ефира с множеството команди за маневри.

Началото води в съседния град. Специализиран магазин ви предлага кит. Купувате си си модела в разглобен на части. В средно - 300лв. Изчислявате нужната мощ и други 300лв ще се разменят за двигател. Идва голямото изваждане. 720лв е цената на качествен радио-контролен пулт. Те работят на 73MHz. Моторът и радиото са японски. Остава да си купите стартер-100лв. Батерията, редуктор и самия ел. мотор оформени в ръкоятка обяснява цената. Сандъче с инструменти -имате кола, при това: комби, ван и нагоре. Това е цената на вашето хоби. Пристигате на усамотеното място. Записвате се в списъка на каква радиочестота ще водите вашия модел, пафката една цигарка, сипвате си кафе от термоса и пристъпвате към сглобяване. Крилата се отцепват от корпуса. Пълните резервоарчето с гориво. Около 250мл, което осигурява 15мин полет. Горивото е бе новост за мен. От евкалиптови дървета се извлича метанол, добавя се рициново масло и непонятния "тринол". Горивото изглежда розово на цвят. Няма го камшичното запалване. Витлото се прикрепя към коляновия вал притиснат от конус. Стартерът има гумена муфа, която се надява на конуса съосно. Първоначалното палене име електронна отверка. Тя получава сигнал от радиото и в дадения такт подава електрически импулс. Изисква се сръчност и усет. С лявата ръка държите отверката в главата на цилиндъра, а дясната удържате стартера. Ваш приятел държи самолета като спирачка. Запали ли мотора, отделяте отверката и нейната роля поема вграденият електро-генератор. Време е да покажете висш пилотаж.

Мъжете бяха на възраст над 45г. Не липсваха беловласи - дошли с синовете си, да ги заразят с своето увлечение. Коч-компанията я разбиваше единствената жена, която виждате в последния кадър. Два часа наслада до изхарчване на горивото. Следва разглобяване. Задължително чистене с пулверизатори на всяка част и обратно вкъщи до след седмица. Неочаквано за мен се появи охранител. Разбираемо, че там където се съберат повече от двама богоизбрани - има задължителен въоръжен пазач. Черен бе, с предци от Африка. Поздравих го и се си взех довиждане с всички. Един ден на пенсия може да им показвам, кой е единствения.