Есен 2009
Денят ми вчера (10.10.2009) бе почивен и той бе предварително заплануван с отдих на Мъртво море. Това означаваше авансово резервиран хотел за един ден. Времето бе прекрасно за сезона. Тихо и слънчево. Температурата на въздуха достигна 33'С, а на водата бе 28'С. Пътуването водеше по магистрала през градовете Ашкелон, Сдерот, Арат в посока Ейлат. След гр. Арат започва Юдейската пустиня. Това е родината на бедуините. Град Арат е малък и скучен. Той е населяван от около 20 000 жители. Тук нищо не може да ти се случи и скуката е гарантирана. Този град е предпочитан от религиозни-идиши, безсмъртни пенсионери и бедуини - наркопласьори. Последното е факт и ако искаш да опънеш един "джоинт" търсиш бедуинските будки. Израел в класациите по дълголетие на живот се намира в челните меса на. Лидер е Япония. Градовете Тверия и Арат са тези, които извеждат Израел в подобна класация. Те са под морското равнище и се водят курортни селища. Няма промишленост, която да трови въздуха, спокоен монотонен живот плюс кашерна храна е гарант за столетие.
Единствения завод в Арат е козметичният. Добиваните соли от Мъртво море се преработват в козметични лечебни кремове, мазила и т.н.
Ранното ми пристигане в града включваше спирка в малък импровизиран бар. Думата бар е силна в случая. Израел страда от два дефицита - земя и вода. Дворът бе преустроен магазин за цветя, обществена тоалетна - нещо което е рядкост тук и самия бар. Барът предлагаше кафе негърска пот за класическите 3$. По дървените стени висяха сламени кукли, които взех за вуду. Руска реч режеше ухото ми и руски цигари тровеха белите ми дробове. Тьотки в гигимотски тела, а до тях мъжете им в женообразни, с кореми за сиамски близнаци в 8 месец. Картината се допълваше от авангардните им одежди. Преуспял комбайнер се познаваше по следните признаци - строга къса подстрижка, впита блузка с орел и някакво шит мото на английски. Прави джинси с спуснати джобове и задължителните кожени остри обувки с равна подметка от гьон. Тези хора гордо носеха златни кръстове и това ме караше да мисля, че в този глух край на света е докарана поредната доза сибирска паплач, решила да изпита закона на Архимед в кандидат чудо на света.
Пътят извиваше надолу. Предстоеше спускане до -450м под морското равнище. Гледката водеше до смесени чувства с извод - Das ist Mars. Пътните знаци предупреждаваха за внезапна поява на камили на пътя. Първият пик е от камерфон през стъклото на прозореца. Релефът е хълмист и ерозиран от дъждове и температурни инверсии. Повърхностният слой е каменист и той не попива дъждовете.Дъждовете през зимата са опасни. Водата се изтича в Мъртво море, а това прави пътя в канал.
Следващите две са историческия град Содом и Гомор. Да, това е градът. Претенции за този град има и Йордания.Нейният обаче комерсиализиран и уреден с хотели, но спор между историци и археолози твърди, че Содом и Гомор се намира в Израел. Той е на пътя за Мъртво море. Има обособена спирка покрай пътя и от орлов поглед, да се огледа града.
Комплекс. Има няколко такива. Те притежават прилежаща плажна ивица. Показвате куверта и влизате през ограда и охрана. Изборът предлага открити или закрити басейни, или морето. Избирате морето. Частно посещение предлага общия плаж. Безплатен е. Освен хотелска стая се предлага мини-апартаменти под палмите в непосредствена близост до басейна.
Водата е кристална на вид с зеленикав отенък. Фин пясък на плажа. Шезлонги, чадъри и столове са от хотела. Всеки плаж е охраняем. Има спасител и се съобразявайте с правилата за къпане. Без монокини. От другата страна е Йордания, а няколко километра северно е Палестина. Нормално е да видите граничен тежковъоръжен патрул на плажа.
Тук няма облаци, а една вечна мараня към хоризонта. Влажността е едва 15% и се диша спокойно. Слънцето е силно. Дъното на морето е отложена сол на камък. Не е остра, но за всеки случай има коридор с перила, улесняващи вашето влизане в водата. И ако на повече езици това море е известно като Мъртво море, то на иврит се произнася "ям ха-мелах" (море на солта).
Усещането в водата своеобразно. Плуване няма, а то се свежда до плаване. Не се страхувайте, ако не умеете да плувате. Тези умения тук не са нужни.Динамично плуване е забранено по ред причини. Първото усещане е щипане и то ми напомни за сутрешното бръснене. Солената вода прониква в раните и предизвиква леко това неприятно чувство. Морето не е дълбоко. Тихо е. Няма вълни, а едно леко течение. Водата е еднакво топла на дълбочина и това е много приятно. Неприятното е ако влезе в очите ви. Сърби и побързайте да ги промиете с прясна вода. Вкусът й също е тежък. Горчив, солен и гаден. Новото е, че това не е обичайна вода, а мазна. Всякаш се потапяте в олио. Тя не съхне бързо на суша, а тялото на кожата ви става мазна и лепкава, но опъната. Слагате малка гумена възглавничка под врата и се отпускате по гръб. Морето ви изтласква в подобие на безтегловност нагоре и не ви позволява да потънете. Остава да сложите слънчеви очила и да разперите поредния брой на Playboy. Препоръчва се престой в водата не повече от 20мин, а после от близката лавка да си купите лечебна кал и да намажете тялото си.
Обядът включваше обилна шведска маса. Преядох. Стана ми тежко и заспах на шезлонга под чадъра. Събуди ме същата онази блядска реч от мягкий знак и Е-обортное, докарала тези непонятни хора от степи и тундри. В момента на пробуждане ми се прииска водата да бъде атакувана от генно-модифицирани пирани, които да оглозгат до кокал всичките, пък били ми те и братушки. За капак исках да изплува Неси и той да им набива по "кофите" с опашка понятието тишина. За да изключа от тях си натъпках ушите с тапи задвижвани от 8GB техно. Нагледах се на разширени вени, целулити, стрии, смъкната кожа. Призляваше ми от съседите. Грузин с мъх по-обилен от на Кинг Конг и някаква курнелия с тяло на Клаудия Шифър и лице претъпяло чернобилска мутация.
Пътят към Содом
Мъртво море
Ейн Геди
до нови срещи ^.^
Единствения завод в Арат е козметичният. Добиваните соли от Мъртво море се преработват в козметични лечебни кремове, мазила и т.н.
Ранното ми пристигане в града включваше спирка в малък импровизиран бар. Думата бар е силна в случая. Израел страда от два дефицита - земя и вода. Дворът бе преустроен магазин за цветя, обществена тоалетна - нещо което е рядкост тук и самия бар. Барът предлагаше кафе негърска пот за класическите 3$. По дървените стени висяха сламени кукли, които взех за вуду. Руска реч режеше ухото ми и руски цигари тровеха белите ми дробове. Тьотки в гигимотски тела, а до тях мъжете им в женообразни, с кореми за сиамски близнаци в 8 месец. Картината се допълваше от авангардните им одежди. Преуспял комбайнер се познаваше по следните признаци - строга къса подстрижка, впита блузка с орел и някакво шит мото на английски. Прави джинси с спуснати джобове и задължителните кожени остри обувки с равна подметка от гьон. Тези хора гордо носеха златни кръстове и това ме караше да мисля, че в този глух край на света е докарана поредната доза сибирска паплач, решила да изпита закона на Архимед в кандидат чудо на света.
Пътят извиваше надолу. Предстоеше спускане до -450м под морското равнище. Гледката водеше до смесени чувства с извод - Das ist Mars. Пътните знаци предупреждаваха за внезапна поява на камили на пътя. Първият пик е от камерфон през стъклото на прозореца. Релефът е хълмист и ерозиран от дъждове и температурни инверсии. Повърхностният слой е каменист и той не попива дъждовете.Дъждовете през зимата са опасни. Водата се изтича в Мъртво море, а това прави пътя в канал.
Следващите две са историческия град Содом и Гомор. Да, това е градът. Претенции за този град има и Йордания.Нейният обаче комерсиализиран и уреден с хотели, но спор между историци и археолози твърди, че Содом и Гомор се намира в Израел. Той е на пътя за Мъртво море. Има обособена спирка покрай пътя и от орлов поглед, да се огледа града.
Комплекс. Има няколко такива. Те притежават прилежаща плажна ивица. Показвате куверта и влизате през ограда и охрана. Изборът предлага открити или закрити басейни, или морето. Избирате морето. Частно посещение предлага общия плаж. Безплатен е. Освен хотелска стая се предлага мини-апартаменти под палмите в непосредствена близост до басейна.
Водата е кристална на вид с зеленикав отенък. Фин пясък на плажа. Шезлонги, чадъри и столове са от хотела. Всеки плаж е охраняем. Има спасител и се съобразявайте с правилата за къпане. Без монокини. От другата страна е Йордания, а няколко километра северно е Палестина. Нормално е да видите граничен тежковъоръжен патрул на плажа.
Тук няма облаци, а една вечна мараня към хоризонта. Влажността е едва 15% и се диша спокойно. Слънцето е силно. Дъното на морето е отложена сол на камък. Не е остра, но за всеки случай има коридор с перила, улесняващи вашето влизане в водата. И ако на повече езици това море е известно като Мъртво море, то на иврит се произнася "ям ха-мелах" (море на солта).
Усещането в водата своеобразно. Плуване няма, а то се свежда до плаване. Не се страхувайте, ако не умеете да плувате. Тези умения тук не са нужни.Динамично плуване е забранено по ред причини. Първото усещане е щипане и то ми напомни за сутрешното бръснене. Солената вода прониква в раните и предизвиква леко това неприятно чувство. Морето не е дълбоко. Тихо е. Няма вълни, а едно леко течение. Водата е еднакво топла на дълбочина и това е много приятно. Неприятното е ако влезе в очите ви. Сърби и побързайте да ги промиете с прясна вода. Вкусът й също е тежък. Горчив, солен и гаден. Новото е, че това не е обичайна вода, а мазна. Всякаш се потапяте в олио. Тя не съхне бързо на суша, а тялото на кожата ви става мазна и лепкава, но опъната. Слагате малка гумена възглавничка под врата и се отпускате по гръб. Морето ви изтласква в подобие на безтегловност нагоре и не ви позволява да потънете. Остава да сложите слънчеви очила и да разперите поредния брой на Playboy. Препоръчва се престой в водата не повече от 20мин, а после от близката лавка да си купите лечебна кал и да намажете тялото си.
Обядът включваше обилна шведска маса. Преядох. Стана ми тежко и заспах на шезлонга под чадъра. Събуди ме същата онази блядска реч от мягкий знак и Е-обортное, докарала тези непонятни хора от степи и тундри. В момента на пробуждане ми се прииска водата да бъде атакувана от генно-модифицирани пирани, които да оглозгат до кокал всичките, пък били ми те и братушки. За капак исках да изплува Неси и той да им набива по "кофите" с опашка понятието тишина. За да изключа от тях си натъпках ушите с тапи задвижвани от 8GB техно. Нагледах се на разширени вени, целулити, стрии, смъкната кожа. Призляваше ми от съседите. Грузин с мъх по-обилен от на Кинг Конг и някаква курнелия с тяло на Клаудия Шифър и лице претъпяло чернобилска мутация.
Лято 2010
До Ейн Геди и назад
Името на най-ниската точка на земята е Ейн Геди. В превод от иврит е извора на козлето. Любопитството ми ме подтикна да посетя това място за което го споделям с вас. Нека бъде минутка за релакс в края на блога.
Ейн Геди е оазис, намиращ се 100м над нивото на Мъртво море. Околностите на това място свидетелствуват за живот от преди 5000 години. Наблизо е Мецада (крепост Масада), в която се се укрепили последните евреи преди да паднат под господството на Рим. Оазисът е широко известен с лечебните си минерални води. Реч от цял свят се чуваше на това място. В деня на моето посещение, живакът в термометъра отчете +52'С на сянка.
Ейн Геди е оазис, намиращ се 100м над нивото на Мъртво море. Околностите на това място свидетелствуват за живот от преди 5000 години. Наблизо е Мецада (крепост Масада), в която се се укрепили последните евреи преди да паднат под господството на Рим. Оазисът е широко известен с лечебните си минерални води. Реч от цял свят се чуваше на това място. В деня на моето посещение, живакът в термометъра отчете +52'С на сянка.
Натиснете предварително F11 на вашата клавиатура
камера Pentax Optio T30
камера Pentax Optio T30
Пътят към Содом
Мъртво море
Ейн Геди
до нови срещи ^.^
