Ако сте акостирали тук водени от интернет търсачка в разрешение на проблема:
error: no such partition.
Entering rescue mode...
grub rescue> _
то вие сте на прав път. Темата разказва за личните преживявания на автора, като поднася полезна информация на сблъскали се с дискутирания проблем.
И така, по конете ...
Под бюрото ми стои десктоп на преклонна възраст, която занижава
конкурентноспособността му всред арсенала ми от машини. Повече от месец не бе включван и при пореден старт се натрупа огромно обновление от близо 340MB обем. На борда стоеше Ubuntu 14.04.4-i386 с Gnome Classic Desktop и видеокарта nVidia Quadro FX 550. Обновлението засягаше и видеокартата. Проприетарен драйвер (чуждиците ме дразнят, но разбрахте какво е проприетарен) на видеокартата пренаписа нещо и зададе въпрос, когото не осмислих. Бе късно, а аз уморен. Отговорих и попаднах в долината на класическата ебанистическа хуйня. След препоръчителен рестарт бях допуснат в прозореца за логин в сесията. И тук започна едно циклене. Категорично отказваше да приеме свещената ми парола съчинена в далечната 2004г. На тази етап всички девелоперски майки забременяха в моя ум. Превключих на терминал чрез клавишна комбинация Ctrl + Alt + F1. Пореден опит за логин и всичко ОК. Върнах се в долината с позната комбинация Ctrl + Alt + F7 и цикленето продължи. Това състояние ме въведе в пост трансцендентален размисъл коя мадафака от обновата нахендри ситуацията и стигнах до окончателен вердик - всичко в киреча.error: no such partition.
Entering rescue mode...
grub rescue> _
то вие сте на прав път. Темата разказва за личните преживявания на автора, като поднася полезна информация на сблъскали се с дискутирания проблем.
И така, по конете ...
Под бюрото ми стои десктоп на преклонна възраст, която занижава
Край на Пролога
Експозиция
Машината с охендрия Ubuntu 14.04.4-i386 е Dual Boot и паралелна система е Windows XP Professional SP3. Съответно заредих прозорците и вдигнах управителя на дискове или както там трябва да звучи правилно.
Превод на Partition или Logical Drive за собствена употреба използвам раздел. Ubuntu 14.04.4-i386 заемаше положени 150GB дял/раздел от твърдия диск.
Главният герой извади сабята от ножницата и я вдигна гордо над главата си, а после мъжки намушка двата разделя на Ubuntu 14.04.4-i386, за да ги отправи в вечните ловни полета.
Гитлер капут и Ubuntu 14.04.4-i386 kaput!
Завръзка чрез ретроспекция
При това положение е невъзможно да се избере система или да се зареди Windows. Следва да поясна, че реч иде за класически B.I.O.S. и MBR конвертиране на твърдия диск.
Пояснение.
Grub e bootloader. Малка програма, която зарежда операционната система при включване на компютъра. Grub се добавя от инсталацията на Ubuntu и пише всичката му нужна информация на най-първия раздел на твърдия диск - MBR (master boot record). Неговите файлове съответно се поместват на раздела (sdaX) с системата на Ubuntu.
Така че, след удара в гърба на Ubuntu, компютърът, респективно B.I.O.S. търси MBR, за да му предаде управлението нататък. На свой ред MBR търси каталога на Grub, но след като не го намира и реве на умряло бля-бля-grub rescue.
Развитие на действието
Ако не сте премахвали Ubuntu, но получите подобна грешка "error: no such partition..." може да възстановите MBR:
Развитие.- с помощта на Ubuntu LiveCD, което не е цел на темата и не се разглежда;
- с помощта на инсталационния диск на Windows. В този случай ще продължите само с наличната инсталация на прозорците, което също не е цел на темата и не се разглежда;
- с помощта на ms-sys, която умее да възстанови MBR на WinXP под Ubuntu. Случай подобен на предходния, което също не е цел на темата и не се разглежда.
Рестартирах компютъра, за преинсталация на Ubuntu 16.04.1 и попаднах в дупката на Алиса. Графическият редактор за управление на дисковете под Ubuntu показваше твърдия диск под общ размер с лаконично sda. Нямаше и помен от:
sda1 -> windowsxp;
sda2 -> local disk;
sda3 -> свободно пространство.
Много тъпо. В Disk C:\ държа специфични windows-програми, а Disk D:\ ползвам за файло-помярник: програми, кракове, пиратки, снимките от първата ми младост и прочие, което трупам от 1999г. Трябваше да преглътна загубата и да прежаля камара време за преинсталация на всичката микрософт-щина.
Флашката с multisystem съдържаше още няколко Ubuntu деривата. Поредни проби, които показваха същото. Това ме разстрои окончателно и легнах да спя, като отдадох проблема си на Вселената в очакване на чудо.
Опус
Надявах се LILO да пренапише MBR и да превърне дяловете на Windows в феникс. В случай на успех да възстановя пропадналото. Исках си снимките. Разбира се, че съм ги дублирал на други две машини, но държах на загубените воден от любовта ми към тях.
Планът LILO.
Зареждане на Ubuntu LiveCD и получаване на root-права в "живия диск".
Команди:
sudo passwd root
su
ви дават пълни привилегии в системата, за да инсталирате LILO.su
Инсталация на LILO:
apt-get install lilo
lilo -M /dev/sda mbr
Пояснение.lilo -M /dev/sda mbr
В Ubuntu 16.04 има нововъведение. apt-get може да се пише лаконично apt.
apt-get install lilo е равносилно на apt install lilo
apt-get install lilo е равносилно на apt install lilo
В края на инсталация изключване на машината.
poweroff
Нужно действие, за да извадим флашката от порта. Стартираме отново и о чудеса! WindowsXP изгря! И снимките ми се върнаха от царството на мъртвите! За пореден път благодарих на Вселената е легнах да спя като дете.Развръзка
sda1 -> windowsxp;
sda2 -> local disk;
sda3 -> свободно пространство.
но отново всичко в едно. И отговорът не закъсня. Щом си треснал раздела с теслата на Windows върни се пак там и го погали.
Форматирах го в NTFS без да му присвоявам буква. Това бе ключа от бараката, за да получа човешки инсталатор под Ubuntu. Този път инсталатора видя желаните раздели и инсталира Ubuntu 16.04.1 в свободния 150GB дял от твърдия диск. Отново имам стара машина с ново читаво Ubuntu.
Епилог
Ах, да, за малко да забравя. LILO довлачи артефакти от Grub в C:\. Това е папка boot. Спокойно може да й биете шута.
Видяно от Ubuntu.
Видяно от Windows.
до нови срещи ^.^
10.12.2016 profruit
Този коментар бе премахнат от автора.
Този коментар бе премахнат от автора.
Весёлые праздники, Profruit!
2009г. Световната криза е в разгара си. Утеха от пореден финансов удар бизнесмен намерил в риболов.
Седи сам по средата на огромно езеро и изведнъж плувката забива. Какво да види. Уловил самата златна рибка.
- А така!Сбогом глад! - си рекъл и според приказката заговорил златната рибка, да му изпълни три желания.
- Ти луд ли си? Криза е! Какви три желания!? Какви пет лева!? Едно само, че трябва да се връщам на работа! - му отговорила златната рибка.
Съгласил се нашия и се почесъл по главата.
- Искам магистрала от Якоруда до Лас Вегас! Много туткане около самолетите, а така се мятам в колата и право там в казината!
- Ти нормален ли си? Криза е. Колко бетон, чакъл, асфалт, работници.! Няма такъв филм. Дай нещо по-скромно, че бързам.
Замислил се нашият герой и възкликнал.
- Искам да се науча, да разбирам женската психика. Да, това ми е желанието.
Златната рибка се намусила. Погледнала го изкосо и отвърнала.
- Готин, дай да обсъдим магистралата.
За много години. Има една книга на Луис Хей и това е добро начало. "Излекувай тялото си". Аз съм я прочел. Опитай ...
За много години. Благодаря Ви за съвета.
Рибарят хванал златната рибка и тя му проговорила с човешки глас:
- Моля те, пусни ме...
- Ммм, дааа... Значи все пак не ни казват цялата истина за Фукушима...
Този коментар бе премахнат от автора.
LTS версиите на Ubuntu за мен са приоритет. Дълго време бях на 10.04 и изчаквах 12.04 да натрупа ревизии. Когато окончателно спря поддръжката на 10.04 аз форматирах и инсталирах на чисто 12.04. Но главната машина по това време ползваше видеокарта на nVidia.
Куцият кон на подобен развой се оказваха драйверите на самата nVidia. Te бяха по-зле от непредсказуема жена. Работеха с характер и не винаги бяха на кеф. Един ден нещо човърках и компът "ослепя", но поддържаше връзка към интернет. Реших и обнових дистрото на сляпо. Изтегли пакети, инсталира, рестартира и
пред мен изгря Ubuntu 14.04, но с старото ядро. Хайде формат и отначало. Друг път търсех по-лека дистрибуция, като реших да пътувам за Берлин през Инстанбул. Инсталирах Ubuntu, а после добавих десктоп обкръжение на Xubuntu. Изтрих Unity и стана мазало.
Остатъци от Ubuntu gnome и nautilus не даваха възможност за коректна работа на Xubuntu. Нов формат и пак инсталация от нулата. И пореден път. Между 14.04 и 16.04 има съществени различия. Много неща не са на обичайните си места, за което поредната манджа може да се избегне само чрез чиста инсталация.Има още примери в тази насока. Фолклора около запазване на каталог home
e по-скоро вреден. Запазвало се настройките и дрън-дрън. Хайде няма нужда от мързел. Един скрип за инсталация на фаворитните програми върши повече работата от наследената боза. Та така, аз търкам и всичко от нулата. Педантичността ми приляга.
По-важното е как да напиша писмо до д-р Ихалеакала Хю Лен. Той дава ново име, което те прави прероден.
Този коментар бе премахнат от автора.