ESP-12F е Wi-Fi модул на микроконтролер ESP8266 на китайския производител Espressif и спокойно може да се купи за $1.10 за бройка. На вид изглежда така.
Карта на пинове.
Разстоянието между пиновете на модул ESP-12F е по-малко от 2.8mm срещано в макетна платка. За целта срещу 9¢ получавате гребенче и платка. Гребенчето се магнити, но лесно запоява. Принтът (шелкографията) е потекъл и грешен. GPIO15 се чете два пъти. Вляво да се смята за GPIO16, a GPIO13 изпаднал от логичното си място. Но за 9с на какво да му гледаш зъбите на този кон.
Платката идва с три запоени smd-съпротивления. Отляво на дясно: 10к - 0 - 10к. Ляв 10к за CHIP-EN. Десен 10к за GPIO15. Нулевият играе роля на мост.
За идеална схема закачих препоръчителните 10к към GPIO0 и GPIO2 в smd изпълнение, a старовремския към RST (Reset), също 10к.
На обратната страна стоят полигони за линеен стабилизатор. Вместо него запоих керамика на 100 (сто) µF. Разбира се и един е достатъчен, но в моя случай отдавам заслужено внимание. Espressif препоръчва филтриращи кондензатори в непосредствена близост до захранващите пинове и точно тук китайските кантори икономисват.
Това е пълноценната схема на флашване на esp8266 под модул ESP-12F и тя е причина за словоизлиянията ми до тук. Начините са два:
1). Натискаме и задържаме бутон flash, след което включваме захранването. Отпускаме бутона. Флашваме.
2). При включено захранване. Натискаме и задържаме бутон flash, след което натискаме reset. Отпускаме reset, отпускаме flash. Флашваме.
В края на срещата подредих различни модули за нагледна представа: NodeMSU, Wemos D1 mini, ESP-12F и ESP-01S.
В всичките тупти един и същ контролер, но размерите и броя на пиновете ги разхвърля за различни задачи. NodeMSU е с модул ESP-12E, докато Wemos D1 mini е с ESP-12F. И също важно - антената в средните модули е по-удачна. И да, ESP-01S е без метална екранираща капачка.
Карта на пинове.
Разстоянието между пиновете на модул ESP-12F е по-малко от 2.8mm срещано в макетна платка. За целта срещу 9¢ получавате гребенче и платка. Гребенчето се магнити, но лесно запоява. Принтът (шелкографията) е потекъл и грешен. GPIO15 се чете два пъти. Вляво да се смята за GPIO16, a GPIO13 изпаднал от логичното си място. Но за 9с на какво да му гледаш зъбите на този кон.
Платката идва с три запоени smd-съпротивления. Отляво на дясно: 10к - 0 - 10к. Ляв 10к за CHIP-EN. Десен 10к за GPIO15. Нулевият играе роля на мост.
За идеална схема закачих препоръчителните 10к към GPIO0 и GPIO2 в smd изпълнение, a старовремския към RST (Reset), също 10к.
На обратната страна стоят полигони за линеен стабилизатор. Вместо него запоих керамика на 100 (сто) µF. Разбира се и един е достатъчен, но в моя случай отдавам заслужено внимание. Espressif препоръчва филтриращи кондензатори в непосредствена близост до захранващите пинове и точно тук китайските кантори икономисват.
Това е пълноценната схема на флашване на esp8266 под модул ESP-12F и тя е причина за словоизлиянията ми до тук. Начините са два:
1). Натискаме и задържаме бутон flash, след което включваме захранването. Отпускаме бутона. Флашваме.
2). При включено захранване. Натискаме и задържаме бутон flash, след което натискаме reset. Отпускаме reset, отпускаме flash. Флашваме.
В края на срещата подредих различни модули за нагледна представа: NodeMSU, Wemos D1 mini, ESP-12F и ESP-01S.
В всичките тупти един и същ контролер, но размерите и броя на пиновете ги разхвърля за различни задачи. NodeMSU е с модул ESP-12E, докато Wemos D1 mini е с ESP-12F. И също важно - антената в средните модули е по-удачна. И да, ESP-01S е без метална екранираща капачка.
до нови срещи ^.^
15 декември 2020 profruit
0 Response to "ESP-12F схема на флашване"
Публикуване на коментар